Богословието и руската словесност: отец Георги Флоровски за Гогол
Основният труд на изтъкнатия представител на първата руска емиграция отец Георги Флоровски Пътищата на руското богословие е известен не само със своята монументалност, но и със своя консерватизъм. Неслучайно Н. Бердяев пише по онова време, че заглавието на книгата на Флоровски би трябвало да е Безпътицата на руското богословие, защото едва малцина от многото разглеждани в книгата автори получават положителна оценка от о. Георги.
Именно затова обаче има смисъл да се опитаме да поразсъждаваме върху твърде актуалните днес отношения между руското богословие и словесност, взимайки за пример, така да се каже, строго богословския подход на о. Георги към творчеството на Гогол.
О. Георги започва гоголевската част на своя труд с характеристиката на Гогол като писател едновременно „напредничав и изостанал”.[1] За него, макар че „от Гогол започват нови пътища и то не само в литературата”, самият той като че остава в отминалия век. По-нататък Флоровски настоява, че Гогол се отличава с душевна изостаналост и душевен архаизъм и твърди, че в този архаизъм е „едно от разковничетата на неговата трагична съдба”. За Флоровски, споровете на съвременниците на Гогол за нашите европейски и славянски корени му изглеждат едно продължаващото недоразумение. Някои смятат, че в своите разсъждения Флоровски се основава преди всичко на ранното творчество на В. Зенковски. По-вероятно обаче о. Георги се основава преди всичко на разсъждения на самия писател, интерпретирайки ги наистина твърде прибързано. О. Георги отбелязва, че, макар и Гогол „да се движи по-често сред славянофилите, той самият не е бил славянофил”. Даже „е по-правилно да бъде смятан за западняк”. Макар Флоровски да прави уговорката, че „той (Гогол) обичал не Запада на тогавашните руски западняци и не с такава любов”. „В ранните години Гогол преминава опита на немския романтизъм… Това не е било подражание и не е било само литературен маниеризъм. Гогол овладява самата творческа проблематика на романтизма, вживява се интимно в този романтичен опит”. Сетне Флоровски изцяло се присъединява към тези, които смятат, че Гогол гледа на света под знака на смъртта: от тази гледна точка „ужасът от могъществото на беса” остава в него „през целия живот, до предсмъртната му молитва”. И тук о. Георги цитира известните думи на Гогол: „Вържи отново сатаната с тайнствената сила на неизповедимия Кръст”. При това обаче интерпретира тези думи в романтичен смисъл. Флоровски разбира романтизма като „религиозно безизходно” движение: в романтизма, според него, „има само мними и лъжливи пътища” и затова „човек трябва от романтизма отново да се върне в Църквата”, като посочва, че „по това време Гогол не усещал реалността на Църквата по друг начин, освен естетически”. Тук той цитира писмото на Гогол до Шевирев: „Стигнах до Христос по-скоро по протестантски, отколкото по римокатолически път”.
След това, според о. Георги, „римските впечатления са решаващи за духовното развитие на Гогол”, отбелязвайки, „че проблемът, разбира се, не е в това, че княгиня Зинаида Волконская и полските братя… са или не са успели да привлекат Гогол към римокатолицизма. Гогол действително не си е и помислял да „промени обредите на своята религия”. Но защо? Тук Флоровски цитира известните гоголеви думи: „Затова, както нашата религия, така и римокатолическата са съвършено еднакви и затова няма никаква необходимост да се преминава от едната в другата. И едната, и другата са истинни…”. Според П. Флоренски, значително влияние върху творчеството на Гогол оказва и римокатолическата идея за „социалното християнство”.
Флоровски с неодобрение подчертава, че „Гогол има много опасна теория за молитвата”, основавайки се на не по-малко известните гоголеви думи за резултата от молитвата: „отговорите [идват] в същата минута непосредствено от Бога”.
След това Флоровски преминава към втория том на Мъртви души и Избрани места от кореспонденцията с приятели и иронизира определянето на Мъртви души от самия Гогол като поема („според Гогол това съвсем не е битова повест, а точно поема”), като слага иронично в кавички думата поема, а Кореспонденцията… разбира като „идеологическо предисловие към Мъртви души”. А каква е оценката на о. Георги за Избраните места…? „Само по недоразумение в тази книга може да се открие проповед за личното самоусъвършенстване и спасение. В действителност това е програма за социално християнство…”. Но къде са аргументите на о. Георги? Вместо аргументи той пряко се обръща към авторитетния за него Гершензон, който, по негово мнение, вярно „отбелязва неочакваното съчетаване у Гогол на нравствен патос с най-краен и дребнав утилитаризъм”.
В какво тогава се състои разликата в подхода на Гершензон и на о. Георги към книгата на Гогол? В това, че, критикувайки Гогол, Гершензон не претендира да изказва богословска оценка, а за о. Георги, както вече подчертах, социалното християнство е признак за симпатии към римокатолическото учение.
Любопитно е, че самостоятелният анализ, а по-точно интерпретацията на Избрани места…, която о. Георги прави, има не богословски, а почти напълно социологически характер. Например, той цитира известните редове от Избрани места…: „И запламтя земята с тъга непозната”. Контекстът на тези думи при Гогол има апокалиптичен смисъл: „исполинският образ на скуката” в този контекст е съпроводен от „духа на тъмнината”, който на свой ред може да бъде преодолян само от пасхалната памет. О. Георги тълкува тези, а и други мисли в Избрани места…, както и цялата гоголева книга в чисто социологичен план: „Цялата книга на Гогол е написана, от началото до края, за благото на обществото” (като при това Флоровски набляга на израза „благото на обществото”, като го изписва с разделени букви).
В такъв случай не е чудно, че, разбирайки социалността на Гогол изключително в „тесния план” на 19 в. или, както обичат да се изразяват маркистките-литературоведи – исторически, о. Георги неодобрително сравнява „самочувствието” на Гогол с „духа на Свещения Съюз”, идеологията на Александровите времена и великото министерство,[2] което, макар да е писано от богослов, напълно подхожда за съветски учебник по литература.
О. Георги обвинява Гогол, че в своята „религиозно-социална утопия” уж поставил Църквата в сянката на държавата. И набляга на утопичния образ на царя при Гогол, но най-любопитното е, че в едно богословско съчинение няма да намерим дори намек за поставянето на този „образ” в контекста на многовековната християнска традиция – тълкуванието на отеца се ограничава изцяло в историческите рамки на Александровата епоха. Тъкмо чрез този период той „тълкува” и „обяснява” всички твърдения на Гогол. С други думи, получава се така, че, според Флоровски, в своето творчество „реалистът” Гогол по неволя изразява, а може би и непосредствено отразява само „духа” на своето време. И, по-точно казано, доколкото „духът” у Гогол настойчиво се сравнява с духа на Свещения Съюз, от това логически следва устремеността му към теократичната утопия на това близко до автора минало: в този контекст могат да бъдат разбрани и думите на о. Георги за „назадничавостта” на Гогол.
Гоголевият раздел в труда на о. Г. Флоровски завършва с упреци към писателя за същото онова проримокатолическо „социално християнство”. Даже и в последната глава на Избраните места…, озаглавена Светлото Възкресение, отецът вижда не толкова „славянофилски”, колкото западни влияния (отбелязвайки отгласа от Слова на вярващия на Робер де Фелесите Ламене).
Любопитни са и своеобразните богословски „препоръки” към Гогол: „Само чрез любовта към ближния може да бъде обикнат Бог”. Ще се съгласим, че това иначе напълно справедливо, но твърде общо твърдение, адресирано към Гогол, звучи странно, тъй като о. Георги не успява убедително да докаже, че в книгата на Гогол отсъства именно тази любов. Също толкова недоказани са и заключителните думи на отеца за това, че „вътрешният опит на Гогол бил объркан, в него се криела и основната му слабост…”.
В тази статия ние не бихме искали да бъдем адвокат на Гогол. Не бихме искали непременно да заменим безпощадната богословска оценка на водещия представил на руската диаспора с апологетична оценка на духовния вътрешен опит на писателя. Искаме да обърнем внимание на друго. В средата на своя обзор на творчеството на Гогол о. Георги отбелязва: „Религиозният път на Гогол е труден, в своите криволичения той остава необяснен, а и едва ли е обясним…”. За съжаление обаче самият Флоровски твърде често забравя за тази трудност на обяснението и не просто твърде уверено, но и безапелационно се опитва да обясни този „религиозен път”, или по-скоро, както му се струва – отклонението от него.
И накрая, най-важно: в своя труд, носещ заглавието Пътища на руското богословие и то тъкмо в гоголевата му част, и при най-добронамерено отношение към автора не може да бъде открит нито оригинален богословски анализ на гоголевото творчество, нито, още по-малко, задълбочено литературно описание на гоголевите произведения.
Всъщност, всеки път ние, като читатели, се сблъскваме с частното мнение на о. Георги – с една или друга негова лична интерпретация. При това нерядко тези негови интерпретации или мнения се опират на твърде стереотипни, да не кажем направо повърхностни разсъждения върху Гогол. Тези разсъждения звучат твърде не на място в един богословски труд.
Къде е причината за този – не твърде впечатляващ – извод в труда на един от най-добрите руски задгранични богослови? Проблемът не е само в сложния духовен път на Гогол. Проблемът не е само и в „обвинителния уклон” в интерпретацията на о. Георги. Струва ми се, че главната причина се състои в това, че самото руско богословие като такова (а по-скоро авторите, говорещи от името на това богословие) все още не са изработили адекватен на предмета си понятиен апарат относно произведенията на светските автори – и това важи както за времето на о. Г. Флоровски, така и за днешния ден. Затова са толкова плашещи разсъжденията и на духовните автори – „защитници” на Гогол, и на неговите строги „съдии”.
Не друг, а сам о. Георги констатира болезнения за руската култура „разрив между богословието и благочестието, богословската ученост и молитвеното богомислие, богословската школа и църковния живот”. Богословската наука „твърде дълго… остана в Русия чужденка… Тя остана като някаква инославна добавка в църковно-органичната тъкан. Богословската наука в Русия се развиваше в изкуствена и малко отчуждена среда, оформи се и остана школска наука. Тя се превръщаше в предмет за преподаване и престана да бъде търсене на истината или изповядване на вярата. Богословската мисъл отвикна да се вслушва в биенето на православното сърце… Богословските търсения не успяха да намерят почва за себе си”. И даже: „Богословието престана да изразява и да свидетелства за вярата на Църквата”.
Няма да дръзнем да говорим за слабостта на руското богословие като такова, като наука по принцип. За съжаление обаче разсъжденията на отеца за Гогол свидетелстват само че руското богословие не успя да следва развитието на родната литература – да осмисли нейната същност. Както виждаме, почти век след Гогол, богословската мисъл греши с крайно повърхностни, макар и самоуверени оценки за творчеството на този писател. Още по-голям въпрос е кое е изразило по-адекватно живота на руския човек, вкоренен в християнската традиция: руската словесност или школското богословие.
Съвсем не е случайно, че тъкмо в Русия един от най-задълбочените автори, които пишат за Църквата, е светски човек: А. С. Хомяков. За разлика от живота в Църквата, от църковния живот в неговата пълнота, научно-богословското осмисляне и на светския живот, и на светската литература в руската традиция далеч не бе осъществено. Едни или други оценки най-често представляват нечие частно мнение, а не солидарен, съборен глас на Църквата. Затова и трябва да се отнасяме към тях като към частно мнение, а не като глас на Църквата. По отношение на руската литература те са изцяло равнозначни на оценките на светските учени. Те не бива да се игнорират, не бива да се потискат, както бе в съветско време, но и не бива прекомерно и безкритично да бъдат превъзнасяни. Тези думи в пълна сила важат и за интерпретациите на о. Георги.
Превод: Златина Иванова
* Есаулов, И. А. „Богословие и русская словесность: о. Георгий Флоровский о Гоголе” – В: ДомГоголя.ру (бел. прев.).