Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]

В търсене на Христовия път (Из детството и младостта на молдавския старец архим. Паисий Величковски)

Написана от Йером. Сергий (Четвериков)

Paisij VelichkovskyРуското манастирско старчество до Революцията е слабо познато и недооценено от руското общество. В последните пък години, благодарение на редица самозванци, лъжливо наричащи се „старци”, това понятие съвсем се замъгли, стана неразбираемо и противоречиво. Върху него се посипаха толкова лъжи и кал, че мнозина започнаха да употребяват самата дума старчество смутено и неловко, а други дори с презрение и отвращение, като нещо нечистоплътно.

Това забравяне на понятието за старчество впрочем не е учудващо – запознатият с подвижническата литература знае колко е трудно за неопитния да различи мнимия от истинския старец. Точното отсъждане изисква внимателен и близък поглед над манастирския живот, добро познаване на светоотеческата подвижническа литература, на историята на старчеството, на живота и дейността на истинските му представители.

Ереста като разрушаване на единството

Написана от Христос Янарас

1935 yannarasЧовешкият неуспех и грехът не изчезват от Църквата, но и не нанасят вреда на нейната истина. Напротив, истината на Църквата е в приемането на греха на човека и в преобразяването на този грях в нов живот – на общението и единството.

Човек може да се отдели от Църквата само по силата на своята свободна воля – ако отхвърли истината на Църквата или поиска да я подчини на мерките на своето индивидуалистично битие.[1] Грехът унищожава църковната истина само когато човек се опитва да я подменя със свое антропоцентрично разбиране за света, когато на мястото на дара и на Откровението поставя собствено определение и преживяване на истината. Църквата е нарекла тази претенция с думата ерес, която означава избор на определен начин за тълкуване и реализиране на събитието на спасението, различен от този, чрез който се разкрива църковната истина.

Терминът ἐνυπόστατον и неговото богословско значение

Написана от Йером. Кирил (Зинковски), йером. Методий (Зинковски)

Zinkovsky brothers„Ἀλλ’ ἐνούσιον μὲν, τὴν ὑπόστασιν, ἐνυπόστατον δὲ, τὴν οὐσίαν”.[1]

Преп. Йоан Дамаскин

Ролята на терминологията в историята на богословието е достатъчно известна и неоспорима. Започвайки още с творческия богословско-филологичен синтез на отците-кападокийци, важността на точното формулиране и предаване смисъла на термините, можещи да помогнат за съзнателно усвояване на Божественото откровение и защита на православното богословие от всевъзможните му еретически изопачения, е ставала все по-очевидна. Първият същностен терминологичен анализ на вселенските учители е бил посветен на триадологията – ядрото на богословието в собствен смисъл. Впоследствие, когато триадологичният спор утихва, историческият фокус на богословското внимание се измества, както и следвало да се очаква, към сферата на христологията, която играе ролята на свързващото звено между богословието „par excellence” – триадологията – и отделните сфери на икономѝята: еклисиологията, сакраментологията, антропологията. Въпреки вече готовата към това време фундаментална триадологична терминологична база, били необходими много усилия и време за регламентиране на христологическите термини. За окончателното разрешаване на споровете и противоречията в тази област способства постепенно изкристализиралото ново значение на един вече известен, но по друг начин употребяван дотогава термин, ἐνυπόστατον – въипостасен.

Градската среда в иконата

Написана от Никола Владиков

N VladikovИ градът няма нужда ни от слънце, ни от месечина, за да светят в него, понеже Божията слава го е осветила, и светило му е Агнецът

(Откр. 21:23)

Фокусът в тази статия е върху средата, и по конкретно градската среда, в иконата: градската среда в иконата, разбирана не само като съвкупност от архитектурни обекти, а най-вече като отражение, икона на общностния, кинониен живот на човека. Иконите показват светците в Богочовешката общност, Христовата Църква – единствената Среда, в която има условия за живот, при това живот в изобилие; среда, имаща ипостасните си измерения и, както ще видим, топос (τόπος) и тропос (τρόπος) на този живот.[1] Иконите откриват тази есхатологично-христологична градска среда, която се заражда още в този живот.[2] Статията има за цел да скицира, да се опита да види в приложените св. икони какво е градската среда, как и защо е изобразена, какви нива има и най важното – какво ни казва, а тя задължително е нарисувана, за да ни каже нещо. Този текст е написан, за да размисли върху тъкмо тези неща. Всяка икона е призив за диалог и богословстване – тя има какво да ни благовести, а най-важното благовестие, за Христовото Възкресение, се подчертава от всички езикови елементи на иконата, от златния фон и перспективата, от светлината, от композицията, от пластичността и т. н. В този диалог човек може да навлезе в градското пространство, чиито граждани са Христос и светците, а също така и те да влязат в неговия свят. Изображенията са разгледани отделно, но в крайна сметка – както ще видим – от всички икони надзърта една и съща градска среда. 

Карл Кристиан Фелми: от изучаването на православието към неговото приемане

Написана от Сергей Бортник

Karl Hristian_FelmiПрез февруари 2007 г. Карл Кристиан Фелми – известен лутерански изследовател на източното християнство – приема православието. В интервю той подчертава, че тази стъпка е негово лично решение и естествен резултат от изучаването на православието, с което се занимава през целия си живот. „Убеждението, че православното богословие е богословие на църковния опит, който съм получил в резултат от неговото изучаване и съм изразил в книгата си Съвременното православно богословие, не се е изменило… Моята вътрешна връзка с предмета на моите изследвания укрепна и неотдавна аз сам приех православието”.[1]

Карл Кристиан Фелми се ражда в 1938 г. в гр. Лигниц (Легница, Силезия, днес в Западна Полша), в семейството на лутерански пастор. Изучава богословие в Мюнстер и Хайделберг. През 1964-1969 г. е асистент в Института за източни църкви в Мюнстер. От тогава и до днес целият му живот е посветен на изучаване на православието и особено руското. В 1970 г. защитава дисертацията Проповедта в православна Русия. Изследване на съдържанието и особеностите на руската проповед във втората половина на 19 в. Сред най-добрите работи на Фелми е неговата докторска дисертация: Обяснение на Божествената литургия в руското богословие. Пътища и изменения в тълкуването на литургията в руски контекст.[2]

За творчеството (размишления)

Написана от Преп. Мария (Скобцова)

Maria iconКогато се стремим по християнски да обосновем гледната си точка върху даден предмет или явление в света е необходимо винаги да различаваме две плоскости. От една страна, длъжни сме да проникнем в Божествения замисъл за този предмет или за това явление и да покажем какво то е трябвало да бъде, на основание на този Божествен замисъл. От друга страна, установили тази норма не трябва да се боим, че веднага ще се сблъскаме с всевъзможните отклонения от нея. През цялото време трябва да отчитаме, че в процеса на своето „ставане” длъжното неизбежно бива изопачавано от човешката греховна природа и в действителността се наблюдава като в криво огледало. 

Наши партньори

Полезни връзки

 

Препоръчваме