Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]

Късна модерност, време и православие

Публикувана на Петък, 07 Май 2021 Написана от Евстатиос Кесареас

E KessareasРитъмът на съвременния свят е неистов. Ескалаторът, някога символ на прогреса, вече не може да обслужва нуждите на съвременните хора, които винаги са забързани. Не само работата, но също и личният живот е структуриран според новия принцип: „скоростта е всичко“. „В един свят, в който всичко се движи толкова скоростно, просто да си бърз не е достатъчно; трябва да си по-бърз от всеки и от всички. Ускори, докато си отпред и се движи бързо, за да останеш там“ – по думите на един предприемач в дигиталния маркетинг. Високата скорост обаче не е просто средство за постигане на целите на производителността и личното щастие, и двете оценени от гледна точка на успеха и иновативността; тя се е превърнала в последна „обективна“ реалност: вие съществувате „наистина“ само дотолкова, доколкото напълно изживявате светската култура на ускорение (виж Социално ускорение: Нова теория на модерността от Хартмут Роза[1]).

Този напрегнат ритъм продължава въпреки пандемията от COVID-19, оказвайки силно влияние дори върху екзистенциални състояния като любовта и смъртта. Самата криза престава да бъде внезапно разкъсване на определен начин на живот; по-скоро тя се появява като „новото нормално“, докато хората се приспособяват към разнообразие от постоянни кризи, които настъпват много бързо.

Вечните въпроси

Публикувана на Сряда, 05 Май 2021 Написана от Прот. Александър Мен

Fr Alexander MenВечните въпроси. Колко често ги забравяме. Колко отдавна тези въпроси са отишли някъде далеч на заден план. Бързане, надпреварване, шум, сподавяща живота суета, а те, вечните въпроси така или иначе остават. И ето че когато ни стане особено трудно, когато чувстваме, че се задъхваме – в този момент си заслужава да се замислим, че в течение на хиляди години хора от различни култури и цивилизации са поставяли пред себе си тези вечни въпроси. Във Вселената няма нищо случайно. И това, че ние си задаваме въпроса за смисъла на живота, за целта на живота, за неговото предназначение, свидетелства за една удивителна тайна, която е присъща само на човека, за един удивителен дар – дара на духовността. Ние сме част от природата. Дишаме чрез нея, храним се чрез нея, изцяло сме потопени в нея, потопени докрай! Само за един миг откъснат от природата, човекът умира.

В нас обаче има велика тайна, която в мирозданието, която в природата я няма. Нея ние обозначаваме с думите „дух“, „духовност“. Това свойство на човека го подбужда да търси не само благата на живота, но и да се замисля над предназначението на живота, да търси в него смислова дълбочина.

Ден на Възкресението!

Публикувана на Понеделник, 03 Май 2021 Написана от Йером. Сергий (Четвериков)

Empty TombЗа нас, християните, днес е най-великият празник! Денят, в който нашият Господ Иисус Христос, „… без да чупи печатите, от гроба възкръсна!“.[1] Днес преградата между небето и земята е премахната! Ангели и човеци заедно ликуват! Църквата прославя тази нощ, възпявайки: „Наистина свещена и достойна за празненство е тази спасителна нощ, и светозарна, и на светоносния ден на Възкресението предвестница, защото в нея вечната Светлина от гроба за всички в плът възсия“.[2] И не само св. жени-мироносици, и не само св. апостоли, които „от радост още не вярваха и се чудеха“ (Лука 24:41), и не само цялата св. Църква, но и целият видим и невидим свят днес ликува. „Днес всяка твар се весели и се радва, защото възкръсна Христос!“.[3] „Небесата достойно да се веселят и земята да се радва, да празнува целият видим свят и невидимият, защото Христос възкръсна, веселие вечно“.[4] „Днес всичко се изпълни със светлина – и небето, и земята, и преизподнята; ето защо, нека всяка твар да празнува Христовото възкресение, в което се и утвърждаваме“.[5] Според народното поверие, самото слънце днес весело играе, в трепет, преливайки във всичките цветове на дъгата. Днес сърцата на вярващите са преизпълнени с необичайна, светла тишина, с чистота и радост, и взаимно братско благоволение.

Грях и изкупление

Публикувана на Петък, 30 Април 2021 Написана от Евгений Н. Трубецкой

Descensus Christi ad inferos NovgorodПродължение от „Откровението на Божия ден“

1. Религиозните съмнения, които изхождат от интуицията за всеобщността на злото. Християнското учение за грехопадението

Вглеждайки се в обкръжаващата света нощна тъмнина, ние откриваме в нея все по-нови и по-нови източници на тежки съмнения. И всяко наново изникващо съмнение има отношение не към някаква подробност от християнското учение, а заплашва с цялостно събаряне на християнското разбиране за живота в неговата цялост.

Вече видяхме, че цялата християнска теодицея е основана на предположението, че източникът на злото се заключава не в Божия творчески акт, а в свободната воля на тварта. Къде обаче е тази свобода? Откриваме ли я в обкръжаващата ни действителност? Нея я няма в нисшата твар, подчиняваща се на непреодолимата сила на естествените влечения. В човека пък тя е спъната от греха и е безсилна. Присъщата на отделния човек способност за самоопределение е скована от редица от общи условия, чиито корени не са в него, а в цялостното устройство на света.

Поетика на молитвите в житието на св. Симеон от св. Сава

Публикувана на Вторник, 27 Април 2021 Написана от Неманя Карович

St Sabas of SerbiaМолитвата и житието са литературни форми, които се отличават преди всичко с подчертано дългата си история на развитие, вътрешно преплитане на различни литературни традиции, стилово разнообразие и поетични пластове. Макар че в средновековната жанрова система те заемат твърдо основана и независима позиция, не изпускаме от поглед и факта, че между тях съществува специфична и значителна поетическа свързаност.

От една страна, житията са единна литературна категория, макар че често събират в себе си множество различни и иначе автономни жанрове, между които спада и молитвата: „Като прозаичен жанр, например, [житието] може да съдържа и дялове, спадащи към някой поетичен жанр (похвала, поетично моление, плач) или към друг прозаичен жанр като характерен риторичен дял (слово или беседа). Възможностите за комбиниране в рамките на общия жанр житие са много големи, а типологията на житията е много богата“.[1] Структурата на средновековната агиография е достатъчно добре отворена и еластична, за да може вътре в своите граници да инкорпорира други форми, а е и твърде много солидна, за да ги асимилира поетически, да ги присъедини стилистически и така да поддържа общото единство на жанровата хетерогенност.



Краткък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/uq883 

Наши партньори

Полезни връзки

 

Препоръчваме