Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]

Отпечатан е третият том от Славянската патрология

Написана от Живо Предание

Slavonic Patrology-3В самото начало на годината Брюкселският Архив на руската емиграция съобщава за отпечатването на том 3 от серията „Славянска патрология”. Новият том е посветен на житието на преп. Сергий Радонежки, написано в началото на 15 в. от св. Епифаний Премъдри († ок. 1420 г.).

Архивът осъществява научното издаване на всички значими духовни паметници, създадени за хилядолетния период от историята на славянските народи и написани на древните национални езици, които възхождат към старославянския литературен език, изработен от светите равноапостолни братя Кирил и Методий и от техните ученици и последователи в хода на книжовното просвещение и християнизацията на славяните в 9-10 в.

За изучаване и публикуване в тази серия са открити повече от сто произведения, а техният списък тепърва предстои да се допълва. В проекта участват научни центрове от България, Сърбия и Русия: Кирило-Методиевският научен център и Институтът за български език при Българската академия на науките, Софийският университет „Св. Климент Охридски”, Филологическият факултет на Белградския университет, Институтът за славянознание и балканистика, Институтът за руска история и Институтът за всеобща история при Руската академия на науките, московският Литературен институт „А. М. Горки”, Московският институт за световна литература, Московският държавен лингвистичен институт и Московската духовна академия.

Главен редактор на проекта е прот. Павел Недосекин, предстоятел на Троицкото патриаршеско подворие в Брюксел (Московска патриаршия).

В предговора към третия том от серията се казва, че в проекта са поканени най-широк кръг заинтересовани към обявената тема специалисти. По същество е създаден нов научноизследователски наднационален център, който, с помощта на съвременните технически средства, работи от разстояние, което позволява отказ от традиционните форми на дейност на научните институти. В случая специалист, който има желание за сътрудничество и работи в произволна точка на света, след като осъществи изследване, свързано със заявената тема на проекта, може да се обърне към редакционния съвет и лично към главния редактор (podvorje@yahoo.com), и – ако работата му съответства на съвременните научни изисквания – тя ще бъде публикувана в серията.

Издаденият т. 3 от серията „Славянска патрология” е изследване на кандидата на филологическите науки Александра В. Духанина, посветено на Житие на преп. Сергий Радонежки – паметник на древноруската литература, написан в началото на 15 век от неговия ученик – св. Епифаний Премъдри, а впоследствие нееднократно подлаган на редактиране. За изданието е избрана пространната редакция на житието. В книгата, с обем от над 600 страници, е включен и оригиналният текст на изследвания паметник, с превод на съвременен руски език, лицевите миниатюри, илюстрации и приложения.

Информацията е взета от официалната страница на Брюкселската и Белгийска архиепископия на Московска патриаршия (www.archiepiskopia.be) – тук.

Развитието на богословието в България представено в авторитетен румънски сборник

Написана от Свещ. Кирил Синев

Cover-Teologia OrtodoxaПредлагаме кратка рецензия на издадения преди няколко години авторитетен румънски сборник, озаглавен Teologia ortodoxă în secolul al XX-lea şi la începutul secolului al XXI-lea, Bucureşti: „Basilica” 2011 (Православното богословие през 20 век и началото на 21 век, Букурещ: „Базилика” 2011, 859 с.). Неговата голяма значимост ни дава основание да го представим и пред българската богословска аудитория. Съставен е по инициатива и с благословението на Румънския патр. Даниил под ръководството на свещ. проф. Виорел Йоница. В сборника се цели „панорамно представяне” на историята на православното богословие в 20 и началото на 21 век. Включени са общо тридесет видни представители на съвременното румънско богословие.

Трябва също да подчертаем и активната роля на Румънската православна църква в обществото и нейната ревностна грижа за издигане на авторитета и достойнството на многобройното ѝ духовенство. РПЦ е успяла да издейства от държавните институции преподавателите в духовните семинарии и богословските факултети, които са клирици в преобладаващата си част, да бъдат по достойнство обозначени като духовници (у нас, за разлика от там, преподавателите-духовници в учебните заведения се титулуват само с научните си степени, без означаване на духовния сан, т. е. представени са като светски лица, което е неиздействано право на нашето свещенство в научната сфера). Затова и тук титлите на всички отци-професори се изписват дословно – така, както е прието в научните среди в Румъния.

В 2013 г. издателството публикува и английско издание на сборника (в превод на богослова Ремус Рус – преподавател по история на религиите): Orthodox Theology in the 20th century and early 21st century. Romanian Orthodox Perspective, Bucharest: “Basilica” 2013.

Сборникът е съставен в две части: 1) Историческите проблеми на православното богословие днес и 2) Главни насоки на православното богословие и духовност през 20 – началото на 21 век.

Първата част е съставена от следните обширни обзорни студии:

- „Модерното и съвременно православно богословие – моменти, фигури, проследяване, тълкувание” от протодякон проф. д-р Йоан И. Ика (младши) (с. 17-84);

- „Признаването на нови автокефални църкви: лингвистичното разнообразие на православното богословско мислене” от свещ. проф. д-р Николае Кифър (с. 85-96);

- „Двустранните диалози на православните църкви с останалите християнски църкви: насърчение за православната богословска мисъл” от свещ. проф. д-р Александру Морару и свещ. проф. д-р Виорел Йоница (с. 97-118);

- „Всеправославните съвещания през 20 век: нов тласък за православното богословие” от свещ. проф. д-р Виорел Йоница и свещ. проф. д-р Константин Пътуляну (с. 119-135);

- „Православните институции за богословско образование: решителни фактори за насърчаване на православното богословие” от свещ. проф. д-р Виорел Йоница (с. 136-164).

Втората част на сборника е съставена от следните студии:

- „Развитие на библейските изследвания” от свещ. проф. д-р Василе Михок (с. 165-224);

- „Развитие на изследванията по Обща църковна история” от свещ. проф. д-р Виорел Йоница, свещ. проф. д-р Адриан Габор, свещ. доц. д-р Даниел Бенга, лектор д-р Йонуц-Александру Тудорие и асист. докторант Себастиан Назъру (с. 225-260);

- „Специфика на изследванията по византология в православното пространство” от свещ. проф. д-р Емануел Бабуш (с. 261-278);

- „Специфика на изследванията по история на националните (поместни) църкви” от свещ. доц. д-р Михай Съсъужан (с. 279-301);

- „Патрологията и специализираните изследвания в рамките на православието през 20 и началото на 21 век. Изследователски школи и направления” от проф. д-р Адриан Маринеску (с. 302-365);

- „Развитие на изследванията по догматическо богословие” от свещ. проф. д-р Щефан Букиу и доц. д-р Кристинел Йожа (с. 366-426);

- „Няколко значителни акцента в нравственото богословие и православната духовност на 20 век” от свещ. проф. д-р Георге Попа (с. 427-502);

- „Изследванията по литургическо богословие в Румънската православна църква през 20 век” от Н. Високопреосвещенство проф. д-р Лауренциу Стреза, свещ. проф. д-р Николае Некула, свещ. проф. д-р Виорел Сава, свещ. доц. д-р Мариан Вълчу и доц. д-р Чиприан Стреза (с. 503-591);

- „Развитие на каноничните изследвания” от свещ. проф. д-р Константин Рус, свещ. доц. д-р Иримие Мара и свещ. лектор д-р Патричиу Влайку (с. 592-637);

- „Развитие на мисионерските и социалните изследвания” от свещ. проф. д-р Валер Бел, лектор д-р Раду Преда (с. 638-703);

- „Развитие на пастирските изследвания: Омилетика, Катехетика и Пастирско богословие” от свещ. проф. д-р Василе Гордон, свещ. асист. докторант Силвиу Тудосе (с. 704-770);

- „Пеенето в богослужението на Румънската православна църква във всеправославен контекст” от свещ. лектор д-р Стелиан Йонашку (с. 771-799);

- „История и философия на религиите в православното богословие” от свещ. проф. д-р Дорин Оанча (с. 800-813);

- „Index nominum personarum et locorum” от дякон д-р Михай Къцой [индекс на имената на личности и места] (с. 814-841);

- списък на авторите.

Ще представим накратко и основните направления в изданието, засягащи БПЦ и развитието на богословието у нас.

Протод. проф. д-р Йоан И. Ика (младши), като посочва годините на обявяването и признаването на автокефалията на поместните православни църкви (с. 56), пише, че признаването на БПЦ за патриаршия става през 1952 г., докато исторически коректна е датата 10 май 1953 г., както правилно отбелязва в своята статия и о. Михай Съсъужан (с. 293).

О. проф. Николае Кифър очертава историческите събития при признаването на автокефалията на БПЦ (с. 88-89). Споменава за Богословския факултет на Софийския университет с преподаватели „канониста и догматиста Стефан Цанков, професорите Пашев, Гошев и др.”, както и за Православния богословски факултет във Велико Търново и двете духовни семинарии в София и Пловдив (с. 94).

Отците-професори А. Морару и В. Йоница описват (с. 116) диалога между БПЦ и Евангелската църква в Германия. „Диалогът, известен под името Хернхутски диалог, е започнат през 1978 г. между БПЦ и Федерацията на църквите от бившата ГДР и е продължен през 1992 г. с Евангелската църква в Германия”. По-главните обсъждани теми в този диалог са: 1) Проповядване на евангелието; 2) Изворът на вярата; 3) Кръщение и Евхаристия; 4) Свещенство.

Отец проф. Виорел Йоница (по сведения, предоставени от българския му колега проф. д-р Иван Ж. Димитров) представя (с. 153) в сбита форма историческото развитие на богословските ни факултети в София и Велико Търново, както и на катедрите по богословие в Шумен и Пловдив, като се споменават изтъкнатите български богослови, преподавали и днес преподаващи в тях. Поради ранното набиране на информацията, тук не е споменато името на доц. д-р Свилен Тутеков – изследовател с вече над 1500 страници научна продукция.

Сред по-значимите учебници по Обща църковна история се споменава (с. 228-229) по едно заглавие от българските автори Т. Събев, Н. Кочев, Т. Коев и Г. Бакалов.

Лектор д-р Йонуц-Александру Тудорие накратко представя покръстването на славяните, като дава обширна библиография по темата (с. 237-240).

Свещ. доц. д-р Михай Съсъужан (с. 292-293) представя като главни направления в българската църковна историография: 1) покръстването на българите; 2) отношенията с Константинополската патриаршия и Византийската империя и 3) османския период с неговите последици в църковен и културен план. Посткомунистическите исторически изследвания за страната ни са посветени на държавната атеистична политика към БПЦ като се отбелязва, че тогава „ролята на Църквата в обществения и културния живот на обществото е много стеснена”. Други предмети на нашата историография според М. Съсъужан са събитията след 1989 г. и целият процес на възраждане на църковните структури. Накрая авторът обобщава: „Културният и духовният ръст на църковния живот е специално анализиран. Изтъкната е, например, ролята на Рилския манастир, „основан през 14 в.” [манастирът е основан през 10 в., а през 14 в. е обновен от Хрельо Драговол], и други средновековни български манастири в развитието и единството на българската култура и език и в съпротивата срещу елинизаторските и ислямизаторски тенденции, регистрирани в средновековния и в съвременния период”. Привежда се и кратка библиография на автори като Константин Иричек Димитър Цухлев, Иван Снегаров, И. Ж. Димитров и др.

Отците В. Гордон и С. Туросе привеждат по няколко по-значими изследвания на българските богослови прот. Хр. Димитров, Т. Поптодоров и Ив. Денев (с. 735-736).

Отец Стелян Йонашку (с. 780), анализирайки църковната музика в БПЦ, споменава за паралелната употреба на византийската невмена нотация и хоровото пеене (каквато е и настоящата румънска практика). В катедралите на големите градове у нас църковните хорове изпълняват композиции на български и руски композитори „и изненадващо – хорови творби на румънските композитори Георге Куку, Николае Лунгу или Гавриил Мусическу”. Това твърдение действително е валидно, по-специално за ПКСХП „Св. Александър Невски”, където се пеят пет произведения на румънски църковни композитори: Александру Одоляну – „Владику и священоначалника нашего”, Георге Куку – „Многолетствие на патриарха”; Гавриил Мусическу – „Херувимска песен”, вместо причастен концерт „Кто взыдет на гору Господню” (Пс. 23:3); Николае Лунгу – „Воскресения день”, Фр. Хубик – „Хвалите Господа с небес”.[1]

Инициативата за съставянето и издаването на сборника е повече от похвална. Поради големия обем на поставената задача обаче някои области са представени частично, съответно представя се единствено състоянието в Румънската православна църква – такова е представянето на литургическото богословие само в РПЦ. Ето защо ред въпроси остават открити и предстои тяхното допълнително осветляване в бъдеще.

По скромната ни преценка това изследване е добре да присъства в библиотеките на нашите богословски школи в страната, защото само при познаване на тенденциите в научните изследвания на водещите богослови от поместните православни църкви ние можем да видим „къде сме” и да работим в екип за разрешаването на немалкия брой въпроси, на които предстои да се намерят и дадат адекватни богословски отговори.



[1] За тази информация изказвам благодарност на доц. Димитър Димитров, видния църковен диригент на патриаршеския катедрален хор „Св. Александър Невски” в София.

Ново научно-богословско издание на Corpus Macarianum

Написана от Ивайло Маринов

Cover-Makariy-Egipetskiy-Duhovnye-SlovaНеотдавна в Москва, в серията Smaragdos Philocalias, бе отпечатано забележително богословско издание: Преп. Макарий Египетский (Симеон Месопотамский): Духовные слова и послания. Собрание I. Издание подготовили А. Г. Дунаев и иеромонах Винсен Дэпрэ, при участии М. М. Бернацкого и С. С. Кима, Святая гора – Афон 2015, ХХ + 1124 с. + 20 ил. – ISBN 978-5-98840-001-1.

Както става ясно от заглавието, в центъра на новото издание е духовното учение на св. Макарий Велики и на онези, които са вдъхновени от него, но не само това трябва да се каже за тази книга. А също така и за самия превод и начина на издаването му. Не би било пресилено, ако се каже, че с това свое издание на Corpus Macarianum – гръцки ръкописи тип I, Алексей Дунаев наистина стъпва на върха на световния научен подиум и става основен претендент за Нобелова награда по богословие (като се отчете, разбира се, и безспорният принос на неговия съавтор – отец Венсан Депре, OSB). Става дума за нямаща аналог книга, която няма нищо общо с популярните издания на богословска литература (светоотеческа, учебна, а още по-малко – богослужебна), поне що се отнася до православната такава.

Освен че представлява второ, прецизирано, издание, съчетаващо професионален превод със сериозно богословско изследване, тя всъщност е сборник от три книги – две монографии и превод, плюс 200 страници с приложения и индекси. И в този смисъл може да бъде определена като истинско постижение в богословието, блестящ пример за сполучливо сътрудничество и своеобразен апогей на многогодишно строго научно-богословско дирене от страна едновременно на един православен и на един римокатолически богослов – плод на неуморни усилия, но и на приятелство.

Без преувеличение бихме казали, че ако „обикновен” човек внимателно прочете тази книга с интерес и с проникновение, той ще стане истински богослов, като ще надмине равнището на мнозина от днешните магистри и доктори по богословие, особено в областта на ранноцърковната патристика. А това е така, защото книгата кореспондира с толкова многопластово и така специфично богословско знание и информация, защото обхваща толкова широк исторически периметър, който е представен така асоциативно и така добре подреден, че неминуемо би повишила квалификацията дори на онези, които демонстрират богословско самочувствие.

А казваме всичко това, тъй като в сложното, но така сполучливо сътрудничество на седмина мъже (св. Макарий, Симеон Месопотамски, Алексей Дунаев и отец Венсан, с подкрепата на М. Бернацки, Сергей Ким и Вадим Лурие) може да се открие повече историческа правда и повече духовна логика, отколкото в много други томове „научна” литература. С това издание А. Г. Дунаев записва името си в редицата на най-значимите представители на руското богословие, като Василий Болотов, А. А. Дмитриевски, Н. Н. Глубоковски и прот. С. Н. Булгаков. Освен обширни пояснения и бележки, изданието съдържа още и множество индекси, както и пълна библиография относно Корпуса. Но и, което е дори по-важно – така детайлно схващане не само на научната проблематика, но и на духовния смисъл на гръцкия текст е действително рядко явление и то може да бъде осъществено само от крайно сериозни и посветени хора, каквито безспорно са и Дунаев, и Депре. Значението на новото и великолепно издание е не толкова в победата на филологията в битката ѝ с древността, колкото в безценността от събуждането на „сухите кости” на едно духовно учение и в тълкуванията, които – без преувеличение ще кажем това – носят в себе си семето на доказана опитност и на вечен живот.

Препоръчваме новата книга на всички богослови в България и ги поздравяваме с нейното излизане. И благодарим на А. Дунаев и отец Венсан за чудесния бисер, както и на всички, осъществили изданието – особено на отец Д. Поспелов, който, след чудесните издания на Григорий Беневич (а преди години и на Андрей Виноградов), издигна с нея още повече равнището на Smaragdos Philocalias.

Новата книга може да бъде прочетена и изтеглена от следния адрес в Интернет:

http://www.danuvius.orthodoxy.ru/Macarius_2015.pdf

Беседи за Литургията от йером. Атанасий (Йевтич)

Написана от Живо Предание

A Jevtich-coverПрез май 2015 г. Великотърновското издателство „Синтагма” отпечата още една високо стойностна богословска книга: Беседи за Литургията от добре познатия в целия православен свят и у нас епископ на Сръбската патриаршия Атанасий (Йевтич).

Книгата излиза в превод на български на доц. Свилен Тутеков от Православния богословски факултет на ВТУ и съдържа осем беседи, които епископ Атанасий изнася преди повече от двадесет години – когато е йеромонах и преподавател в Богословския факултет в Белград.

В предговора към новата книга издателите пишат:

„Книгата на еп. Атанасий (Йевтич) „Беседи за Литургията” е продължение на мистагогийната (тайноводствената) традиция в православното богословие, която има за цел да покаже всетайната на божествената Литургия като епицентър на православната вяра и живот, на църковния начин на съществуване. Беседите съдържат едно пространно тълкувание на божествената Литургия, което по удивителен начин разкрива дълбокия екзистенциален смисъл на догматическите истини и на етоса на Православната църква. Те са адресирани както към тези, които се стремят да живеят като църковни личности, така и към онези, които отварят умовете и сърцата си за духовното богатство на православието. И това е възможно, тъй като авторът успява по наистина уникален начин да ни въведе не само в най-дълбокия смисъл на тайнството на Литургията, но и в най-дълбокия литургичен смисъл на църковната истина за Бога, човека и творението, на подвига на любовта и отношението към ближния. Тази книга можем да определим като истинска съвременна Мистагогия, която е продължение на мистагогийната традиция на св. Максим Изповедник и на св. Николай Кавасила. И като автентичен свидетел и продължител на тази традиция епископ Атанасий (Йевтич) запечатва богословстването си за Литургията с печата на своята богословска харизма, църковна отдаденост и пастирска грижа.

Да слушаш или да четеш книгите на епископ Атанасий, наистина е събитие; това е събитие на срещата с човек, който е лично въплъщение на църковната харизма. Това е срещата с човек, който не просто говори за богословието, а диша, живее и твори богословие; той не просто говори за отците, а събеседва с отците. Той не просто говори за Литургията, а живее и богословства литургично. Затова и цялото му богословие извира от Литургията и е в служение на Литургията като събитие на участието в живота на Църквата. И тази книга е покана за участие в събитието на богословстването за Литургията като всетайнство на Църквата Христова.

Доколкото Литургията е общо дело, и то богочовешко, със сигурност може да се каже, че настоящото издание на книгата на епископ Атанасий „Беседи за Литургията” на български език е наистина литургийно, т. е. общо дело на мнозина верни в Христос. Докато служеха това дело, участващите в него се упражняваха в една основна християнска добродетел – търпението. Затова и инициативата за публикуването на книгата не може да бъде приписана само на един човек. Тя е плод от общото усилие на много християни, които по мярката на личната си харизма и съпричастност подаряват на българския читател радостта от това да се докосне до богословското творчество на епископ Атанасий (Йевтич). Свети Максим Изповедник казва, че най-голямото (нещо), което можем да принесем на Бога, е нашето благодарение, и затова ние можем само да благодарим на всички онези, които допринесоха за това книгата да бъде предадена в ръцете на българския читател”.

Неделя Православна, 2015 г.

Доц. д-р Свилен Тутеков

Д-р Димитър Златев

А ето и предисловието към книгата на сръбските ѝ издатели:

„Преди двадесет години (1986-1989) йеромонах Атанасий (Йевтич), преподавател в Богословския факултет в Белград и свещенослужител в манастира „Въведение Богородично” (Белград), изнася в залата на Сръбската патриаршия пред вярващи, най-вече младежи, няколко цикъла „Беседи за същността на християнството”: За Свещеното Писание, Христос и Църквата, Църквата в света и в историята, За светата Литургия. (Беседите за богослужението и за светата Литургия йеромонах Атанасий започва още в Атина, в Руската църква „Света Троица” (1966-1968), където по това време служи, подготвяйки докторската си дисертация „Еклисиологията на апостол Павел според св. Йоан Златоуст”, неотдавна преведена и на сръбски (Еклисиологија св. апостола Павла, Врњци, Требиње 2006), където има специална глава за св. Евхаристия = Литургия при св. апостол Павел и при св. Йоан Златоуст.) Тези белградски, твърде посещавани беседи младите слушатели записват, а наскоро записаха и на компактдискове и така те станаха достъпни за мнозина, за нас, както и за самия лектор. Тъй като неотдавна започна независим спор относно „стария” или „новия” начин на служене на светата Литургия, ние публикуваме тези осем беседи, произнесени преди двадесет години, за да се види, освен всичко друго, как в Белград, по времето на патриарх Герман и преди това – по времето на отец Юстин, се е служило и се е причастявало, и по-конкретно в белградския манастир „Въведение Богородично” (където йеромонах Атанасий идва през 1972 г.), но и не само там, и че това не е предизвиквало никакъв спор или още по-малко е било поставяно под въпрос.

Текста на беседите свалиха от сиди-та дяконите и монахините от Херцеговина и от манастира Жича, а авторът сам ги е прегледал, махнал е някои детайли и множество дегресии (които нямат непосредствено отношение към тълкуванието на светата Литургия, а са второстепенни коментари към актуални събития у нас по това време: разпада на комунизма, Косово, посещения на Света Гора, в Мала Азия, бедстващи места в нашата Църква, масови кръщения и т. н.) и само някъде нещо е допълнил или „изгладил”, т. е. авторизирал.

Бележките под текста са на съставителите, а на местата, където сам авторът добавя по нещо, там това се отбелязва като сегашна или нова бележка.

Под бележката екскурс са дадени, в съгласие с автора, някои дегресии на лектора (които, както и части от беседите, не са налични на всички записи с едно и също времетраене заради прекъсване на касетите при записа)”.

Новата книга с ISBN 978-954-92750-4-9 и корична цена от 14 лв. се разпространява в книжарница „Български книжици”, в „Къща за птици” и храм „Св. Седмочисленици” в София, но предстои разпространението и на други места.

Съвременният библейски превод: теория и методология

Написана от Живо Предание

A Desnitsky-Cover-Modern_Biblical_TranslationПрез април 2015 г. издателството на Православния Свето-Тихонов хуманитарен университет (ПСТГУ) е отпечатало нова книга на водещия руски православен богослов-библеист Андрей С. Десницки: Съвременният библейски превод: теория и методология.

Авторът на новата книга е доктор на филологическите науки, богослов-библеист и специалист в областта на библейския превод, който е представен и в Живо Предание с четири свои текста (виж тук). Съгласно публикувания в Богослов.ру анонс, в новата си книга Андрей Сергеевич прави равносметка на своя повече от двадесетгодишен опит в областта на библейския превод. В достъпна форма изданието запознава с теорията и с методологията на този превод, като са приведени и множество примери от различни езици. Във вижданията на автора, библейският превод се оказва тясно свързан с най-различни области от човешкото знание: от богословието до компютърните технологии. В книгата са анализирани и съвременните преводи на Библията на руски език, както и са предложени конкретни решения за отделни преводачески проблеми.

Новата книга, с ISBN 978-5-7429-0972-9, е в тираж 1000 бр. и може да бъде търсена в руските Интернет-книжарници или чрез между-библиотечния обмен.



Краткък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/ur6wu 

Наши партньори

Полезни връзки

 

Препоръчваме