Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]

Оригенистичната криза през шестото столетие

Публикувана на Четвъртък, 30 Август 2012 Написана от Прот. Йоан Майендорф

john meyendorffЛичността и идеите на Ориген винаги са били причина за страстни спорове. Осъден приживе от своя епископ, подкрепян от многобройни ученици, той е нападнат в 4 век от св. Епифаний и осъден през 400 г. от събор под председателството на Теофил Александрийски. Добре позната е и ролята, играна в оригенистичните спорове от св. Йероним и Руфин Аквилейски. Същите тези спорове послужват като оправдание за свалянето на св. Йоан Златоуст от Константинополската катедра.

Едиктът на Юстиниан против оригенистите, публикуван през 543 г., е причинен непосредствено от вълненията във Великата Лавра на св. Сава в Палестина. Самият св. Сава посещава императора в 531 г. и моли за неговата намеса против привържениците на авва Нон – водач на оригенистите.[1] Тъй като обаче проблемът не е само локален, палестински, а е застрашено учението на Църквата като цяло, императорът е принуден да търси начин за всеобщо и принципно осъждане на оригенизма. Накрая осъждането е потвърдено от Петия вселенски събор. От една страна осъждането е насочено против оригенистичната космология и антропология, а, от друга, против христологията, която е изповядвана в средите на оригенистите, както и по-рано – от Евагрий Понтийски.

Еклисиология и глобализация

Публикувана на Неделя, 26 Август 2012 Написана от Пантелеймон Калайдзидис

kalaitzidis thessaliaВ търсене на еклисиологичния модел в епохата на глобализацията (като продължение на предходните модели: поместен, имперски, национален)

1. Трите църковни „модела” според прот. Александър Шмеман

В обширната статия „Знакова буря”,[1] писана след острите – предимно гръцки – реакции срещу обявяването на автокефалията на Orthodox Church in America,[2] (бивша руска митрополия), прот. Ал. Шмеман разграничава три еклисиологични модела и три йерархични междуцърковни връзки, три нива на канонично предание: поместно, имперско и национално. Всеки от тези модели той свързва с определени исторически периоди със съответните им културни и политически форми, както и с модели на връзките държава-Църква. Поместният еклисиологичен модел, например, се свързва с доконстантиновия период на разпръснатите из римската икумена първохристиянски общини. Имперският – с Римската/Византийска империя, а националният – с появата на национализма в епохата на Просвещението и създаването на национални държави.

За дара на говоренето на езици

Публикувана на Сряда, 22 Август 2012 Написана от Архим. Захариас (Захару)

Fr-Z-IIIДесет дни след Възнесението Господне, като знак на помирението между Бога и човека, на Петдесетница се проявяват даровете на Светия Дух. Но един от тези дарове – дарът на говореното на езици е различен. Труден е за разбиране и една от причините за това е, че изчезва към края на живота на св. ап. Павел. Освен това от по-късните му послания, в които той го поставя накрая в списъка на даровете на Светия Дух, ясно се вижда, че значението на този дар е отслабнало. Как трябва да се разбира това?

Знаем, че дарът за говорене на езици (glossolalia)[1] бе даден на зараждащата се Църква с конкретна цел. Старият Израил бе свикнал да се покланя и моли по един до голяма степен външен начин и, когато Дух Свети слиза в деня на Петдесетница, Той иска това да се промени. Намерението Му следователно е да научи хората да се молят в духа, в „скрития човек на сърцето” (1 Петр. 3:4). В деня на Петдесетница виждаме как хората възхваляват великите дела Божии, като започват да говорят чужди езици. Скоро този дар се разпространява широко, защото Бог иска Неговите думи да достигнат до краищата на света (Рим. 10:18) и новата вяра да донесе спасение за всички народи. С благоволението на Светия Дух мнозина биват насърчавани да говорят на езици. Онези, които се молят на езици, са щастливи, понеже са сигурни в едно: Бог е „преломяван сред тях” и е техен съработник.

Психотерапията в служба на Църквата

Публикувана на Неделя, 12 Август 2012 Написана от Владета Йеротич

vladeta jeroticПсихотерапия наричат всички методи, действащи върху психиката или тялото чрез средства, чийто действия се постигат по психически път. Тя има дълго минало и кратка история. Ако се обърнем към историята на медицината и особено на психиатрията и психотерапията, ще видим, че векове наред е било напълно естествено не само психически разстроеният, но и всеки друг болен да се разглежда в неговото психофизическо единство, в индивидуалното му и обществено положение, при което още не се е стигало до острото и все по-остро разделение на телесно и душевно лечение, което започва от т. нар. ново време. На прага на това ново време великият европейски лекар Парацелз (1493-1541) изразява това единство на тялото, душата и духа в здравето, както и в болестта, по удивителен начин: „Болестите произтичат от царуването на природата, а оздравяването идва от царуването на духа”.

Богословското поколение на 60-те: Панайотис Нелас

Публикувана на Четвъртък, 09 Август 2012 Написана от Сотирис Гунела

panagiotisИнтересът на Никос Нисиотис към Въплъщението, а оттук и към плътта на света, е споделен и от Панайотис Нелас, както и разбирането му за личното обновяване и преобразяване на богослова и на всеки вярващ, за осъществяване на библейското в света, но не от света.[1] Списанието Синакси, на което той е главен основател и автор, е плод именно на тези възгледи. При Панайотис Нелас това проличава особено силно в негова статия, публикувана в Синакси, под заглавие „Да се родиш свише”,[2] която първо излезе на френски език в Contacts (141, 1981).

В Евангелието според Йоан Христос произнася забележителните думи: „Ако някой се не роди свише, не може да види царството Божие. Никодим Му казва: как може човек, бидейки стар, да се роди? Нима може втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди? Иисус отговори: истина, истина ти казвам: ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие” (Иоан 3:3-5) И когато по-надолу Никодим Го пита: „Как може да бъде това?”, Христос му отговаря по начин, на който трябва да обърнем внимание: „Ти си учител Израилев, та това ли не знаеш?” (Иоан 3:9-11). Което означава, че той е трябвало да знае това, както и всеки християнин или поне богослов трябва да има усещане за смисъла на това ново раждане и неговите прояви. Панайотис Нелас, знаейки че днес има много Никодимовци, казва следното:

„Наистина, знам, че се кръстих, но не усещам да съм се родил отново. За мен последиците от кръщението са преди всичко социални. В най-добрия случай съзнавам, че съм станал член на Църквата, и следователно мога – или по-скоро съм длъжен – да се моля, причастявам и т. н. Как обаче да се моля, причастявам и изповядвам, т. е. да действам несъзнателно, да работя наистина в духовно пространство, когато нямам най-важната предпоставка за това: съзнанието, че съществувам в това пространство? Така, фактът на моето кръщение остава чужд за мен и молитвата, причастието и останалите неща стават обикновени задължения. Приемам ги и малко или повече ги изпълнявам – понякога с добро разположение, но те не престават да бъдат действия затворени, тъмни, неосветени – просто задължения”.



Краткък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/udw4u 

Наши партньори

Полезни връзки

 

Препоръчваме