Руската църква в периода на Империята
Следреволюционното време ни освободи от старите ни пристрастия. Време е за историческа трезвост и справедливост! Намирайки косвена подкрепа в авторитетните забележки на Голубински, се осмелявам да изкажа твърдението, че нашият безкрайно упрекван Синоден период не е срам и позор, а слава и гордост на Руската църква. Да, това е летопис и на страдания, и на унижения на Църквата, но и на приснопаметните ѝ подвизи и постижения – летопис, украсена с образите на талантливи, трогателни и свети по своя живот личности.
1
Катастрофалният край на имперска Русия ускори за нас, съвременниците му, възможността за сравнително по-безпристрастна и обективна историческа оценка, в сравнение с правеното досега. Вече го няма „старият режим”, с чиито недостатъци се борехме и в процеса на тази борба забравяхме за неговите положителни постижения. Самокритиката ни, прераснала в систематична революционна критика на цялата руска държавност от страна на руските емигранти – започвайки с поляците от края на 18 в. и продължавайки с руските либерали от първата половина на 19, социалистите от края на 19 и началото 20 в. – създаде съвсем изопачен и почти карикатурен образ на Русия в западния свят, като своеобразно културно и държавно чудовище. Тази едностранна и пристрастна клевета срещу Русия намери твърде благоприятна почва сред западните народи, поради хилядолетните религиозни и културни антагонизми.
Първенството в Църквата и национализмът
Бих искал да изразя искрена благодарност към митрополита на Димитриада Игнатий и към Академията за богословски проучвания във Волос, включили в богатата си програма и темата на настоящия семинар „Еклисиология и национализъм”. Няма да е преувеличено, ако кажем, че тази конференция има историческо значение не само защото за първи път ще се занимаем с този толкова важен проблем, но и защото моментът, в който се случва това, е критичен и наистина исторически. Ако ние – като Православна църква – не се занимаем с този въпрос именно сега, съвсем скоро ще се сблъскаме с огромни проблеми.
В моя доклад, който е посветен на въпросите за първенството в Църквата и за национализма, ще се опитам, както обикновено, да свържа разглежданите проблеми с най-дълбоката основа на еклисиологията, а именно – с разкриването и с проявата на Църквата в тайнството на Евхаристията.
Ще говоря за първенството в Църквата в рамките на по-широкия проблем за еклисиологията и национализма. Основният въпрос е: необходим ли е и как може да функционира в Църквата принципът за първенството в условията на национализъм? Как се отразява на приложението на този принцип проблемната еклисиология, която е повлияна от национализма? За да отговорим на този въпрос трябва на първо място да очертаем основните богословски принципи, върху които бе развито първенството в Православната църква през вековете.
Палеовизантийското богослужение: Византия преди Византия
Съвременните византинисти са категорични по отношение на приемствеността на византийската култура в православните страни (Гърция, Южна Италия, Румъния, Сърбия, България, Киевска Рус и Московската държава, Близкия Изток) след падането на Константинопол в 1453 г. и говорят за това явление като за Византия след Византия. Съществуват обаче основания да се говори и за Византия преди Византия. Тъй като, по ирония на съдбата, Византион не става византийски в съвременното разбиране на тази дума, докато не е кръстен в Константинопол и не оставя своето първоначално име за обозначаване на цялата средновековна култура, която Константинопол и оглавяваната от него империя е предстояло да създадат.
Кога започва византийската ера? Имп. Диоклетиан разделя Римската империя на Източна и Западна още в 293 г., но разделението започва да се забелязва едва след смъртта на Теодосий I в 395 г. Тази дата мнозина изследователи приемат за начало на византийската епоха. Други историци смятат, че тази епоха започва едва в 476 г., когато Одоакър побеждава последния истински западен император Ромул Августул и става първи варварски крал на Италия (476-493 г.). В крайна сметка при управлението на имп. Юстиниан I (527-565 г.) вече може уверено да се говори по-скоро за Византийска империя, отколкото за Римска империя на Изток. Едва при имп. Юстиниан І Велики в Константинопол богослужението става византийско в истинския смисъл на тази дума.
Цялата статия: Палеовизантийското богослужение: Византия преди Византия
Православният фундаментализъм и модерността
Религиозен фундаментализъм е понятие, с което обозначаваме актуално отрицателно обществено явление. Това е „тъмната страна на религията”[1] и трудно някой би се съгласил сам да се нарече религиозен фундаменталист. В нашите условия религиозният фундаментализъм се свързва главно с исляма, който се преживява като войнстваща религия, а самите мюсюлмани – като такива, които непрестанно се намират в „свещена война” против християните. От друга страна, това понятие рядко се свързва с християнството и почти никога с православието. Но все пак… Отделни събития, от време на време, а напоследък и не толкова рядко, които попадат във фокуса на публичността, водят до повече или по-малко крайни десничарски движения и сдружения, които с екстремизма си изглеждат за мнозина застрашителни. Освен това може да се забележи, че членовете на тези групи и сдружения са предимно млади хора. В техните програми по-нататък четем и разпознаваме следите от различни идеологии на 20 век, за които смятахме, че са далечно минало – от прикрит до напълно ясно изразен расизъм, фашизъм, краен национализъм, като всички те до една имат за основна идеология православието, което са готови да защитават на всяка цена (тъй като е аксиома, че православието е винаги застрашено) и което им служи като оръжие в борбата против всички „злини” на днешния ден: демокрацията, човешките права, глобализацията, плурализма и т. н. Тъй като рядко някои от християните публично се разграничават от такива употреби или злоупотреби с вярата, може да се създаде впечатлението, че ние, православните, преживяваме вярата си именно по този начин, а и точно така тя стереотипно се представя в публичността – като консервативна, анти-модерна и преди всичко антизападна, поради което връзката ѝ с крайната десница е напълно разбираема. В програмата на едно от тези движения четем следните принципи: „Вярваме в биологичното неравенство както между индивидите, така и между расите”. След това малко по-нататък четем: „Националната държава стои до националната църква”. Как е възможно да се примирят расизмът и православието – това вероятно знаят само тези, които принадлежат към това движение.
Църква и глобализация
Нашата епоха има няколко противоречиви черти. Преди всичко това е епоха на много впечатляващи обещания, които провокират силни желания в душата. Тя подтиква човека да желае много и велики неща тук и сега и му показва, че може да му ги предложи чрез рекламата, чрез налагането на един конкретен дух и етос; тя прави близки далечните за него неща, предоставя му ги под формата на образ, а той ги желае и копнее за тях. Докато епохата е такава, с впечатляващи обещания, очевидно в нея има непонятни, неразрешими и непознати по своята величина и мащаб проблеми; това е епоха, която формира такъв дух, с който самата тя не може да се справи.
Втората черта на нашата епоха е, че крие огромни страхове, тревоги и заплахи за много хора. Възможността за комуникация е такава, че кара масите да се страхуват, а начинът, по който хората се влияят и информират, има масов характер. Без този начин на информираност малцина биха научавали за случващото се и предаването на болестта, тревогата, безпокойството, страха, стреса, чувството за заплаха би било по-ограничено. Виждаме, че в нашата епоха чувството за заплаха, страх и паника започва да придобива твърде мащабни, можем да кажем, глобални измерения.
Третата характерна черта на епохата е, че всичко това се представя с помощта на невиждан досега материализъм, евдемонизъм и атеизъм. Дори когато потъваме, ние не си помисляме за Бога. Умът ни не се насочва към Него; имам предвид не нашия като на отделни личности, а въобще ума на обществото. Тази година ми направи голямо впечатление, че за разлика от всички други години, в картичките, които получих, хората писаха: „Христос воскресе!” и аз се подведох и си помислих, че това е нещо добро. Казах си: обръщат се към религията. Но когато след това видях текстовете, в тях никой не говореше за Христос. Всички говореха за възкресение от кризата, за възкресение от мизерията, за възкресението като търсене на надежди. Бог не присъстваше никъде! Хубава дума възкресение – взета от събитие, което е много важно за нас като Църква и християни, но употребявана по напълно различен начин.
Проблемът за историята в християнството
Проблемът е твърде сложен и труден, но и основен за разрешаването на всички наши въпроси, свързани с културата. Развивайки темата, ще започна с безспорното. За християнското съзнание реалността на историческия процес е вън от всяко съмнение. Християнството е исторично. Първото пришествие на Спасителя е било в историята. Първоначалното светоусещане на ранното християнство обаче е било есхатологично. И първите християни са живеели в очакване на завръщането на Спасителя. Есхатологията изглежда унищожава историята. След това – само в християнското светоусещане – тази есхатология е била заменена от историята. Колкото и да са малобройни паметниците на ранното християнство, ние знаем с увереност, че тогава християните са живеели с очакването и надеждата за скорошното идване на Спасителя. Ерм дори е писал върху пътищата на покаянието, тъй като Христос е бил на вратата. А Второто пришествие ще е вече вън от историята.
И при първите християни обаче можем да забележим, че есхатологичните им надежди не са изключвали тяхното чувство за историята. За тях историята е била нещо реално. В периода на гоненията есхатологичното чувство е било не по-малко силно и напрегнато, но – заедно с него – виждаме и голямата борба за промяна на законовото положение на християните. Сетне Църквата предприема грандиозния опит да построи Църквата Божия на земята. И колкото безспорна е реалността на историческия процес, толкова спорно е участието на Църквата в точно този процес. Църковното съзнание ту клоняло към пълен отказ на Църквата от участие в историята, ту обратно – сграбчвало в ръцете си целия исторически процес.
Редакционни
Нашите издания
Християнство и култура
Полезни връзки
- Православная Энциклопедия
- Богослов.ру
- Издателство „Омофор“
- Monachos.net
- Библиотека Халкидон
- Киевская Русь
- Christian Classics Eternal Library
- Библиотека Якова Кротова
- Руслан Хазарзар – Сын Человеческий
- Православно богословско общество в Америка
- Философия.бг
- Култура.бг
- Православная беседа
- Богословские труды
- В. Живов. Святость. Краткий словарь агиографических терминов
- Patrologia Latina, Graeca & Orientalis
- Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon
- Anemi. Digital Library of Modern Greek Studies
- Агнец Божий
- Славянска енциклопедия на светците
- Византийский временник
- Богословский вестник
- Orientalia Christiana Periodica
- Вестник РХД
- Институт за източно-християнски изследвания Митрополит Андрей (Шептицки)
- Списание за религиозни изследванияAxis Mundi
- Анотирана библиография Исихазм
- Архив на списанието Христианское Чтение
- Библиотека Orthodoxia
- Гръцки ръководства и наръчници по православно догматическо богословие
- Зографска електронна научно-изследователска библиотека
- Богоносци
- Road to Emmaus (A Journal of Orthodox Faith and Culture)
- Библиотека на Тверска епархия, Московска патриаршия
- Сайт, посветен на дяконското служение в Църквата
- Византия за начинаещи
- Уранополитизм (Небесное гражданство) – сайт, посветен на паметта на свещ. Даниил Сисоев
- The Wheel (списание за съвременно православно богословие)
- First Things (американско месечно надденоминационно религиозно списание)
- Церковный вестник (издаван от Московска патриаршия)
- Страницы: богословие, культура, образование (списание, издавано от руския Библейско-богословски институт Св. Андрей)
- Orthodox Reality (изследвания върху православните християнски общности в САЩ)
- Изихазм.ру – Света Гора Атон
- Предание.ру
- Православие и мир
- Руски образователен портал Слово, раздел Богословие
- Библиотека на религиознанието и руската религиозна философия. Издания от 18 – началото на 20 век
- Pages Orthodoxes La Transfiguration
- Orthodoxie. L'information orthodoxe sur Internet
- Христианская психология и антропология
- Альфа и Омега (електронен архив на списанието)
- Монастырский вестник. Синодальный отдел по монастырям и монашеству Русской Православной Церкви
- Православен мисионерско-апологетичен център „Ставрос”
- Православна библиотека „Золотой корабль”
- Вестник на Православния Свето-Тихоновски Хуманитарен университет (ПСТГУ) – архив
- Православна енциклопедия „Азбука на вярата” (на руски)
- Електронна еврейска енциклопедия (на руски)
- Австралийски институт за православни християнски изследвания
- Θεολογία (пълен електронен архив на списанието)
- Енисейский благовест
- Public Orthodoxy (многоезична страница за общодостъпен дебат, инициатива на Центъра за православни християнски изследвания на университета Фордъм)
- Orthodox Times
- Orthodoxy in Dialogue
- Християнство.бг
- Вера 21. О православии сегодня
- Сретенский сборник (периодично издание на Сретенската духовна семинария и академия)
Книжарници
- Електронна книжарница на семинарията „Св. Владимир“, Ню Йорк
- Александър прес
- Джон Хопкинс Юнивърсити прес
- Книжарница за християнска литература „Анжело Ронкали“
- Онлайн книжарница „Къща за птици“
- Български книжици
- Електронна книжарница „Православное“
- Издателство на Православния Свето-Тихоновски хуманитарен институт
- Издателство „Русский путь“
- Light & Life Publishing
- Holy Trinity Bookstore
- Интернет магазин „Благовест“
- Фондация „Наследство на Зографската св. обител“ – раздел „Книгоиздаване“
Био-библиография
- Прот. Алексей Петрович Князев
- Борис Петрович Вишеславцев
- Георги Петрович Федотов
- Митрофан Дмитриевич Муретов
- Павел Николаевич Евдокимов
- Антон Владимирович Карташов
- Прот. Томас Хопко
- Прот. Василий Василиевич Зенковски
- Веселин Кесич
- Прот. Стефан Станчев Цанков
- Прот. Николай Николаевич Афанасиев
- Прот. Георгиос Металинос
- Славчо Вълчанов Славов
- Свещ. Андрю Лаут
- Николай Никанорович Глубоковски
- Оливие-Морис Клеман
- Архимандрит Киприан (Керн)
- Архимандрит Лев (Жиле)
- Диоклийски митрополит Калистос (Уеър)
- Прот. Александър Дмитриевич Шмеман
- Захумско-Херцеговински епископ Атанасий (Йевтич)
- Прот. Георги (Джордж) Дион Драгас
- Прот. Йоан Сава Романидис
- Брюкселски и Белгийски архиепископ Василий (Кривошеин)
- Прот. Йоан Теофилович Майендорф
Препоръчваме
- Брюкселски и Белгийски архиеп. Василий (Кривошеин)
- Прот. Александър Шмеман, страница на руски
- Прот. Александър Шмеман, страница на английски
- Прот. Йоан Романидис
- Прот. Александър Мен
- Свмчца Мария (Скобцова)
- Сурожки митр. Антоний
- Архим. Софроний (Сахаров)
- Диоклийски митр. Калистос (Уеър)
- Протод. Андрей Кураев
- Архим. Кирил (Говорун)
- Олга Седакова
- Волоколамски митр. Иларион (Алфеев)
- Свещ. Андрю Лаут
- Свещ. Михаил Желтов
- Архим. Григорий (Папатомас)
- Прот. Джон Ериксън
- Венцислав Каравълчев
- Пожаревацки и Браничевски еп. Игнатий (Мидич)
- Архим. Йов (Геча)
- Алексей Осипов
- Иг. Пьотр (Мешчеринов)
- Прот. Сергий Булгаков
- Ярослав Пеликан
- Архим. Пласид (Дьосеи)
- Прот. Николай Ким
- Владислав Аркадиевич Бачинин
- Прот. Томас Хопко (лекции из фонда на Ancient Faith Radio)
- Пергамски митр. Йоан (Зизиулас) (лекции по догматическо богословие)
- Христос Янарас
- Прот. Павел Флоренски
- Петрос Василиадис
- Андрей Десницки
- Михаил Михайлович Дунаев
- Алексей Георгиевич Дунаев
- Свещ. Георгий Петрович Чистяков
- Сергей Чапнин
- Булгаковиана (сайт на изследователите и почитателите на творчеството на о. Сергий Булгаков)
- Електронна библиотека „Сурожки митр. Антоний”
- Архим. Йоан Пантелеймон (Манусакис)
- David Bentley Harticles (статии от Дейвид Бентли Харт)
- Оливие-Морис Клеман (страница на френски език)
- Лев Карсавин (страница на руски език)
- Антон Карташов (страница на руски език)
- Георгиос Мандзаридис (статии на гръцки език)
- Свещеномъченик Иларион (Троицки), архиеп. Верейски
- Лична страница на Сергей Худиев
- Лична страница на Ренета Трифонова
- Кафе със сестра Васа (Ларина)
- Лична страница на Владимир Бибихин