Нюйоркски митрополит Андрей (биография, спомени, дневници) от Момчил Методиев

Книгата Нюйоркски митрополит Андрей (биография, спомени, дневници) от Момчил Методиев, издание на „Рива”, 2016 г., е опит за биография на един от големите български духовници от епохата на 20 век, създател на българската епархия в Америка. Написана e въз основа на неговото богато документално наследство, съхранявано в Централния държавен архив, регионалните архиви във Варна, Стара Загора и Русе, и въз основа на разработката срещу него на Държавна сигурност, съхранявана в архива на Комисията по досиетата. В книгата са публикувани и написаните от самия митрополит Андрей кратки спомени за неговите студентски години в Москва, както и откъси от неговите „Дневници”, писани в периода на служението му в Америка.

Авторът на новата книга е добре познат на българската църковна и богословска аудитория. Той автор на книгите Между вярата и компромиса. Българската православна църква и комунистическата държава, 1944-1989 (2010 г.), Машина за легитимност. Ролята на Държавна сигурност в комунистическата държава (2008 г.) и Държавна сигурност – предимство по наследство. Професионални биографии на водещи офицери (2016 г., в съавторство с Мария Дерменджиева), както и на множество статии и студии, засягащи отделни аспекти и въпроси от най-новата история на Българската православна църква. Работил е и по съставителството на няколко документални сборника, издадени от Комисията по досиетата, както и по Проекта за история на Студената война на Института „Удроу Уилсън” във Вашингтон, САЩ. Главен редактор на сп. Християнство и култура.

Биографията на Нюйоркския митр. Андрей (1886-1972) излиза извън обичайните житейски траектории на една наситена с драматични събития епоха. Без да ги търси, той се отзовава в епицентъра на много конфликти, които се опитва дипломатично да разрешава. Без да е политик, той е признат от българската емиграция като един от нейните естествените обединителни центрове. Без да изменя на своите антикомунистически възгледи, след дълги перипетии той е признат от официалните български власти, а Държавна сигурност следи всяка негова стъпка при завръщането му в България. Противник на икуменизма, той е космополит, който свободно общува с представители на различни изповедания. Приживе делото му остава непризнато, но след неговата смърт паметта му като основател на българската епархия в Америка е защитавана дори и от негови противници.

Роден през 1886 г., Стоян Петков приема монашество под името Андрей, когато е 43 годишен. Само два месеца по-късно вече е Велички епископ и един от най-близките сътрудници на Варненския митр. Симеон. Завършил богословие в Москва, където е свидетел на болшевишката революция, след завръщането си в България той е един от пионерите на организираното младежко християнско движение, известен проповедник и организатор. Изпратен е да ръководи българската епархия в Америка, а годините на Втората световна война прекарва в неутрална Турция като представител на Българската екзархия и където взима участие в преговорите по вдигане на схизмата. Избран за митрополит от емигрантската общност в Америка през 1947 г., до 1963 г. той си остава „самозванец” за българската държава, която принуждава и Св. Синод на БПЦ да прекрати контактите с него. От Америка пътува често до Западна Европа и Австралия, където поддържа активен контакти с българските общности. След признаването му като митрополит, в края на 60-те години на няколко пъти се връща в България като редовен член на Св. Синод. Почива в 1972 г. в София и е погребан по негово желание в Търговище.

Новата книга, с корична цена от 20 лв може да бъде намерена в повечето книгоразпространителски вериги в София и страната.

Византийското богословие през XIV в. (Дискурсът за Божествените енергии) от Иван Христов

Византийското богословие през XIV в. (Дискурсът за Божествените енергии) от доц. д-р Иван В. Христов от Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски” e най-новото постъпление на родния книжен пазар. Книгата, която от вчера (19 април 2016 г.) е вече в разпространение, е публикувана от издателство „Изток-Запад” в поредицата „Studia patristica et byzantina sardicensia” на Изследователския център на Софийския университет за изучаване на патристичното и византийско духовно наследство.

Изследването разглежда централната тема на византийското богословие от 14 в. – учението за божествените енергии, което получава завършеност в хода на паламитските спорове и заема централно място в Преданието на Православната църква. Въз основа на открити от автора документи се доказва, че тези спорове оставят следа и в България. Изказва се хипотеза за църковно-политическия контекст на отражението им у нас. Изследването засяга също рецепцията на томистките текстове във Византия през 14 в. и последвалата реакция на византийското богословие. В Тома Аквински тук припознават не просто един от големите богослови на Запада, а главен изразител на римокатолическата доктрина. Затова, в противовес на неговото учение, византийските му критици правят равносметка на пътя, извървян от православната традиция, и отстояват своята верска идентичност и спецификата на своето богословстване. По такъв начин критиката срещу Тома се оказва последна дума на византийското богословие преди падането на империята. Дискурсът за божествените енергии и в този случай е в сърцевината на православната идентичност. Това свое значение той не е загубил и до днес.

В този смисъл книгата е предназначена за максимално широка аудитория – не само за читателите богослови, историци, философи и старобългаристи, но и за всички онези, които се интересуват от въпросите за православната християнска вяра и идентичност.

Новата книга – с ISBN 978-619-152-830-1 и корична цена от 20 лв. – засега се разпространява само в книжарницата на издателство „Изток-Запад” и в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, но от началото на следващата седмица ще бъде достъпна и във всички книжарници и вериги-книжарници в столицата и страната (в това число електронните), с които издателството работи, както и в Amazon.

Прот. Сергий Булгаков: Автобиографични бележки. Духовен дневник

Отскоро на родния книжен пазар е новото издание от поредицата „Християнска библиотека” на фондация „Комунитас”: Автобиографични бележки. Духовен дневник от прот. Сергий Булгаков. Новата книга е продължение на стремежа на издателството да представя най-знаковите фигури на богословието от отминалото столетие чрез техните автобиографични и дълбоко лични текстове, които представляват и най-прекия път за вникването и във вътрешния свят на техните автори, а оттам – и в същината на тяхното творчество. В конкретния случай издателите са спрели избора си върху един не просто широко известен, но и особено оспорван и дискусионен автор. Всъщност, върху един от най-спорните и най-яростно отричаните или пък най-страстно защитавани духовници и богослови на отминалия век. Отричан и реабилитиран, възвеличаван до небесата и дамгосван като еретик, отец Сергий, – подобно на Онзи, Когото самият той премного е обичал, – остава и днес камък за препъване на мнозина, лежащ, – ако перифразираме евангелиста, – „за падане и ставане на мнозина… и за предмет на противоречия” (Лука 2:34).

В този смисъл новата книга на фондация „Комунитас” е и предназначена за една максимално широка аудитория – както за тези, които познават и ценят и отец Сергий Булгаков, и неговото богословие, така и за онези, които се присъединяват към неговите съдници. Както, разбира се, и за всички заинтересовани от православното богословие на отминалото столетие – от неговите главни теми и проблеми, и от неговите главни и знакови фигури. За всички тях е предназначено и към всички тях – към всекиго от тях лично – е отправено личното свидетелство на отец Сергий Булгаков. Свидетелството на неговата покъртителна лична изповед: пред Бога, пред самия себе си и пред всички нас – неговите читатели и анализатори, „съдници” и признателни, благодарни негови чеда и ученици. Изповед, която приканва и всеки от нас към скришната стаичка на сърцето – там, където е и единственото място, в което оставаме сами с Бога и където се разсейва всяка заблуда и всяка лъжа.

Новата книга от „Християнска библиотека” на фондация „Комунитас” – дело на екипа Борис Маринов (преводач) и Димитър Спасов (редактор) – е с ISBN 978-954-9992-87-8 и корична цена от 8 лв. и се разпространява в книжарниците „Анжело Ронкали”, „Верен”, „Къща за птици” и „Български книжици”, във веригите „Сиела” и „Хеликон”, както и в други от големите книжарници и вериги книжарници в столицата и страната.

Поетиката на „Дневниците” на прот. Александър Шмеман

В последния ден на януари 2016 г. сайтът Богослов.ру съобщи за отпечатването на нова книга, посветена на Дневниците на о. Александър Шмеман, под заглавие: Поэтика „Дневников” протопресвитера Александра Шмемана. Монографията е издание на „Свето-Филаретовия православно-християнски институт”. В представянето на новото издание се казва, че книгата

„… анализира Дневниците на известния православен литургист и богослов, прот. Александър Шмеман в контекста на диалога между Църквата и светската култура”.

Подчертава се, също така че

„… уникалността на личността на отец Александър, формирана в кръстосването на различни култури и традиции, е определила своеобразието на мисълта, на стила и формата на неговите Дневници, чието публикуване се е превърнало в явление не само от църковния, но и от културния живот на Русия”.

Нататък е подчертано, че новопоявилата се монография разглежда отношението на о. А. Шмеман „към изкуството, към творческата култура, към образа и символа, и към руската литература”, както и че се разкрива „връзката между литургичното богословие на о. Александър и опита от неговото преживяване на поезията”; че там се анализират „вътрешните диалози, възникващи между автора на Дневниците и руски писатели като А. С. Пушкин, Н. В. Гогол, Ф. М. Достоевски, Л. Н. Толстой и А. П. Чехов”.

Представянето на новата книга завършва с констатацията, че „… целостността на вътрешната композиция, лайтмотивните образи, лиричните отклонения и щателната проверка на стила – всичко това прави текста на отец Ал. Шмеман уникално явление, позволяващо да се проследи как естетическото преобразяване на живота се извършва в процеса на самия живот и на неговото всекидневно записване”.

Автор на новата монография е кандидатът на филологическите науки и богослов Юлия В. Балакшина – за нея виж: тук.

Отпечатан е третият том от Славянската патрология

В самото начало на годината Брюкселският Архив на руската емиграция съобщава за отпечатването на том 3 от серията „Славянска патрология”. Новият том е посветен на житието на преп. Сергий Радонежки, написано в началото на 15 в. от св. Епифаний Премъдри († ок. 1420 г.).

Архивът осъществява научното издаване на всички значими духовни паметници, създадени за хилядолетния период от историята на славянските народи и написани на древните национални езици, които възхождат към старославянския литературен език, изработен от светите равноапостолни братя Кирил и Методий и от техните ученици и последователи в хода на книжовното просвещение и християнизацията на славяните в 9-10 в.

За изучаване и публикуване в тази серия са открити повече от сто произведения, а техният списък тепърва предстои да се допълва. В проекта участват научни центрове от България, Сърбия и Русия: Кирило-Методиевският научен център и Институтът за български език при Българската академия на науките, Софийският университет „Св. Климент Охридски”, Филологическият факултет на Белградския университет, Институтът за славянознание и балканистика, Институтът за руска история и Институтът за всеобща история при Руската академия на науките, московският Литературен институт „А. М. Горки”, Московският институт за световна литература, Московският държавен лингвистичен институт и Московската духовна академия.

Главен редактор на проекта е прот. Павел Недосекин, предстоятел на Троицкото патриаршеско подворие в Брюксел (Московска патриаршия).

В предговора към третия том от серията се казва, че в проекта са поканени най-широк кръг заинтересовани към обявената тема специалисти. По същество е създаден нов научноизследователски наднационален център, който, с помощта на съвременните технически средства, работи от разстояние, което позволява отказ от традиционните форми на дейност на научните институти. В случая специалист, който има желание за сътрудничество и работи в произволна точка на света, след като осъществи изследване, свързано със заявената тема на проекта, може да се обърне към редакционния съвет и лично към главния редактор (podvorje@yahoo.com), и – ако работата му съответства на съвременните научни изисквания – тя ще бъде публикувана в серията.

Издаденият т. 3 от серията „Славянска патрология” е изследване на кандидата на филологическите науки Александра В. Духанина, посветено на Житие на преп. Сергий Радонежки – паметник на древноруската литература, написан в началото на 15 век от неговия ученик – св. Епифаний Премъдри, а впоследствие нееднократно подлаган на редактиране. За изданието е избрана пространната редакция на житието. В книгата, с обем от над 600 страници, е включен и оригиналният текст на изследвания паметник, с превод на съвременен руски език, лицевите миниатюри, илюстрации и приложения.

Информацията е взета от официалната страница на Брюкселската и Белгийска архиепископия на Московска патриаршия (www.archiepiskopia.be) – тук.