Богослужението и съвременният човек
Понятието богослужение е релационно и самото то показва, че в богослужението участват два фактора, които са във взаимно отношение – Бог и човекът. Така всяко проучване на взаимното отношение между богослужението и човека във всяка епоха, а и в нашата, предполага като изходна точка специфично богословие (в световасилиевия смисъл на тази дума = триадология) и антропология.
Настоящото изложение има следните богословски предпоставки: Бог е Творец на света и човека, извор на живота и на битието за света, крайният смисъл на всичко съществуващо. Мотивиран от любов и от желанието да бъде вечно със своя възлюбен човешки род, Той не ни оставя дори когато сме отстъпили от Него, а винаги и по всякакъв начин се грижи за нас.[1] Бог – чрез начина на Своето съществуване, чрез свободното и любящо взаимно отношение на трите божествени личности Отец, Син и Дух Свети – е прототип и идеал, образец (икона) за човешкото съществуване. Човекът е призван да осъществи такъв начин на съществуване (подобие) в Църквата, която е светодуховно конституирания Богочовек Иисус Христос, богослужебно свето колективно Тяло, чиято Глава е Той, и по този начин да осъществи своето най-дълбоко и изначално предназначение или както казва преп. Максим Изповедник: „В Църквата винаги присъства невидимата благодат на Светия Дух – особено по време на свещеното събрание, което променя и преобразява всеки от присъстващите, и истински го претворява за по-пълно богоподобие съобразно самия него”.[2] Следователно богослужението не е нещо акцидентално, нещо външно, нещо, което е една от поредицата възможности за човешкото битие, а напротив. Богослужението е единствената възможност и единственият реален шанс, предложен на човека във всяко време и като такова то го избавя или лекува – чрез единственото лекарство против човешките злини[3] (св. Николай Кавасила) или с лекарството за безсмъртие[4] (св. Игнатий Антиохийски) от всичко погрешно, лъжливо и незначително.
Архетипи на православното съзнание
Ние питаме не за това, в което вярва човек, а от какъв дух е
Г. П. Федотов (1886-1951)
1. Типология на аномалиите на религиозното съзнание
За да поясни ролята на догматиката в религиозния живот К. С. Луис използва следния образ. Той я сравнява с географска или морска карта, с помощта на чиято лаконична и суховата схема можем да преодолеем пълните с жизнени енергии стихии и бури на битието и да достигнем до желания и спасителен бряг, което без карта би било почти невъзможно.
Ние можем да предложим следното развитие на този образ: всички религии и конфесии имат свои собствени карти-схеми (догматични системи с различна сложност на развитието). Но много от тях, вместо да помнят, че само на единия Бог е известно, кой от тръгналите на рискованото пътешествие ще стигне до другия бряг и кой не, вместо съчувствено да се отнасят един към друг, помнейки, че и най-добрата карта все още не е достатъчна за достигането до спасителния бряг, са започнали да се хвалят със своите карти, смятайки ги за най-добрите.
Някои не спрели дотук, но започнали да украсяват допълнително своите карти, за да покажат още по-неоспоримо тяхното предимство пред останалите. Те дотолкова украсили картите си и съставили такива прекрасни песнопения, че загубили и желание да тръгват на път, на опасно плаване, а прекарвали времето си в съзерцание на самата карта, благочестиво обикаляйки около нея, сякаш вече виждали спасителния бряг и се намирали на него (наричайки това „обòжение”). Започнали да презират дори и самия бряг, на който все още се намирали, решавайки, че съвсем не трябва да се занимават с неговото благоустройство, а докато чакат, можели да благоустрояват само собствените си домове, като периодично излизали и поглеждали какво става навън.
Византийският църковен обряд
Преди почти четиридесет години и около десетилетие преди обнародването от Втория Ватикански събор на Конституцията за светата литургия, тази Велика харта на съвременното римокатолическо богослужение, издателството на Collegeville „Liturgical Press” публикува Кратка история на богослужението на покойния професор от Бонския университет Теодор Клаузер (1894-1984). В духа на своето време, непосредствено преди Втория Ватикански събор, заглавието на малкия по обем труд на проф. Клаузер изигра своята отрицателна роля. Есето на Клаузер бе посветено не на богослужението въобще, а преди всичко на западното богослужение, при това не върху западното богослужение като цяло, а само върху западното римокатолическо богослужение. Справедливостта обаче ни кара да отбележим, че Клаузер не е виновен за избора на заглавието на своята работа. Излязлата в 1953 г. негова малка книжка, всъщност е приложение към неговата монография, публикувана в 1943 г. в Германия и носеща много по-точното заглавие Кратка история на западното богослужение. Огромният успех на книгата на Т. Клаузер, която претърпява минимум пет немски и три английски издания (1969, 1973 и 1979 г.), убедително доказва необходимостта от подобен труд, запълващ значителна и реално съществуваща празнина.
За съжаление, източните литургисти досега не са били в състояние да съставят подобен исторически обзор на най-важната и проучена източна литургична традиция – византийската. Независимо че в последните години се появиха редица изключително ценни изследвания върху византийското литургическо богословие (или мистагогия)[1] и макар да разполагаме с удивително богатство от изследвания върху византийската архитектура и иконография, включително върху храмовата украса,[2] ние имаме твърде малко материал, даващ цялостна историческа картина на еволюцията на това, което о. Александър Шмеман нарече „византийски синтез”.[3] Самият о. Шмеман прави опит за подробен исторически обзор в своето популярно Въведение в литургическото богословие. Днес разполагаме и с още по-съвременни очерци, посветени на тази тема.[4]
Благодатните завети на преп. Сергий към руското богословско мислене
Животът на Църквата бива движен от диханието на пребъдващия в нея Дух Свети и познание за този живот в най-висока степен притежават онези, които очистват себе си в подвига и така се изпълват с този Дух. Светостта е основа на истинското богомъдрие и богомислие. В живота на светците се разкриват съкровищата на богознанието, оттук трябва да черпи вдъхновението си и разсъдъчното богословие, стремящо се чрез разума да постигне богооткровените истини, подлагайки на изучаване техните многообразни ликове. Тъй като богословието – като учебно дело – по своята природа е схоластика, но същинска, добра схоластика, то знае, че над него и по-високо от него е не школското, а духовното Богознание на светостта. И нашето православно богословско мислене, както и работата на нашия институт, се извършват под ръководството на угодниците боговидци и измежду тях най-близък за нас е великият Игумен на руската земя, Радонежкият и на цяла Русия, а днес и Парижки и на други страни, преп. Сергий. Всички вече признават у нас, че преп. Сергий е бил и продължава да бъде възпитател, пастир и духовен водач на руския народ. За нас обаче е нужно да го опознаем и като благодатен ръководител на руското богословие. Богопознанието си той е получил не от книгите, а от собствения си живот. Не с думи, а с житейските си дела той мълчаливо ни поучава в пътищата на Богопознанието. Защото мълчанието е речта на бъдещия век, а днес е словото на онези, които още тук вече са встъпили в него. На мълчаливото, съкровено слово му предстои да се облече в думи, да бъде преведено на човешки език за нас, схоластиците и умниците от този век, за да черпим в богословието си от извора на Богопознанието. Чудесно, заради молитвите на преп. Сергий, бе изведен той от земите на чистите и свежи извори, та в глината на нашите умове и сърца и сега да прокарва реките на богословието. В умните небеса преподобният Сергий очерта своя знак и над главите ни сияе неговото съзвездие. И благодатното, благочестиво почитание е онзи данък, който ние плащаме днес, за да се взираме в него.
Цялата статия: Благодатните завети на преп. Сергий към руското богословско мислене
Каноническа територия – вектори на развитието на църковно-каноническата категория
Териториалният суверенитет на националните държави, възникнали в Европа в 19 в., стана модел за поместните православни църкви в развитието на техния собствен суверенитет, който бе обозначен с термините автокефалия и каноническа територия. Терминът каноническа територия е сравнително нов, но не обозначава ново явление. Още по време на процеса на съединяването с Римската империя Църквата е възприела някои граждански понятия и механизми, свързани с политическата териториалност.
Понятието за граница е съществен техен компонент. Pax Romana, в чийто условия християнството възниква и развива своите форми и базови структури, не предвижда за себе си никакви географски ограничения. Конституиращ елемент на римското имперско самосъзнание е, че Imperium Romanum е единствената империя в света – две империи не може да има. И тази империя е призвана да покори целия Orbis terrarium (οἰκουμένη). Ако е имало части от света, които все още да не са били под контрола на Рим, то това е било временно явление. Рано или късно всичко е трябвало да мине под римска власт. Римският свят няма граници. Той има погранични територии (σύνορα), но не и предели (ὅρια).
Цялата статия: Каноническа територия – вектори на развитието на църковно-каноническата категория
Редакционни
Нашите издания
Християнство и култура
Полезни връзки
- Православная Энциклопедия
- Богослов.ру
- Издателство „Омофор“
- Monachos.net
- Библиотека Халкидон
- Киевская Русь
- Christian Classics Eternal Library
- Библиотека Якова Кротова
- Руслан Хазарзар – Сын Человеческий
- Православно богословско общество в Америка
- Философия.бг
- Култура.бг
- Православная беседа
- Богословские труды
- В. Живов. Святость. Краткий словарь агиографических терминов
- Patrologia Latina, Graeca & Orientalis
- Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon
- Anemi. Digital Library of Modern Greek Studies
- Агнец Божий
- Славянска енциклопедия на светците
- Византийский временник
- Богословский вестник
- Orientalia Christiana Periodica
- Вестник РХД
- Институт за източно-християнски изследвания Митрополит Андрей (Шептицки)
- Списание за религиозни изследванияAxis Mundi
- Анотирана библиография Исихазм
- Архив на списанието Христианское Чтение
- Библиотека Orthodoxia
- Гръцки ръководства и наръчници по православно догматическо богословие
- Зографска електронна научно-изследователска библиотека
- Богоносци
- Road to Emmaus (A Journal of Orthodox Faith and Culture)
- Библиотека на Тверска епархия, Московска патриаршия
- Сайт, посветен на дяконското служение в Църквата
- Византия за начинаещи
- Уранополитизм (Небесное гражданство) – сайт, посветен на паметта на свещ. Даниил Сисоев
- The Wheel (списание за съвременно православно богословие)
- First Things (американско месечно надденоминационно религиозно списание)
- Церковный вестник (издаван от Московска патриаршия)
- Страницы: богословие, культура, образование (списание, издавано от руския Библейско-богословски институт Св. Андрей)
- Orthodox Reality (изследвания върху православните християнски общности в САЩ)
- Изихазм.ру – Света Гора Атон
- Предание.ру
- Православие и мир
- Руски образователен портал Слово, раздел Богословие
- Библиотека на религиознанието и руската религиозна философия. Издания от 18 – началото на 20 век
- Pages Orthodoxes La Transfiguration
- Orthodoxie. L'information orthodoxe sur Internet
- Христианская психология и антропология
- Альфа и Омега (електронен архив на списанието)
- Монастырский вестник. Синодальный отдел по монастырям и монашеству Русской Православной Церкви
- Православен мисионерско-апологетичен център „Ставрос”
- Православна библиотека „Золотой корабль”
- Вестник на Православния Свето-Тихоновски Хуманитарен университет (ПСТГУ) – архив
- Православна енциклопедия „Азбука на вярата” (на руски)
- Електронна еврейска енциклопедия (на руски)
- Австралийски институт за православни християнски изследвания
- Θεολογία (пълен електронен архив на списанието)
- Енисейский благовест
- Public Orthodoxy (многоезична страница за общодостъпен дебат, инициатива на Центъра за православни християнски изследвания на университета Фордъм)
- Orthodox Times
- Orthodoxy in Dialogue
- Християнство.бг
- Вера 21. О православии сегодня
- Сретенский сборник (периодично издание на Сретенската духовна семинария и академия)
Книжарници
- Електронна книжарница на семинарията „Св. Владимир“, Ню Йорк
- Александър прес
- Джон Хопкинс Юнивърсити прес
- Книжарница за християнска литература „Анжело Ронкали“
- Онлайн книжарница „Къща за птици“
- Български книжици
- Електронна книжарница „Православное“
- Издателство на Православния Свето-Тихоновски хуманитарен институт
- Издателство „Русский путь“
- Light & Life Publishing
- Holy Trinity Bookstore
- Интернет магазин „Благовест“
- Фондация „Наследство на Зографската св. обител“ – раздел „Книгоиздаване“
Био-библиография
- Прот. Алексей Петрович Князев
- Борис Петрович Вишеславцев
- Георги Петрович Федотов
- Митрофан Дмитриевич Муретов
- Павел Николаевич Евдокимов
- Антон Владимирович Карташов
- Прот. Томас Хопко
- Прот. Василий Василиевич Зенковски
- Веселин Кесич
- Прот. Стефан Станчев Цанков
- Прот. Николай Николаевич Афанасиев
- Прот. Георгиос Металинос
- Славчо Вълчанов Славов
- Свещ. Андрю Лаут
- Николай Никанорович Глубоковски
- Оливие-Морис Клеман
- Архимандрит Киприан (Керн)
- Архимандрит Лев (Жиле)
- Диоклийски митрополит Калистос (Уеър)
- Прот. Александър Дмитриевич Шмеман
- Захумско-Херцеговински епископ Атанасий (Йевтич)
- Прот. Георги (Джордж) Дион Драгас
- Прот. Йоан Сава Романидис
- Брюкселски и Белгийски архиепископ Василий (Кривошеин)
- Прот. Йоан Теофилович Майендорф
Препоръчваме
- Брюкселски и Белгийски архиеп. Василий (Кривошеин)
- Прот. Александър Шмеман, страница на руски
- Прот. Александър Шмеман, страница на английски
- Прот. Йоан Романидис
- Прот. Александър Мен
- Свмчца Мария (Скобцова)
- Сурожки митр. Антоний
- Архим. Софроний (Сахаров)
- Диоклийски митр. Калистос (Уеър)
- Протод. Андрей Кураев
- Архим. Кирил (Говорун)
- Олга Седакова
- Волоколамски митр. Иларион (Алфеев)
- Свещ. Андрю Лаут
- Свещ. Михаил Желтов
- Архим. Григорий (Папатомас)
- Прот. Джон Ериксън
- Венцислав Каравълчев
- Пожаревацки и Браничевски еп. Игнатий (Мидич)
- Архим. Йов (Геча)
- Алексей Осипов
- Иг. Пьотр (Мешчеринов)
- Прот. Сергий Булгаков
- Ярослав Пеликан
- Архим. Пласид (Дьосеи)
- Прот. Николай Ким
- Владислав Аркадиевич Бачинин
- Прот. Томас Хопко (лекции из фонда на Ancient Faith Radio)
- Пергамски митр. Йоан (Зизиулас) (лекции по догматическо богословие)
- Христос Янарас
- Прот. Павел Флоренски
- Петрос Василиадис
- Андрей Десницки
- Михаил Михайлович Дунаев
- Алексей Георгиевич Дунаев
- Свещ. Георгий Петрович Чистяков
- Сергей Чапнин
- Булгаковиана (сайт на изследователите и почитателите на творчеството на о. Сергий Булгаков)
- Електронна библиотека „Сурожки митр. Антоний”
- Архим. Йоан Пантелеймон (Манусакис)
- David Bentley Harticles (статии от Дейвид Бентли Харт)
- Оливие-Морис Клеман (страница на френски език)
- Лев Карсавин (страница на руски език)
- Антон Карташов (страница на руски език)
- Георгиос Мандзаридис (статии на гръцки език)
- Свещеномъченик Иларион (Троицки), архиеп. Верейски
- Лична страница на Сергей Худиев
- Лична страница на Ренета Трифонова
- Кафе със сестра Васа (Ларина)
- Лична страница на Владимир Бибихин