Адам и Ева в наследството на св. Теолипт Филаделфийски
Наследството на св. Теолипт Филаделфийски, което е достигнало до наши дни, се състои от проповеди и писма, писани към игуменията и сестрите на манастира „Христос Човеколюбец” [Μονή Χριστού Φιλάνθρωπου]. Предвид това, че неговата аудитория и без това е била добре запозната с библейския сюжет, св. Теолипт не си е и поставял за задача да преразказва първите глави на книга Битие. Все пак обаче той повествува, че „… Адам е сътворен от Божията ръка и е получил живота си посредством божественото вдъхване”.[1] „В шестия ден Бог сътворил човека… Бог го оформил, като взел прах от земята”.[2] „Като създал Адам, Той го заселил в рая, като му предписвал да вкусва от всички дървета, а от дървото за познаване на добро и зло да не вкусва”.[3]
Дотогава, докато „имал за свой ръководител и съветник поста, и се наслаждавал от вкусването на райските дървета, но се въздържал от забраненото дърво”,[4] Адам „от всяко дърво, което било в рая, получавал полза”.[5] Светецът повествува още и това, че Бог завел животните при Адам, така че онзи да им даде имена.[6] Малко по-късно Бог приспал Адам и сътворил Ева.[7] „Така, докато праотецът спазвал заповедите, той живеел в блаженство в рая”.[8]
Твърде оригинални са мислите на св. Теолипт върху причините за грехопадението на първите човеци. Оказва се, че грехопадението е било предшествано от охлаждане в отношенията между тях. „Когато [Адам] престанал да се вглежда в съжителстващата [с него] и да говори с нея, и когато тя престанала да клони към мъжа [си] и да се вслушва в неговите думи, тогава те отворили вратата си за змията”.[9] Именно поради разделението между еднокръвните дяволът успял да изкуси първите човеци.[10]
В статията си „Особености на интерпретацията на св. Теолипт Филаделфийски на библейското повествование за грехопадението” о. Александър Пржегорлински задава въпроса: „Какво е могло да определи подобно направление в интерпретацията на свети Теолипт на известното библейско повествование”? Изследователят отбелязва, че докато „за представителите на източно-християнската писменост е било нещо традиционно да посочват разделението на човечеството като едно от следствията от нарушаването на божествената заповед”, то този светец „… сменя местата на традиционните причина и следствие”.
Като се опитва да отговори на от самия него поставения въпрос, отец Александър предполага, че донякъде мисълта на светеца е била определена от епохата, в която този подвижник е живял. Работата е там, че светецът живее в епоха на активност на разкола на отделилите се от Църквата арсенити. Така че митрополитът, положил толкова много усилия за излекуването на този разкол, е смятал и като причина за грехопадението един своеобразен разкол между Адам и Ева.
Изследователят твърди, че „екзегезата на Теолипт на библейското повествование за грехопадението при него се съчетава органично с неговото разбиране за природата на църковния разкол въобще и, в частност – с полемиката му против арсенитите”. Също така, о. Александър отбелязва, че темата за единството винаги е актуална в един женски манастир, към каквито обитатели св. Теолипт е обръщал своите думи.[11]
Разбира се, всеки автор изпитва влиянието на епохата, но все пак следва да обърнем внимание и на други от думите на св. Теолипт, чрез които той се обръща към темата за грехопадението на първите хора. В проповед, например, отнасяща се до греховността на пристрастяването към лакомства, св. Теолипт нарича причината за грехопадението на Адам пристрастяване към лакомства.[12] В проповед относно ползата от поста св. Теолипт твърди, че „веднага, щом той [Адам] се отклонил от естествения за него пост, обърнал се към съпругата си Ева и започнал да се насища със забранената храна, веднага се лишил и от храната от райските дървета, и бил изгонен от рая”.[13] Когато аскетът говори относно ползата от търпението и въздържанието, тогава пък твърди, че „Адам – родоначалникът на тлението – е изгонен, след като е изгубил търпението и въздържанието”.[14]
В наследството на св. Теолипт ясно звучи и мисълта за това, че Адам и Ева са били изгонени от рая задето са послушали съвета на змията и са вкусили от забранения плод. Посочва се дори и времето, в което змията е съблазнила Ева – шестия час.[15] В зависимост от темата си обаче архипастирът на Филаделфия си позволява да измества акцентите в историята на грехопадението така, че библейският сюжет да се окаже актуален във всеки случай и да е назидателен за онези, които внимават. Всяка проповед трябва да преследва сотириологичната цел. От проповедта четящият трябва да може да се възползва в своето спасение. Историята на грехопадението за св. Теолипт винаги е повод за назидание и ръководство за действие: „Като се отнасяш с внимание към повествованието на Светото Писание, разбери и ти тези блага, с които – подобно на Адам – си се удостоил от Христос Спасителя; бъди внимателен и към всекидневно извършваните от тебе дела; и така, като знаеш отрано [възможното] последствие [от непослушанието си], ти би се предпазил [от случилото се с Адам], като се отклоняваш от злото и доколкото ти е по силите се стараеш да пребиваваш в доброто, така щото да не изоставиш [поради собственото си нерадение] същите тези блага, и да не наследиш още по-голямо наказание”.[16]
В своите наставления византийският подвижник от описанието на хронологията на грехопадението преминава към повествованието за последствията от престъпването на Божията заповед. Така той твърди, че веднага подир грехопадението Адам бил вкусил и от страданието.[17] Св. Теолипт настоява на това, че всички ние сме съгрешили чрез Адам (Τοὺ ἐξ Ἀδάμ, Ἰησοῦ μου, ἁμαρτήσαντας πάντας).[18] Най-вероятно твърдението на светеца се основава на думите на св. ап. Павел, че „смъртта премина във всички люде чрез един човек, в когото всички съгрешиха (ἐφ᾿ ᾧ πάντες ἥμαρτον)” (Рим. 5:12).
По повод тези думи на апостола св. Теофан Затворник пише: „Някои тълкуватели свързват с този израз други мисли, като се основават на това, че на гръцки в него стои не ἐν ᾧ, а ἐφ᾿ ᾧ, което следва да се преведе като „защото”, „тъй като”. И в този случай обаче мисълта ще бъде същата, т. е. че сме съгрешили в него. Така че напразно искат да отнемат от това място доказателствената сила за първородния грях, казвайки, че точният превод на това място трябвало да бъде такъв – „тъй като всички съгрешиха”. При което няма да е нужно тук с необходимост да се вижда мисъл, че сме съгрешили в него, тъй като всички може да съгрешават и по неговия пример, по повод на него. Наистина, ако се вземат тези думи – „тъй като всички съгрешиха” – извън контекста, те могат да не дават мисълта, че всички са съгрешили „в него”. Ако обаче те бъдат взети във връзка и с предходните, и с последващите, то и при този превод („тъй като всички съгрешиха”) ще бъде необходимо да се допълни преводът с „в него” – за да бъде мисълта на апостола напълно издържана. Той казва: чрез един човек грехът е влязъл в света и чрез греха смъртта, и по този начин смъртта е влязла във всеки. Грехът отваря вратата за смъртта. Ако тя е влязла във всички, то и грехът я е предшествал във всички. Грехът обаче не би могъл да предшества смъртта във всички по някакъв друг начин, освен ако всички са съгрешили в този, чрез когото е и влязъл грехът, т. е. в първия човек, Адам. По този начин прочетеното че смъртта е влязла във всички хора, защото всички са съгрешили ние не можем да разбираме по някакъв друг начин, освен като в него са съгрешили”.[19] Същото говори и св. Амвросий Медиолански: „И така, чрез греха на един човек смъртта е влязла във всички хора, така че този, когото ние признаваме за баща на човешкия род, сме длъжни да признаем и за творец на смъртта… В Адам съм паднал аз, в Адам съм изгонен от рая, в Адам умирам! Та как ще ме призове Бог, ако не намери в мене Адам? Та нали както в Адам съм виновен в греха и заслужавам смъртта, така и в Христос съм оправдан!”.[20]
С една дума, светоотеческата традиция в разбирането на думите на ап. Павел остава неизменна и в 4 в., във времето на св. Амвросий, и в 14 в., във времето на св. Теолипт, и в 19 в. – във времето на св. Теофан Затворник. Тези думи означават: в него всички съгрешиха.
Като разказва за историята на грехопадението на човеците, в своите проповеди св. Теолипт винаги се докосва до сотириологическата тема – и поучава какво е сторил Бог и какво трябва да стори човекът, за да се избави от тлението и да се върне към нетлението. „Първият Адам е станал източник на тлението, … а Вторият Адам е станал източник на нетлението”.[21] Заради всеки от нас Божият Син е станал Човек без грях; и ни е възсъздал посредством кръщението и Своята кръв, пролята на Кръста.[22] За спасението обаче не е достатъчно само да се кръстиш. Този, който извършва и дела според вярата си, той още тук, на земята, придобива начатъка на живота на първосъздадения човек. Ако във време на молитва в храма човек оставя всичко, що е от света, такъв „се завръща към предишния начин на живот, т. е. към живота на първия човек преди грехопадението”.[23]
И така, след като разгледахме повествованието на св. Теолипт Филаделфийски за първите хора, ние стигаме до извода, че св. Теолипт не се е опитвал да построи системно учение относно първите хора, но при все това в своите проповеди, писма и химнография често се е обръщал към този библейски сюжет. В писменото му наследство е изложено учението за това:
- как са живели Адам и Ева до грехопадението;
- как се е случило грехопадението;
- до какви последствия е довело престъпването на Божията заповед;
- какво е сторил Бог за спасението на хората от тлението и
- какво следва да правят хората, за да се освободят от това тление.
Като правило към библейския сюжет за грехопадението светецът се обръща само с назидателни цели, повествувайки за причините за падението на Адам. Подвижникът не се отклонява никога от класическия библейски сюжет, изложен в кн. Битие, но понякога размества акцентите – в зависимост от това, от какъв порок иска да предпази слушащите една или друга негова проповед.
Библейските слова за Адам и Ева св. Теолипт тълкува в руслото на предшестващата го светоотеческа традиция и не се разминава с учението на светите отци от последващите поколения.
Превод: Борис Маринов
* Тхелидзе, А. „Адам и Ева в наследии святителя Феолипта Филадельфийского” – В: Богослов.ру (бел. прев.).