Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]

За светото Причастие

Публикувана на Понеделник, 18 Ноември 2013 Написана от Йером. Рафаил (Нойка)

Jerom Rafail_NoicaПреди всичко, братя, искам да призова всички да не разделяте Църквата, да не я „поляризирате” заради различните практики на причастие. Не бива да възприемаме мненията на двамата наши авторитетни отци – старците Клеопа и Йоан от Реча – като два различни полюса. Бих казал, че е по-правилно да ги разглеждаме като различни школи, използвани за различни цели.

Не зная на какво се дължи различието, затова го оставям на волята на Бога, Който единствен знае как да спаси човека. Смятам обаче за възможно около стареца Клеопа да намират спасение един кръг хора, а около стареца Йоан – други; много вероятно е това да е така, защото нуждите на всеки са различни!

Тази представа за пълнотата на Църквата не цели да се избегне скандала, но е най-искрено преживяван опит, ако живеем в духа и истината Христови. И така, бих искал да призова всички вас, братя и сестри, към такъв живот, който да ви позволи, макар и само теоретично в началото, да имате такава представа за Църквата. Молете се Бог да открие на цялата Църква, на всички вярващи нейната пълнота и многоообразие, защото се страхувам от рисковете на подобно разделение между християните. И това е само една от страните на проблема.

Св. Григорий Паламà като светогорец

Публикувана на Петък, 15 Ноември 2013 Написана от Навпактски митр. Йеротей (Влахос)

Metr Hierotheos_BlahosЗначимост на учението на св. Григорий Паламà

В наши дни се отпечатаха много от трудовете на св. Григорий Паламà, както и множество изследвания, посветени на неговия живот и учение. Това е особено Божие благословение за нашето време. Въпреки че св. Григорий Паламà живее през 14 в., той има какво да каже на съвременния човек. По негово време са съществували същите философски, богословски и дори социални течения, каквито и в наши дни. Въобще 14 в. има много общо с 20 в., затова и споровете, които води светецът с философите на своето време, представляват за нас голям интерес. Ще се опитаме да покажем, какво огромно значение имат трудовете на св. Григорий Паламà за православието като цяло и за монашеството и Света Гора, в частност.

Значение на трудовете на св. Григорий Паламà за православието

Голямото значение на учението св. Григорий за православието по важните въпроси на гносеологията е повече от очевидно. Под гносеология в случая разбираме познанието за Бога и по-конкретно – пътя, по който вървим към това познание. По времето на св. Григорий православието преживява труден период; съществува реална опасност от неговата секуларизация под влиянието на пантеизма и на агностицизма. Пантеизмът учи, че Бог по същност пребивава в окръжаващата ни природа и поради това, чрез съзерцание (βλέποντας) на природата можем да Го познаем. Агностицизмът смята, че, тъй като е ограничен, човекът не може да има истинно знание за абсолютния Бог.

Тринитарното битие на Църквата

Публикувана на Сряда, 13 Ноември 2013 Написана от Прот. Джон Бер

Fr John_BehrПрез последните няколко десетилетия връзката между тринитарното богословие и еклисиологията е предмет на широко обсъждане. Това е интригуваща тема и може би странно съпоставяне. Често се отбелязва, че – макар вярата в едната Църква, заедно с едното Кръщение – да е част от повечето древни символи, рядко се разсъждава конкретно върху самата Църква. Личността на Иисус Христос, Неговото отношение към Отца и Светия Дух, са извечно дискутирани въпроси, предмет на много църковни изложения, за разлика от Църквата или еклисиологията в по-общ смисъл. Често можем да чуем, че еклисиологическият проблем е наш, съвременен проблем, който е предизвикан (поне що се отнася до православните) от икуменическия сблъсък на 20 в. Плод на този сблъсък е и осъзнаването на тринитарното измерение на Църквата като такава, с което се постига приемственост с богословската мисъл от първите столетия и основите на Църквата се поставят в Троицата.

Като следва непосредствено Втория ватикански събор, икуменическият диалог от последните няколко десетилетия акцентира върху връзката между Светата Троица и Църквата посредством изследването на онова, което често разглеждат като кинонийна еклисиология. Кинония, т. е. общение, беше тема на Асамблеята на Световния съвет на църквите в Канбера през 1991 г., както и на „Петата световна конференция върху вярата и църковната дисциплина”, която беше проведена в Сантяго де Компостела през 1993 г. В този подход общението на трите Лица на Светата Троица, самото битие на Бога, се взема като образец за кинонията, която конституира битието на църковното тяло, т. е. на Църквата. В изказване, адресирано до срещата в Сантяго де Компостела, Пергамският митрополит Йоан (Зизиулас) казва, че „Църквата като общение отразява Божието битие като общение по начина, по който това общение ще бъде открито изцяло в Божието Царство”.[1] Тази кинонийна еклисиология лесно може да бъде съединена с евхаристийната еклисиология, възприета от много православни през 20 в. – тъкмо в тайнството на Евхаристията, в събитието на общението par excellence, Църквата осъзнава своето истинно битие, като показва вече – тук и сега – Царството, което има да дойде. Макар че – както митрополит Йоан продължава – „кинонията е есхатологичен дар”, пълнотата на този есхатологичен дар е вече дадена, получена или вкусена в тържеството на Евхаристията.

Светоотеческото наследство и съвременният църковен живот

Публикувана на Понеделник, 11 Ноември 2013 Написана от Прот. Валентин Асмус

Fr V_AsmusТази вяра е апостолската, тази вяра е отеческата, тази вяра е православната, тази вяра утвърди вселената. Тези думи от Синодика на Неделя православна провъзгласяват най-съществения признак на нашата Църква: Светоотеческото предание. Верността към това Предание е важен критерий за пълнота на църковния живот. Верен на него може да бъде и неграмотният пустинножител, който през целия си живот не е прочел нито ред от светоотеческите творения. Харизматичната потопеност в традицията обаче не е необходимо да се идеализира. Понякога подвижници, заради ограничеността на своя кръгозор не са искали да приемат истинското светоотеческо учение и същевременно, чрез влиянието, което са имали върху народа, са разпространявали вероучителни заблуди. Няма да е преувеличено да кажем, че тъкмо монашеството е разпространило монофизитството в Египет, а в Сирия – етническото разделение. Нашето разбиране за живот в светоотеческата традиция е резултат от целенасочено църковно съзидание, от съзнателното усвояване на светоотеческото учение.

Без съмнение ранният разцвет на руското християнство не само принесе големи плодове на лична святост и ненадминати произведения на християнската култура, но и организира целокупния живот на народа, формира самата му душа, изявявайки се в самобитна национална рецепция на византийската традиция. Но също е очевидно, че богословието не е било такава важна съставляваща на древноруския църковен живот, каквато е било във Византия. За това определена роля има и езиковата бариера – едва малцина са знаели гръцки, а сравнително немногото светоотечески творения, които са съществували в превод на южнославянски, са били трудно достъпни поради различия в езика. Самите творения на св. Отци, преведени в Русия, са били изключително малко. Книгите на Св. Писание и богослужебните книги (както и днес) са били най-важният източник на богословско познание. Но пълен превод на Библията в Русия не е имало до края на 15 в., а за по-точното и пълно разбиране на богослужението е било нужно постоянното обръщане на богословите към гръцките книги – нещо, което у нас не се е случвало до 17 в.

Тайната на Пресветата Троица

Публикувана на Петък, 08 Ноември 2013 Написана от Архим. Софроний (Сахаров)

safroniy-saharovПреди почти двадесет века ап. Павел, отивайки в Атина и разглеждайки онова, което атиняните почитали, намира жертвеник, на който е написано: „На непознатия Бог” (ἀγνώστῳ θεῷ).[1] Няма съмнение, че този олтар е бил поставен от най-добрите представители на човешката мисъл по онова време, достигнали до онзи предел на мъдростта, който за естествения човешки разум остава ненадминат и до днес, защото в процеса на естественото логическо мислене Бог не може да бъде познат.

В тварното естество на човека, създадено по образ и подобие на Бога Творец,[2] е заложена възможност не само за възприемането на Божественото откровение, но и за някои догадки за образа на Божественото битие, макар и тези догадки, както показва целият исторически опит, да не водят до истинско постигане на Божествената тайна.

Бог не е завистлив, нито самолюбив, нито честолюбив. Духът Божи смирено и търпеливо търси всекиго във всички негови пътища, за да му даде познание за Себе Си и така да го приобщи към Своята Божествена вечност.[3] Ето защо, по всяко време всеки е могъл и може в една или друга степен да познае истинния Бог. Същевременно, остава абсолютно необходимо Бог Сам да се открие на човека, да му открие в достъпните за него предели образа на Своето битие. Извън явяването на Бог Слово в плът и слизането на Духа на Петдесетница не е възможно съвършеното познание за Бога. Извън Христос, Който се яви в плът, никакъв духовен, философски или мистически опит не ни дава възможност да познаем Божественото битие като единна и непостижима абсолютна обективност в три непостижими абсолютни Субекта, несводими Един към Друг, т. е. като Троица – единосъщна и неразделна. Затова познанието на истината за истинния Бог е следствие от откровението.



Краткък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/uxc6f 

Наши партньори

Християнство и култура

Полезни връзки

 

Препоръчваме