Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]

Атонският период от живота на архиепископ Василий (Кривошеин) в документи

Написана от Живо Предание

cover-Athos-Basil KrivosheinСайтът Богослов.ру съобщава за отпечатването на книгата Атонският период от живота на архиепископ Василий (Кривошеин) в документи. Изданието е том 15 от поредица, озаглавена „Руският Атон”, която се отпечатва с благословението на Игумена на руския светогорски манастир „Св. Пантелеймон” – архимандрит Йеремия. Главен редактор на серията е йеромонах Макарий (Макиенко) – духовник и пръв епитроп на манастира „Св. Пантелеймон”. Книгата е от 802 стр. и съдържа непубликувани досега архивни материали от фонда на манастира и от личния архивен фонд на изтъкнатия богослов и йерарх на Московска патриаршия Брюкселски и Белгийски архиепископ Василий (Кривошеин). Изданието е подготвено в сътрудничество с потомците на архиепископ Василий и е придружено от предисловие и научен коментар. Повече за новото издание разказва Ксения Кривошеина в Корреспонденты Святой Горы архиепископа Василия (Кривошеина).

Новата книга, с ISBN 978-5-7117-0721-9, е в тираж 1000 бр. и може да бъде търсена в руските Интернет-книжарници, чрез между-библиотечния обмен или свалена в pdf оттук.

Иисус Христос – Аскет или Спасител

Написана от Живо Предание

ASKET ili_spasitel_korica3Неотдавна родният книжен пазар бе обогатен от появата на три нови книги на преподавателя в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски” д-р Светослав Риболов. От тях в Живо Предание избрахме да представим изследването Иисус Христос – Аскет или Спасител: Сотириологичният смисъл на Христовото човечество в първата фаза на арианските спорове (318-362). Книгата с ISBN 978-954-07-3693-8, корична цена 18 лв. и обем от 232 с. е отпечатана от Университетско издателство „Св. Климент Охридски”. Както сочи подзаглавието, тук авторът разглежда ранния етап на арианския спор с акцент върху – както четем в Увода – „сотириологичната основа на дискусиите, носеща своя неотменен есхатологичен характер и съсредоточена около съизмеримостта на Христовото човечество с човечеството въобще”.

Съдържанието на книгата е разделено в три големи глави, разделени на свой ред на подтеми, както следва:

Глава първа: Арианският възглед за Спасителя (1. Отричането на равенството и единосъщието на Сина с Отца; 2. Антиохийският събор от 268/9 г. в дебатите на 4 век и 3. Сотириологията на Арий).

Глава втора: Спасителят в ранната опозиция против арианството (1. Св. Александър Александрийски: Христовото човечество – смирение по икономѝя; 2. Св. Евстатий Антиохийски: индивидуализираното човечество на Христос; 3. Маркел Анкирски: на крачка от савелианството и 4. Евсевий Кесарийски: опит за ревизия на арианството).

Глава трета: Спасителят е Самият Бог (Св. Атанасий Александрийски: Спасителят е обновител на творението; 2. Аполинарий Лаодикийски: Спасителят няма пълно човечество).

Изданието включва още Заключение и подробна библиография.

В отзива си за този труд доц. Любомир Тенекеджиев от Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски” определя монографията като „… оригинално по своя подход и методология изследване” и продължава: „Със сигурност настоящата книга ще предизвика жив интерес не само сред православната публика, но и сред всички, които се интересуват от изследването на християнската древност”. От своя страна, доц. Иван Христов – също от Богословския факултет на Софийския университет – добавя: „Настоящата монография е сериозно изследване, което ни връща с максимално приближение към духовния опит на древните християни, във времена, когато Църквата току-що е била разрешена в Римската империя и гоненията са били съвсем наскоро прекратени. Това е златният век на църковната книжнина, в който са написани едни от най-ценните светоотечески творения. Със сигурност тази книга може да вдъхновява както свещеници, така и миряни за техния духовен живот. Обективният и в същото време плътно придържащ се към Преданието подход на автора е гаранция за това”.

Литургията на смъртта и съвременната култура

Написана от Живо Предание

Liturgy of_Death-CoverВ края на отминалата 2013 г. в Москва беше отпечатано дългоочаквано от всички ценители на богословската интуиция на прот. Александър Шмеман заглавие: Литургия смерти и современная культура (Москва: „Гранат” 2013). В основата на новата книга стои четения от автора, в семинарията „Св. Владимир” в Ню Йорк, едноименен лекционен курс, който, по думите на сайта Богослов.ру, „не е само научно-богословско изследване. Авторът поставя проблема за смъртта в широкия контекст на църковната култура и на християнския светоглед, и едновременно с това – с живота на съвременното общество, разкривайки ярко и парадоксално темата за смъртта в постхристиянската култура”.

На свой ред, преводачът на текста от английски на руски език и дългогодишен изследовател на творчеството на о. Шмеман, Елена Дорман, споделя: „О. Александър не пишеше отнапред своите лекции, а само нахвърляше тезиси и цитати. Ето защо и тази книга не е произведение, внимателно подготвено от самия автор за публикуване, а представлява запис на устна реч – образна и често страстна, което се опитах и да запазя в превода”.

А ето и откъси от новата книга: „За ранните християни всеобщото възкресение е именно всеобщо – космическо събитие и изпълнение на всичко – изпълнение в Христос – в края на времената. И това славно изпълняване очакват не само починалите, но още и живите, и въобще цялото Божие творение. В този смисъл, по думите на св. ап. Павел, ние (имам предвид и живите, и починалите) всички сме мъртви – не само тези, които са напуснали този живот, но и всички онези, които са умрели в кръщелната вода и са вкусили Христовото възкресение в тайнството на Кръщението.

Ние всички умряхме – казва апостол Павел – и нашият живот – не само животът на починалите, но и животът на живите – е „скрит с Христос в Бога”. И още веднъж ще повторя (защото до такава степен сме свикнали с тези думи, че ги възприемаме като някаква музика, без да разсъждаваме върху техния смисъл): животът е скрит с Христос, а Христос е жив, смъртта няма власт над Него. Живи или умрели – независимо дали в този свят, чийто образ отминава, или напуснали го – ние всички сме живи в Христос, защото сме съединени с Него и в Него имаме своя живот.

Такава е християнската революция по отношение на смъртта. И ако не разберем този действително революционен, наистина радикален характер на християнството – революционен по отношение на религията, на всичко онова, което човекът е отнасял към реалността на смъртта, ако не разберем това, то ние няма да можем да разберем и истинският смисъл на обръщането на Църквата към починалите”.

Извън Русия книгата може да бъде поръчана на тел. (499) 391-48-04, по пощата на адрес: 121471, Москва, ул. „Рябиновая”, 44, изд. „Гранат”, с писмо на електронна поща: order@granatbooks.ru или в Интернет-книжарницата www.granatbooks.ru/Shmeman.

Софиология и неопатристичен синтез: Богословски равносметки на философското развитие

Написана от Живо Предание

SophiologyСофиология и неопатристический синтез. Богословские итоги философского развития – издание на Православния Свето-Тихонов хуманитарен университет (ПСТГУ), Москва, 2013 – е ново и безспорно заслужаващо интерес издание, в което са засегнати ключови за съвременното православно богословие въпроси.

В анонса за новата книга на портала „Богослов.ру” четем: „Настоящият сборник статии е съставен от резултатите от работата на секцията по история на руската мисъл на Двадесет и втората ежегодна Богословска конференция на ПСТГУ. От различни гледни точки авторите на статиите в този сборник разглеждат две от най-значимите направления в руската богословска мисъл на 20 век – софиологията (В. Соловьов, свещ. Павел Флоренски, прот. Сергий Булгаков) и неопатристичният синтез (прот. Георги Флоровски, В. Н. Лоски и др.). На анализ са подложени техните източници в руската религиозно-философска мисъл от 19 – началото на 20 в., тяхното формиране, взаимни отношения, значение в историята на мисълта въобще, съвременно звучене. По много от въпросите на разбирането историята на философската и богословската мисъл авторите се различават помежду си. Те обаче са съгласни в това, че разпространената представа, в съответствие с която именно „неопатристиката” е единственото вярно изразяване на православното предание, докато софиологията може да представлява изключително и само исторически интерес – като пример за „неудачен” синтез, се нуждае от проверка, а вероятно и от преоценка. По всичко личи, че подобна постановка на проблемите е в състояние да посочи нови пътища в изучаването на историята на отечествената мисъл, както и че представлява историко-философски, богословски и обществен интерес”.

Новата книга с обем от 296 страници, ISBN: 978-5-7429-0816-6 и ограничен тираж от 300 бр. може да бъде поръчана по Интернет от руските он-лайн книжарници, вкл. от „Ozon.ru”.

Битието като общение: изследвания върху личностността и Църквата

Написана от Живо Предание

Ziziulas-koricaВ последните дни на ноември на българския книжен пазар се появи нова ценна богословска книга: Битието като общение: изследвания върху личностността и Църквата от Пергамския митр. Йоан (Зизиулас), издание на фондация „Комунитас”. Книгата е дело на преводача Слава Янакиева, редактора проф. Калин Янакиев, който е и автор на Предговора към българското издание, коректора Диана Попова и Мая Георгиева, изготвила художественото оформление. Книгата, с обем 264 стр. и ISBN 978-954-9992-43-4, се разпространява в книжарницата за християнска литература „Анжело Ронкали”, в „Български книжици”, в книжарница „Нисим”, във веригата „Хеликон”, „Къща за птици” и в Интернет. Коричната цена на новата книга е 11 лв.

Българското издание на Битието като общение идва, за да запълни една от най-зеещите празноти в достъпната на български език съвременна богословска литература. Както справедливо отбелязва в своя Предговор към българското издание проф. Калин Янакиев, на читателя у нас е предложено „… може би най-важното (във всеки случай, най-цитираното, най-коментираното, най-разискваното и сигурно най-дискутираното) съчинение на православната богословска мисъл от втората половина на ХХ век”. И още нещо, което е особено важно и определящо в съвременен както общоевропейски, така и местен, български контекст: „Християнската (православната) традиция е изработила философско-теологичния фундамент на понятието за личност, с което мисли и живее християнското европейско човечество. Персонологичен смисъл имат и схващанията за истината, за обществото в автентичната християнска перспектива. Ако това е така, необходимо е едно решително и дълбоко преосмисляне на същността и природата на Църквата – така дълго и фатално институционализирана, етатизирана и юридизирана в богословската мисъл на последните векове”.

А ето и част от оценката за този труд на неговия пръв редактор, приснопаметният прот. Йоан Майендорф: „Тази книга не винаги е лесно четиво. Тя предполага известна запознатост със съвременните богословски тенденции. Дисциплинираният и критичен ум на Зизиулас се оказва в постоянен диалог с другите, отдавайки им дължимото или критикувайки ги – най-вече поради едностранчивост, т. е. там, където им липсва автентично „католичен” подход към църковната реалност. Неговата мисъл е в много отношения близка до тази на покойния отец Николай Афанасиев – добре известен изразител на „евхаристийната еклисиология”, но колко остра (и по мое мнение, колко оправдана) е също критиката на Зизиулас към него! Дали Афанасиев не е някак пренебрегнал тринитарното и антропологическото измерение на еклисиологията, фокусирайки мисълта си върху „локалната” природа на евхаристийната общност и някак изключвайки проблемите за истината и универсалните предпоставки за единство?”.

Отговорите на тези и много други, критични за Църквата и нейното богословие, въпроси могат да бъдат открити на страниците на най-прочутия труд на митрополита на Пергам (Константинополска патриаршия) Йоан (Зизиулас): изследване, белязало по вероятно най-яркия възможен начин присъствието на своя автор както в съвременната православната богословска мисъл, така и изобщо в богословския дискурс на съвремието.



Краткък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/ufxxr 

Наши партньори

Християнство и култура

HK 187Константинополски патриарх Вартоломей (Архондонис)
Религия и общество. Фундаментализъм и расизъм

Александър Смочевски
Инициативи на Александрийската патриаршия за свикване на Всеправославен събор (1924-1943)

Прот. Павел Събев
Четири схолии към литургийното евангелие за Неделя преди Рождество Христово

Калин Янакиев
Сакраменталната природа на брака

Марио Коев
Analogical isomorphism. Слоеве на реалността

Полезни връзки

 

Препоръчваме