Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]

За Бога, когото търсят

Публикувана на Четвъртък, 13 Юни 2013 Написана от Волоколамски митр. Иларион (Алфеев)

Metr Hilarion_AlfeevСтатията на Андрей Сергеевич Кончаловски „В какъв бог вярва руският човек”, публикувана в Российская газета, предизвиква нееднозначна реакция.

От една страна, в статията са поставени дълбоки, до голяма степен актуални и до сега въпроси, които не могат да не вълнуват всеки, замислящ се над пътищата на Русия, над нейното минало, настояще и бъдеще. Очевидно е, че авторът более за страната си и искрено желае тя да се развива плодотворно и да процъфтява.

От друга страна, не по-малко очевидно е и това, че в случая имаме работа само с един от възможните възгледи върху руската история и съвременност, при това възглед със стародавна традиция у нас. В руската интелектуална история привържениците на този възглед наричат западници (имам предвид като широко направление на мисълта). Когато разглеждат историософските въпроси, те задават определена своя перспектива, определяща кое е главно и кое второстепенно, какви отговори следва да се признават за правилни и какви – за безспорно лъжовни.

Новият Завет: Православната перспектива

Публикувана на Понеделник, 10 Юни 2013 Написана от Свещ. Теодорос Стилианопулос

Fr Theodore_StylianapolousАвторитет и употреба на Писанието

Приведохме аналогията с Въплъщението като ключова парадигма за правилното разбиране на природата на Св. Писание: То е слово Божие, предадено човешки думи. Оттук следва, че Библията е книга на Бога и на Църквата. На Бога, защото свидетелства за самооткриването на Бога в Неговите изкупителни действия и спасителна воля. И на Църквата, понеже е писмено свидетелство на живата вяра, развиваща своята традиция първо в Израил, а сетне и в Църквата, в историческите обстоятелства на нейното битие. Когато говорим за природата на Св. Писание трябва да отчитаме, че там божественият и човешкият елемент са свързани неразделно – като две, здраво сплетени и взаимно проникващи нишки – и трябва да се разглеждат заедно, независимо от изводите, които правим на базата на историческите и богословските интерпретации на Писанието.

Болест и лечение в православното богословие

Публикувана на Четвъртък, 06 Юни 2013 Написана от Пергамски митр. Йоан (Зизиулас)

metropolitan john_zizioulasКак православното богословие разбира и как Църквата възприема болестта и лечението, ако не с идеалистични, натуралистични или психолого-християнски форми и понятия? В опита си да дадем отговор на този въпрос, нека заимстваме от отеческото богословие следните основни начала:

1. Болестта, всяка форма на болест, идва в резултат от падението на човека. Това означава, че болестта е свързана с греха, не с човешката природа. Не е нещо естествено, следователно, човек да се разболява, а неестествено, против природата, παρά φύσιν. На пръв поглед това изглежда, че води към позиция, определяна като натуралистична или идеалистична: лечението и изцелението в този случай изглежда означават привеждане в съзвучие с природата. При все това обаче съществуват уточнения, които ни отвеждат далеч от всеки натуралистичен възглед. Природата на човека сама по себе си, като произхождаща от нищото (από το μηδέν), се нуждае от възпиране, тоест стреми се към разложението и смъртта, а оттам и към болестта. Но и самата природа е в състояние да преодолее това тежнение, само че не със собствени сили, а ако се едини с нетленния и вечен Бог.

Няколко думи в защита на Бога от богословите

Публикувана на Понеделник, 03 Юни 2013 Написана от Андрей Десницки

Andrey DesnitskyЧовекът се обръща към Бога. Започва да говори с Него и можем да наречем това молитва. След това се обръща към други, за да им разкаже за Бога и така сам по-добре да разбере съдържанието на собствената си вяра – това можем да наречем богословие. Говори човешки език, защото ангелски не знае и това е много естествено и правилно. Същевременно, този човек не може да се намира постоянно в състояние на святост, на озарение, на пламенна молитва. Нужни са му и чужди, земни думи – като ориентири. Те не заменят собствения опит, но му помагат да се разкрие, да се състои – така, както чужди стихове за любовта помагат да разберем и изразим и нашата собствена любов.

Затова богословието просто е необходимо. Без него и без църковната молитва с чуждите слова (думите на други), вярващият лесно става жертва на собствени фантазии и чужда недобросъвестност. Ересите, неверните представи за Бога действително ги има и за да се доближим до Истината е необходимо да можем да различим истина от лъжа.

Думите за Бога са призвани да станат икона, която води към Бога. Може обаче да стане и обратното – да се превърнат в идоли. Човекът извлича от думите, както някога от дървото и камъка, образ на Бога. Този образ е създаден по неговия вкус, разбиране и умение, а след това започва предано да му се покланя, понякога дори да му принася човешки жертви. Как се получава това?

Тайната на човека. Ханс Урс фон Балтазар

Публикувана на Петък, 31 Май 2013 Написана от Дмитрий Романовски

hans-urs-von-balthasarБиография

Ханс Урс фон Балтазар е оригинален римокатолически богослов, църковен деец, издател, представител на римокатолическото обновление от втората половина на 20 в.[1] Роден в Люцерн в 1905 г., той принадлежи към семейство, от една страна, с швейцарски дворянски корени, а от друга – с унгарски. Твърдата християнска вяра е съставна част от семейното възпитание, получено от него.

Обучава се в гимназия, под ръководството на монаси-бенедиктинци, а сетне и в лицей. Защитил дипломна работа върху немския идеализъм през 1929 г., той постъпва в ордена на йезуитите. Интересът му към богословието е предизвикан от лекциите на изключителния римокатолически богослов Романо Гуардини. Съществена за неговото творчество е срещата с Анри де Любак. Обръщайки се към светоотеческата традиция, фон Балтазар подчертава не толкова разнообразността на причините и следствията от действието на благодатта в творението, колкото същността на благодатта като такава, разкриваща се като дар от Самия Бог.



Краткък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/u84fh 

Наши партньори

Християнство и култура

Полезни връзки

 

Препоръчваме