Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]

Основи на православната духовност

Публикувана на Петък, 10 Февруари 2023 Написана от Архим. Лев (Жиле)

lev gilletПродължение от „Историческо разгръщане на православната духовност

След като видяхме последователните развития, които исторически са формирали духовността на Православната църква, ще се опитаме да извлечем онова, което е общото за тези отделни елементи, и така, задълбочавайки се отвъд несъществените различия в подхода и начина на изразяване, да стигнем до същностните основания на православната духовност.

1. Цел и средства на християнския живот

Целта на християнския живот е единение (ἕνωσις) с Бога и обòжение (θέωσις).

Гръцките отци са използвали термина обòжение в по-голяма степен в сравнение с латинските. Това, което се има предвид, не е, разбира се, пантеистична тъждественост, а участие – по благодат – в божествения живот: „… чрез познаване Оногова, Който ни е призовал със Своята слава и съвършенство, чрез които ни са дарувани твърде големите и драгоценни обещания, та чрез тях да станете участници в божественото естество…“ (2 Петр. 1:3-4).

Това участие отвежда човека вътре в живота на Самите три божествени личности, в непрестанния обмен и взаимно преливане на любовта, движеща се между Отца, Сина и Духа, и която изразява самата природа на Бога. В това се състои истинското и извечно блаженство на човека.

Вярата е знание

Публикувана на Вторник, 31 Януари 2023 Написана от Майкъл Едуардс

Michael Edwards1.

Вярата е откриване на реалното, мигът на нашето пробуждане, на взаимоотношението ни със Светия Бог и с един свят, преобразен от новия поглед.

Философията, както и човекът от улицата, правят отчетлива разлика между вяра и знание. Знам, че това твърдение е истинно, означава едновременно, че аз съм уверен в това, както и че тази очевидност се основава върху материални или логически доказателства. Аз го вярвам предполага липса на очевидност и на решаващи доказателства. Във втория случай, ако призная, че не съм сигурен в онова, на което настоявам, това не поставя под съмнение нито моята почтеност, нито интелектуалните ми качества. Дотук добре, всички сме съгласни с това. Нещата се развалят, опрем ли до християнската вяра и до онзи, който казва аз вярвамаз вярвам в Бог, аз вярвам в Библията, аз вярвам, че Иисус е възкръснал – искат ни доказателства и не ги ли получат, ни вменяват прискърбна слабост на ума. Приема се съществуването на субективна разлика между подобни твърдения, примерно: Аз вярвам, че Еразъм е роден в Ротердам – но същевременно настояват за прилагането на обективни критерии, които би трябвало да правят валидни или невалидни съжденията, върху които се основават тези християнски твърдения: Бог съществува, Библията е Словото Божие, Иисус е възкръснал от мъртвите. Християните също допринасят за объркването – защото объркване има – когато говорят за твърдения и догмати, тъй като вярата в същността си не е съвкупност от вярвания, а по-скоро специфична форма на знанието. Вярата, чужда на начините ни да бъдем и мислим, е друго нещо.

Русия, Евразия, Византия

Публикувана на Сряда, 25 Януари 2023 Написана от Георги Федотов

G FedotovНашата епоха отново поставя въпроса за мястото на Русия – като събирателна „християнска нация“ – в Европа. Старият спор между славянофилите и западниците за това с Европа ли върви Русия, или върви по пътища, различни от пътищата на Европа, и дори против Европа, продължава. И западничеството, и славянофилството, които като че ли бяха изчерпали аргументите си, се възраждат с нова аргументация, на основата на преживения исторически опит. Това възраждане на историко-философската рефлексия свидетелства за това, че революцията е затворила цял един период от руската история – петербургския, и го е затворила така, че, в общото съзнание, „завръщане към миналото няма“: пред Русия е открит нов път, който все още не е известно накъде води. Естествено, от тук се ражда размисъл, расте тревога, трагически недоумения за съдбините на Русия, за сфинкса на руската история. Питаме се съхранява ли се единството на руската душа – при тази рязкост и радикализъм на историческите превратности?

Когато корабът е превзет и пътят към православието минава само през Русия

Публикувана на Четвъртък, 19 Януари 2023 Написана от Прот. Василиос Термос

Fr V Termos„Естествено, той се опитваше да скрие осакатената си ръка,
затова винаги носеше знаме“.

(Тасос Ливадитис, „Идеологът“, Есенни ръкописи)

От много години витае едно тревожно усещане, свързано с преминаването на американски протестанти към Православната църква. Макар че сред тях не липсват диаманти, често се срещат вярващи, които имат ултраконсервативни възгледи, понякога дори фундаменталистки. В някои случаи тази тенденция се проявява веднага след обръщането им, докато в други случаи са необходими години, за да се стигне до постепенно преминаване към крайни позиции.

Феноменът на религиозното обръщане е многопластов, а мотивите понякога са неосъзнати. Неговото психологическо (понякога дори психиатрично) изследване е повече от необходимо, то е спешно. То засяга същността и бъдещето на Църквата.

Войната и позоваванията на магичното съзнание

Публикувана на Петък, 13 Януари 2023 Написана от Архим. Кирил (Говорун)

Fr Cyril HovorunКакто много пъти беше отбелязано, нарастващата руска агресия срещу Украйна е идеологически подплатена с помощта на квази-религиозна доктрина, популяризираща някаква изключителност на руската цивилизация – доктрина, която беше брандирана като „русский мир“. Тази доктрина обаче не е единственият квази-религиозен аспект на войната. Тези, които одобряват войната, се опитват да я оправдаят при привличането на широк спектър от аргументи, които изглеждат религиозни. В моя статия за базирания в Швеция блог „Religion in Praxis“ се опитах да докажа, че както Владимир Путин, така и неговите ешове в Руската православна църква, биват движени от дуалистичен светоглед, който е нехристиянски и анти-библейски, и който разглежда света като черно-бял, като разделен на две части, едната от които е същностно добра, а другата – същностно зла. В този светоглед Русия е въплъщение на първата част, докато Западът – на втората. Руската пропаганда ефективно се позовава на този светоглед, усилвайки го в средите на целевите си групи.



Краткък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/uqhar 

Наши партньори

Полезни връзки

 

Препоръчваме