Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]

Битието като общение: изследвания върху личностността и Църквата

Написана от Живо Предание

Ziziulas-koricaВ последните дни на ноември на българския книжен пазар се появи нова ценна богословска книга: Битието като общение: изследвания върху личностността и Църквата от Пергамския митр. Йоан (Зизиулас), издание на фондация „Комунитас”. Книгата е дело на преводача Слава Янакиева, редактора проф. Калин Янакиев, който е и автор на Предговора към българското издание, коректора Диана Попова и Мая Георгиева, изготвила художественото оформление. Книгата, с обем 264 стр. и ISBN 978-954-9992-43-4, се разпространява в книжарницата за християнска литература „Анжело Ронкали”, в „Български книжици”, в книжарница „Нисим”, във веригата „Хеликон”, „Къща за птици” и в Интернет. Коричната цена на новата книга е 11 лв.

Българското издание на Битието като общение идва, за да запълни една от най-зеещите празноти в достъпната на български език съвременна богословска литература. Както справедливо отбелязва в своя Предговор към българското издание проф. Калин Янакиев, на читателя у нас е предложено „… може би най-важното (във всеки случай, най-цитираното, най-коментираното, най-разискваното и сигурно най-дискутираното) съчинение на православната богословска мисъл от втората половина на ХХ век”. И още нещо, което е особено важно и определящо в съвременен както общоевропейски, така и местен, български контекст: „Християнската (православната) традиция е изработила философско-теологичния фундамент на понятието за личност, с което мисли и живее християнското европейско човечество. Персонологичен смисъл имат и схващанията за истината, за обществото в автентичната християнска перспектива. Ако това е така, необходимо е едно решително и дълбоко преосмисляне на същността и природата на Църквата – така дълго и фатално институционализирана, етатизирана и юридизирана в богословската мисъл на последните векове”.

А ето и част от оценката за този труд на неговия пръв редактор, приснопаметният прот. Йоан Майендорф: „Тази книга не винаги е лесно четиво. Тя предполага известна запознатост със съвременните богословски тенденции. Дисциплинираният и критичен ум на Зизиулас се оказва в постоянен диалог с другите, отдавайки им дължимото или критикувайки ги – най-вече поради едностранчивост, т. е. там, където им липсва автентично „католичен” подход към църковната реалност. Неговата мисъл е в много отношения близка до тази на покойния отец Николай Афанасиев – добре известен изразител на „евхаристийната еклисиология”, но колко остра (и по мое мнение, колко оправдана) е също критиката на Зизиулас към него! Дали Афанасиев не е някак пренебрегнал тринитарното и антропологическото измерение на еклисиологията, фокусирайки мисълта си върху „локалната” природа на евхаристийната общност и някак изключвайки проблемите за истината и универсалните предпоставки за единство?”.

Отговорите на тези и много други, критични за Църквата и нейното богословие, въпроси могат да бъдат открити на страниците на най-прочутия труд на митрополита на Пергам (Константинополска патриаршия) Йоан (Зизиулас): изследване, белязало по вероятно най-яркия възможен начин присъствието на своя автор както в съвременната православната богословска мисъл, така и изобщо в богословския дискурс на съвремието.

Нов прочит на Паисиевата история

Написана от Свещ. Петър Петров

PaisiyПоявилото се неотдавна ново критично издание на История славянобългарска на св. Паисий Хилендарски, отговарящо на всички изисквания за издаването на извори, е безспорно събитие за българската църковна историография. Зад прецизното научно и полиграфично изпълнение се крие методология, несвойствена за българската модерна историография – както светската, така и църковната. Наличието на тази методология, позволяваща известното на всички българи произведение на Хилендарския монах да се види в нова светлина, не може да не провокира адмирациите на църковната общност.

Принципите, ръководили издателите на История славянобългарска, са изложени в обширен предговор, сполучливо озаглавен „Историята между времето и вечността”:

Кои бяха основните мотиви на братството ни да пристъпи към това издание? Добре известно е, че черновата на История славянобългарска се съхранява в манастирската библиотека, че авторът ѝ е монах светогорец (както и ние) и е завършил написването ѝ именно в нашата света Обител, ползвайки извори от манастирския архив. Разбира се, всичко това има някакво значение, но по-дълбокият и същностен мотив беше желанието да предложим на мислещите и търсещите читатели един по-различен поглед към История славянобългарска, както и въобще към историята – българска и световна. В досегашната научна традиция трудът на светогорския монах се разглежда предимно в светлината на настъпващото Българско възраждане и се подчертава ролята му на първоначален тласък за утвърждаване ценностите на Новото време в народностното самосъзнание. Бихме искали в следващите редове да покажем според силите си, че този труд има стойност именно като история и историческа концепция за миналото на народа ни и че тази концепция е изградена изцяло в християнски дух. Въпреки допуснатите анахронизми и грешки в повествованието, Историята според нас действително би могла да се смята за „програмен” документ, макар че в своя най-съществен аспект тя остава една непоследвана програма.[1]

По своята същност тази мотивировка е заявка за строго богословски подход към проблематиката – използване на традиционната православна църковна методология, позволяваща да се разкрие преди всичко светогледът на автора, а от тук и идеите, на които е подчинил своята работа. Освен това, богословският подход дава възможност да се разбере времето, живяно от преп. Паисий, да бъде видян историографът в реалната обстановка, в която пише.

Съзнавайки непопулярността на тази методология сред съвременните българи, издателите, позовавайки се на авторитетни учени, са изложили накратко църковния възглед за историята и са го съпоставили със съвременните модерни идеи. Този подход показва както високото ниво на подготовка на издателите, така и отношението им към поетите отговорности по критичното издаване на такъв емблематичен за нас текст.

Вярна е също така и констатацията, че историятав своя най-съществен аспектостава една непоследвана програма. Ала нали Светогорският монах пише, ръководейки се от християнските принципи, съгласно които историята се твори в съ-работничеството между Бога и човека. Следователно в нея трябва да търсим Божия промисъл и пътя на човека към Царството Божие. Тъкмо това позволява на преподобния да не се подаде на националистическите тенденции, вече проявяващи се по негово време. Внимателният прочит показва, че той никъде не възвеличава прекомерно своите българи за сметка на останалите народи, нито пък подминава достойнствата на другите, а ако спори с тях, то е заради неоправданите им претенции. Въобще Паисий, при оценката на събитията, не се ръководи от никаква „социална поръчка” или национална идеализация, а само от собствената си съвест на християнин, монах и българин. При това, макар и изкушен от обучението в чужди исторически школи, той създава труд, вкоренен в православната традиция – факт, който сам по себе си свидетелства, че е живял дейно в тази традиция. Въобще новият църковен и богословски поглед към История славянобългарска разкрива нейния автор като монах, доближаващ се до онези високи образци на монашеството, които са останали в историята на Православната църква като гаранция за православие и завинаги са спечелили на монасите славата на ревностни защитници на църковната истина. В този смисъл особено трябва да бъде подчертана ценността именно на текста, въвеждащ в новия прочит на Историята – богословски трактат от най-високо ниво.

Печално известно е, че във времената след Паисий историците изцяло изоставят неговите и на самата Църква ръководни принципи, а повечето политици и обществени дейци от ново и най-ново време използват История славянобългарска единствено с целта да обосновават идеи, чужди на скромния Хилендарски монах. И едва днес, две столетия и половина след написването си, История славянобългарска в своето ново, така да се каже „църковно-критично издание”, ни представя истинския образ на християнина, монаха и родолюбеца Паисий, чиито идеи, въпреки изминалото време, не са загубили значение и биха били отлична основа за работата на съвременния църковен историк.

Трудът на новите издатели на св. Паисий поставя началото на нова и до голяма степен непозната за родната историография дейност, каквато е православната църковна интерпретация на богочовешката история.

Освен в чисто богословския си и църковно-исторически план новото издание на Историята има и два други важни аспекта, да ги наречем социален и филологически. Първият, по всичко личи, произлиза от желание, очевидно зародило се вътре в самото братство, да се обърне към академичната ни общност. Да бъдат спечелени за „каузата” хора от младото и средно поколение, с вече изградени позиции и тежест в сферата на своите научни занимания, и най-вече филолози. Няма да кажем нищо ново, ако отново повторим, че в продължение на дълги години Църквата и академичната общност у нас бяха умишлено разделяни и държани на страна една от друга. За жалост тази инерция (с малки изключения) продължи и в последните две десетилетия. Преодоляването на тази разделеност, изглаждането и съчетаването на възгледите за научност и църковност, насочени към един и същи предмет, няма как да е било лек и гладък процес. В крайна сметка обаче, както по всичко личи, познанието на Истина и академичните изисквания са се срещнали, за да разберат важността и на двата подхода и да постигнат нужната симбиоза, отразена в новото Паисиево издание. Този факт сам по себе си би трябвало ясно да ни говори – нещо, което отдавна трябваше да се случи, – че повече няма какво да пречи църковната ни наука да стане отново по-академична, общувайки пълноценно с останалите учени, а и светската наука – на свой ред – да потърси диалог с църковните богослови и духовниците, особено когато предметът на изследване има непосредствена връзка с Църквата и нейните вечни истини.

В този смисъл би трябвало дебело да подчертаем, че филологическата ценност на новия прочит на История славянобългарска е както в педантичността на преводача, така и в желанието на поръчителя, този толкова известен, но и толкова слабо познат в същността си текст да бъде максимално понятен за грамотния читател. Популярният до сега превод все пак е правен през 1955 г. и носи духа на онази епоха в нашата наука, доминирана от определена идеология и чужд на оригиналния текст национализъм. В новия превод очевидно са вложени много усилия и внимание да се схване мисленето на преподобния Паисий, а и настроенията в неговата епоха (безспорно, все още чужди на новопросвещенските идеи в цялост). С радост констатираме, че именно този синтез е предаден максимално адекватно на съвременен български език. Към високата стойност на новото издание допринася и фактът, че всички споменати в текста на преподобния Паисий понятия, личности, топоси и т. н. стройно и подробно са обяснени в бележки към текста. Всичко това е само в интерес на съвременния читател, който отдавна живее в твърде различен социален и културен етос.

След всичко изтъкнато със задоволство можем да обобщим, че с новия превод на История славянобългарска не само се представя адекватно един от най-важните текстове на българското църковно минало, но и се поставя основа и се дава нагледен пример за правилен и задълбочен подход в интерпретирането на извори, свързани едновременно с историята, духовността и Църквата.

Съвременното богословско-критично издание ни вдъхва надеждата, че чрез него Зографското издателство напуска своята младенческа възраст и основателните критики към него безвъзвратно ще останат единствено като лош спомен от минало време.



[1] Паисий Хилендарски История Славянобългарска. Критическо издание с превод и коментар, Света Гора Атон: „Славянобългарска Зографска Света Обител”, Второ допълнено издание 2013, с. 9-10.

Църквата в историята: Православната църква от Иисус Христос до наши дни

Написана от Живо Предание

H Alfeev-Church_in_HistoryОфициалната страница на Московска Патриаршия съобщава, че Издателството на Московска Патриаршия е отпечатало нова книга на Волоколамския митр. Иларион (Алфеев) – председател на Отдела за външни църковни връзки, озаглавена: Церковь в истории: Православная Церковь от Иисуса Христа до наших дней (Москва 2013). Изданието е осъществено при участието и на Благотворителния фонд „Св. Григорий Богослов”.

Книга представлява кратко изложение на двухилядолетния исторически път на Православната църква.

„Съвременното битие на Православната църква се основава върху нейния исторически опит. Православието е исторично по самата си същност, то е вкоренено в историята – своеобразието на Православната църква, нейното догматическо учение и канонично устройство, богослужебния ѝ строй и социалната ѝ доктрина – всичко това е невъзможно да бъде разбрано вън от историческия контекст. Ето защо обръщането ни към историята, към изворите има за нас не само познавателно, но и възпитателно, духовно значение” – пише митр. Иларион.

Новата книга е залегнала в основата на 10-сериен документален филм на митр. Иларион „Църквата в историята” (по телевизионен канал „Культура”, 2012 г.), в който авторът запознава зрителите с всички важни моменти от историята на Църквата и ги развежда по местата на главните събития: Йерусалим и Атина, Рим и Константинопол, Владимир и Киев, Петербург и Москва.

Представянето на книгата ще се състои на Московската международна книжна изложба-базар, между 4 и 9 септември 2013 г.

Изворът на асирийското и халдейско християнство

Написана от Живо Предание

S Ribolov_knigaОт скоро в разпространение е първата книга на богослова д-р Светослав Риболов – преподавател в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски” – под заглавие Изворът на асирийското и халдейско християнство. През юни 2010 г. изследването беше защитено като докторска дисертация под заглавие: „Сотириологични предпоставки на христологичните възгледи на Теодор Мопсуестийски”. Книгата, с обем от 300 стр. и ISBN 9786191522217, е отпечатана от издателство „Изток-Запад” с корична цена 19 лв. и може да бъде намерена в книжарница „Български книжици”, книжарници „Хермес”, книжарници „Хеликон” и всички останали книжарници, с които издателството работи.

В отзива си за труда на д-р Риболов доц. Димитър Попмаринов от Православния богословски факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий” е написал: „Трудът, който е представил г-н Светослав Риболов, е сериозно съчинение, единствено в православното богословие по тази тематика, и уникално въобще в богословските изследвания по дадената формулировка и подход. Похвално е, че той е бил умерен в изводите си изследовател, придържащ се към изворите и стараещ се да работи в една чисто православна перспектива”.

От своя страна доц. Иван Петев от Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски” добавя: „Приносните моменти в тази работа засягат реконструирането на сотириологията на Теодор Мопсуестийски, установяването на зависимостта между антропология и христология и оборването на някои тези в западната богословска литература, които оправдават богословските грешки на Теодор Мопсуестийски въз основа на неговия рационалистичен уклон. Несъмнено в тази система се подценява значението на Боговъплъщението и Господ Иисус Христос оставя впечатлението на човек, извървял Своя земен път като праведник, а не като Богочовек – въплътилия се Бог Слово. Този труд може да служи като основа за заниманията с несторианската ерес и нейното разглеждане от православна гледна точка – нещо, което липсва не само в отечествената ни литература, но и в православния свят като цяло”.

Кратка история на „промисъла”

Написана от Живо Предание

G Benevich_PromisalИздателството на Руската християнска хуманитарна академия (РХГА, Русская христианская гуманитарная академия) е отпечатало нова книга на Григорий Беневич – богослов, патролог и византинист, завеждащ катедра и ръководител на програмата за специализация по византийска философия при РХГА. Книгата се издава под № 11 във вече утвърдилата се поредица „Византийская Философия”, като пълното ѝ название и библиографско описание е: Беневич, Г. И. Краткая история „промысла”: от Платона до Максима Исповедника, Санкт Петербург: „РХГА” 2013 (315 с., ISBN 978-5-88812-565-6).

Според кратката анотация, поместена на сайта „Богослов.ру”, новата книга на Г. И. Беневич представлява историко-философско изследване, посветено на историята на ключовото във философските школи на късната античност понятие „Божи промисъл”. Историята на понятието е разгледана от Платон до преп. Максим Изповедник (7 век) с добавени екскурси по темата в късновизантийската мисъл. Книгата е предназначена за философи, богослови и културолози.

За информация относно разпространението на новата книга в Интернет може да бъде търсено „Издательство РХГА”.



Краткък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/uqd3u 

Наши партньори

Полезни връзки

 

Препоръчваме