Църква, история и святост – български контексти от свещ. Петър Петров

Авторът на нашата нова книга е добре познат на читателите на Живо Предание. Негови текстове често се появяват на страниците на проекта ни, както и в периодичния печат. Така се роди и идеята те да бъдат събрани в сборник, който да обедини по-голямата част от тях и да ги представи като единно цяло. Статиите в новата ни книга са писани в различно време, но са подчинени на една основна идея: осветяване на историята на Църквата по българските земи, с опит за интерпретиране на агиографската литература, в качеството ѝ на един от основните извори за историята на Църквата и в светлината на църковната методология за проучване и разбиране на църковното, в собствен смисъл, минало. Без онази специфична идеологическа пристрастност, която често може да бъде срещната в обговорването на Църквата и на всичко, свързано с нея, авторът подхожда съвестно и именно църковно към интерпретирането на вълнуващите го въпроси, предлагайки поглед, който, уви, отдавна беше забравила увлечената от модни тенденции и насила натрапени ѝ идеологеми родна (и не само) историопис.

Не е случаен и изборът на „корицата” на новата книга – известната миниатюра от „Ватиканския препис” на Манасиева хроника, на която е изобразено Покръстването на българите при св. княз Борис І Михаил. Спряхме се на това изображение поради една единствена причина: че именно покръстването на българите при равноапостолния св. Борис-Михаил е събитието, отворило пътя към хилядолетната и многоплодна история както на поместната ни църква, така на българската святост – двете теми, на които са посветени изследванията на автора на седмата книга, появяваща се на „страниците” на нашето Живо Предание и втора – написана от наш, български автор, и родила се тъкмо на тези страници.

Тази книга не е завършена. Тя ще продължи да се дописва и занапред. Ето защо, на всички наши читатели, които познават и ценят перото на нейния автор, пожелаваме нови приятни и вдъхновяващи мигове с неговото творчество!

Цялата статия: Църква, история и святост – български контексти от свещ. Петър Петров

Византийският папа от Николай С. Суворов

Византийският папа е книга, която се появява в самото начало на 20 в. и, въпреки това, и досега остава ценен труд в областта на държавно-църковните отношения във Византия през 11 в. Нейният автор е известният руски учен – юрист, историк и специалист по църковно право Николай С. Суворов, който е смятан за родоначалник на каноничното право – като академична дисциплина в Русия. С присъщото за юрист внимание към детайла, Суворов пише този труд, посветен на историята на Великата схизма от 11 в., като събира всички известни до момента исторически сведения за това ключово събитие в историята на Източната Римска империя. Централна фигура в това изследване е личността на Константинополския патриарх Михаил Керуларий, когото авторът смята за властна и недиалогична личност, провокираща задълбочаването на конфликта между Константинопол и Рим. Като добър историк обаче, който познава процесите от епохата, Суворов не свежда Великата схизма до конфликт на характерите на главните исторически лица в този сблъсък – патриарх Михаил Керуларий, кардинал Хумберт и император Константин Мономах. Напротив, много ясно и с много примери са описани промените в разбиранията за природата на църковната власт, протичащи паралелно на Запад и на Изток. Тъкмо този модел – на духовната власт, претендираща да поеме част от прерогативите на светската власт, предизвиква катаклизма в общия християнски свят, довел до неговото разделяне в 1054 г.

С общ обем 159 страници, книгата Византийският папа е разделена на три глави: първа, в която са описани обстоятелствата, предшествали разделението при патриарх Михаил Керуларий; втора, в която е проследен самият разрив между Изтока и Запада при управлението на същия патриарх и трета, в която са разгледани отношенията на Керуларий с императорската власт във Византия след разрива с Рим.

Цялата статия: Византийският папа от Николай С. Суворов

Православният синтез под редакцията на прот. Джоузеф Алън

Православният синтез е сборник с текстове на православни богослови, съставен в чест на петнадесетгодишнината от интронизирането (13.10.1966 г.) на Архиепископа на Ню Йорк и митрополит на цяла Северна Америка Филип (Салиба; † 19.03.2014 г.) към Антиохийска патриаршия – Антиохийски (самоуправляем) православен християнски архидиоцез на Северна Америка. Сборникът излиза под редакцията на прот. Джоузеф Алън – клирик на Антиохийска патриаршия, доктор по богословие и преподавател в Гръцкото православно богословско училище на Светия Кръст, Бруклайн, Масачусетс, в семинарията „Св. Владимир”, Ню Йорк, в Православния богословски институт към университета Баламанд, Ливан, и др. – и е отпечатан от “St. Vladimir’s Seminary Press”, Crestwood, New York през 1981 г.

В Православния синтез са събрани текстове на изтъкнати православни богослови от 20 в., обединени около темата за синтеза – термин, който, по думите на съставителя, „описва по подходящия начин различните аспекти на богословието, на историята и на етоса на Православната църква. По-конкретно, в Църквата синтезът означава взаимната връзка, съществуваща на различни нива: между Бога и човека, човека и човека, теорията и практиката, тълкуванието и оповестяването, Църквата и държавата…”.

Настоящият превод на български се посвещава на паметта на всички Христови мъченици, които даде в последно време църквата, в която „първом учениците бидоха наречени християни” (Деян. 11:26), както и на паметта на неотдавна отминалия от този свят митрополит Филип, на когото някога е бил посветен и този сборник. На всички, интересуващи се от темата за православния синтез, пожелаваме приятно четене!

Цялата статия: Православният синтез под редакцията на прот. Джоузеф Алън

Прародителският грях от прот. Йоан Романидис

Приснопаметният прот. Йоан Сава Романидис (1927-2001) е познат на българския читател най-вече със своята книга Кратка православна светоотеческа догматика (София: „Манастирско издателство”, 2007) и с немного на брой статии и студии, преведени из периодичния печат и в проекта Живо Предание. Вдъхновен и задълбочен изследовател на патристиката и на историята на Църквата, отец Йоан е известен и като един от най-скандалните в самите православни среди автори. Ярко свидетелство за това е съдбата именно на неговия дисертационен труд „Прародителският грях” (Атина, 1957 г.), който е приет и защитен след множество перипетии, за които само деликатно загатва в своя предговор към неговото английско издание Джордж С. Габриел – ученик, преводач и издател на отец Романидис.

Радостни сме, че днес, повече от половин столетие подир неговото написване и защита, с позволението на своя английски издател, д-р Габриел, този така дискусионен, но и така вдъхновяващ труд става достъпен и на български език. Предложеният превод е извършен според неговото трето английско издание (Romanides, J. S. The Ancestral Sin, Ridgewood: “Zephyr” 2008), преведено от издателя д-р Джордж Габриел – под личното ръководство и напътствия на самия автор. Същевременно, настоящият превод отчита и гръцкия оригинал на тази книга – в неговото трето издание (Ἰωάννου Σ. Ρωμανίδου, Τό Προπατορικὸν Ἁμάρτημα, Θεσσαλονίκη: „Ἐκδ. Πουρναράς” 2010). На всички, които имат интерес към поставената тема и към нейната интерпретация, предложена от о. Йоан С. Романидис, пожелаваме приятно четене!

Цялата статия: Прародителският грях от прот. Йоан Романидис

Размишления върху „Книга на Йова” от Марио Коев

В компанията на първите две, излизащи изцяло в проекта ни „Живо Предание”, книги, в рубриката „Нашите книги” предлагаме и една с роден български произход – книга, която идейно се роди в самия край на първата година от проекта и чийто автор е добре познат на аудиторията както авторските си текстове, така и със своите преводи.

Сам авторът определя начинанието като опит за драматично богословие – идея, която по неговите думи „произтича от разбирането, че книгите от Св. Писание, освен повествования за едно или друго събитие, са и драматични разкази за човеци и техните взаимоотношения през отношенията им с разкриващия Себе Си Бог”. Ето защо в тези текстове е толкова силен и личният момент, личното преживяване и на всяка от към момента засегнатите от автора теми. Не просто богословско-философски или обратно – философско-богословски – спекулации на очевидно високо ерудиран автор, а именно лично изстрадани и много често тежки и тъжни размисли над тъжната участ на човека в падналия свят. 

Цялата статия: Размишления върху „Книга на Йова” от Марио Коев