Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]

Дванадесетият час

Публикувана на Понеделник, 29 Април 2013 Написана от Преп. Мария (Скобцова)

2 St_Maria_SkobtsovaВ душата на всеки от нас има мъчителни и неунищожими навявания. Мисълта за Русия. Не отстрани, не като историци, не с хладния разум знаехме ние, че Русия погива – всеки от своя личен опит чувстваше тази гибел. В паметта на някои от нас се врязаха фигурите на тифозни тела на някоя гара, чакащи погребение, на други – гладните деца, обречени на смърт, трети виждаха момента на гибелта на Русия в разстрелите на свои близки, съпреживявайки ужаса им в подземията на „ЧК”.[1] Любовта ни към родината бе обагрена от мъчително чувство на тъга. Тази любов беше безнадеждна. Усещане за гибел – в собствен смисъл. Собствено, ние всички загивахме, заедно с Русия, и у почти всеки от нас остава паметта за онзи ден, когато, както изглеждаше, ще дойде пределът, че повече не трябва да се търпи, че около нас се е възцарила вечна нощ и няма никаква надежда.

За тези девет години бяха издигнати безброй гробове. Гробовете на онези, които умираха в глухата нощ без да могат да повярват, че ще има изгрев. И ни се струваше, че в тези гробове лежат не само нашите близки и любими, но и самата Русия лежи в тях.

В търсене на Христовия път (Из детството и младостта на молдавския старец архим. Паисий Величковски)

Публикувана на Четвъртък, 25 Април 2013 Написана от Йером. Сергий (Четвериков)

Paisij VelichkovskyРуското манастирско старчество до Революцията е слабо познато и недооценено от руското общество. В последните пък години, благодарение на редица самозванци, лъжливо наричащи се „старци”, това понятие съвсем се замъгли, стана неразбираемо и противоречиво. Върху него се посипаха толкова лъжи и кал, че мнозина започнаха да употребяват самата дума старчество смутено и неловко, а други дори с презрение и отвращение, като нещо нечистоплътно.

Това забравяне на понятието за старчество впрочем не е учудващо – запознатият с подвижническата литература знае колко е трудно за неопитния да различи мнимия от истинския старец. Точното отсъждане изисква внимателен и близък поглед над манастирския живот, добро познаване на светоотеческата подвижническа литература, на историята на старчеството, на живота и дейността на истинските му представители.

Ереста като разрушаване на единството

Публикувана на Понеделник, 22 Април 2013 Написана от Христос Янарас

1935 yannarasЧовешкият неуспех и грехът не изчезват от Църквата, но и не нанасят вреда на нейната истина. Напротив, истината на Църквата е в приемането на греха на човека и в преобразяването на този грях в нов живот – на общението и единството.

Човек може да се отдели от Църквата само по силата на своята свободна воля – ако отхвърли истината на Църквата или поиска да я подчини на мерките на своето индивидуалистично битие.[1] Грехът унищожава църковната истина само когато човек се опитва да я подменя със свое антропоцентрично разбиране за света, когато на мястото на дара и на Откровението поставя собствено определение и преживяване на истината. Църквата е нарекла тази претенция с думата ерес, която означава избор на определен начин за тълкуване и реализиране на събитието на спасението, различен от този, чрез който се разкрива църковната истина.

Терминът ἐνυπόστατον и неговото богословско значение

Публикувана на Петък, 19 Април 2013 Написана от Йером. Кирил (Зинковски), йером. Методий (Зинковски)

Zinkovsky brothers„Ἀλλ’ ἐνούσιον μὲν, τὴν ὑπόστασιν, ἐνυπόστατον δὲ, τὴν οὐσίαν”.[1]

Преп. Йоан Дамаскин

Ролята на терминологията в историята на богословието е достатъчно известна и неоспорима. Започвайки още с творческия богословско-филологичен синтез на отците-кападокийци, важността на точното формулиране и предаване смисъла на термините, можещи да помогнат за съзнателно усвояване на Божественото откровение и защита на православното богословие от всевъзможните му еретически изопачения, е ставала все по-очевидна. Първият същностен терминологичен анализ на вселенските учители е бил посветен на триадологията – ядрото на богословието в собствен смисъл. Впоследствие, когато триадологичният спор утихва, историческият фокус на богословското внимание се измества, както и следвало да се очаква, към сферата на христологията, която играе ролята на свързващото звено между богословието „par excellence” – триадологията – и отделните сфери на икономѝята: еклисиологията, сакраментологията, антропологията. Въпреки вече готовата към това време фундаментална триадологична терминологична база, били необходими много усилия и време за регламентиране на христологическите термини. За окончателното разрешаване на споровете и противоречията в тази област способства постепенно изкристализиралото ново значение на един вече известен, но по друг начин употребяван дотогава термин, ἐνυπόστατον – въипостасен.

Карл Кристиан Фелми: от изучаването на православието към неговото приемане

Публикувана на Четвъртък, 11 Април 2013 Написана от Сергей Бортник

Karl Hristian_FelmiПрез февруари 2007 г. Карл Кристиан Фелми – известен лутерански изследовател на източното християнство – приема православието. В интервю той подчертава, че тази стъпка е негово лично решение и естествен резултат от изучаването на православието, с което се занимава през целия си живот. „Убеждението, че православното богословие е богословие на църковния опит, който съм получил в резултат от неговото изучаване и съм изразил в книгата си Съвременното православно богословие, не се е изменило… Моята вътрешна връзка с предмета на моите изследвания укрепна и неотдавна аз сам приех православието”.[1]

Карл Кристиан Фелми се ражда в 1938 г. в гр. Лигниц (Легница, Силезия, днес в Западна Полша), в семейството на лутерански пастор. Изучава богословие в Мюнстер и Хайделберг. През 1964-1969 г. е асистент в Института за източни църкви в Мюнстер. От тогава и до днес целият му живот е посветен на изучаване на православието и особено руското. В 1970 г. защитава дисертацията Проповедта в православна Русия. Изследване на съдържанието и особеностите на руската проповед във втората половина на 19 в. Сред най-добрите работи на Фелми е неговата докторска дисертация: Обяснение на Божествената литургия в руското богословие. Пътища и изменения в тълкуването на литургията в руски контекст.[2]



Краткък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/u4kur 

Наши партньори

Полезни връзки

 

Препоръчваме