Бракът: православна перспектива – от прот. Йоан Майендорф

Погледната в контекста на цялостното творчество на о. Йоан Майендорф, неговата книга за брака стои сякаш леко встрани от основните интереси на своя автор. Известен с множеството си патристични и църковноисторически изследвания, о. Йоан изведнъж се обръща към тема, засягаща практическите измерения на християнския живот тук и сега. Какво представлява християнският брак, какво е разбирането за него в древната Църква и какви промени са настъпили във времето в начина, по който схващаме неговия смисъл и съдържание? На тези и други въпроси о. Йоан предлага своя отговор в представяното вече и на български език негово съчинение, посветено на православната гледна точка към тайнството на брака.

В началото на 90-те години на миналото столетие тази книга се разпространяваше в богословските среди у нас в своя превод от английски на руски. Запознавайки се с нея, мнозина с изненада откриваха до каква степен християнското разбиране за брака е било изгубено за православното съзнание, изваждайки това тайнство от неговия евхаристиен контекст и свеждайки го до частно тържество от чисто семеен характер. Изследването на о. Йоан Майендорф има за своя основна цел да помогне за осъзнаването именно на това, да допринесе за завръщането в православното ни съзнание на онова дълбоко осъзнаване на смисъла и съдържанието на християнския брак, което сме изгубили.

Предлаганият тук превод на български език на това безценно съчинение е според неговото трето английско издание: Marriage: An Orthodox Perspective, Crestwood, NY: „St. Vladimir's Seminary Press“ ³2000. Подобно на всички останали книги, реализирани досега в проекта Живо Предание: образци на съвременното православно богословие, и това изследване ще се публикува постепенно, глава по глава, с надеждата, че след време ще види бял свят и като печатно издание.

Съдържание:

Бракът: православна перспектива – Увод

Глава първа. Юдаизмът и Новият Завет

Глава втора. Древната църква и римското право

Глава трета. Бракът като тайнство или „тайна“

Глава четвърта. Брак и Евхаристия

Глава пета. Бракосъчетанието като отделèн ритуал

Глава шеста. Съвременният обред на обручението

Глава седма. Венчанието

Глава осма. Едно литургическо предложение

Глава девета. Последващи бракове

Глава десета. Условия за брак

Глава единадесета. „Смесени“ бракове

Смисълът на живота – най-важното изследване на княз Евгений Н. Трубецкой

Книга, написана преди малко повече от столетие, която продължава да е актуална и днес – това е най-малкото, което може да се каже за последния голям опус на големия руски философ, общественик и човек на Църквата княз Евгений Николаевич Трубецкой (1863-1920 г.). Другото, което трябва да се каже за нея, е, че тя заема централно място не просто в неговото лично творчество, но и въобще в руската философия. И макар нейното съдържание да става ясно още от самото ѝ заглавие, все пак за него се налага да се кажат и няколко думи. „Смисълът на живота“ е вечна тема, над която едва ли има човек, който да не се е замислял. Търсенето на този смисъл е наша вечна задача, която става особено актуална във време на големи обществени катаклизми, какъвто е обратът, осъществен в Русия с т. нар. „Велика октомврийска революция“ от 1917 г. Точно тогава княз Трубецкой пише и тази книга, споделяйки още в самото ѝ начало следното:

„Външният повод за настоящия труд са мъчителните преживявания на световната безсмислица, достигащи в наши дни до необичайно напрежение. Когато беше написана неговата първа глава, катастрофата, постигаща сега Русия, едва се надигаше и беше само мъчително предчувствие. Чуваха се далечни тътени от гърма на приближаващата буря, но оставаше надеждата, че тя ще отмине, и всичко все още изглеждаше цяло. След това настоящият труд бе прекъснат в самото му начало от революционната буря. Възобновен бе под гърма на оръдията на московския октомврийски разстрел от 1917 г. Сега, когато той е завършен, Русия лежи в развалини, превърна се в огнище на световен пожар, който заплашва с гибел всемирната култура.

В подобни епохи потребността да се отговори на въпроса за смисъла на живота се чувства по-силно от когато и да било. Пък и самият отговор при тези условия придобива тази отчетливост и релефност, която е възможна единствено в дни на несъмнена, рязка изява на световните противоположности. Където е най-дълбоката скръб, там е и висшата духовна радост. Колкото по-мъчително е чувството за царуващата наоколо безсмислица, толкова по-ярко, толкова по-прекрасно е и съзирането на този безусловен смисъл, който представлява разрешението на световната трагедия“.

Така започва тази книга – с интуицията и увереността в смисъла, независимо от очевидността на трагедията и тягостното усещане за безсмислица. Което я прави близка и до нас, до нашето време, помагайки ни да направим паралели с онези мрачни дни на потапянето на цяла една страна в мрака на разрухата и на богоборството. На всичко това християнинът и философът Трубецкой отговаря с ясно и категорично утвърждаване на смисъла, стъпвайки здраво върху християнското разбиране за живота, за крайната съдба и предназначението на човека: да бъде свободен съработник на Твореца в реализирането на Неговия домостроителен замисъл и план.

За тази книга големият руски философ, богослов, културолог, историк на руската философия и съвременник на събитията от есента на 1917 г., Василий В. Зенковски (1881-1962 г.) пише така: „… Мисля, че и самата тема за смисъла на живота беше за Е. Трубецкой основна и централна, че неговите философски анализи са се развивали в диалектическа зависимост от тяхното значение за разкриването на смисъла на живота. За Е. Трубецкой обаче много рано, – под безспорното влияние на Вл. Соловьов, – тази тема за смисъла на живота се е поставяла не просто като потребност да бъде намерена хармония в света на субективното, и изобщо не като морална тема, а като тема на онтологията… Ако можем да намерим смисъла на живота, това означава, че нашето съзнание не „гадае“ за него, а го притежава“ (История русской философии, Глава 3: „Кн. С. и Е. Трубецкие“).

Със същата тази убеденост, столетие по-късно, във времена не по-малко смутни и тягостни за света и човечеството, предлагаме тази книга, в превод на български език, на страниците на Живо Предание, с надеждата, че тя ще спечели вниманието и доверието на нашите читатели.

Преводът на тази книга, която е отпечатана за първи път в Москва през 1918 г., тук извършваме по нейното второто издание от 1922 г., осъществено в Берлин от издателство „Слово“.

Съдържание:

Въведителни текстове

Глава първа. Световната безсмислица и световният смисъл

Глава втора. Теодицеята

Глава трета. Софѝя

Глава четвърта. Откровението на Божия ден

Глава пета. Грях и изкупление

Глава шеста. Религиозният смисъл на човешката мисъл

Глава седма. Всемирната катастрофа и всемирният смисъл

Сръбската църква в историята (Сборник студии из историята на Сръбската църква) от прот. Радомир Попович

През последните месеци на 2018 г. в Живо Предание започна публикуването на още една нова книга – Српска црква у историjи (Сборник студиjа из историjе Српске Цркве), от известния свещеник на Сръбската патриаршия, богослов и църковен историк ставроф. прот. д-р Радомир Попович. Идеята за нея се роди по-скоро спонтанно, отколкото като резултат от някакъв специален издателски план на редакционния ни екип и може да се каже, че е плод от дългогодишните творчески търсения и интереси на нейния преводач – добре познатия на аудиторията ни автор и сътрудник на Живо Предание, свещ. Петър Петров.

Авторът на включените в настоящия сборник текстове не е непознат в църковните и богословските среди у нас. Той е възпитаник на Белградската семинария „Св. Сава” и на Белградския университет (богословие и история), където е специализирал в ранната и средновековна история на християнството. След защита на доктората си в 1989 г. през учебната 1989-1990 г. специализира в университета на Лозана, Швейцария. Преподавал е в Белградската семинария „Св. Сава”, както и Богословския факултет на Белградския университет, където от 2000 г. е и редовен професор в катедрата по Обща история на Християнската църква. Освен като авторитетен клирик и преподавател по богословие, о. Радомир е известен и с множеството и разнообразни по съдържание свои църковно-исторически и други богословски изследвания.

Представяният вече в превод и на български език сборник от материали може да се смята както за представителна извадка за църковно-историческата методология и за насоката в изследванията на самия автор, така и за научните интереси на съвременните сръбски църковни историци въобще. Това, което дава възможност тези текстове, макар и писани по различно време, да бъдат обединени под едно общо заглавие, е не само общата тема – историята на Сръбската църква, но и подходът на автора към разглежданата проблематика. Събитията от историята на своята Православна църква о. Р. Попович разглежда през призмата на християнския възглед за историята, особено когато става въпрос за светците и тяхното значение в историята, а това вече и, така да се каже, въ-църковява неговите текстове. Произведенията му демонстрират баланс между националната идеология и верността на църковния историк към предмета на неговото изследване – нещо характерно за балканската историография от края на 20 и началото на 21 в., което е голяма крачка към по-обективно осветление на историческите събития.

Като изключение от досегашната ни практика времето на появата на текстовете в Живо Предание няма да следва техния ред в съдържанието на оригиналното издание, но и сборният характер на тази книга не изисква на всяка цена строга последователност на публикуването на българските преводи, които за улеснение на читателя в настоящото представяне ще бъдат подреждани според съдържанието на оригинала, а не по реда на появата си в сайта.

Съдържание:

Православието и сръбската духовна идентичност

Църковното имущество в Неманичка Сърбия

Църквата във Вранския край през средните векове

Мотивът за задужбинарството в средновековна Сърбия

Св. Сава – светител и просветител

Архиепископ Данило II и управлението на Сръбската църква

Църковно-политическото положение в Сърбия до Косовската битка от 1389 г.

Исихастки елементи в биографията на св. Стефан Дечански от Григорий Цамблак

Общите места в биографиите на св. Стефан Дечански от Данаиловия продължител и от Григорий Цамблак

Състоянието на Сръбската през първата половина на 19 в. според „Пътешествие“ на Йоаким Вуич

Белградските мъченици дякон Ермил († 314 г.) и дякон Авакум († 1814 г.)

Сръбската църква и Второто въстание от 1815 г.

Сръбското православно монашество във въстаническа Сърбия

О. Юстин (Попович) – духовник и подвижник от нашите дни

Д-р Джоко Слиепчевич – историк на Сръбската православна църква (Самобор, 1907 г. – Кьолн, 1993 г.)

Белградска митрополия (кратък исторически преглед)

Вероучението – право и дълг

Видовден

Неделя православна

Тайната на беззаконието: потребителската култура като телеологичен проблем от Марио Коев

Редакционният екип на проекта Живо Предание има удоволствието да представи на вниманието на аудиторията втора книга на един от своите редовни сътрудници, автор и преводач на проекта – богослова Марио Коев. След Размишления върху „Книга на Йова”: опит за драматично богословие, това е втората книга на този автор, която ще се публикува на части на страницата на Живо Предание.

По своя замисъл и идейно съдържание книгата представлява опит – от позицията и гледната точка на православния християнин, за богословско вглеждане и ориентиране в някои от фундаменталните явления и процеси, протичащи в съвременната секуларна технологична култура и в съответните нейни екзистенциални колизии. Ако използваме собствено богословския език на Писанието, тя може да се разглежда и като своеобразен „разширен коментар” на казаното от св. ап. Йоан Богослов: „Не обичайте света, нито което е в света: ако някой обича света, той няма любовта на Отца. Защото всичко, що е в света – похотта на плътта, похотта на очите и гордостта житейска, не е от Отца, а от тоя свят” (1 Иоан. 2:15-16). Разбира се, без претенции за изчерпателност, а още по-малко за някаква „цялостна” достоверност.

Потребителската култура като телеологичен проблем – въведение

Исторически опит и празно време

Символна относителност и илюзия за свобода

Вяра и доктрина

Смирение и разум

Аналогичният изоморфизъм. Слоеве на реалността

„А Иисус им думаше: Моят Отец и досега работи, и Аз работя“ (Иоан 5:17)

Парадоксалността на езика

Понятията индивидуалност и индивидуализъм в християнска перспектива

Езикова йерархия и гностическа опростеност

Красота и сложност

Добро, зло и „виртуални облаци“

Банализирането на човека

Православната църква в Източна Европа през 20 век – сборник статии под редакцията на Кристин Шайо

Православната църква в Източна Европа през 20 век представлява сборник от статии, посветени – както показва и самото заглавие – на историята на поместните православни църкви в Източна Европа през отминалото столетие. Книгата се превежда и публикува в „Живо Предание” с любезното съдействие и лична ангажираност на нейния съставител и редактор г-жа Кристин Шайо. Предлаганият сборник обединява в себе си различни по обем очерци за всяка от поместните православни църкви в Източна Европа и е съставен с цел да очертае в достъпен и същевременно изчерпателен вид състоянието на източното православие през 20 в. Особено ценно е, че авторите на тези очерци са задължително хора, принадлежащи на съответната църква, било като клирици или като миряни, познаващи отвътре проблематиката, за която пишат. Сред тях се открояват някои от най-знаковите фигури на съвременното православно богословие като архиеп. Анастасий (Янулатос), митр. Калистос (Уеър), архим. Григорий (Папатомас) и др.

Цялата статия: Православната църква в Източна Европа през 20 век – сборник статии под редакцията на Кристин Шайо