Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]

Божието име като явяване на синергията между Бога и човека

Публикувана на Четвъртък, 10 Януари 2013 Написана от Виктор Судариков

V SudarikovВъведение

Известно е, че имеславските спорове през 20 в. не започват нито от теоретични богословски постановки, нито от нови тълкувания на Св. Писание, още по-малко от едно или друго лично вдъхновение. Те се коренят най-вече в молитвената практика, извършвана тихо и тайно от света. Проблемът засяга основите на християнския живот. Съединява ли се човекът в молитвата със Самия Бог или контактува единствено със своето съзнание, изкуствено отъждествявайки Бога със своите представи за Него?

Известния постулат Божието име е Самият Бог атонските монаси-подвижници са приемали в простотата си,[1] основавайки се на своя молитвен опит. Днес ние, които всъщност нямаме такъв опит, лесно можем да възприемем израза двусмислено и дори превратно. Така че в крайна сметка са ни необходими по-детайлни разяснения, както и подкрепа от светоотеческия опит.

Посвещавам това изложение на някои въпроси около молитвената практика на Православната църква, по възможност без да използвам работите на поддръжниците или на противниците на имеславието.

Исихасти и зилоти: духовен възход и обществена криза във Византия през 14 век

Публикувана на Сряда, 02 Януари 2013 Написана от Прот. Георгиос Металинос

Fr G_MetallinosЧетиринадесетото столетие се разглежда като един от най-критичните периоди от византийската история. То е белязано от странна антиномия: социално-политическа криза (белег за дезорганизация и за разпад) се преплита с духовни сблъсъци (белег на възход и ромейство). Териториалното разпадане на империята продължава: земите ѝ се разпределят от сърби, българи и османци, но заедно с това е налице възраждане на писмеността и богословско-духовен разцвет. Междуособните сблъсъци достигат своя връх в движението на зилотите в Солун, докато в същото време Византия е разтърсена от исихасткото движение, което ѝ осигурява духовна стабилност и продължителност. Политико-социалните въпроси и богословието вървят ръка за ръка и се преплитат в дългата криза като две лица на една и съща реалност – византийското общество. В този текст ще направим опит да очертаем същността на богословските и социални сблъсъци и да дадем тълкувание на срещата на тези две области и тяхното взаимно преплитане.

Обзор на направленията в духовната традиция на източното християнство

Публикувана на Петък, 28 Декември 2012 Написана от Кард. Томас Шпидлик

Tomas SpidlikКритерии за класифицирането

Религиозните школи на Запада се различават по национална принадлежност или по принадлежност към даден монашески религиозен орден. На Изток монашески ордени никога не е имало, а що се отнася до националната принадлежност, при цялата етническа самобитност на Изтока националните стремежи не са се отразили ни най-малко върху духовното учение. Поради това на Изток е невъзможно да се приложат принципите на разграничение, приложими за западните школи.[1]

Ще бъде обаче голямо заблуждение, ако се опитаме да отъждествим източната духовност с подредена система от общи принципи. Много често, при цялото сходство на понятийния апарат, се наблюдава разнообразно съдържание, което варира от краен мистицизъм до празно морализаторство. Истината трябва да се търси в достатъчно широката сама по себе си златна среда на духовната ортодоксия.

За богословския персонализъм на прот. Йоан Майендорф

Публикувана на Четвъртък, 20 Декември 2012 Написана от Йером. Методий (Зинковски)

Jerom Mefodii_ZinkovskiiНикой, изглежда вече не се съмнява, че приснопаметният отец Йоан Майендорф е сред бележитите богослови на нашето съвремие. В тази статия си поставяме задачата да покажем, че неговото ключово богословско постижение е премисленият и широко приложим в различни сфери на богословието християнски персонализъм. Известно е, че о. Иоан е бил подлаган на критика за уж внедряване в православното богословие на чужди философски понятия, за увлечение – в оценката на паламизма – по термините на екзистенциализма,[1] за приписване на преп. Максим Изповедник и на св. Григорий Паламà на несвойствен за тях „персонализъм”, за присвояване на понятието ипостас на първенствуващо значение по отношение на същността[2] и т. н. Ние обаче ще се опитаме да докажем, че богословският персонализъм на о. Йоан е не само законно и правилно развитие – през 20 век – на светогледа на Отците на Църквата, но и дълбоко необходим прочит на тяхната мисъл за съвременния човек.

За отношението на Христовата Църква към отделилите се от нея

Публикувана на Понеделник, 17 Декември 2012 Написана от Московски и на цяла Русия патр. Сергий (Страгородски)

patriarh sergiy_stragorodskiyЗа вярващия човек въпросът, намирам ли се в истинската Христова Църква е така важен, че, изглежда, при решаването му няма място за каквато и да било обида или обикновено самолюбие. Който ми посочи, че съм вън от Църквата и ме упъти къде да я открия, би трябвало да разчита само на благодарност от моя страна. Практически като че ли няма въпрос от сферата на вероучението, така болно засягащ човешкото самолюбие и съпровождан от толкова силно взаимно противопоставяне, както този. Вероятно виновни за това са и онези, които, макар и да са готови да бъдат милосърдни самаряни, все пак нямат силите да се въздържат от известно пренебрежение спрямо падналия разбойник. И каквото и да се прави тогава, всеки опит да се помогне на този последния среща от негова страна непримирима враждебност.

Ето защо в културното християнско общество не е прието да се поставя ребром въпросът за истинската Църква. Там по-често се застъпва т. нар. „широк възглед”, че земните стени, които издигаме, не стигат до небето; че църковните разделения са плод на властолюбието на духовниците и несговорчивостта на богословите. А човекът, бил той православен, католик или протестант, трябва само да живее като християнин и ще може да бъде спокоен за задгробната си участ.



Краткък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/uu836 

Наши партньори

Полезни връзки

 

Препоръчваме