Живо Предание на една година

Точно преди година, на Благовещение 2012, се появи „Живо Предание” – проект на „Двери на православието”, определен в подзаглавието си като място за образците на съвременното православно богословие. Една година все още не е достатъчно дълъг период за достоверни изводи и равносметки. Такива ще могат да бъдат направени доста по-късно. И все пак през тази първа година бяха поставени, – а с инициативата „Нашите учители” и доразвити – основите на осъществяването на първоначалния ни замисъл. А именно страницата „Живо Предание” да заработи и да се утвърди като пространство за публикуване на най-стойностното от съвременното богословие.

В проекта се включиха автори и преводачи, сред които членове на редакционния екип, преподаватели по православно богословие, клирици и миряни с разностранни интереси в богословието и сходните му области. С общи усилия пред българоезичната аудитория бяха представени общо 80 имена, от които 70 православни богослови и 10 – представители на други християнски традиции. В тематичните рубрики на проекта за първи път на български език бяха публикувани над 100 разнообразни по съдържание богословски текстове. Добавени към предварително интегрираните в „Живо Предание” – съгласно замисъла на проекта – по-стари текстове от „Двери”, броят на представените към 25 март 2013 г. автори достигна 180, което, без излишна скромност, може да бъде определено като нелоша представителност на съвременната богословска мисъл.

В тази първа година се оформиха и заработиха и справочни рубрики, целящи да улесняват интересуващите се от съвременно богословие в достъпа им до информация за нови книги и книжарници, био-библиографични справки на съвременни богослови и сходни интернет-проекти и портали.

Още през първата си година „Живо Предание” придоби популярност и вън от България, за което свидетелстват множеството контакти и сътрудничеството на екипа ни с колеги-богослови и църковни публицисти от Англия, Франция, Гърция, Русия. За което сме особено щастливи и благодарни, тъй като без подобно сътрудничество сме повече или по-малко обречени на самозатвореност и провинциализъм.

За да стане възможно всичко това дължим, разбира се, благодарност както на нашите сътрудници, така и на фондация „Комунитас”, без чиято финансова подкрепа проектът нямаше да заработи и да се развие с толкова бързи темпове.

Молим Бога да благоволи над намеренията ни и да ни укрепва в усилията ни да продължим започнатото и задълбочим постигнатото, така че с още по-богати ресурси „Живо Предание” и занапред да се утвърждава като авторитетна и търсена територия на съвременната богословска мисъл и творчество.

„Нашите учители”

Проект в проекта – така може да бъде наречена новата идея на екипа на „Живо Предание”. Да издирва и публикува текстове на нашите учители – на представители на онези поколения богослови от отминалото столетие, от които всички ние сме се учили, прохождайки в дебрите на свещената наука. Днес много от тези хора са добре известни като имена, но не толкова познати като творчество. Сред тях има академици като прот. Стефан Цанков, прот. Иван Гошев и Иван Снегаров, харизматични преподаватели като незабравимия Ганчо Велев Ганчев и прот. Благой Чифлянов, клирици и миряни…

Проектът „Живо Предание“

Идеята за сайта Живо Предание се роди отдавна. В бързо променящия се свят дигиталното публикуване се наложи като по-достъпно и по-гъвкаво. Една след друга се появиха дигиталните библиотеки: някои от тях по-общи, други – по-специализирани. Появиха се и църковните сайтове – места за църковни слова и богословски разговор. Огромното количество информация, от една страна, улесни обмена на идеи, но, от друга, дойде и със своите изкушения. Днес всеки притежава лесен достъп до всевъзможно съдържание в Интернет, за чието издирване и бърз прочит не са необходими особени усилия. Тъкмо тази бърза и лесна достъпност обаче крие опасността, така придобитите знания за вярата и за Църквата да се окажат фрагментарни, откъснати от контекста на Преданието. Ето защо за някои днес Преданието се свежда до едните църковни канони, за други представлява просто сбор от творбите на отците на Църквата, докато за трети включва по подразбиране всяко съждение, изказвано от светец, независимо кога и по какъв повод. Така Преданието се раздробява, появява се изкушението отделни негови аспекти да се изтъкват на преден план и провъзгласяват за „автентично предание“, а други – да бъдат пренебрегвани или дори изцяло отричани.

Живо Предание е опит за участие именно в този църковен разговор – какво е Преданието на Църквата и може ли то да бъде определяно и описвано, или не подлежи на систематизиране? То ли се усвоява от вярващите или обратно – самото то ни прави причастни към благодатния живот на Църквата? И кой твори Преданието – избраните съсъди на Божията благодат, каквито са светците, или цялата Църква, като народ Божи? На отците ли само принадлежи Преданието, или то е и наше достояние – на днешните християни, на теб, на мен, на ближния от енорията? Отговорите на тези и подобни на тях въпроси ще търсим с помощта на текстовете, които ще публикуваме в новия сайт. Озаглавихме го Живо Предание, защото твърдо вярваме, че времето не е в състояние да поставя граници на Преданието, че то вечно се ражда от църковната среща на всеки отделен човек с Бога. Това е и причината, поради която Живо Предание ще представя образци именно на съвременното православно богословие. Надеждата ни е чрез тях да направим нашите читатели съпричастни към напрегнатия диалог, който водят от края на 19 в. и до днес съвременните църковни пастири и богослови в търсене на отговори на въпросите, които нашето време поставя.

Тематиката на текстовете в Живо Предание не е, не може и не следва да бъде ограничавана от каквито и да било институционални съображения – за „уместност“, за „църковно-политическа коректност“ или изобщо „православност“. Във всички времена богословието е било, е и ще бъде твърде широко и богато, за да бъде подчинявано на човешки пристрастия. Ето защо приветстваме с добре дошли всички онези, които имат какво да споделят, от себе си и от собствените си прочити на други автори, за Църквата – в нейните вечни измерения и във всекидневния ѝ опит. Да го кажат добронамерено и сериозно, без излишно зилотство и натрапване на лично „творчество“ в качеството му на общоцърковно становище. На аудиторията ни пък желаем приятно, ползотворно и плодотворно четене! Искрено ще се радваме на всеки читател и всяко сътрудничество, отговарящо на целите и задачите на проекта. Ще приветстваме всяко мнение и всяко предложение, както и всяка добронамерена критика.

Дано Бог благоволи животът на проекта да бъде дълъг и плодоносен! Далеч сме от мисълта, че ще ни бъде лесно, но помислите ни са чисти, а надеждата ни е в Господа.