Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (39 Votes)

237.jpgМоже ли да се съвместят православните възгледи със съвременната култура. Как съвременната младеж попада в Църквата?

На тези и други въпроси в интервю пред руския портал Интерфакс-религия отговаря йером. Сергий (Рибко), настоятел на храма „Св. Сергий Радонежский“ в  московския район „Бибирево“ и на храма „Съшествие на Светия Дух над апостолите“ на Лазаревското гробище в Москва. О. Сергий е постриган за монах и ръкоположен в свещенически сан в Оптинската пустиня през 1990 г. В края на 2004 г. е награден от Московския и на цяла Русия патриарх Алексий ІІ за успешна мисионерска работа сред рокерите, хипарите, пънкарите и представителите на други субкултури.

- О. Сергий, мнозина се шокират от обявата на входа на храма, където служите, заради следното съобщение: „Не обръщайте внимание на поученията на старите хора, които са преживели дълъг и труден живот и често техните възгледи не са съвсем здрави“. Как ще коментирате?

- Тази обява беше свалена преди половин година, но като настоятел на храма „Св. Сергий Радонежский“ в „Бибирево“, наблюдавах как бабите натрапват своите разбирания на младите хора, опитвайки се да ги поучават и назидават. И аз сложих тази обява, за да не се объркват младите хора, тъй като повечето от тези баби нямаха правилно разбиране за Църквата и в по-голямата си част са преживели дълъг и тежък живот, затова и психиката им не е съвсем здрава. А понятието за църковност и православие у бившите комсомолки, които на седемдесетгодишна възраст са тръгнали на църква, е доста превратно и затова аз исках младите хора да задават въпросите си на свещеника, а не на бабите, които сами знаят твърде малко, но се опитват всекиго да поучават. Но, разбира се, това на мнозина не се хареса и срещу мене беше написан донос, в който съдържанието на тази обява беше изопачено. Затова, в края на краищата, Негово Светейшество патр. Алексий ми каза да я махна и аз я свалих.

- Вие сте известен любител на рокмузиката. Как преминават Вашите проповеди на рокконцертите?

- В момента, за съжаление, вече почти не ми остава време за участие в концерти, защото съм много зает с енорийската работа. У дома обаче, за почивка, продължавам да слушам рокмузика и да чета съвременна литература. Любимите ми групи са Пинк Флойд, Дийп Пърпъл, Слейд, Ролинг Стоунс, Назарет.

Сега, разбира се, ако ходя в някой рокклуб или на концерт, то основната ми работа е да общувам с младите хора и да проповядвам. Имам доста широки връзки и тази година, например, съм поканен на хипи-фестивала „Рейнбоу“. Там ще говоря на хората за Църквата и православието. Всичко това е помощно средство към главната цел: съвременната младеж, която не намира своите идеали в общeството, да открие православието. Колкото и странно да звучи, но голяма част от старите хипари днес са свещеници, монаси или просто православни миряни.

- С какво си обяснявате този факт?

- Най-вече с това, че по време на нашата младост нямаше особен избор: или ставаш комсомолец или си от ъндърграунда. Мнозина другомислещи, търсещи и разсъждаващи хора предпочетоха второто. По този начин хипи-движението през 70-те години в Русия стана движение на хората, които търсеха истината, хора, обединени от духовни търсения. И тези търсения дадоха своите резултати, защото мнозина от тях в крайна сметка дойдоха в Църквата.

Но ето че и сега има младежи, които не са удовлетворени от съвременния живот с неговия култ към материалното. Те се събират около рокмузиката, създават си свои неформални общности. Тези хора са в процес на търсене на смисъла на живота, в търсене на някакви духовни истини и нашето дело е да ги насочим.

- Наистина ли сте замислили да създадете енорийски рокклуб?

- Да, аз имам такива намерения и се надявам в бъдеще да ги реализирам. Вече имам благословението на свещеноначалието за тази дейност, но засега не ми стига времето, а и все още нямаме помещение. Засега нашата главна задача е да построим в „Бибирево“ нов, по-голям храм, защото старият може да събере само двеста души, все пак това е бивш стар селски храм. В района на „Бибирево“, според статистиката, сега живеят около сто петдесет и четири хиляди души. Представяте ли си какво е това? По време на празници хората са принудени да стоят дълго отвън – на студа или на жегата. Стига се дотам миряни да припадат.

Точно заради това сега събираме средства за построяването на нов, по-голям храм, в който да могат да се събират хиляди. Естествено, това отнема много време, сили и средства.

Когато осветим новия храм, към него ще достроим и голям социален център, в който ще има конферентна зала, библиотека, и може би ще направим и детски дом. Надявам се, че това е само началото, защото нуждата от нови храмове е огромна – както в нашия район, така и в цяла Москва. Вземете наприемр нашия район „Бибирево“. Това е огромен район, а в него има само един храм, в неделен ден се кръщават към четиридесет души, а по време на венчавка венчаваме по пет двойки едновременно. Вече втора година поред извършваме великденските служби на открито, където се събира многохиляден народ, който не се побира в стария храм.

- Много хора идват в Църквата само веднъж в годината – да си осветят хлябове или икони? Защо те си отиват, без да попълнят редиците на постоянните енориаши?

- Всеки човек намира в Църквата това, което иска, и ние не сме сектанти, че насилствено да задържаме хората. За да дойде човек в Църквата и да стане православен се изискват съотвените вътрешни въпроси и търсения, и техният отговор е дело за цял живот.

Наистина, има хора, които идват в Църквата, за да се помолят на св. Николай Мирликийски да ги избави от данъчните инспектори, например, или пък да им помогне да се снабдят с кола и цветен телевизор. Други пък идват, защото е починал техен роднина и хората знаят, че трябва да се извърши опело в храма. В този момент на тези хора друго и не им е нужно и ако аз тръгна като свещеник да им се натрапвам и да ги назидавам, това ще бъде, първо безкрайно безполезно, и второ – ще наруша тяхната свободна човешка воля. А православието подхожда изключително деликатно към човека и дадената му от Бога свобода.

Проповядвам, само когато знам, че хората имат нужда, че желаят да ме чуят като свещеник. И затова, когато ме поканят в училище или на рокконцерт, аз знам, че ще ме чуят и, разбира се, отивам да проповядвам. На човек обаче, който все още не е дошъл в Църквата и още повече не е изпитал вътрешната потребност да върви в тази посока, не бива насила да му се говори за Христос. Търсенето на висшата Истина произлиза от самия човек, и затова е много важно да не му натрапваш вярата си, необходимо е той сам да стигне до нея. Знаем много добре, че принудата има почти винаги противоположен ефект.

Вижте още: Из кореспонденцията на йером. Сергий относно рокмузиката


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/x4q48 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Душата, която истински обича Бога и Христа, дори да извърши десет хиляди праведни дела, смята, че не е извършила нищо, поради неутолимия си стремеж към Бога.
Св. Макарий Велики