Колкото Изтока от Запада?
Въпросът на Александър Македонски
Има един текст от Псалом 102, който особено подтиква към размисъл. Става дума за отстоянията в света между видимото и невидимото, както и отвъд всяка видимост:
„… колкото е високо небето над земята, толкова е велика милостта (на Господа) към ония, които се боят от Него; колкото е далече изток от запад, толкова е отдалечил Той от нас нашите беззакония“ (Пс. 102:11-12).
Текстът е важен не само заради проблема с физическата съизмеримост, често отсъстваща в Библията и съдържаща се в противопоставянето „колкото-толкова“; и дори не толкова с дефинирането на Изтока и Запада като ориентири, а с това, че като граница между тях се полагат „нашите беззакония“. Всичко ли се издига от земята? И всичко ли снизхожда от небето, щом не друго, а греховете ни се превръщат в мяра на „отстоянието“? Текст енигматичен и безспорно плачещ за коментар.
И, честно казано, нямах никакъв отговор на този „физически парадокс“ на греха, докато наскоро в една лекция на големия френски философ Еманюел Левинас от 1988 г. (публикувана в книгата му Нови талмудически четения, Париж, 1996 г.) не попаднах на същия този текст, „прояснен“ със следната притча от вавилонския Талмуд, за която не бях и чувал:
Александър Македонски задал десет въпроса на мъдреците от пустинята Негев. Запитал ги дали отстоянието между небето и земята е по-голямо, отколкото от Изтока до Запада. Те му отговорили: разстоянието от Изтока до Запада е по-голямо. Знайно е, че щом слънцето е на Изток, всички на Запад могат да го съзрат и обратното. Ала когато слънцето е насред небето, никой не може да го види.
Съответно те се позовават на цитирания текст от Псалом 102. Интересен е отговорът на мъдреците. И той е свързан със зенита на слънцето: когато то е в най-високата си точка, предметите не хвърлят сянка, независимо че уж нищо не смущава нашия поглед.
Тогава Александър продължил да пита. Кое е създадено първо – светлината или сянката. На което те му отговарят: по това нямаме отговор.
Забележете: мъдреците от Негев не казват, че сянката върви след предмета, нито че става тъкмо обратното. Обяснението във вавилонския Талмуд е следното:
Те не му отговарят от страх да не би да ги запита кое е отгоре и кое – отдолу, кое е вътре и кое – вън.
Срещнал отказа им, тогавашният повелител на света е принуден да се задоволи с дефиницията им за мъдрец – с това, че животът предполага да приемем факта на нашата смърт. Сетне влиза в сблъсък с тях по въпросите за популярността и властта.
Пита ги: как да стана популярен? Те му отвръщат: като възненавидиш властта и авторитета. На което той възразява: трябва да възлюбиш властта и авторитета, за да управляваш в полза на людете.
Накрая Александър Велики ги пита още две неща: дали е по-добре човек да е по море, или на сушата? И как да стигне Изтока, щом иска да завоюва Африка.
Отговорът на мъдреците: най-добре е на земята, тъй като дръзналият да се впусне в морето, се усеща спокоен едва на твърда земя. А до Африка се стига трудно, тъй като трябва да се мине през планините на сенките, препятстващи всекиго. Необходими са либийски магарета, свикнали да пътуват в мрака, както и камари с въжета, които, веднъж опънати, могат да подскажат обратния път.
Ала нека се върнем в началото на този юдейски апокриф за въображаемата среща между Александър Велики и мъдреците от пустинята.
Ясно е, че разстоянието между Изтока и Запада, поне „земно“, е трудно обозримо; знаем що е Изток и що е Запад, защото познаваме различията. Не виждаме обаче точката им на свързване дори днес, независимо от напредъка в научните технологии.
Проблемът далеч надхвърля връзката между оптиката и логиката. И донякъде се корени в самия въпрос на Александър Велики, обвързващ количествено измеренията на всемира. Логичен въпрос за човек на действието, произтичащ от самата логика на властта и на овластения. От политиката, подтикваща хората да свържат даже необозримото, за да завоюват все повече и повече.
В коментара на Еманюел Левинас към тази притча тя е представена като „срез“ на човешката участ. На пътя „по хоризонтала“, минаващ през всекидневния труд на милиарди човешки същества; там, където има множество препятствия по пътя, но и много възможности за постигане. И обратното, пътят „по вертикала“ е път към висините. Това е и пътят на въображението, на поезията, на нашите блянове. Дори когато опитът за постигане на висините често завършва неуспешно – като полета на Икар.
Струва ми се обаче – поне с днешна дата – че би било важно да се върнем отново към „отстоянието“ между Изтока и Запада, което, уж физически фиксирано, се оказва толкова променливо и непостижимо. И макар „измерени“ (съответно „сближени“), Изтокът и Западът се оказват безнадеждно раздалечени. Дори повече отколкото небето и земята.
Дистанцията между небето и земята ни е дадена „зримо“ по вертикала (в текста на псалома тя е сравнена с „великата милост“, сиреч с благодатта). Второто, земното отстояние, обаче се оказва физически „най-непостижимо“, щом дистанцията между Изтока и Запада бива оприличена на отдалечаването на „нашите беззакония“, сиреч на бездната на греха.
Явно този път би бил кратък и напълно възможен, ако не минаваше през ожесточението на сърцата, през нелюбов и омраза. През трансгресия, отчуждаваща всяко човешко добро деяние.
Стихът от псалома идва да ни покаже едновременната съвместимост и несъвместимост на двете отстояния. В случая между небето и земята – на „боящите се“; в казуса „между Изтока и Запада“ – на „ненавиждащите се“.
Виждаме го и по отговора на мъдреците от пустинята Негев: „физическият отговор“ изглежда някак по-лесен, ако всичко зависеше единствено от местоположението на слънцето сутрин и вечер. В стиховете от Псалом 102 второто „отстояние“ е почти неизмеримо, ако се съди по глаголите, които го пресъздават.
Милостта към боящите се от Бога надмогва всичко, даже физическото отстояние горе-долу. И обратното, омразата е в състояние да умножи до безкрайност разстоянието, да го направи безмерно в ненавистта. Независимо че „дните на човека са като трева; като полски цвят цъфти той“ (Пс. 102:15).
Ширината и височината разделят, но и се сливат. Разпръснатите по пътищата на земята хора се събират, но и се противопоставят. За добро или зло, в обич или в грях, в идентичността си едни спрямо други.
Изтокът и Западът престават да бъдат физически полюси, особено след научно-техническите революции, но си остават морални полюси на противостоенето, на вековни исторически вражди. Изтокът срещу Запада. Западът срещу Изтока.
Ненавистта е сила в „ширина“; тя е всеобхватна, но не и безкрайна. Погледната от „височина“, тя е тънък пласт от човешкото битие, вторична утайка на злото.
„Височината“ придава друг смисъл на „човешката геометрия“. „Ширината“ е сякаш метафора на играта между отблясъците на огледалото. „Височината“ е лъчът светлина, който променя изображението. Разкривеното отражение мигом изчезва, озарява се и търпи промяна.
Въпросът на въображаемия Александър Македонски, но реален ученик на Аристотел, е особено интересен във втората част на притчата от вавилонския Талмуд, свързана със светлината: а защо не виждаме слънцето в зенита му, когато нищо не ни дели от неговите лъчи? Защо го виждаме най-ясно в полюсите му (сиреч в Изтока и в Запада)? И не е ли тук разковничето на „парадокса за светлината и сянката“, на който мъдреците от пустинята Негев отказват да дадат отговор. Тъй като това ни връща към тайната на кн. Битие и сътворяването на светлината, която е „нещо добро“, затова бива отделена от тъмнината. Факт, предполагащ мисъл за „първоначалната тъма“. Въпрос, който никога не бива решен и който си остава предизвикателство пред дверите на човешкия разум.
* За първи път този текст е публикуван в Портал Култура на 26 януари 2023 г. – тук (бел. ред.).
Редакционни
Нашите издания
Християнство и култура
Полезни връзки
- Православная Энциклопедия
- Богослов.ру
- Издателство „Омофор“
- Monachos.net
- Библиотека Халкидон
- Киевская Русь
- Christian Classics Eternal Library
- Библиотека Якова Кротова
- Руслан Хазарзар – Сын Человеческий
- Православно богословско общество в Америка
- Философия.бг
- Култура.бг
- Православная беседа
- Богословские труды
- В. Живов. Святость. Краткий словарь агиографических терминов
- Patrologia Latina, Graeca & Orientalis
- Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon
- Anemi. Digital Library of Modern Greek Studies
- Агнец Божий
- Славянска енциклопедия на светците
- Византийский временник
- Богословский вестник
- Orientalia Christiana Periodica
- Вестник РХД
- Институт за източно-християнски изследвания Митрополит Андрей (Шептицки)
- Списание за религиозни изследванияAxis Mundi
- Анотирана библиография Исихазм
- Архив на списанието Христианское Чтение
- Библиотека Orthodoxia
- Гръцки ръководства и наръчници по православно догматическо богословие
- Зографска електронна научно-изследователска библиотека
- Богоносци
- Road to Emmaus (A Journal of Orthodox Faith and Culture)
- Библиотека на Тверска епархия, Московска патриаршия
- Сайт, посветен на дяконското служение в Църквата
- Византия за начинаещи
- Уранополитизм (Небесное гражданство) – сайт, посветен на паметта на свещ. Даниил Сисоев
- The Wheel (списание за съвременно православно богословие)
- First Things (американско месечно надденоминационно религиозно списание)
- Церковный вестник (издаван от Московска патриаршия)
- Страницы: богословие, культура, образование (списание, издавано от руския Библейско-богословски институт Св. Андрей)
- Orthodox Reality (изследвания върху православните християнски общности в САЩ)
- Изихазм.ру – Света Гора Атон
- Предание.ру
- Православие и мир
- Руски образователен портал Слово, раздел Богословие
- Библиотека на религиознанието и руската религиозна философия. Издания от 18 – началото на 20 век
- Pages Orthodoxes La Transfiguration
- Orthodoxie. L'information orthodoxe sur Internet
- Христианская психология и антропология
- Альфа и Омега (електронен архив на списанието)
- Монастырский вестник. Синодальный отдел по монастырям и монашеству Русской Православной Церкви
- Православен мисионерско-апологетичен център „Ставрос”
- Православна библиотека „Золотой корабль”
- Вестник на Православния Свето-Тихоновски Хуманитарен университет (ПСТГУ) – архив
- Православна енциклопедия „Азбука на вярата” (на руски)
- Електронна еврейска енциклопедия (на руски)
- Австралийски институт за православни християнски изследвания
- Θεολογία (пълен електронен архив на списанието)
- Енисейский благовест
- Public Orthodoxy (многоезична страница за общодостъпен дебат, инициатива на Центъра за православни християнски изследвания на университета Фордъм)
- Orthodox Times
- Orthodoxy in Dialogue
- Християнство.бг
- Вера 21. О православии сегодня
- Сретенский сборник (периодично издание на Сретенската духовна семинария и академия)
Книжарници
- Електронна книжарница на семинарията „Св. Владимир“, Ню Йорк
- Александър прес
- Джон Хопкинс Юнивърсити прес
- Книжарница за християнска литература „Анжело Ронкали“
- Онлайн книжарница „Къща за птици“
- Български книжици
- Електронна книжарница „Православное“
- Издателство на Православния Свето-Тихоновски хуманитарен институт
- Издателство „Русский путь“
- Light & Life Publishing
- Holy Trinity Bookstore
- Интернет магазин „Благовест“
- Фондация „Наследство на Зографската св. обител“ – раздел „Книгоиздаване“
Био-библиография
- Прот. Алексей Петрович Князев
- Борис Петрович Вишеславцев
- Георги Петрович Федотов
- Митрофан Дмитриевич Муретов
- Павел Николаевич Евдокимов
- Антон Владимирович Карташов
- Прот. Томас Хопко
- Прот. Василий Василиевич Зенковски
- Веселин Кесич
- Прот. Стефан Станчев Цанков
- Прот. Николай Николаевич Афанасиев
- Прот. Георгиос Металинос
- Славчо Вълчанов Славов
- Свещ. Андрю Лаут
- Николай Никанорович Глубоковски
- Оливие-Морис Клеман
- Архимандрит Киприан (Керн)
- Архимандрит Лев (Жиле)
- Диоклийски митрополит Калистос (Уеър)
- Прот. Александър Дмитриевич Шмеман
- Захумско-Херцеговински епископ Атанасий (Йевтич)
- Прот. Георги (Джордж) Дион Драгас
- Прот. Йоан Сава Романидис
- Брюкселски и Белгийски архиепископ Василий (Кривошеин)
- Прот. Йоан Теофилович Майендорф
Препоръчваме
- Брюкселски и Белгийски архиеп. Василий (Кривошеин)
- Прот. Александър Шмеман, страница на руски
- Прот. Александър Шмеман, страница на английски
- Прот. Йоан Романидис
- Прот. Александър Мен
- Свмчца Мария (Скобцова)
- Сурожки митр. Антоний
- Архим. Софроний (Сахаров)
- Диоклийски митр. Калистос (Уеър)
- Протод. Андрей Кураев
- Архим. Кирил (Говорун)
- Олга Седакова
- Волоколамски митр. Иларион (Алфеев)
- Свещ. Андрю Лаут
- Свещ. Михаил Желтов
- Архим. Григорий (Папатомас)
- Прот. Джон Ериксън
- Венцислав Каравълчев
- Пожаревацки и Браничевски еп. Игнатий (Мидич)
- Архим. Йов (Геча)
- Алексей Осипов
- Иг. Пьотр (Мешчеринов)
- Прот. Сергий Булгаков
- Ярослав Пеликан
- Архим. Пласид (Дьосеи)
- Прот. Николай Ким
- Владислав Аркадиевич Бачинин
- Прот. Томас Хопко (лекции из фонда на Ancient Faith Radio)
- Пергамски митр. Йоан (Зизиулас) (лекции по догматическо богословие)
- Христос Янарас
- Прот. Павел Флоренски
- Петрос Василиадис
- Андрей Десницки
- Михаил Михайлович Дунаев
- Алексей Георгиевич Дунаев
- Свещ. Георгий Петрович Чистяков
- Сергей Чапнин
- Булгаковиана (сайт на изследователите и почитателите на творчеството на о. Сергий Булгаков)
- Електронна библиотека „Сурожки митр. Антоний”
- Архим. Йоан Пантелеймон (Манусакис)
- David Bentley Harticles (статии от Дейвид Бентли Харт)
- Оливие-Морис Клеман (страница на френски език)
- Лев Карсавин (страница на руски език)
- Антон Карташов (страница на руски език)
- Георгиос Мандзаридис (статии на гръцки език)
- Свещеномъченик Иларион (Троицки), архиеп. Верейски
- Лична страница на Сергей Худиев
- Лична страница на Ренета Трифонова
- Кафе със сестра Васа (Ларина)
- Лична страница на Владимир Бибихин