Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]

„Човек под въпросителна”: Личността на прот. Стефан Цанков през погледа на Държавна сигурност

Написана от Момчил Методиев

scankov smallСлед 9 септември 1944 г. бях поставен като човек под въпросителна. От преди няколко години се ползвам от благоволението да ме пущат да пътувам в странство по миротворчество – всецърковно дело за мир. Но все в демократичните страни… в капиталистически и неутралистически, каквато е Швейцария, обаче не съм правил и опит да ходя. Получих покана преди няколко години да отида на почивка в Швейцария на техни разноски, но дори не направих постъпки да вървя.[1]

Тези думи на о. Стефан Цанков, записани и предадени от агент „Любенов” на 12 октомври 1959 г., по време на подготовката му за заминаване в Париж, са показателни за горчивината и изолацията, която той изживява в последните години от живота си. Разработката срещу него в архивите на ДС, озаглавена Наблюдателно дело „Фуше”, съдържа 241 страници, открита е през 1955 г. и е закрита през 1961 г. Доносите и мероприятията, съхранявани в това наблюдателно дело, са показателни за методите на преследване на големите български интелектуалци, към които новите власти изпитват трайно недоверие, а и за начина, по който ДС се опитва да установи контрол над Българската православна църква.

През този период о. Стефан Цанков продължава да упражнява своята публична дейност като преподавател в Духовната академия, предстоятел на храм „Св. Александър Невски” и като сътрудник на Българската академия на науките. Има възможност и да продължи да поддържа контактите си с висшето духовенство на Българската патриаршия и да изказва мнението си, когато то е търсено. На пръв поглед самото наблюдателно дело не съдържа нищо драматично – в него се съхраняват предимно донесения, излагащи негови позиции и мнения по икуменическото движение, както и прихванати негови безобидни писма до западни икуменически дейци. Те не стават причина за репресивни действия, на каквито са подложени други свещенослужители. Но това дело оставя у читателя тягостното впечатление за тихата, невидима и анонимна репресия на ДС, задълбочаваща чувството на изолация у о. Цанков, който при това е бил наясно, че е обект на постоянно наблюдение.

Възраждане и граници на Църквата

Написана от Прот. Павел Аделгейм

Fr Pavel_AdelgeimСмисълът на понятието „духовно движение в Църквата”

Духовно движение в Църквата не е традиционно понятие. В този контекст изразът изглежда нонсенс, защото Църквата е призвана да е субект на духовно движение – „извор, течащ в живота вечен” (Иоан 4:14) и да придобива силата на Духа в пълнота. Духовният живот на християнина и този на Църквата по природа са изпълнени с благодатна сила. „Духът не угасяйте” – заповядва апостолът (1 Сол. 5:19). Многократно Господ Иисус Христос призовава да бодърстваме, да бъдем готови за среща с Него. Апокалиптичните очаквания са изначални и непреходни преживявания на християните.

Като говорим за духовно движение в Църквата, постулираме нейното разделение на такива, които участват, и такива, които не участват в това движение. Тук е очевидна опасността от елитаризъм. В притчата за „десетте девици” Господ разделя мъдрите девици, които се запасили с елей, от неразумните, за които вратите на брачния пир се затвориха (Мат. 25:10). Духовното движение в Църквата не може да бъде разбрано в такъв смисъл, защото би означавало разделяне на Църквата на свои и чужди. Посочването на монашеството, исихазма, нестяжанието, на общините и братствата подчертава не разделението, а различаване действието на даровете и служенията, които произлизат в Църквата от самия Бог. Апостолът заповядва да се обогатява Църквата с различни дарове: „Нима всички са апостоли? Всички ли са пророци? Нима всички са учители? Всички ли са чудотворци?… Показвайте ревност за по-добри дарби” (1 Кор. 12:4-6; 29-31). Духовните движения в Църквата различават служения и дарове, произвеждани от един и същи Дух, Който разпределя всекиму по отделно, както си иска. Те са обосновани в Божественото Откровение и са богатство на съборността. Тези служения могат да бъдат лични или колективни, например, служението на клира.

Йохан Арндт и Православието

Написана от Игумен Пьотр (Мешчеринов)

Johann ArndtВ тази аудитория не ми се налага да обяснявам значението за протестантската традиция на родения в Анхалтската земя Йохан Арндт. Ще приведа само един цитат от Филип Якоб Шпенер:

„Lutherum setze ich billig vorne an, aber Arndt streicht ihm nahe, und weiß ich nicht, ob er nicht noch in seinen Schriften zu einem nicht geringeren Werk als Luterus mag von Gott bestimmt sein”.[1]

Въпреки че сред част от ортодоксалното лутеранско общество богословието на Арндт е предизвиквало неприемане и спорове, влиянието на неговата книга Vom wahren Christentum върху духовния живот в Европа е огромен, включително и отвъд пределите на протестантския свят. Своето влияние Арндт е оказал и над Руската църква – и тук, в качеството на най-ярък пример трябва да бъде назовано името на св. Тихон Задонски.[2]

Нов поглед към осъжданията на Ориген и Теодор Мопсуестийски от Петия вселенски събор

Написана от Светослав Риболов

Svetoslav RibolovДнес православните богословски школи по света празнуват паметта на трима светци най-вече заради техния боговидски опит, заради богословските им прозрения, останали в съкровищницата на Църквата като авторитетно тълкуване на откровението и продължаващо откровение в Църквата, непрестанно разкривано от пребиваващия в нея Свети Дух. Именно благодатта на Духа според светите Отци е движещата сила на богословието, тя вдъхновява светите боговидци, тя е и гарантът за истинността на съборите. Именно затова нашата неголяма колегия живее и работи с това убеждение и затова тя винаги стои редом с пастирите на Църквата и винаги откликва с готовност на всеки призив, отправен от архипастирите на поместната ни Църква.

Както сте видели в обявлението за днешния светъл празник, избраната тема на лекцията също е посветена на съборно решение на Църквата. Съборното решение на Петия вселенски събор в Константинопол през 553 г., задало отношението към двама древни мислители, останали в убежденията си извън традицията, като неправославни. Тяхното изобличаване обаче е станало именно благодарение на прозренията на Отците и особено благодарение на светци-богослови като Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст – светите трима светители, чиято памет празнуваме днес.

Елинизъм и християнство: срещата на два свята

Написана от Пергамски митр. Йоан (Зизиулас)

metropolitan john_zizioulasРаждането на християнството: противодействие и взаимно влияние

Проблемът за историческите начала на християнството тук няма да бъде разглеждан комплексно, а само по отношение на връзката на християнството с елинизма в първите три века. Така въпросът приема за нас такава последователност: Каква е ролята, която изиграва елинизмът при първата историческа поява на християнството? Имало ли е присъствие на гръцкия дух на тази историческа сцена, където се появяват първите християнски общини, вярващи в личността на Иисус Христос? Каква е връзката между елинизма и християнството в историческите корени на последното?

След залеза на т. нар. религиоведска школа, която слагаше особено силен акцент върху връзката между древното християнство и античните мистерии и особено с елинизма, съвременната наука вече е убедена, че историческите начала на християнството не бива да търсим първично в елинизма като такъв или по-общо в извънбиблейска религиозна среда, а в тогавашия юдаизъм. Това става най-вече чрез откриването на есхатологичния характер на ранното християнство и особено на образа на Иисус Христос, какъвто ни е представен в Евангелията. Тази тенденция в съвременните проучвания започва преди всичко в трудовете на J. Weiss и Α. Schweitzer и е дотолкова утвърдена, че днес всеки опит да бъде разбрана личността, думите и делото на Иисус Христос автоматично се свързва с изучаването на юдаизма в онази епоха. Убеждението, че Иисус Христос е бил юдеин, че спасението е от юдеите, а християнството идва в историята като форма на изпълнение на очакванията в юдаизма, почти изцяло е изместило предишните опити да се свърже ранното християнство с елинизма. Означава ли това, че трябва да се изключи всяко присъствие и значение на елинизма в историческото оформяне на християнството?

Две речи за о. Сергий Булгаков

Написана от Ивайло Маринов

Fr Sergij BulgakovБулгаков, Флоровски и другите: размисли sub specie antiquitatis

Поводът за настоящата статия е малка книга, която преди години все още можеше да се открие в книжарниците. Тя говореше за типовете духовен живот изобщо и в частност за този в Руската църква. Въпреки скромния си обем, текстът впечатляваше със своите изстрадани, преживени, преглеждани отново и отново размишления, живи изводи и сериозни заключения – нетипичен за повечето автори стил, пропит с искрено и родено в сърцето слово, който повече подхождаше на една отдавна отминала епоха. Оказа се, че този стил не е случаен – авторката преп. Мария Скобцова (Кузмина-Караваева), освен високо ерудирана жена, бе и духовно чедо на о. Сергий Булгаков, приятелка на Николай Бердяев, а сетне и мъченица за вярата. Тъкмо участието в съвета и размишленията на тези задълбочени наставници, довело и до съзряването и формирането на вътрешния ѝ човек, което пък е породило живите истини в онази малка книга, неусетно провокира размисли относно духовното родство и зависимости в Църквата, а това впоследствие доведе до въпроси и търсения, свързани с личността на о. Сергий Булгаков (1871-1944).

Наши партньори

Полезни връзки

 

Препоръчваме