Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]

„Бог, пострадал в плът”

Публикувана на Понеделник, 01 Октомври 2012 Написана от Прот. Йоан Майендорф

john meyendorffВ предходните глави видяхме, че към момента на интронизирането на Юстиниан І за император (527 г.) богословските позиции на привържениците на Халкидонския събор са опасно несъгласувани. След смъртта на Теодорит сред тях няма нито един значителен богослов. Обратно на това, монофизитите справедливо могат да се гордеят с присъствието в редиците си на личности като Филоксен Мабугски и Севир Антиохийски. На претенцията на последния да е автентичен представител на великите традиции на отците православните практически не могат да противопоставят нищо друго, освен старите аргументи, извлечени от Теодор Мопсуестийски, който обаче – след случая с Несторий – попада под сериозно подозрение.

Има и такива богослови, които, макар да остават „верни на Халкидонския събор, започват да забелязват слабостите на неговите апологети, изразени особено силно в някои кръгове, в крайното противопоставяне спрямо интерполирания Трисагион. Както видяхме, текстът на този химн, във вида, предложен от монофизитския патриарх на Антиохия Петър Гнафевс – „Свети Боже, свети Крепкий, свети Безсмертний, Който бе разпнат за нас, помилуй нас” – формално не е еретически, тъй като е адресиран към Христос, а не към цялата Троица. Той може да бъде смятан за гибелен само доколкото се превръща в лозунг на монофизитите. Халкидонците обаче не се ограничават само до това. Някои от тях отричат и самия принцип, по силата на който предвечният Логос може да е страдал, да е било разпнат и да умре. Субект на страданията те назовават Христос или плътта, човечеството на Логоса.[1] Безспорно това е същият този проблем, който е бил дискутиран в годините преди Третия вселенски събор в Ефес и който е посветен на термина Богородица: може ли Логосът действително да бъде роден от Дева и не е ли само човекът Иисус син на Мария? По-късно св. Кирил Александрийски, който отстоява против Несторий пълната богословска обоснованост на термина Богородица, е принуден да заяви в своя дванадесети анатематизъм, че Словото пострада в плът.[2] В противоположност на това, монасите-акимити, основните поддръжници на Халкидон в столицата,[3] не само се противопоставят на теопасхитските формули, но и тълкуват термина Богородица като благочестива парафраза, което на практика означава същото, което приема и самият Несторий.

Бог като Тайна

Публикувана на Четвъртък, 27 Септември 2012 Написана от Диоклийски митр. Калистос (Уеър)

Kallistos WareНепознати, а сме добре познати.

2 Кор. 6:9

Бог е непостижим за ума. Ако не беше така, Той нямаше да бъде Бог.[1]

Евагрий Понтийски

Един ден няколко братя дошли да видят авва Антоний, сред тях бил и авва Йосиф. Като искал да ги изпита, старецът споменал един текст от Писанието и, започвайки с най-младия, ги попитал какво означава. Всеки го обяснил колкото може по-добре. Но на всеки старецът казвал: „Още не си намерил отговора”. Най-накрая попитал авва Йосиф: „А според теб, какво означава този текст?” Той отвърнал: „Не знам”. Тогава авва Антоний казал: „Наистина, авва Йосиф е на прав път, щом казва не знам”.[2]

Слова на пустинните отци

Както приятел говори с приятел, така човек говори с Бога и, приближавайки с доверие, застава пред лицето на Онзи, Който живее непристъпен в светлина.[3]

Симеон Нови Богослов

За връзката между Бога и света

Публикувана на Понеделник, 24 Септември 2012 Написана от Прот. Йоан Романидис

Fr John_RomanidesУважаеми г-н Декан,

Имам честта да представя на преценката на господа преподавателите в Богословския факултет на Атинския университет следните отговори на изложеното от уважаемия професор г-н П. Трембелас по отношение на моя докторат, за да докажа безпочвеността на обвиненията му и да изясня разликата между схоластиката и гръцкото светоотеческо богословие.

Обвиненията на уважаемия г-н професор засягат като цяло три теми: 1) написаното от мен за връзката между Бога и света 2) теорията на Анселм и 3) безсмъртието. Ще отговарям по ред:

За връзката между Бога и света

Изложената от г-н професора теза за западното учение за благодатта и енергията на Бога е синтезирана, но не винаги точна. Учението на западните (християни) е еретично, тъй като под различни форми влиза в сблъсък с гръцките отци, а латинската форма е отхвърлена по време на споровете между Изтока и Запада за filioque и накрая е осъдено от Константинополските събори през 1341 г. и 1351 г.

Кореспонденцията между отец Йоан Романидис и Панайотис Трембелас

Публикувана на Петък, 21 Септември 2012 Написана от Навпактски митр. Йеротей (Влахос)

Romanidis TrembelasКореспонденцията между отец Йоан Романидис и преподавателя Панайотис Трембелас, публикувана с увод и коментари от отец Георги Металинос, е интересна от всяка гледна точка и мисля, че ще обогати богословската наука. Става дума за диалога, започнал между двамата големи академични богослови, след като отец Йоан депозира своя докторат в Богословския факултет на Атинския университет – сравнително млад и израснал в Америка, а Трембелас по онова време е сред най-изявените преподаватели по практическо богословие в този факултет и член на оценяващата комисия.

За да бъде обаче разбран този важен богословски диалог, е необходимо да го поставим в контекста, в който се е провел, както и да се видят неговите последици. Поради тази причина ще споделя тук своето мнение, опирайки се на сведенията, с които разполагам, както и на публикуваните от отец Георги Металинос.

Онтологията на обожващата благодат според поборника на исихазма – Григорий Паламà

Публикувана на Вторник, 11 Септември 2012 Написана от Димитриос Целенгидис

tseleggidisБожия благодат според богословието и духовния опит на отците на Православния изток е богословско определение с ясно изразено догматическо съдържание. Според исихаста Григорий Паламà, в рамките на богословието определението Божия благодат разкрива определена природна и същностна енергия на Бога, причастността към която обожва благодатно.[1] Явно е, следователно, сотириологичното значение на характера ѝ и затова тя не бива да се отъждествява с другите действия на троичния Бог.[2]

Понятието благодат (χάρις) св. Григорий обосновава библейски, като придава специфично богословско значение на различни лексикални негови варианти – както в Стария, така и в Новия Завет, които, за него, доизясняват догматическия му характер. В този смисъл за Солунския митрополит особено важно е казаното: „Господ на гордите се противопоставя, а на смирени дава благодат” („Κύριος ὑπερηφάνοις ἀντιτάσσεται, ταπεινοίς δὲ δίδωσι χάριν”, Прит. 3:34).[3] Тук предоставяната на смирените благодат св. Григорий отъждествява с божествена благодат, явявана чрез светлината.[4] И успоредно с това повтаря христологическото тълкуване на блажения Йоан Златоуст[5] върху стиха от Псалтира „изля се благодат в Твоите устни” (44:3), за да обяви нетварния характер на божествената благодат,[6] а при подхода си към думите на Йеремия „Мене, Източника на жива вода, оставиха и си издълбаха пукнати водоеми” (2:13) подчертава, че жива вода означава именно божествената благодат и енергия на Светия Дух.[7] Божествена благодат обаче, като слава и блясък на Бога, е според него именно светлината (φῶς), с която Бог – по думите на псалмопевеца (103:2) – се обгръща.[8] Тя е божествен и невеществен огън, просветляващ душите на човеците[9] и водещ ги към Бога (Пс. 42:3).[10] Иначе и хлябът на ангелите, който, според псалмопевеца, Божият народ е ял в пустинята (Пс. 77:25), за св. Григорий всъщност е същата тази светлина на божествената благодат, с която духовно се хранят както ангелите, така и духовните човеци.[11]



Краткък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/udw4u 

Наши партньори

Полезни връзки

 

Препоръчваме