Геополитиката на православието
В Римокатолическата църква различните литургични езици са сравнително ново явление. То започва с реформата на богослужението, извършена от Втория Ватикански събор (1962-1965 г.). До тази реформа – независимо от разнообразието на обредите в Християнския запад (да споменем само галската или испанска литургия) – единството на езика е пълно: в официалната молитва на Римската църква доскоро беше допустим само един език – латинският.
В Православната църква – напротив – плурализмът на литургичните езици (тук е достатъчно да споменем само гръцкия и църковнославянския) е древно явление, израз на мисионерската методология на Константинопол. Вследствие от това, поради тясната връзка между Литургия и догматика в православието, литургичният език се превръща в отличителна черта на определена църковна общност.
Полезно е да се сравнят резултатите от мисионерската дейност сред славяните в два различни региона, извършена от св. братя Кирил и Методий. Едната област, която ще вземем за сравнение, е под юрисдикцията на Рим, а другата – на Константинопол. Двамата братя мисионери – монасите Кирил (в света Константин) и Методий (известен само с монашеското си име) получават своето образование в столицата на Империята – Константинопол. В своята дейност те осъществяват християнската мисия, разработена от „Имперската” църква, в която пентархията (на Рим, Константинопол, Александрия, Антиохия и Йерусалим) носи заедно отговорност за православната вяра и каноничния порядък в цялата християнска икумена. Светите братя работят с евангелизаторска цел и затова създават трети, а именно славянски културно-езиков център.
Неиздадено съчинение на св. Марк Ефески: За Възкресението
Героят на православието от печално известния Флорентийски събор – св. Марк Ефески – привлича вниманието на историците като живо средоточие на съпротивата срещу „неправедната уния” в последните години преди падането на Империята. Така, само неговите полемични противолатински произведения, – издадени първоначално в гръцката Патрология на Мин (от кардинал Хергенрьотер[1]), – сравнително неотдавна се удостоиха с порядъчно пълно и научно прецизно ново издание, дело на един от най-добрите католически византолози – покойния Луи Петит[2] Огромната част от неговото литературно наследство и досега не е издадена и се съхранява единствено в ръкописи. Литературата за св. Марк е твърде малко, като двете или три монографии и няколкото статии, посветени му от православни автори, изследват почти изключително неговата роля във Флорентийския събор и по-нататъшната борба с унията.[3] По-пълни сведения за него са събрани в новите католически изследвания, но те пък страдат от предвзетото и непримиримо изобличително отношение към „фанатичния Ефески архиепископ”.[4] И тук, разбира се, в центъра на вниманието стои въпросът за унията.
Докато всъщност полемиката с латините и борбата с Флорентийската уния далеч не изчерпват живота и творчеството на последния от великите византийски светци. С особена сила върху него рефлектира полемичният подход към византийската история, благодарение на който много аспекти на византийското богословие остават неизучени. Византийската църква винаги е била или обвинявана, или защитавана и по този начин неминуемо се променя и самата постановка на въпросите. Време е обаче да признаем, че проблемът за унията, както и самият Флорентийски събор, могат да бъдат разбрани правилно единствено при цялостно изучаване на съдбата на Византийската църква, на сложната византийска църковна драма, чийто печален епилог е съдено да се разиграе във Флоренция през 1439 г. Необходимо е да добавим, че от православна гледна точка този събор е преди всичко вътрешно събитие в историята на Православната църква, а за православния историк същинският въпрос би трябвало да бъде не за причините за неговия краен неуспех (за което и досега разсъждават римокатолическите богослови), а защо той за малко не успя. Отговорът на този въпрос предполага изучаване и разбиране на всички онези сложни процеси, които са се развивали и съзрявали във византийското църковно съзнание, и цялостно изучаване на пътищата на византийското богословие.
Цялата статия: Неиздадено съчинение на св. Марк Ефески: За Възкресението
Отношенията между Бога и света
1. Творението от нищо и божествената свобода
Основната предпоставка на цялостния живот и на мисълта на древната Църква е библейското учение за сътворяването на света от нищо чрез съвършено положително и изцяло свободно Божие действие.[1] „Преди всичко, трябва да вярваме, че има един Бог, Който е сътворил и организирал всички неща; Който от нищо е направил всички неща и ги е привел към битие; Който всичко съдържа в Себе си, но от нищо не може да бъде съдържан”.[2] По същество правилното разбиране на значението на прародителския грях зависи от правилното разбиране на отношенията на Бога със света. Древното християнско учение за грехопадението е неразривно свързано с библейската космология. Ключ към разбирането на тази космология, както и на отношенията между Бога и света, е догматът за творението ex nihilo. В този догмат се съдържа и цялата предпоставка на учението на Църквата за свободата.
Фундаментът на библейската и светоотеческа вяра, живот и богословие е фактът, че Бог, чрез Своята нетварна енергия, е сътворил света: 1) непосредствено, 2) от нищо – без да бъде воден от каквато и да било необходимост, но по Своя воля и, следователно, 3) по изключително положителен начин.
„Духовността” в началото на 21 век
Тук ще се опитаме да разсъждаваме върху понятието за духовността, за която се говори много както в Църквата, така и извън нея. Смяната на хилядолетието е добър повод да анализираме какво всъщност представлява онова, което наричаме духовност, духовен човек и духовен живот. Да различим недоразумения и погрешни схващания, но и да се запознаем по-добре със смисъла на православната духовност. Още в началото ще уточня, че няма да се занимаваме изобщо с журналистическата терминология, която нарича духовен човек човека на изкуството и културата. Тази употреба не ни интересува, защото е погрешна. Ще говорим за духовността в религиозен и в богословски смисъл.
Моралистичната духовност
Едно по-старо разбиране за духовността, което идва от миналото и което все още е актуално (макар и по-малко в сравнение с преди) определя духовността преди всичко като въздържание, сдържаност. С други думи, „духовността” се състои в това, човек да обуздава поривите, емоциите, желанията си. Така човек, който не се гневи, има право да бъде наречен, според това разбиране, духовен човек, както и онзи, който няма силно изявено сексуално желание или го е подтиснал, също се нарича духовен човек. Този вид духовност ще наречем моралистична. Причината за това е, че тук целият ни интерес е съсредоточен върху морала, както той се разбира въз основа на външни критерии. С други думи, ако човек се държи съгласно изискванията на морала – разбира се, тук има неразбиране на самото понятие за морал – тогава го наричаме духовен човек, казваме, че той води духовен живот. И често пъти подкрепяме този възглед със съответните цитати, например: тъй като св. ап. Павел казва, че плодът на Светия Дух е кротостта, то тогава правим извод, че този, който не се гневи, е човек на Светия Дух. Не е трудно човек да разбере колко заблуди се крият тук. Защото, ако това мислене бъде развито и човекът прекара целия си живот, мислейки, че е „духовен”, защото не се гневи и, следователно, притежава кротост, тогава можем да говорим за истинска трагедия – той рискува да прекара целия си живот в лъжа.
Патриарх Йеремия ІІ и лутеранските богослови
Писмата, разменени между Вселенския патриарх Йеремия ІІ[1] и група лутерански богослови от Тюбинген през последната четвърт на 16 в., са икуменически документи от голяма важност и интерес. Това е първият систематичен обмен на богословски възгледи между Православния изток и новия Протестантски запад. Той е личен и неформален, но това да принизява неговото значение. В кореспонденцията вземат участие изтъкнати личности. Самият патриарх е човек със строги убеждения и голям опит, стабилен църковник и държавник. Той пише „лично, не съборно”, но има съвета и съдействието на най-добрите гръцки учени на своето време, включително на Йоанис и Теодосиос Зигомалас и, вероятно, на Гавриил Севирос – титуларният митрополит на Филаделфия. Отговорите му са внимателно подготвени и планирани. От лутеранска страна стои знатна компания университетски професори: Якоб Андрее, Лукас Осиандер, Йохан Бренц, Якоб Хеербранд и др. и особено Мартин Крузиус, който изглежда е действителният поддръжник на делото. Имаме обаче достатъчно причини да предполагаме, че от преговорите е заинтересуван много по-широк кръг лутерански богослови. При все това непосредственият резултат от този епистоларен контакт е определено отрицателен. Не е достигнато до никакво съгласие, а за обединение остава съвсем малка надежда. По-скоро напрежението между двете общности нараства. И у двете страни се наблюдава очевидно разочарование и дори някаква мъка и обида. Твърде съмнителното е дали преговорите като цяло биха продължили въобще, ако в тях не се беше намесил трети – неканен – партньор. Римокатолиците наблюдават тези необичайни дебати между Вселенската патриаршия и немските дисиденти със силно безпокойство и тревога. Те са крайно отвратени от това – в техните очи незаконно – „апелиране” на Запада към Изтока. Копие от първия патриаршески отговор, поради невнимание и липса на дискретност, попада в ръцете на полския свещеник Станислав Соколовиус, който го публикува със свои коментари под обидното заглавие: Censura Orientalis Ecclesiae: de praecipuis nostri saeculi haereticorum dogmatibus etc., Dillingae 1582 (срв. неговите Adnotationes, Krakow 1582). Книгата получава широко разпространение. Скоро е преиздадена в Кьолн и Париж (1584), направен е и превод на немски (Ingolstadt 1585). Намесват се и други римски полемисти, като В. Линданус – епископ на Рьоремонд: Concordia discors Protestantium etc., Köln 1583).
Редакционни
Нашите издания
Християнство и култура
Полезни връзки
- Православная Энциклопедия
- Богослов.ру
- Издателство „Омофор“
- Monachos.net
- Библиотека Халкидон
- Киевская Русь
- Christian Classics Eternal Library
- Библиотека Якова Кротова
- Руслан Хазарзар – Сын Человеческий
- Православно богословско общество в Америка
- Философия.бг
- Култура.бг
- Православная беседа
- Богословские труды
- В. Живов. Святость. Краткий словарь агиографических терминов
- Patrologia Latina, Graeca & Orientalis
- Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon
- Anemi. Digital Library of Modern Greek Studies
- Агнец Божий
- Славянска енциклопедия на светците
- Византийский временник
- Богословский вестник
- Orientalia Christiana Periodica
- Вестник РХД
- Институт за източно-християнски изследвания Митрополит Андрей (Шептицки)
- Списание за религиозни изследванияAxis Mundi
- Анотирана библиография Исихазм
- Архив на списанието Христианское Чтение
- Библиотека Orthodoxia
- Гръцки ръководства и наръчници по православно догматическо богословие
- Зографска електронна научно-изследователска библиотека
- Богоносци
- Road to Emmaus (A Journal of Orthodox Faith and Culture)
- Библиотека на Тверска епархия, Московска патриаршия
- Сайт, посветен на дяконското служение в Църквата
- Византия за начинаещи
- Уранополитизм (Небесное гражданство) – сайт, посветен на паметта на свещ. Даниил Сисоев
- The Wheel (списание за съвременно православно богословие)
- First Things (американско месечно надденоминационно религиозно списание)
- Церковный вестник (издаван от Московска патриаршия)
- Страницы: богословие, культура, образование (списание, издавано от руския Библейско-богословски институт Св. Андрей)
- Orthodox Reality (изследвания върху православните християнски общности в САЩ)
- Изихазм.ру – Света Гора Атон
- Предание.ру
- Православие и мир
- Руски образователен портал Слово, раздел Богословие
- Библиотека на религиознанието и руската религиозна философия. Издания от 18 – началото на 20 век
- Pages Orthodoxes La Transfiguration
- Orthodoxie. L'information orthodoxe sur Internet
- Христианская психология и антропология
- Альфа и Омега (електронен архив на списанието)
- Монастырский вестник. Синодальный отдел по монастырям и монашеству Русской Православной Церкви
- Православен мисионерско-апологетичен център „Ставрос”
- Православна библиотека „Золотой корабль”
- Вестник на Православния Свето-Тихоновски Хуманитарен университет (ПСТГУ) – архив
- Православна енциклопедия „Азбука на вярата” (на руски)
- Електронна еврейска енциклопедия (на руски)
- Австралийски институт за православни християнски изследвания
- Θεολογία (пълен електронен архив на списанието)
- Енисейский благовест
- Public Orthodoxy (многоезична страница за общодостъпен дебат, инициатива на Центъра за православни християнски изследвания на университета Фордъм)
- Orthodox Times
- Orthodoxy in Dialogue
- Християнство.бг
- Вера 21. О православии сегодня
- Сретенский сборник (периодично издание на Сретенската духовна семинария и академия)
Книжарници
- Електронна книжарница на семинарията „Св. Владимир“, Ню Йорк
- Александър прес
- Джон Хопкинс Юнивърсити прес
- Книжарница за християнска литература „Анжело Ронкали“
- Онлайн книжарница „Къща за птици“
- Български книжици
- Електронна книжарница „Православное“
- Издателство на Православния Свето-Тихоновски хуманитарен институт
- Издателство „Русский путь“
- Light & Life Publishing
- Holy Trinity Bookstore
- Интернет магазин „Благовест“
- Фондация „Наследство на Зографската св. обител“ – раздел „Книгоиздаване“
Био-библиография
- Прот. Алексей Петрович Князев
- Борис Петрович Вишеславцев
- Георги Петрович Федотов
- Митрофан Дмитриевич Муретов
- Павел Николаевич Евдокимов
- Антон Владимирович Карташов
- Прот. Томас Хопко
- Прот. Василий Василиевич Зенковски
- Веселин Кесич
- Прот. Стефан Станчев Цанков
- Прот. Николай Николаевич Афанасиев
- Прот. Георгиос Металинос
- Славчо Вълчанов Славов
- Свещ. Андрю Лаут
- Николай Никанорович Глубоковски
- Оливие-Морис Клеман
- Архимандрит Киприан (Керн)
- Архимандрит Лев (Жиле)
- Диоклийски митрополит Калистос (Уеър)
- Прот. Александър Дмитриевич Шмеман
- Захумско-Херцеговински епископ Атанасий (Йевтич)
- Прот. Георги (Джордж) Дион Драгас
- Прот. Йоан Сава Романидис
- Брюкселски и Белгийски архиепископ Василий (Кривошеин)
- Прот. Йоан Теофилович Майендорф
Препоръчваме
- Брюкселски и Белгийски архиеп. Василий (Кривошеин)
- Прот. Александър Шмеман, страница на руски
- Прот. Александър Шмеман, страница на английски
- Прот. Йоан Романидис
- Прот. Александър Мен
- Свмчца Мария (Скобцова)
- Сурожки митр. Антоний
- Архим. Софроний (Сахаров)
- Диоклийски митр. Калистос (Уеър)
- Протод. Андрей Кураев
- Архим. Кирил (Говорун)
- Олга Седакова
- Волоколамски митр. Иларион (Алфеев)
- Свещ. Андрю Лаут
- Свещ. Михаил Желтов
- Архим. Григорий (Папатомас)
- Прот. Джон Ериксън
- Венцислав Каравълчев
- Пожаревацки и Браничевски еп. Игнатий (Мидич)
- Архим. Йов (Геча)
- Алексей Осипов
- Иг. Пьотр (Мешчеринов)
- Прот. Сергий Булгаков
- Ярослав Пеликан
- Архим. Пласид (Дьосеи)
- Прот. Николай Ким
- Владислав Аркадиевич Бачинин
- Прот. Томас Хопко (лекции из фонда на Ancient Faith Radio)
- Пергамски митр. Йоан (Зизиулас) (лекции по догматическо богословие)
- Христос Янарас
- Прот. Павел Флоренски
- Петрос Василиадис
- Андрей Десницки
- Михаил Михайлович Дунаев
- Алексей Георгиевич Дунаев
- Свещ. Георгий Петрович Чистяков
- Сергей Чапнин
- Булгаковиана (сайт на изследователите и почитателите на творчеството на о. Сергий Булгаков)
- Електронна библиотека „Сурожки митр. Антоний”
- Архим. Йоан Пантелеймон (Манусакис)
- David Bentley Harticles (статии от Дейвид Бентли Харт)
- Оливие-Морис Клеман (страница на френски език)
- Лев Карсавин (страница на руски език)
- Антон Карташов (страница на руски език)
- Георгиос Мандзаридис (статии на гръцки език)
- Свещеномъченик Иларион (Троицки), архиеп. Верейски
- Лична страница на Сергей Худиев
- Лична страница на Ренета Трифонова
- Кафе със сестра Васа (Ларина)
- Лична страница на Владимир Бибихин