Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]

Наложителните решения на московското Съвещание на православните църкви през 1948 г.

Публикувана на Понеделник, 01 Юли 2013 Написана от Михаил Артеев

M ArteevГрузинската православна църква в 1997 г. и Българската православна църква – в 1998 г. прекратяват официалното си членство в Световния съвет на църквите – най-представителният световен икуменически форум, станал дискусионна площадка за повече от триста църкви по света, изповядващи вярата в Светата Троица и в Иисус Христос като Господ и Спасител. Излизането на БПЦ от ССЦ е в навечерието не само на 50-годишнината от основаване Съвета на учредителната конференция в Амстердам в август 1948 г., но и на 50-годишнината от Съвещанието на главите и представителите на православните църкви по света, състояло се няколко месеца по-рано в комунистическа Москва. За мнозина в следвоенните години изглежда, че мечтата на много християни по света за единство, за което Православната църква постоянно се моли, просейки от Господа: „За мира на целия свят, за благосъстоянието на светите Божии църкви и за обединението на всички, Господу да се помолим!”, може да се изпълни в Амстердам. Отрицателното отношение към контактите с инославни е имало и има място в средите на православните, но, наред с това, много йерарси, светци и подвижници се изказват за насъщната необходимост от общение между разделените църкви, което по-късно се нарича икуменизъм, вселенско църковно мислене.

Великата тайна на благочестието

Публикувана на Петък, 28 Юни 2013 Написана от Захумско-Херцеговински еп. Атанасий (Йевтич)

ap Paul_StavronikitaПавел, раб на Иисуса Христа, призван апостол, отреден за Божието благовестие, което Бог от по-напред бе обещал чрез пророците Си, в светите Писания, за Своя Син (роден по плът от Давидово семе и открил се за Син Божий чрез силата на чудесата, по духа на освещението, чрез възкресението от мъртвите) Иисуса Христа, Господа нашего… (Рим. 1:1-4).

Така започва своето в Христа и за Христа Евангелие св. небоходец (ουρανοβάμων) Павел, богослов и небесна тръба, първовърховен апостол в Църквата Христова. Евангелие, което, не е човешко, но божествено и неизречимо и превъзхожда всяка природа, защото и аз не от човек, а чрез откровение Иисус Христово [го получих](Гал. 1:11-12).[1]

Според много свети отци и особено св. Йоан Златоуст, на никого от човеците Бог не е открил такива велики и неизречими тайни, както на Павел.[2] Благоволи да открие в [чрез] мене (Гал. 1:15-16).[3] Т. е. на Павел е открита тайната на Бога и Отца и на Сина, в Когото са скрити всички съкровища на премъдростта и на знанието (Кол. 2:2-3). Открито му е цялото Вечно Евангелие,[4] което Павел определя като домостроителство (οἰκονομία)[5] на тайната, скрита от вечност в Бога, Многообразна премъдрост Божия, Широта и дължината, дълбочина и висота на Божията любов, неизследимо богатство Христово, Тайна на Евангелието и Тайна Христова (Еф. 3:2; 4:8-10, 18; 6:19; Кол. 1:26; 2:2; 4:3). Божественият Павел подчертава значението на това Евангелие в Послание до Тимотея, където – като говори за дома Божи, който е Църквата на Живия Бог – казва: И наистина, велика е тайната на благочестието: Бог се яви в плът, засвидетелствуван бе от Духа, показа се на Ангели, проповядван биде на народи, приет с вяра в света, възнесе се в слава (1 Тим. 3:15-16).

Царственото свещенство: Изследване на проблема за миряните

Публикувана на Сряда, 26 Юни 2013 Написана от Панайотис Нелас

Panayotis NellasВъзстановяването на автентичния смисъл на мирянския елемент в Църквата и възвръщането към значимата роля на мирянина в църковния живот е едно от най-значимите достижения на съвременното западно богословие. Това безспорно е трудно поради множеството натрупани във вековете деформации в разбирането за миряните. Почти тоталното господство на клириците в римокатолицизма и на миряните – в протестантизма е създало пропаст между двата възгледа, които от дълго време биват съотнасяни един спрямо друг като две различни и дори противоречащи разбирания, а не в контекста на връзката Църква-лаос (народ Божи) и Христос – като Глава на лаоса.

Настоящата статия ще погледне към проблема от православна гледна точка и ще има за цел да допринесе за изясняване на няколко трудни моменти, като по този начин помогне за преодоляването на някои неизбежни безизходици в западната перспектива. Освен това, в последно време и в Православната църква има действителен проблем с мирянството – поне що се отнася до практическия живот на Църквата и до нейната организация. Богословският поглед би могъл вероятно да помогне за разрешаването на този проблем.

Началото на Оптина пустиня: Манастирът и скитът

Публикувана на Четвъртък, 20 Юни 2013 Написана от Владимир Лоски

vladimir losskyУвод

Разцветът на руското старчество започва приблизително в последната трета на 18 в., достига своя апогей през 19 в. и без прекъсване продължава чак до революцията от 1917 г. Така, тази духовна традиция възниква в Русия едновременно с обновяването на манастирския живот, когато – благодарение на архим. Паисий (Величковски) – се възражда истинското общежитийно монашество в манастирите на Молдавия, откъдето учениците на стареца се разпръсват по всички краища на родината и по-конкретно в губерниите Калужска, Курска и Орловска. Тази традиция свършва или, нека кажем така, става незабележима за външния поглед, когато в революционната епоха в Русия общежитийното монашество изчезва.

През тези 150 години в манастирите и скитовете на обширната руска земя има много старци, но Оптина остава една – избрано място, където особената харизма на старчеството става местна традиция, своеобразна благодатна школа, възпитала четири поколения старци, към които се стичат тълпи от всички краища на Руската империя.

Православното богослужение

Публикувана на Понеделник, 17 Юни 2013 Написана от Прот. Джордж Драгас

Fr George_DragasКонтекстът на богослужението

Три основни теми на свещената история на света – творението, грехопадението и изкуплението, обуславят контекста на раждането, на развитието и на установяването на православното богослужение. Служението на Бога е същностна характеристика на човешкото съществуване. Човекът е сътворен и дарен с възможности, позволяващи му да служи на Бога, да Го прославя, да Го възхвалява, да общува с Него и накрая да стане съвършен в общението си с Него… или казано накратко – да се обòжи. Тайната на сътворението на човека по образ и подобие на Бога (Бит. 1:26), която бе скрита, но не и заличена от грехопадението, и която бе подновена с изкуплението, е антропологичната компонента на православното богослужение.

Проблемът на богослужението

Грехопадението води до отпадане на човека от общението с Бога, което се заменя от общение с творението – факт, който е проблем на богослужението, а съответно и на съществуването. Човекът започва да служи на творението, а не на Твореца. Както казва св. Атанасий Александрийски, човешкият ум бе помрачен от картините на света и чрез желанието бе поробен от тях дотолкова, че загуби възможност да се извиси на висотата да вижда Бога. Образът Божи в човека бе помътнен и светлината, която го съпътстваше, се разсея. Светлината на Бога, просвещаваща всеки човек, дошъл в света, не прониква в центъра на човешкото същество, за да го оживи и обòжи. Резултатът от това разсейване на Божествената светлина, проявяваща се в нейното отделяне от човека и дължащо се на падението му в сътвореното царство, беше опустошителен. Човекът стана роб на тлението и смъртта и царството на ада надделя в историята му. Служението на Бога бе заменено от робство към света и природните стихии.



Краткък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/uw8ap 

Наши партньори

Полезни връзки

 

Препоръчваме