Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]

Богословието и Преданието

Написана от Захумско-Херцеговински еп. Атанасий (Йевтич)

VLADIKA ATANASIJE

 
Апостолската проповед и светоотеческите догмати запечатаха едната вяра за Църквата, та Тя – като носи ризата на Истината, изтъкана от богословието свише – право вярва и прославя великата тайна на благочестието (1 Тим. 3:15-16).
 
Кондак на Неделя на светите отци

 

Този църковен химн (композицията е най-вероятно на св. Роман Сладкопевец) е посветен на светите отци на Православната църква, които прославяме много пъти през годината, и е добро начало и основа за зададената тема: Богословието и Преданието.

Тази вдъхновена литургична песен ни насочва направо към централната тема на Православното предание и на Православното богословие – великата тайна на благочестието (срв. 1 Тим. 3:16), към която се отнася и около която се движи цялата проповед на светите апостоли и всички догмати на светите отци, т. е. цялото Предание и цялото Богословие на апостолско-светоотеческата Православна църква, на едната света съборно-католична Църква Божия. Това е така, защото именно тази „велика тайна на благочестието” създава едната и единствена вяра на Църквата, нейната всецялостна Истина, нейното съборно Предание и нейното боговдъхновено Богословие, с една дума – съборно-католичното Православие на Църквата.

Православното духовно предание

Написана от Брюкселски и Белгийски архиеп. Василий (Кривошеин)

Archbishop Basil KrivosheinПравославното духовно предание, отобразявано в духовния и – в частност – в съзерцателния живот на Православната църква, несъмнено създава много трудности за обективното и проникновено изучаване. Онези кръгове в Православната църква, които са преимуществено ангажирани с развитието и съхраняването на духовното предание на Православието (основно монасите, а донякъде и благочестивите миряни), и които в миналото са разработили и формулирали цяла система на духовния живот, в последно време или не желаят, или са неспособни теоретично да изучават духовното предание, предпочитайки да го живеят на практика, в личния духовен опит. Ученото православно богословие (култивирано в богословските факултети и духовните академии) се намира – най-общо казано – в известна степен отделено от традиционната духовност, към която не проявява нито интерес, нито разбиране. За съжаление такова е положението днес и що се отнася до малцината изключения, били те и изтъкнати хора. Открито трябва да се признае, че единствените, които в последните тридесет години проявяват сериозен и жив интерес към изучаване на православната духовност, са отделни римокатолически учени, които за посочения период в действителност са монополизирали изучаването на православната и въобще на източната духовност. За съжаление обаче повечето от тези римокатолически учени не са били, така да се каже, сред „големите приятели” на Православната църква и това тяхно отношение към Православието им е пречило да се задълбочават в автентичния дух на Православното предание, не им е позволявало да го описват по един съответстващ на действителността начин. Техните многобройни, често пъти блестящи и забележителни, изследвания и техните открития в отделни области (в издаването на нови и изправени текстове, във въпросите за автентичността и точното определяне на авторството на важни духовни творения, в областта на хронологията и др.) не могат да вземат надмощие над бъркотията и излишните усложнения в трудните въпроси за православната традиция, които падат на тяхната отговорност.

Дарът на богословието

Написана от Константинополски патр. Вартоломей (Архондонис)

Bartholomew Patriarch

Бог е тайна, която е невъзможно да бъде постигната. Иначе Той не би бил Бог.

Евагрий Понтийски (4 век)

 

Пътят на отците

В тази глава ще се постарая да предам в общи черти основните принципи на православното богословие.

Преди всичко трябва да отбележим, че богословието в Православната църква се разглежда като дар. То не е нещо, което може да бъде постигнато само чрез упорита работа или научни изследвания. То не е сложна система от интелектуални изследвания – монопол на група тесни специалисти, които прекарват живота си в библиотеките. Богословието не се учи – то се постига. Нещо повече: по същата причина то не е сума от лични и произволни мнения. В същността си то изобщо не може да съществува извън живата и непрекъсваема традиция. Не бива да смятаме също, че то е резултат от авторитетни твърдения, публично провъзгласявани и предписвани като догми за вярващите в църковната организация. То по-скоро е плод на общото съ-знание и съ-гласие. Не бива да разбираме богословието като сбор от непогрешими истини – независимо дали техният източник е личен или колективен. То винаги изхожда от опита на цялата община – създава се от нея, тълкува се от нея. Затова на мен ми се струва по-уместно да предложа на читателите не свои лични размисли за същността на богословието, а кратко изяснение на православното разбиране за този дар, почерпено непосредствено от опита и учението на църковните отци.

Наши партньори

Полезни връзки

 

Препоръчваме