Размисли
Велик-ден! Камбаните на катедралата „St. Pierre” в Montpellier тържествено бият. Има нещо радостно в този звън, нещо което ти говори на сърцето, което ти припомня детинските години, което те отнася в родния край, защото тези камбани бият като у нас.
Вървя към църквата и рояк мисли се тълпят в главата ми. Платаните[1] по булевард „des Arceaux” шумолят някак сладко и тържествено. А от към високите стени на Peyeron на вълни още долита радостния, призоваващ към храма звън.
Изведнъж се пренесох далеч, много далеч. Стори ми се че съм в Киев… Градът цял е облян от „пасхалния трезвон”,[2] тъй радостен, тъй тържествен. Струва ми се, че чувам живите весели припеви на „Пасха Господня”.
Църквите се пълнят с народ. Улиците са оживени. Движение навред. В тъмнината на нощта хилядите свещи около църквите и по улиците правят картината вълшебна. До полунощ хората ходят от църква на църква. След това се почва тържествената пасхална служба. Свещениците са облечени в бели одежди. С напрегнато внимание следим службата. Ние чакаме първото Христос Воскресе. Това е един тъй хубав, тъй напрегнат момент. Като буен поток се леят радостните църковни песни. Във всяка дума, във всеки тон се изобразява тържеството на светлината над тъмнината…
Свобода и съборност
Веянието на свободата е в целия християнски свят. При всички различия – както на цели изповедания, така и на отделни християнски групи – то никъде не е загубено докрай, макар често да се чувства твърде слабо. По свидетелството на св. ап. Павел, ние сме призвани към свобода (Гал. 5:13) и всички вярващи в Христос – в тайните местенца на своите сърца – чуват този призив и доколкото могат да го вместят, го следват. Според друго свидетелство на същия апостол, „дето пък е Духът Господен, там има свобода” (2 Кор. 3:17), – а оттук и всичките благодатни озарения, посещаващи нашата душа, носят със себе си свобода, научават ни на нея. Свободата в Христос я има в целия християнски свят, независимо от всички съществуващи, външни или вътрешни, нейни стеснявания – ако не ѝ е дадено да намери външно изражение, тя живее в сърцата, и свети и ни храни отдалече – ако ни е дадено само отдалече да я чувстваме.
Не само в християнския свят обаче звучи призивът към свобода, а се разнася и из целия свят. Подобно на камбанен звън, той прониква в скришните местенца на душата и предизвиква ответното на него движение. В съзнанието това откровение на свободата вече не се свързва с името и делото на Христос, а сякаш идва изотдолу, от дълбините на човешката природа, сякаш вече има „природен” характер. По-зоркият поглед може да открие и това, че тази „природна” свобода и свободата в Христос не са никак далечни – че Христовата свобода представлява връх и оправдание на същото, което, в сърдечното ясновидство, се е привиждало на „натуралния” човек. Това взаимоотношение на двете свободи обаче е сложно и заплетено – и в емпиричната действителност двата пътя на свободата се разгръщат така различно, че мисълта за вътрешната им връзка по-скоро пречи, отколкото да помага.
Богословие и икономѝя в западната мисъл
Вече изследвахме корените на западната мисъл, които са свързани с латинското – с писаното на латински език – богословие. Това написано на латински език богословие бележи своята поява при автори от Северна Африка. Първият и най-значим сред тях е Тертулиан, последван от други, не по-малко значими, като св. Киприан, а по-късно – и Августин. Появата на западното богословие е свързана, следователно, главно с появата на езика – като форма на неговото изразяване. Този език, тази форма на изразяване, не е била само въпрос на думи – тя по-скоро е носела със себе си цяла една мисловност. И ние вече посочихме характеристиките на тази мисловност.
Първата нейна характеристика е загрижеността за морала – за праксиса, свързан с римското възприятие въобще, което винаги отсъжда всяко отделно нещо на основата на неговата полезност – основно на базата на резултата, до който неговото наличие ще доведе, – а не както е било при древните елини, основно съсредоточаващи своя интерес върху принципа на всяко нещо, който онтологично би обяснил неговото съществуване. Вече споменахме, че характерното за разликата между римлянина и елина – изправени пред една маса – ще се състои в това, че елинът ще търси природата на даденото нещо, подобно на учен (защото науката има своето начало в Елада), за да открие кое го прави онова, което то е, а не нещо друго. И ще постави онтологичния въпрос „защо това е?”, или „защо не е?”, и „защо то е точно това, а не друго?”. Докато подобна загриженост не занимава римлянина (това разграничение е мое). Римлянинът ще постави въпроса „за какво се използва тази маса?”. Причината (логосът) на съществуването ѝ се търси не в нейната природа, а в оползотворяването ѝ. Когато използваме тази маса, ние можем да пишем на нея или да я съчетаем с други маси, с цел някак да ги организираме, така че това да доведе до или да даде определен резултат. Така че за западния човек резултатът е това, което е по-важното. Същото това се отнася, като цяло, и до вярата му в Бога. В Христос, в целия Негов религиозен опит, всичко в неговия ум е автоматично свързано с оползотворяването – независимо дали то ще е субективно – по отношение на отделния индивид, или обективно – отнасящо се в по-широк смисъл до обществото.[1]
Принципът на допълнителността и проблемите на съвременния диалог между науката и богословието
В днешно време постоянно сме изправени пред необходимостта да говорим за религиозните си възгледи и в частност за православието в нехристиянска среда. Твърде често в тази среда има достатъчно много предубеждения към религията въобще, към християнството и особено към Църквата като обществена институция. За човека, който рядко се среща със света на религията, този свят изглежда анахроничен, запазен днес по нелепа случайност и съществуващ въпреки здравия смисъл, прогреса на науката и т. н. В тази ситуация възниква въпросът: как можеш да си вярващ християнин в началото на 21 в., особено предвид осъществения от човечеството гигантски пробив в различните науки при опознаването на света през последните три столетия.
Едно от главните възражения против религията за много хора днес е, че в своето развитие науката постепенно се доближава все повече към истините за мирозданието и все по-малко остава непознатото и неизясненото; че по-нататъшният научен прогрес в крайна сметка ще даде достатъчно удовлетворително обяснение за света, изключващо нуждата от хипотеза за Бог. Изказано някога от Лаплас, днес това мнение е повсеместно сред съвременните учени и особено у нас, където дълги години като верен се приемаше само диалектико-материалистичният светоглед. И макар сериозните учени да опитваха да стоят настрана от идеологическите концепции на партийните работници, все пак убедеността във всемогъществото на научното знание и в безкрайния човешки прогрес за много от тях не предоставяше каквато и да било алтернатива за религиозна вяра.
Моето пътуване с о. Александър (войната; ново начало)
Веднъж, през есента на 1939 г. Дмитрий Николаевич се прибира след работа и казва на жена си: „Случи се нещо невероятно. По-добре седни…”. И вади от джоба си смачкан лотариен билет (той купувал лотарийни билети всяка седмица и след това проверявал резултатите от лотарията във вестника). „Виж, провери номера…”. Бил номерът на голямата награда! Семейство Шмеман печелило една четиридесета част от голямата печалба (билетите били доста скъпи и обикновено се купували части от тях). Голямата печалба е пет милиона франка, от които семейство Шмеман получава 125 хиляди франка, а това за времето си също е огромна сума. Шмеман веднага изплаща всички дългове на семейството, подарява по една кокошка на всички свои приятели и родственици, а семейството си купува нови обувки и палта – прекрасни двуредни палта с колани – бежово за Александър, кафяво за Андрей, които са били първите нови палта в техния живот. (По-късно, по време на немската окупация моята майка уши от палтото на Александър две нови палта, за нашите деца Анна и Сергей, и те се качиха с тях на кораба за Америка. На борда на кораба „Queen Mary”: палта с история!)
И ето, облечени в своите нови палта, братята, заедно с родителите си, заминават на дълга ваканция в Югославия.
Високи и привлекателни, седемнадесетгодишните юноши са били посрещнати с възторг и любов от своите братовчедки – момичета на по шестнадесет и седемнадесет. Тази ваканция остава за тях незабравима.
Цялата статия: Моето пътуване с о. Александър (войната; ново начало)
Доростоло-Червенската епархия (кратка справка по някои въпроси от нейното минало)
1. Кой пръв е проповядвал християнството в древна Скития?
Християнството прониква на Балканите по времето на римското владичество. Римското присъствие в днешна Южна България, в долината на река Марица, е от 1 в. пр. Хр. Още през 129 г. пр. Хр. римляните, след покоряването на Македония и Гърция, завладели Егейското крайбрежие на Тракия заедно с Тракийския Херсонес (Галиполския полуостров) и установили протекторат над Одриското царство в 73 г. пр. Хр., като превзели столицата на одрисите гр. Ускудама (Одрин).
В днешна Северна България римляните стъпили окончателно през 29 г. при имп. Тиберий (14-37) Разединили я на провинции – отначало на две: Мизия Долна (Мизия Втора) и Малка Скития.
Когато били принудени под натиска на готите да евакуират провинция Дакия (дн. Румъния), имп. Аврелиан (270-275) създал в днешна Северозападна България още една провинция, Крайбрежна Дакия (между р. Тимок и р. Вит), с център Рациария (дн. Арчар), където се настанило част от евакуираното население. Долна Мизия била умалена между р. Вит и земите до днешните Силистра и Варна с главен град Марцианопол (Маркианопол), при девненските извори. Главен град пък на Малка Скития тогава бил град Томи (дн. Кюстенджа).
Цялата статия: Доростоло-Червенската епархия (кратка справка по някои въпроси от нейното минало)
Редакционни
Нашите издания
Християнство и култура
Полезни връзки
- Православная Энциклопедия
- Богослов.ру
- Издателство „Омофор“
- Monachos.net
- Библиотека Халкидон
- Киевская Русь
- Christian Classics Eternal Library
- Библиотека Якова Кротова
- Руслан Хазарзар – Сын Человеческий
- Православно богословско общество в Америка
- Философия.бг
- Култура.бг
- Православная беседа
- Богословские труды
- В. Живов. Святость. Краткий словарь агиографических терминов
- Patrologia Latina, Graeca & Orientalis
- Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon
- Anemi. Digital Library of Modern Greek Studies
- Агнец Божий
- Славянска енциклопедия на светците
- Византийский временник
- Богословский вестник
- Orientalia Christiana Periodica
- Вестник РХД
- Институт за източно-християнски изследвания Митрополит Андрей (Шептицки)
- Списание за религиозни изследванияAxis Mundi
- Анотирана библиография Исихазм
- Архив на списанието Христианское Чтение
- Библиотека Orthodoxia
- Гръцки ръководства и наръчници по православно догматическо богословие
- Зографска електронна научно-изследователска библиотека
- Богоносци
- Road to Emmaus (A Journal of Orthodox Faith and Culture)
- Библиотека на Тверска епархия, Московска патриаршия
- Сайт, посветен на дяконското служение в Църквата
- Византия за начинаещи
- Уранополитизм (Небесное гражданство) – сайт, посветен на паметта на свещ. Даниил Сисоев
- The Wheel (списание за съвременно православно богословие)
- First Things (американско месечно надденоминационно религиозно списание)
- Церковный вестник (издаван от Московска патриаршия)
- Страницы: богословие, культура, образование (списание, издавано от руския Библейско-богословски институт Св. Андрей)
- Orthodox Reality (изследвания върху православните християнски общности в САЩ)
- Изихазм.ру – Света Гора Атон
- Предание.ру
- Православие и мир
- Руски образователен портал Слово, раздел Богословие
- Библиотека на религиознанието и руската религиозна философия. Издания от 18 – началото на 20 век
- Pages Orthodoxes La Transfiguration
- Orthodoxie. L'information orthodoxe sur Internet
- Христианская психология и антропология
- Альфа и Омега (електронен архив на списанието)
- Монастырский вестник. Синодальный отдел по монастырям и монашеству Русской Православной Церкви
- Православен мисионерско-апологетичен център „Ставрос”
- Православна библиотека „Золотой корабль”
- Вестник на Православния Свето-Тихоновски Хуманитарен университет (ПСТГУ) – архив
- Православна енциклопедия „Азбука на вярата” (на руски)
- Електронна еврейска енциклопедия (на руски)
- Австралийски институт за православни християнски изследвания
- Θεολογία (пълен електронен архив на списанието)
- Енисейский благовест
- Public Orthodoxy (многоезична страница за общодостъпен дебат, инициатива на Центъра за православни християнски изследвания на университета Фордъм)
- Orthodox Times
- Orthodoxy in Dialogue
- Християнство.бг
- Вера 21. О православии сегодня
- Сретенский сборник (периодично издание на Сретенската духовна семинария и академия)
Книжарници
- Електронна книжарница на семинарията „Св. Владимир“, Ню Йорк
- Александър прес
- Джон Хопкинс Юнивърсити прес
- Книжарница за християнска литература „Анжело Ронкали“
- Онлайн книжарница „Къща за птици“
- Български книжици
- Електронна книжарница „Православное“
- Издателство на Православния Свето-Тихоновски хуманитарен институт
- Издателство „Русский путь“
- Light & Life Publishing
- Holy Trinity Bookstore
- Интернет магазин „Благовест“
- Фондация „Наследство на Зографската св. обител“ – раздел „Книгоиздаване“
Био-библиография
- Прот. Алексей Петрович Князев
- Борис Петрович Вишеславцев
- Георги Петрович Федотов
- Митрофан Дмитриевич Муретов
- Павел Николаевич Евдокимов
- Антон Владимирович Карташов
- Прот. Томас Хопко
- Прот. Василий Василиевич Зенковски
- Веселин Кесич
- Прот. Стефан Станчев Цанков
- Прот. Николай Николаевич Афанасиев
- Прот. Георгиос Металинос
- Славчо Вълчанов Славов
- Свещ. Андрю Лаут
- Николай Никанорович Глубоковски
- Оливие-Морис Клеман
- Архимандрит Киприан (Керн)
- Архимандрит Лев (Жиле)
- Диоклийски митрополит Калистос (Уеър)
- Прот. Александър Дмитриевич Шмеман
- Захумско-Херцеговински епископ Атанасий (Йевтич)
- Прот. Георги (Джордж) Дион Драгас
- Прот. Йоан Сава Романидис
- Брюкселски и Белгийски архиепископ Василий (Кривошеин)
- Прот. Йоан Теофилович Майендорф
Препоръчваме
- Брюкселски и Белгийски архиеп. Василий (Кривошеин)
- Прот. Александър Шмеман, страница на руски
- Прот. Александър Шмеман, страница на английски
- Прот. Йоан Романидис
- Прот. Александър Мен
- Свмчца Мария (Скобцова)
- Сурожки митр. Антоний
- Архим. Софроний (Сахаров)
- Диоклийски митр. Калистос (Уеър)
- Протод. Андрей Кураев
- Архим. Кирил (Говорун)
- Олга Седакова
- Волоколамски митр. Иларион (Алфеев)
- Свещ. Андрю Лаут
- Свещ. Михаил Желтов
- Архим. Григорий (Папатомас)
- Прот. Джон Ериксън
- Венцислав Каравълчев
- Пожаревацки и Браничевски еп. Игнатий (Мидич)
- Архим. Йов (Геча)
- Алексей Осипов
- Иг. Пьотр (Мешчеринов)
- Прот. Сергий Булгаков
- Ярослав Пеликан
- Архим. Пласид (Дьосеи)
- Прот. Николай Ким
- Владислав Аркадиевич Бачинин
- Прот. Томас Хопко (лекции из фонда на Ancient Faith Radio)
- Пергамски митр. Йоан (Зизиулас) (лекции по догматическо богословие)
- Христос Янарас
- Прот. Павел Флоренски
- Петрос Василиадис
- Андрей Десницки
- Михаил Михайлович Дунаев
- Алексей Георгиевич Дунаев
- Свещ. Георгий Петрович Чистяков
- Сергей Чапнин
- Булгаковиана (сайт на изследователите и почитателите на творчеството на о. Сергий Булгаков)
- Електронна библиотека „Сурожки митр. Антоний”
- Архим. Йоан Пантелеймон (Манусакис)
- David Bentley Harticles (статии от Дейвид Бентли Харт)
- Оливие-Морис Клеман (страница на френски език)
- Лев Карсавин (страница на руски език)
- Антон Карташов (страница на руски език)
- Георгиос Мандзаридис (статии на гръцки език)
- Свещеномъченик Иларион (Троицки), архиеп. Верейски
- Лична страница на Сергей Худиев
- Лична страница на Ренета Трифонова
- Кафе със сестра Васа (Ларина)
- Лична страница на Владимир Бибихин