Символът на теандричния синтез: Дървото на Кръста
В Църквата ние сме изправени пред страшния символ на животворящия Кръст. В този Кръст земята среща небето, човек среща Бога, отчаянието среща надеждата. Ето защо Кръстът представлява поглъщане на човешката история, в което ние знаем, че новото творение е било родено насред нашия свят.
Митр. Филип (Салиба)
… Дървото на Кръста… се издига насред земята и целият свят е преизпълнен с безгранична радост[1]
На 14 септември християнските църкви на Изтока и на Запада празнуват деня на Въздвижението на св. Кръст. Богослужебното честване на празника произхожда от Йерусалим, от четвъртото столетие – като възпоменаване на освещаването на храма на Възкресението. Скоро денят започва да се свързва и със спомена за откриването на Христовия кръст от св. Елена – майката на имп. Константин Велики, дошъл, съгласно преданието, на власт и дал свобода на християните вследствие от своето видение на Кръста, заобиколен от думите: „С него побеждавай!“. Когато през седмото столетие Кръстът е присвоен от персите и повторно върнат от имп. Ираклий, празникът на Въздвижението е въведен в имперската столица Константинопол, откъдето се разпространява из цялата империя, бидейки въведен в Рим още в края на същото седмо столетие от папа Сергий.[2]
Цялата статия: Символът на теандричния синтез: Дървото на Кръста
Иконата на Христос и полемиката с иконоборците
Вече казахме най-главното за основите на богословието на иконата. Бихме могли да завършим с думите, с които ангелите са се обърнали към апостолите: „Този Иисус, който се възнесе от вас на небето, ще дойде в същия образ, както Го видяхте да възлиза на небето” (Деян. 1:11) Апостолите са изпращали с поглед Грабнатия на небето сред тях, а обещанието, че Той ще се върне обратно в същия образ, както са Го били видели да се възнася, е означавало за Неговите, останали на земята ученици, за Църквата, заръка да запази Неговия лик в живата си памет.
Иконата е израз тъкмо на този жив спомен: тя напомня не само за Човека, живял отдавна, но и за Този, Който като човек бе прославен чрез страданието и Кръста, Който и сега е жив, ходатайствайки за нас пред Отца и Чието второ пришествие е предсказано в обещанието. Иконата представлява свързващо звено между въчовечаването и новото връщане на земята, между първото и второто пришествие на Господа. Иконата не само живо пази паметта за извършилото се въчовечаване, но постоянно ни напомня и за предстоящото Второ пришествие на Христос. Ето защо, в Източната църква иконата на Христос се смята за неотменим елемент от християнското вероизповедание и в нея там виждат съкратен символ на вярата.
Цялата статия: Иконата на Христос и полемиката с иконоборците
Православното учение за Църквата в Русия през съветския период
Октомврийската революция заварва Руската православна църква неподготвена за събитията, а материалите от Поместния събор от 1917-1918 г. са ярко свидетелство за това. Неслучайно на събора нееднократно се отбелязва, че събитията в Русия „свидетелстват за банкрута на православието”.[1] Едно от главните обстоятелства, довели до кризата, е държавническият плен на църквата, превръщането ѝ в част от държавния механизъм или, с други думи, нарушаване на съборното начало в църковното управление. Крахът на самодържавието води до изчезване от църковния живот на цезаропапизма, но заедно с това започва да се утвърждава и принципът на „демократо-папизма, на болшевизмо-папизма”. Църковните идеали отново се подчиняват на определена политическа програма, а под натиска на външни фактори в църковния организъм протича и изопачаване на основите на съборния живот. Във връзка с това на събора се разгръща остра дискусия по въпроса за възстановяването на патриаршията. Редица представители на бялото духовенство и миряни се опитват да отслабят властта на епископите и да въведат демократизма в самите основи на църковния живот. Разбира се, те предпочитат вместо патриаршия, синодната форма на управление, която да би ограничила властта на монашеството в Църквата. Съборът обаче се изказва в полза на възстановяване на патриаршията, а един от главните аргументи за това решение е било убеждението, че само патриархът може да реализира в църковната практика в пълен обем принципа на единство в множеството.
Цялата статия: Православното учение за Църквата в Русия през съветския период
Христологическото основание на духовния живот според св. Григорий Паламà
В съчиненията на св. Григорий Паламà разграничението теологѝя-икономѝя и отношението същност-енергия у Бога са представени като основа на патристичното богословие като цяло. Те са херменевтичният ключ за правилно разбиране на православното богословие. Това, което редица изследователи на светия отец исихаст в ново време забравят, е фактът, че важен елемент от неговото богословие е именно херменевтичната рамка на христологичния догмат така, както е оформен на Третия, Четвъртия и Шестия вселенски събори. Св. Григорий заимства от тези древни христологически формулировки учението си за връзката между историческата човешка действителност и живота в Бога или, с други думи, за навлизането на животворящата божествена благодат в човешкото битие. Това навлизане е подготвено в Стария Завет и осъществено в изкупителното дело на Господа и не представлява нищо друго освен ипостасно единение на двете Христови природи в лицето на Бога Слово. Богословът от 14 в. тълкува христологическия догмат с помощта на жив език, свързващ естествено богословската мисъл с живота на Църквата и спасителното послание на Евангелието. Именно на този въпрос ще се спрем, тъй като той е от значение за осмисляне за перспективите на нашето богословие днес.
Цялата статия: Христологическото основание на духовния живот според св. Григорий Паламà
Система или църква: мисли в началото на Великия пост
Ето, стоя пред вратата и хлопам;
ако някой чуе гласа Ми
и отвори вратата, ще вляза при него
(Откр. 3:20)
Времето на Великия пост винаги е пътешествие. Ето – и сега стои на вратите на нашия дом и сърце Приятелят Христос (Иоан 15:15), Който ни кани да тръгнем заедно на разходка. До голяма степен зависи от самите нас каква ще е тази разходка: доколко желана и дългоочаквана ще бъде тази среща, с какво настроение ще излезем от вкъщи, какво ще вземем със себе си, как ще разпределим времето си, за какво ще поискаме да поговорим с Него – ще бъде ли това просто наш монолог (което много често се случва в общуването) или ще пожелаем и успеем да чуем Събеседника си и да разгледаме света около нас…
Както при всяка беседа, за да бъде тя именно беседа и диалог, а не обмяна на монолози или себелюбуване, е нужна елементарна откритост, което, от своя страна, предполага, първо, способност да приемаме мненията и фактите, които са неудобни за нас, и да правим това без желание „да победим” или „подтиснем” събеседника си, и, второ – желание и способност да поправяме собствените си заблуди и грешки, което е всъщност покаянието. Много жалко е, че покаянието, молбата за прошка, а и самата прошка се превръщат в свят на думи, които са лишени от смисъл. Наистина, страшни са думите, които мълчат… Но уви, думите често губят всеки смисъл, когато се намеси системата – някакъв бездушен механизъм, преминаващ през човека и жертващ заради самия себе си хората-винтчета… разбира се, „в името на велики цели”. А за такива цели може да бъде обявено всичко, което пожелаем – от имиджа на самата система и олицетворяващите я лица до нещо съвсем абстрактно. Главното е да се обезсмислят думите.
Цялата статия: Система или църква: мисли в началото на Великия пост
Синтезът на христология и етика: Първото послание на св. ап. Петър и доктрините на ранното християнство
Как може Църквата да бъде вярна на своя Учител, ако остава безидейна, равнодушна и самодостатъчна зад своите четири стени? Ако прочетем написаното в Евангелията за живота на нашия Господ, ще разберем че Той е бил и съвършеният мисионер. „И ходеше Иисус по цяла Галилея, като поучаваше в синагогите им, проповядваше Евангелието на царството и изцеряваше всяка болест и всяка немощ у народа”.[1]
Митрополит Филип (Салиба)
Особено място сред най-ранните документи на християнството принадлежи на посланието от пет кратки глави, известно в канона на Новия Завет като Първо Петрово. Както неговите теми, така и творческият подход, с който те са представени, правят това послание един от най-привлекателните, а и най-съдържателните християнски текстове. Пренебрегвано за известен период от съвременните екзегети, днес посланието отново е възстановено на съответстващото му място, като документ от изключителна важност за доброто разбиране на ранните християнски вярвания и практики. Ако дори само този кратък трактат беше достигнал до нас, ние пак щяхме да разполагаме със свидетелство за съществените елементи на ранните христологични и етични учения на Църквата.
Първото послание на ап. Петър е комплексен текст. Той съчетава христологични, етични и пастирски учения, представени като едно неделимо цяло. Христологията му изглежда универсална в своите изводи, а етичното му учение е повече от изключително – любовта, която е представена тук, не познава граници и е разпростряна към всички, включително и езическите управници; християните са призовани да правят „добро” на всички, без изключение, а пастирския дълг, който посланието препоръчва, подобно на неговите морални призиви, също идва от доктриналните поучения в него.
Редакционни
Нашите издания
Християнство и култура
Полезни връзки
- Православная Энциклопедия
- Богослов.ру
- Издателство „Омофор“
- Monachos.net
- Библиотека Халкидон
- Киевская Русь
- Christian Classics Eternal Library
- Библиотека Якова Кротова
- Руслан Хазарзар – Сын Человеческий
- Православно богословско общество в Америка
- Философия.бг
- Култура.бг
- Православная беседа
- Богословские труды
- В. Живов. Святость. Краткий словарь агиографических терминов
- Patrologia Latina, Graeca & Orientalis
- Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon
- Anemi. Digital Library of Modern Greek Studies
- Агнец Божий
- Славянска енциклопедия на светците
- Византийский временник
- Богословский вестник
- Orientalia Christiana Periodica
- Вестник РХД
- Институт за източно-християнски изследвания Митрополит Андрей (Шептицки)
- Списание за религиозни изследванияAxis Mundi
- Анотирана библиография Исихазм
- Архив на списанието Христианское Чтение
- Библиотека Orthodoxia
- Гръцки ръководства и наръчници по православно догматическо богословие
- Зографска електронна научно-изследователска библиотека
- Богоносци
- Road to Emmaus (A Journal of Orthodox Faith and Culture)
- Библиотека на Тверска епархия, Московска патриаршия
- Сайт, посветен на дяконското служение в Църквата
- Византия за начинаещи
- Уранополитизм (Небесное гражданство) – сайт, посветен на паметта на свещ. Даниил Сисоев
- The Wheel (списание за съвременно православно богословие)
- First Things (американско месечно надденоминационно религиозно списание)
- Церковный вестник (издаван от Московска патриаршия)
- Страницы: богословие, культура, образование (списание, издавано от руския Библейско-богословски институт Св. Андрей)
- Orthodox Reality (изследвания върху православните християнски общности в САЩ)
- Изихазм.ру – Света Гора Атон
- Предание.ру
- Православие и мир
- Руски образователен портал Слово, раздел Богословие
- Библиотека на религиознанието и руската религиозна философия. Издания от 18 – началото на 20 век
- Pages Orthodoxes La Transfiguration
- Orthodoxie. L'information orthodoxe sur Internet
- Христианская психология и антропология
- Альфа и Омега (електронен архив на списанието)
- Монастырский вестник. Синодальный отдел по монастырям и монашеству Русской Православной Церкви
- Православен мисионерско-апологетичен център „Ставрос”
- Православна библиотека „Золотой корабль”
- Вестник на Православния Свето-Тихоновски Хуманитарен университет (ПСТГУ) – архив
- Православна енциклопедия „Азбука на вярата” (на руски)
- Електронна еврейска енциклопедия (на руски)
- Австралийски институт за православни християнски изследвания
- Θεολογία (пълен електронен архив на списанието)
- Енисейский благовест
- Public Orthodoxy (многоезична страница за общодостъпен дебат, инициатива на Центъра за православни християнски изследвания на университета Фордъм)
- Orthodox Times
- Orthodoxy in Dialogue
- Християнство.бг
- Вера 21. О православии сегодня
- Сретенский сборник (периодично издание на Сретенската духовна семинария и академия)
Книжарници
- Електронна книжарница на семинарията „Св. Владимир“, Ню Йорк
- Александър прес
- Джон Хопкинс Юнивърсити прес
- Книжарница за християнска литература „Анжело Ронкали“
- Онлайн книжарница „Къща за птици“
- Български книжици
- Електронна книжарница „Православное“
- Издателство на Православния Свето-Тихоновски хуманитарен институт
- Издателство „Русский путь“
- Light & Life Publishing
- Holy Trinity Bookstore
- Интернет магазин „Благовест“
- Фондация „Наследство на Зографската св. обител“ – раздел „Книгоиздаване“
Био-библиография
- Прот. Алексей Петрович Князев
- Борис Петрович Вишеславцев
- Георги Петрович Федотов
- Митрофан Дмитриевич Муретов
- Павел Николаевич Евдокимов
- Антон Владимирович Карташов
- Прот. Томас Хопко
- Прот. Василий Василиевич Зенковски
- Веселин Кесич
- Прот. Стефан Станчев Цанков
- Прот. Николай Николаевич Афанасиев
- Прот. Георгиос Металинос
- Славчо Вълчанов Славов
- Свещ. Андрю Лаут
- Николай Никанорович Глубоковски
- Оливие-Морис Клеман
- Архимандрит Киприан (Керн)
- Архимандрит Лев (Жиле)
- Диоклийски митрополит Калистос (Уеър)
- Прот. Александър Дмитриевич Шмеман
- Захумско-Херцеговински епископ Атанасий (Йевтич)
- Прот. Георги (Джордж) Дион Драгас
- Прот. Йоан Сава Романидис
- Брюкселски и Белгийски архиепископ Василий (Кривошеин)
- Прот. Йоан Теофилович Майендорф
Препоръчваме
- Брюкселски и Белгийски архиеп. Василий (Кривошеин)
- Прот. Александър Шмеман, страница на руски
- Прот. Александър Шмеман, страница на английски
- Прот. Йоан Романидис
- Прот. Александър Мен
- Свмчца Мария (Скобцова)
- Сурожки митр. Антоний
- Архим. Софроний (Сахаров)
- Диоклийски митр. Калистос (Уеър)
- Протод. Андрей Кураев
- Архим. Кирил (Говорун)
- Олга Седакова
- Волоколамски митр. Иларион (Алфеев)
- Свещ. Андрю Лаут
- Свещ. Михаил Желтов
- Архим. Григорий (Папатомас)
- Прот. Джон Ериксън
- Венцислав Каравълчев
- Пожаревацки и Браничевски еп. Игнатий (Мидич)
- Архим. Йов (Геча)
- Алексей Осипов
- Иг. Пьотр (Мешчеринов)
- Прот. Сергий Булгаков
- Ярослав Пеликан
- Архим. Пласид (Дьосеи)
- Прот. Николай Ким
- Владислав Аркадиевич Бачинин
- Прот. Томас Хопко (лекции из фонда на Ancient Faith Radio)
- Пергамски митр. Йоан (Зизиулас) (лекции по догматическо богословие)
- Христос Янарас
- Прот. Павел Флоренски
- Петрос Василиадис
- Андрей Десницки
- Михаил Михайлович Дунаев
- Алексей Георгиевич Дунаев
- Свещ. Георгий Петрович Чистяков
- Сергей Чапнин
- Булгаковиана (сайт на изследователите и почитателите на творчеството на о. Сергий Булгаков)
- Електронна библиотека „Сурожки митр. Антоний”
- Архим. Йоан Пантелеймон (Манусакис)
- David Bentley Harticles (статии от Дейвид Бентли Харт)
- Оливие-Морис Клеман (страница на френски език)
- Лев Карсавин (страница на руски език)
- Антон Карташов (страница на руски език)
- Георгиос Мандзаридис (статии на гръцки език)
- Свещеномъченик Иларион (Троицки), архиеп. Верейски
- Лична страница на Сергей Худиев
- Лична страница на Ренета Трифонова
- Кафе със сестра Васа (Ларина)
- Лична страница на Владимир Бибихин