Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]

Грях и изкупление

Публикувана на Петък, 30 Април 2021 Написана от Евгений Н. Трубецкой

Descensus Christi ad inferos NovgorodПродължение от „Откровението на Божия ден“

1. Религиозните съмнения, които изхождат от интуицията за всеобщността на злото. Християнското учение за грехопадението

Вглеждайки се в обкръжаващата света нощна тъмнина, ние откриваме в нея все по-нови и по-нови източници на тежки съмнения. И всяко наново изникващо съмнение има отношение не към някаква подробност от християнското учение, а заплашва с цялостно събаряне на християнското разбиране за живота в неговата цялост.

Вече видяхме, че цялата християнска теодицея е основана на предположението, че източникът на злото се заключава не в Божия творчески акт, а в свободната воля на тварта. Къде обаче е тази свобода? Откриваме ли я в обкръжаващата ни действителност? Нея я няма в нисшата твар, подчиняваща се на непреодолимата сила на естествените влечения. В човека пък тя е спъната от греха и е безсилна. Присъщата на отделния човек способност за самоопределение е скована от редица от общи условия, чиито корени не са в него, а в цялостното устройство на света.

Поетика на молитвите в житието на св. Симеон от св. Сава

Публикувана на Вторник, 27 Април 2021 Написана от Неманя Карович

St Sabas of SerbiaМолитвата и житието са литературни форми, които се отличават преди всичко с подчертано дългата си история на развитие, вътрешно преплитане на различни литературни традиции, стилово разнообразие и поетични пластове. Макар че в средновековната жанрова система те заемат твърдо основана и независима позиция, не изпускаме от поглед и факта, че между тях съществува специфична и значителна поетическа свързаност.

От една страна, житията са единна литературна категория, макар че често събират в себе си множество различни и иначе автономни жанрове, между които спада и молитвата: „Като прозаичен жанр, например, [житието] може да съдържа и дялове, спадащи към някой поетичен жанр (похвала, поетично моление, плач) или към друг прозаичен жанр като характерен риторичен дял (слово или беседа). Възможностите за комбиниране в рамките на общия жанр житие са много големи, а типологията на житията е много богата“.[1] Структурата на средновековната агиография е достатъчно добре отворена и еластична, за да може вътре в своите граници да инкорпорира други форми, а е и твърде много солидна, за да ги асимилира поетически, да ги присъедини стилистически и така да поддържа общото единство на жанровата хетерогенност.

Европейската рецепция на библейската бедност

Публикувана на Петък, 23 Април 2021 Написана от Порфирий (Перич), патр. Сръбски

Porfirije of SerbiaСпоред библейския разказ с „кожените дрехи“ (срв. Бит. 3:21) в човешкия род влиза и разделението според критерия за притежание на всичко, което те символично представят. Антропологичните изследвания на най-ранните общества потвърждават съдържанието на този израз от началото на кн. Битие във връзка с това, че класовите и икономическите разделения са имали за последица и леталното насилие (срв. Бит. 4:1­16). Според християнското разбиране причина за това състояние е грехът, макар човекът предварително да е бил насочен към смъртоносната последица от присвояването от дървото за познание на добро и зло (срв. Бит. 2:17). Логично е да се помисли, че достойното за християнския Бог общество в действителност е трябвало да бъде свободно от всеки грабителски порив. Но библейската и по-късната (християнска) литература, както и цялото духовно, културно и въобще историческо досие на човечеството показва до каква степен това начинание за освобождение е трудно осъществимо във всеки детайл от съществуването.

Древната Църква и римското право

Публикувана на Вторник, 20 Април 2021 Написана от Прот. Йоан Майендорф

Protopresbyter John and Matushka Marie MeyendorffПродължение от „Юдаизмът и Новият Завет“

В римския свят бракът е разбиран на първо място не като средство за осигуряване на потомство, а като съглашение между две свободни в избора си страни. Известният принцип на римското право, според който „бракът не е в съжителството, а в съгласието“ (nuptius non concubitus, sed consensus facit), както и тезата, популяризирана от Модестин, че „съжителството със свободна жена представлява брак, а не конкубинат“, което приема за даденост, че една робиня не може да дава своето свободно съгласие и че, следователно, съжителството с нея при никакви условия не би могло да се нарече брак, представляват същинската основа на гражданското право на всички съвременни цивилизовани страни. Същността на брака лежи в съгласието, което, на свой ред, осмисля и узаконява брачното споразумение, или договор.

Фактът, че според Римското право бракът се възприема като съглашение между две свободни страни говори за значителен социален прогрес, особено ако това бъде сравнено с господстващите възгледи в други древни цивилизации. Това е осигурявало законовата рамка за цялостната еманципация на жените и тяхното равенство пред закона с мъжете.

Памет и забвение

Публикувана на Четвъртък, 15 Април 2021 Написана от Санфранциски и Западноамерикански архиеп. Йоан (Шаховски)

Archbishop John of San FranciscoПродължение от „Бдителността на вярата“ (тук)

Несъвършенството на човешката душа се проявява в това, че тя забравя важното, а помни суетното: забравя това, което не трябва да забравя, а помни това, което трябва да бъде забравено.

Ако приложим тази известна сентенция, бихме могли да попитаме всекиго: „Кажи ми какво забравяш и какво помниш, и ще ти кажа какъв си“.

Да започнем обаче от самите нас. Да попитаме себе си: какво ние, хората, и особено ние – вярващите, помним и какво забравяме? Помним ли ние винаги за Този, Който ни е дал живота? Не забравя ли нашата душа Бога? Силна ли е, дълбока ли е, живителна ли е нашата памет за тази истина, за най-висшата реалност? Помним ли ние, че Този, Който ни е сътворил, винаги пребивава с нас, макар ние не винаги да сме с Него? Помним ли, че Светият Дух прониква във всички наши помисли, че Той чете нашите мисли и съди за нашите намерения? Помним ли, че Живият Христос, Който пребивава в света, е най-великата Светиня и Чистота, и Правда, и Любов? Удържала ли е нашата памет Неговите заповеди и закони, които Господ ни е дал за нашия живот и за съхраняването на този живот във вечността? Остават ли в нашата душа думите Христови: думи, имащи такава сила на любовта и на доверието към нас, че Той да ни нарича деца и братя, а не наемници, а още по-малко Свои врагове, независимо че ние, вършейки зло, повече приличаме на Негови врагове?



Краткък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/urpqw 

Наши партньори

Полезни връзки

 

Препоръчваме