Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]

Опит за драматично богословие

Публикувана на Четвъртък, 14 Март 2013 Написана от Марио Коев

1 JobВъведение

Терминът драматично богословие, разбира се, не съществува като дисциплина и сам по себе си изглежда се доближава по-скоро до понятието екзистенциално богословие, доколкото би трябвало да се занимава и да се интересува от съществуването на човека в неговото боготърсачество, както и, разбира се, в богоотстъпничеството му. Доколкото е „термин” обаче, той все пак би трябвало да бъде разграничен по някакъв свой особен белег от останалите дисциплинарни области – например догматическо, нравствено, пастирско богословие или пък апологетика, екзегетика, омилетика и прочие. От друга страна, екзистенциалното богословие също е пределно широко и неясно и лесно би ни подвело да реинтерпретираме православното богомислие в модалностите на модерния дискурс, което по никакъв начин не може да бъде негова цел. Тъй или инак модерното, взето най-малкото в своя външен, профанно-езиков изказ, няма какво собствено да даде (няма и какво да отнеме) на православното богословстване, освен ако не приемем, заедно с редица днешни адепти на „осъвременяването”, че то, православното богословие, е безнадеждно остаряло именно като такъв изказ. По принцип не мога да се съглася с подобни доводи, а и повечето от настояващите на тях практически и не познават езика на православното християнство, т. е. по-скоро са външни на предмета, който желаят да дефинират като че „по новому”.

За Българската патриаршия с нова надежда

Публикувана на Вторник, 26 Февруари 2013 Написана от Живо Предание

Patriarch NeofitНадали след избора на новия Български патриарх има дума, с която по-точно да бъдат изразени чувствата и настроенията на църковния ни народ, от думата надежда. Не, не защото възлагаме надеждата си на човеци. Истинската ни надежда все така си остава в Господа, но пък нали вярваме, че тъкмо Той ни е посочил новия ни предстоятел! Едва ли също така някой очаква от Светейшия патриарх Неофит да поведе народа вместо премиера в оставка. Не живеем във времето на св. Евтимий Търновски. Надеждата ни е за Църквата в България или Българската православна църква – Българска патриаршия, каквото е официалното ѝ наименование. Че от разединена институция с несвойствени подменени функции като пазител на българщинàта тя ще се завърне към истинската си същност: единна Църква на Христос и на Божия народ, на Евхаристията, на високата духовност и църковната просвета – такава, каквато я познаваме от вековната ѝ история. 

Житие на Филотея Темнишка: исторически акценти

Публикувана на Петък, 22 Февруари 2013 Написана от Свещ. Петър Петров

Fr Petar_PetrovСлед като вече говорихме за богословските и социалните акценти в житието на св. Филотея,[1] сега ще насочим вниманието и към историческите, чието разкриване ще придаде завършен вид на житийния анализ. Макар че по логиката на създаването на един документ, отразяващ миналото, историческите акценти не винаги са осезаеми от пръв поглед, те винаги съществуват, дори и тогава, когато авторът не цели специалното им изтъкване. Това е така, тъй като всеки исторически извор се появява в определен момент, на определено място в историческото време, неизбежно отразявайки неговите особености. Така всеки документ от миналото логично съдържа исторически акценти, ситуиращи информацията в историческото време. И основна задача на всеки анализ е да разкрие тези акценти, което подсигурява възможно най-точната интерпретация на извора и предпазва от често срещаната грешка съвременни идеи да бъдат вменявани на автори от миналото, нямащи и най-малка представа за тях. Казано по друг начин, става дума за разкриване светогледа на автора, а от тук и на светогледа на цялото общество, откъдето идва и добрата интерпретация. В този смисъл историческият акцент изразява авторското разбиране за историята и интерпретацията ѝ, а фактът (приведен от автора като аргумент) е опитното му потвърждаване.

Литература и бележки по Икуменическото движение

Публикувана на Петък, 15 Февруари 2013 Написана от Прот. Стефан Цанков

scankov small„Литература и бележки по Икуменическото движение” – машинопис из архива на проф. прот. д-р Стефан Цанков

Икуменическо движение – отдавна това словосъчетание е изгубило заряда, с който е било натоварено, да кажем, само преди няколко десетилетия. Отдавна думата икуменизъм е станала мръсна за едни, безсъдържателна за други, носталгична за трети… За което има, разбира се, както обяснение, така и оправдание. Каквито и обаче да биват те, по какъвто и начин да възприемаме днес – всеки лично и всички заедно, като църква – идеята и смисъла на това движение, неговата история заслужава да бъде познавана. Най-малкото защото с нея са тясно свързани и историята на поместната ни църква, и миналото на родното ни богословие. Един документ из огромния архив на приснопаметния колос на това родно богословие, проф. прот. д-р Стефан Цанков (1881-1965), ни помага да хвърлим поглед по-отблизо не само върху начина, по който в средата на миналото столетие се е възприемала самата идея за икуменизма, но и да разберем как в тогавашната ни висша богословска школа – Духовна академия „Св. Климент Охридски” – е било преподавано за историята и настоящето на това движение. 

Безмълвното откровение на една икона

Публикувана на Понеделник, 07 Януари 2013 Написана от Ивайло Вътев

Theotokos Katafigi

Опит за иконографски анализ на иконата от Погановския манастир „Св. Богородица Катафиги и св. Йоан Богослов“

В криптата на храм-паметника „Св. Александър Невски“, сред многото шедьоври на българското средновековно и възрожденско изкуство особено място заема двустранната икона от Погановския манастир „Св. Йоан Богослов“. Освен че чисто технически и естетически представлява връх в църковното изкуство, тя е особено интересна от гледна точна на своето богословско съдържание. Иконата е нарисувана в самия край на 14 в. Нейният зограф е бил свидетел на смутните времена от последните дни на Второто българско царство, на непродуктивните опити на някои от поместните православни църкви за уния с Рим, на разприте между различни течения в християнството, някои от които еретически. Бил е обаче и свидетел на разцвета на мощни духовни течения в Църквата, чийто упадък – до голяма степен изкуствен и предизвикан от външни за Църквата фактори – започва приблизително по същото време, но все още е недостатъчно отчетлив и забележим. 



Краткък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/8q4ra 

Редакционни

Наши партньори

Полезни връзки

 

Препоръчваме