Научени от апостолите
Попитай онези, които познаваха
Неговите най-ранни последователи,
казва Ириней
„Църквата – пише св. Ириней Лионски – като е приела това учение и тази вяра, макар и да е разсеяна по целия свят, внимателно ги пази, като да обитава един дом. И еднакво вярва в тях, като че ли има една душа и едно сърце, и в съвършено съгласие ги проповядва, преподава и предава – като да има една уста”.[1]
От самото начало християните са били увещавани да се придържат към вярата, която е „веднъж (завинаги) предадена на светиите” (Иуда 3). Ала въпреки това, също от самото начало, някои от тях започват погрешно да разбират или да тълкуват тази вяра. След като очевидците и апостолите отминават от този свят, вярващите вече не могат да задават въпросите си на онези, които са положили основите на Църквата. Във всеки по-голям град различни учители и водачи претендират да са представители на истинското християнство и всеки от тях настоява, че се придържа към истинната вяра, позовавайки се на написаното от апостолите.
Затрудненията на християнина историк
Veritas non erubescit nisi abscondi[1]
Папа Лъв ХІІІ
1
„Християнството е религия на историци”.[2] Казаното е силно, но е вярно. Преди всичко християнството е смело обръщане към историята, свидетелство на вярата в определени събития, случили се в миналото – в исторически факти. Вярата свидетелства, че това са особени събития. Тези моменти от историята са наистина исторически. Накратко, вярващите ги смятат за велики дела Божии – Magnalia Dei. Същността на християнската Блага вест, по думите на Герхард Кител, е „препятствие пред конкретността”.[3] Самият Символ на вярата е дълбоко историчен. В него цялата пълнота на битието е вместена в една историческа схема като история на спасението: от Сътворението на света до изпълнението на времената, Страшния съд и края на историята. Особено внимание се отделя на най-важните събития: Въплъщението, Пришествието на Месия, Неговата кръстна смърт и Възкресение. Справедливо може да се твърди, че „християнството е всекидневен призив към изучаване на историята”.[4]
Тук и започват трудностите. Обикновеният вярващ, към което и изповедание или традиция да принадлежи, едва ли смята за свой дълг да изучава историята. Историческото съдържание на Благата вест е очевидно. Въпреки това хората, дори и когато обсъждат факти от библейската история или от историята на Църквата, се интересуват повече от вечната истина, съдържаща се в тази Блага вест, отколкото от това, което те са склонни да смятат за „случайни исторически обстоятелства”. Нима самата Блага вест не сочи отвъд историята, към живота в бъдещия век? Съществува още и един устойчив стремеж да се тълкуват историческите факти като символи, като образи, примери или общи случаи, и така „историята на спасението” да се превръща във вид назидателна притча. Тази тенденция може да бъде проследена чак до първите векове на християнството. В наши дни също се чуват ожесточени спорове на тази тема.
Православието и съвременната култура
Каква е връзката на Православната църква с културата и каква е конкретната ѝ връзка с културата в наши дни? Известно е, че Църквата е в света, но не е от света. И това винаги създава проблеми за нейното самосъзнание и кара основния изразител на това самосъзнание – богословието – да търси начини, чрез които да бъде запазена есхатологичната идентичност на Църквата, т. е. онова не от този свят, без Църквата да престане да бъде в света, без да загуби връзка със своето широко културно обкръжение. Връзката на Църквата с всяка култура е винаги диалектична. Положителна и в същото време отрицателна. Връзка на любов и омраза – би се изразил някой. Така е описана тя в Евангелието според Йоан и такава ще остане до Второто пришествие, когато начинът на съществуването на Църквата и този на света ще съвпаднат: вече в Царството на Бога. С други думи: когато светът стане Царство Божие.
Какви връзки могат да съществуват обаче днес между православната традиция и съвременната култура? Въпросът е в това, православната традиция да не се откъсне от съвременния свят, но и да не се отъждестви с него до степен, опасна за есхатологичната ориентация на Църквата. В началото са нужни две важни уточнения. Първото от тях е, че православната традиция винаги е била положително настроена спрямо културата. Че културата не е нещо демонично, което да подлежи на екзорцизъм. Че Църквата – и по-конкретно православието – е допринесла за създаването на културата, както за това свидетелстват развитието и разцветът на византийското изкуство във всичките негови форми: икони, поезия, литература и мн. др. И това е така, тъй като за православното богословие човекът, бидейки икона на Бога, е създаден, за да бъде творец, за да бъде преобразувател на дадената му природа, – на външната, но и на неговата собствена природа – като използва своята свобода, своето самовластие. Втората забележка е, че съвременната култура преминава през криза. И тази криза е многостранна и дълбока. Така че въпросът е какво трябва да прави Православната църква, живеейки в света, но бидейки не от света, пред лицето на тази криза. За да се даде отговор на този въпрос е необходимо да изясним две неща. Първо – какво разбираме под понятието православна традиция и второ – какво разбираме под понятието съвременна култура. Защото и при двете понятия е налице известно объркване в мисълта на съвременните хора. Първо, по отношение на понятието православна традиция.
Светоотеческото учение за света до грехопадението
В доклада си бих искал да разкажа православното разбиране за света (космоса) до грехопадението на човека: според Св. Писание и светоотеческите трудове. След това да разгледам значението на този догмат в светлината на православната сотириология и есхатология, т. е. учението за спасението на човека и на света и тяхното състояние след всеобщото възкресение. В заключение, ще се постарая да обясня как светоотеческото учение за света до грехопадението може да повлияе нашето възприятие и разбиране за обкръжаващия ни свят и неговото настоящо състояние.
Според православната светоотеческа космология, цялата видима вселена е била сътворена за човека, човекът е бил създаден за единение с Бога чрез любовта. „Творецът при нашето създаване е дарувал някаква Божествена благодат” – така свидетелства св. Григорий Нисийски.[1] А св. Йоан Дамаскин пише, че в Рая Адам е имал „жилище, обитавано от Бога и, обличайки се в Него, като в светла риза, се е покривал с Неговата благодат”.[2] Човекът е трябвало да участва в живота на Бога чрез благодатта и – напълно и изцяло проникнат от нея – да достигне до единение с Бога или обòжение (θέωσις). Св. Йоан Дамаскин учи, че Адам не е бил обòжен при сътворението, но е бил сътворен за обòжение „по силата на свойственото му тежнение към Бога” – създаден е бил „да се превърне в Бог по причастност към божественото озарение, но без да преминава вътре в божествената същност”.[3]
Цялата статия: Светоотеческото учение за света до грехопадението
За риска в духовния живот, национализма и всечовечеството
Старецът Силуан пише за монах, който му казал: „През целия си живот никого не съм обидил, никого не съм оскърбил”.[1] И за друг, който казал: „Всички ме обичат, защото на всички правя послушание”.[2]
Изниква въпросът: не е ли опасно да говориш така за себе си, няма ли така да си навлечеш голямо изкушение? Да, разбира се, че ще си навлечеш! И няма как да го избегнеш. От самото начало на нашата вяра обаче апостолите са били принудени да говорят в своята проповед, че са били със Самия Бог,[3] и то толкова дълго време! И разбира се, на всички монаси се препоръчва да не говорят за тези неща, за да не си навлекат излишни атаки на врага. И отрицателната страна – когато целият живот за Христос трябва да бъде скрит, как да научим децата и зараждащото се ново поколение на учението Христово?
Аз самият поех страшен риск (заради което претърпях вече много твърде сурови думи срещу себе си), написвайки две книги: за стареца Силуан[4] и – още по-лошо – за самия себе си – книгата Ще видим Бога както си е.[5] Но се реших на това в самия край на живота си, в очакване на смъртта: чакам идването ѝ вече много години (писах за това в предисловието на книгата). Само че не е имало и няма друг път на Земята, където врагът Христов да е твърде силен, и не е възможно да избегнеш това действие – „да разкажеш”. Когато поех отговорността да основа малка монашеска обител, в душата си имах желанието да предам това, което Бог ми даде да видя на Света гора Атон – и най-вече чрез Своя угодник Силуан. Написах в книгите си, че се притеснявам да говоря за дарованията на Бога, но че няма друг път, освен този. Всички ме виждате – и от целия образ на моя живот, разбира се, сте се убеждавали, че изобщо не съм претендирал да бъда старец и винаги съм се възприемал не като старец, а само като ваш брат. И който е добре разположен, е имал възможността да забележи това. Не смятам, че имам право да проповядвам авторитетно старческо слово на когото и да е от вас, а разказвах просто за моя живот и преди всичко за живота на стареца Силуан.
Цялата статия: За риска в духовния живот, национализма и всечовечеството
Редакционни
Нашите издания
Християнство и култура
Полезни връзки
- Православная Энциклопедия
- Богослов.ру
- Издателство „Омофор“
- Monachos.net
- Библиотека Халкидон
- Киевская Русь
- Christian Classics Eternal Library
- Библиотека Якова Кротова
- Руслан Хазарзар – Сын Человеческий
- Православно богословско общество в Америка
- Философия.бг
- Култура.бг
- Православная беседа
- Богословские труды
- В. Живов. Святость. Краткий словарь агиографических терминов
- Patrologia Latina, Graeca & Orientalis
- Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon
- Anemi. Digital Library of Modern Greek Studies
- Агнец Божий
- Славянска енциклопедия на светците
- Византийский временник
- Богословский вестник
- Orientalia Christiana Periodica
- Вестник РХД
- Институт за източно-християнски изследвания Митрополит Андрей (Шептицки)
- Списание за религиозни изследванияAxis Mundi
- Анотирана библиография Исихазм
- Архив на списанието Христианское Чтение
- Библиотека Orthodoxia
- Гръцки ръководства и наръчници по православно догматическо богословие
- Зографска електронна научно-изследователска библиотека
- Богоносци
- Road to Emmaus (A Journal of Orthodox Faith and Culture)
- Библиотека на Тверска епархия, Московска патриаршия
- Сайт, посветен на дяконското служение в Църквата
- Византия за начинаещи
- Уранополитизм (Небесное гражданство) – сайт, посветен на паметта на свещ. Даниил Сисоев
- The Wheel (списание за съвременно православно богословие)
- First Things (американско месечно надденоминационно религиозно списание)
- Церковный вестник (издаван от Московска патриаршия)
- Страницы: богословие, культура, образование (списание, издавано от руския Библейско-богословски институт Св. Андрей)
- Orthodox Reality (изследвания върху православните християнски общности в САЩ)
- Изихазм.ру – Света Гора Атон
- Предание.ру
- Православие и мир
- Руски образователен портал Слово, раздел Богословие
- Библиотека на религиознанието и руската религиозна философия. Издания от 18 – началото на 20 век
- Pages Orthodoxes La Transfiguration
- Orthodoxie. L'information orthodoxe sur Internet
- Христианская психология и антропология
- Альфа и Омега (електронен архив на списанието)
- Монастырский вестник. Синодальный отдел по монастырям и монашеству Русской Православной Церкви
- Православен мисионерско-апологетичен център „Ставрос”
- Православна библиотека „Золотой корабль”
- Вестник на Православния Свето-Тихоновски Хуманитарен университет (ПСТГУ) – архив
- Православна енциклопедия „Азбука на вярата” (на руски)
- Електронна еврейска енциклопедия (на руски)
- Австралийски институт за православни християнски изследвания
- Θεολογία (пълен електронен архив на списанието)
- Енисейский благовест
- Public Orthodoxy (многоезична страница за общодостъпен дебат, инициатива на Центъра за православни християнски изследвания на университета Фордъм)
- Orthodox Times
- Orthodoxy in Dialogue
- Християнство.бг
- Вера 21. О православии сегодня
- Сретенский сборник (периодично издание на Сретенската духовна семинария и академия)
Книжарници
- Електронна книжарница на семинарията „Св. Владимир“, Ню Йорк
- Александър прес
- Джон Хопкинс Юнивърсити прес
- Книжарница за християнска литература „Анжело Ронкали“
- Онлайн книжарница „Къща за птици“
- Български книжици
- Електронна книжарница „Православное“
- Издателство на Православния Свето-Тихоновски хуманитарен институт
- Издателство „Русский путь“
- Light & Life Publishing
- Holy Trinity Bookstore
- Интернет магазин „Благовест“
- Фондация „Наследство на Зографската св. обител“ – раздел „Книгоиздаване“
Био-библиография
- Прот. Алексей Петрович Князев
- Борис Петрович Вишеславцев
- Георги Петрович Федотов
- Митрофан Дмитриевич Муретов
- Павел Николаевич Евдокимов
- Антон Владимирович Карташов
- Прот. Томас Хопко
- Прот. Василий Василиевич Зенковски
- Веселин Кесич
- Прот. Стефан Станчев Цанков
- Прот. Николай Николаевич Афанасиев
- Прот. Георгиос Металинос
- Славчо Вълчанов Славов
- Свещ. Андрю Лаут
- Николай Никанорович Глубоковски
- Оливие-Морис Клеман
- Архимандрит Киприан (Керн)
- Архимандрит Лев (Жиле)
- Диоклийски митрополит Калистос (Уеър)
- Прот. Александър Дмитриевич Шмеман
- Захумско-Херцеговински епископ Атанасий (Йевтич)
- Прот. Георги (Джордж) Дион Драгас
- Прот. Йоан Сава Романидис
- Брюкселски и Белгийски архиепископ Василий (Кривошеин)
- Прот. Йоан Теофилович Майендорф
Препоръчваме
- Брюкселски и Белгийски архиеп. Василий (Кривошеин)
- Прот. Александър Шмеман, страница на руски
- Прот. Александър Шмеман, страница на английски
- Прот. Йоан Романидис
- Прот. Александър Мен
- Свмчца Мария (Скобцова)
- Сурожки митр. Антоний
- Архим. Софроний (Сахаров)
- Диоклийски митр. Калистос (Уеър)
- Протод. Андрей Кураев
- Архим. Кирил (Говорун)
- Олга Седакова
- Волоколамски митр. Иларион (Алфеев)
- Свещ. Андрю Лаут
- Свещ. Михаил Желтов
- Архим. Григорий (Папатомас)
- Прот. Джон Ериксън
- Венцислав Каравълчев
- Пожаревацки и Браничевски еп. Игнатий (Мидич)
- Архим. Йов (Геча)
- Алексей Осипов
- Иг. Пьотр (Мешчеринов)
- Прот. Сергий Булгаков
- Ярослав Пеликан
- Архим. Пласид (Дьосеи)
- Прот. Николай Ким
- Владислав Аркадиевич Бачинин
- Прот. Томас Хопко (лекции из фонда на Ancient Faith Radio)
- Пергамски митр. Йоан (Зизиулас) (лекции по догматическо богословие)
- Христос Янарас
- Прот. Павел Флоренски
- Петрос Василиадис
- Андрей Десницки
- Михаил Михайлович Дунаев
- Алексей Георгиевич Дунаев
- Свещ. Георгий Петрович Чистяков
- Сергей Чапнин
- Булгаковиана (сайт на изследователите и почитателите на творчеството на о. Сергий Булгаков)
- Електронна библиотека „Сурожки митр. Антоний”
- Архим. Йоан Пантелеймон (Манусакис)
- David Bentley Harticles (статии от Дейвид Бентли Харт)
- Оливие-Морис Клеман (страница на френски език)
- Лев Карсавин (страница на руски език)
- Антон Карташов (страница на руски език)
- Георгиос Мандзаридис (статии на гръцки език)
- Свещеномъченик Иларион (Троицки), архиеп. Верейски
- Лична страница на Сергей Худиев
- Лична страница на Ренета Трифонова
- Кафе със сестра Васа (Ларина)
- Лична страница на Владимир Бибихин