Хомосексуализмът много често се описва като болест и затова се представя като неизлечимо явление. Длъжен съм да кажа, че с това мнение не съм съгласен. Хомосексуализмът е ненормалност и, разбира се, е болезнено състояние, но доколкото ми е известно физическо или физиологическо основание за хомосексуализма няма. В една психиатрическа клиника в Лондон беше направено много задълбочено изследване по този въпрос и заключението беше такова: хомосексуализмът се явява или психическо разстройство, или греховност в смисъл на разврат.

Като психическо разстройство той може да се обясни различно. Има причини, за които все още нямаме ясна представа. Но често става така, че човек се превръща в хомосексуалист, на руски думата е „мужеложник“, защото през цялото му детство той е бил под гнета или любовната грижа на майка си или някоя друга жена, която е замествала майката и в резултат от това у такъв човек се получава страх, отвращение и ужас към всичко женско.

Сайтът, който може да бъде открит на адрес http://www.overcoming-x.ru, започва с думите: „Ако смяташ, че си гей – ти си мой ближен и аз се моля за теб. При нас можеш да откриеш разбиране и истинско приятелство. Ако си християнин – ти си ми брат. Ние сме открити един за друг“.

Уебпроектът е разработен от група руски православни християни (сред тях – свещеник и психиатър), които са убедени, че единственият лек за хомосексуализма, както и за всяка друга греховна страст, е св. Православие.

В сайта са публикувани текстове на св. отци, православни духовници и психиатри, както и на хора, желаещи да се справят с този проблем. Повечето от тези автори са единодушни, че Кръщението, Изповедта, Покаянието и Причастието са единственото познато средство, което може да помогне на хомосексуалистите да се променят, сгряни от безграничната Божия любов. Има и форум, в който може да се споделя всякакъв опит, включително и пастирски, от борбата с хомосексуализма. Св. ап. Павел разглежда хомосексуализма като една от формите на идолопоклонство на душата, забравила Бога (Рим. 1:21-27).

Не ля­гай с мъж ка­то с же­на: то­ва е мръ­со­тия

(Лев. 18:22)

Спо­ред хрис­ти­ян­с­т­во­то чо­век се стре­ми към про­ти­во­по­лож­ния пол, за да „въз­пълни“ би­ти­е­то си. При ед­но­по­ло­ви­те кон­так­ти то­ва не са­мо е не­въз­мож­но, но те на­ру­ша­ват при­род­ния и лич­нос­т­ния ред, по­тъп­к­вай­ки спра­вед­ли­вост­та спря­мо Тво­ре­ца.

Ма­кар и тяс­но свър­за­ни с ви­ди­мия свят, биб­лейс­ко­то по­вес­т­во­ва­ние не разказ­ва за при­ли­ка­та ни с ос­та­на­ли­те съз­да­ния, а са­мо с Бо­га: „И сът­во­ри Бог чо­ве­ка по Свой об­раз, по Бо­жий об­раз го сът­во­ри; мъж и же­на ги сът­во­ри“ (Бит. 1:27). Тво­ре­цът из­б­ира нас, хо­ра­та, за Свои пред­с­та­ви­те­ли, и ни за­ръ­чва да въз­хож­да­ме в сво­я­та бо­го­об­раз­ност: „… док­ле всин­ца дос­тиг­нем… до със­тояние на мъж съ­вър­шен, до пъл­на­та въз­раст на Хрис­то­во­то съ­вър­шен­с­т­во“ (Еф. 4:13).

Ара­бис­тът Цв. Те­о­фа­нов на­ри­ча хо­мо­е­ро­ти­ка­та в араб­с­кия свят „секс, ви­но, без­с­мър­тие“. „Олим­пийс­ки­те бо­го­ве – пи­ше ав­то­рът – пок­лон­ни­ци­те на Бак­хус, бе­ду­ин­с­ко­то пир­шес­т­во, спа­се­на­та ду­ша на ис­тин­с­кия вярващ мю­сюл­ма­нин –­ всич­ки те спо­ред ав­то­ра из­ра­зя­ват об­ща тен­ден­ция към упот­ре­ба на ед­ни и съ­щи сим­во­ли: ви­но­то, бла­го­у­ха­ни­е­то, пти­ца­та, ви­но­чер­пе­ца, пе­ви­ца­та… Райс­ки­те удо­вол­с­т­вия са нез­ре­ли­те и безгриж­ни нас­ла­ди на мла­дост­та, не­на­сит­ни­ят секс, опи­я­не­ни­е­то, оби­ли­е­то, вол­ност­та на ду­ша­та пти­ца. Веч­ност­та обез­с­мис­ля въз­п­ро­из­вежда­не­то, за­то­ва в рая не се раж­дат де­ца“.

По от­но­ше­ние на хо­мо­сек­су­ал­ни­те про­я­ви в кла­си­чес­ка­та араб­с­ка литера­ту­ра в из­вес­т­на сте­пен мо­жем да го­во­рим за „за­пад­но“ не­раз­би­ра­не­­: алю­зи­и­те се из­пол­з­ват за по­ли­ти­чес­ки и са­ти­ри­чес­ки вну­ше­ния и се възпри­е­мат ка­то по­ка­за­тел за сек­су­ал­на­та из­в­ра­те­ност на ара­би­те. От дру­га стра­на оба­че, гей-об­щес­т­ва­та из­пол­з­ват кла­си­чес­ки­те араб­с­ки тек­с­то­ве за свои це­ли. Всъщ­ност кла­си­чес­ки­ят араб­с­ки език не раз­по­ла­га с точ­на ду­ма за хо­мо­сек­су­а­ли­зъм ­ и то­ва оз­на­ча­ва ли, че сми­съ­лът, вло­жен в не­го, лип­с­ва в кул­ту­ра­та на на­ро­да? В съв­ре­мен­ни­те араб­с­ки реч­ни­ци смис­ловото зна­че­ние на то­зи тер­мин се из­ра­зя­ва ка­то „сек­су­а­лен ма­ни­ак“. Спо­ред Дж. Ман­роу например, „… в пред­мо­дер­на­та араб­с­ка ци­ви­ли­за­ция не е има­ло хомо­сек­су­а­лис­ти“, а Ф. Дъг­лас твър­ди, че „… в ара­бо-мю­сюл­ман­с­ка­та кул­турна сфе­ра ис­тин­с­ки­ят хо­мо­сек­су­а­ли­зъм, до­кол­ко­то той дейс­т­ви­тел­но при­със­т­ва, пред­с­тав­ля­ва пси­хо­ло­ги­чес­ки проб­лем в по-мал­ка сте­пен [от­кол­ко­то в за­пад­на­та кул­ту­ра]“.