Слово в деня на Рождество Христово

„Велика е тайната на благочестието: Бог се яви в плът“ (1 Тим. 3:16). Може ли след това да не се преизпълваме с радост, виждайки, че нашето бедно естество се е удостоило с честта да бъде съединено в лицето на Изкупителя със самата божествена природа, така че в него сега „телесно обитава всичката пълнота на Божеството“ (Кол. 2:9)? Как да не се радваме, виждайки, че на славния и превъзвѝшен престол на Божеството, към който ние, грешните, не сме смеели и очи да повдигнем без страх, сега седи Този, Който е във всичко подобен на нас, освен в греха? Бедна плът, жилище на греха и смъртта, при цялата твоя слабост и склонност към греха, сега вече аз не мога да те гледам с това отвращение, което ти по принцип заслужаваш. Не, ти си била осветена, когато Най-светият от Светите се е съединил с тебе. В Адам моето естество е паднало – в Изкупителя то е било превъзнесено. В прославената човешка природа на моя Господ имам несъмнен залог, че и моята бедна човешка природа някога ще се прослави, че и моята смъртна човешка природа ще бъде облечена в безсмъртие. Където е Главата, там ще бъдат и членовете; където е Първенецът – там ще се явят и по-малките братя; където е Предвестникът – Иисус, там ще се съберат и Неговите последователи. „Нашето живелище – написал е някога св. ап. Павел до филипяните – е на небесата, отдето очакваме и Спасителя…“ (3:20). Защо тези, които все още живеят на земята, получават жителство и на небесата? Затова – както разсъждава на друго място същият този апостол, защото там, на небето, живее Господ Иисус, а в Него живеем вече и всички ние. И какво, божествени апостоле, какво ли ще бъде следствието от това чудно наше съжителство с Христа? Такова – отговаря той, че Господ не само „… ще преобрази унизеното наше тяло тъй, че то да стане подобно на Неговото славно тяло“ (Фил. 3:21), но и ще посади всички нас на този Престол, на който Сам Той сега седи (Откр. 3:21).

Толкова величествени перспективи ни се откриват, братя, в бъдещето поради това, че нашият божествен Изкупител е подобен на нас човек! В същото време обаче Неговата човешка природа съдържа в себе си всичко онова, което е необходимо, за да въодушеви нас посред настоящите наши бедствия…

Кое е онова, което е карало апостолите да понасят всичките трудове и опасности, крайната нищета и презрението на света, самите мъки и смъртта? Това – отговаря ни от името на всички св. ап. Павел, – че „… зная в Кого съм повярвал“ и съм уверен, че Той, моят Спасител, бидейки Бог, „… е мощен да запази моя залог“ (2 Тим. 1:12) до славното Свое пришествие. Кое е онова, което е карало мъчениците да презират цялото могъщество на царете и на земните владетели, и цялата лютост на мъчителите, та не само да не бягат от тях, но даже и да искат смъртта?

Това, че Спасителят, заради Когото те са принасяли себе си в жертва, не е някакъв слаб човек, чиято власт да не може да се простре отвъд пределите на този живот, а е Бог – Бог правосъден и всемогъщ, Който не може „да забрави делото ви и труда на любовта“ (Евр. 6:10), Който не може да остави победителите без венеца на победата. И кое, братя, е онова, което и днес услажда многострадалния живот на тези, които, търсейки небесното отечество, се скитат по пустините, из планините, в пещерите и пропастите земни? Това, че те, подобно на Моисей, виждат „Невидимия“ (Евр. 11:27) за плътта и кръвта Спасител и са уверени, че Той, като Сърцеведец, вижда всичките техни сълзи, чува всичките техни въздишки и че – като Всемогъщ – им устройва обители в светлия дом на Небесния Отец. „Отнемѝ истината за божеството на Иисуса Христа – казва св. Атанасий Велики – и падат апостолството, мъченичеството, подвижничеството“. И е така! Защото както апостолите, така и мъчениците, така и подвижниците са вървели и продължават да вървят не подир човек, а подир Единородния Син Божи. Защото своето утешение всички ревнители на благочестието черпят в истината, че Спасителят, в Когото те вярват, е Бог истинен, Който винаги може „… да спасява ония, които дохождат чрез Него при Бога“ (Евр. 7:25).

Превод: Борис Маринов

* „Слово в день Рождества Христова. Отрывки из слова архиеп. Иннокентия Херсонского“ – Във: Вестник РСХД, 4 (43), 1956, с. 2-3 (бел. прев.).