Есенният ден вече мирише на зима. Вятърът гони последните листа, дърветата се готвят за дълбок, зимен сън. Вървя по пътя към храма. Сама съм. Децата отлетяха, внуците пораснаха. Не е ли в това смисълът на човешкия живот? Децата...Наскоро прочетох една мисъл: Християнското семейство е Ноев ковчег в потопа на живота. Малко високопарано, но ми хареса. Сега, в есента на живота си, не се бях замисляла кое остана важно в него, кое определи пътя ми? Децата..., семейството... То е домашната ми църква. Тук гори кандилото на вярата. Нямам предвид панелката, където израснаха деца и внуци, а сърцето си, душата си. Защото, трупайки години и мъдрост, човек трупа тъга.
Като дете една вечер се разсърдих на родителите си. Тогава живеехме под наем в една стая и не помня вече с какво ме бяха ядосали обожаваните от мен майка и татко. Те бяха актьори, красиви, неповторими, хората от нашата улица ги познаваха, много се гордеех с тях. Избягах от стаичката и се крих под балконите на сградата, където живеехме. Падаше мрак. Децата се бяха прибрали, аз тихичко плачех и се инатях, наказвах ги, надявах се веднага да хукнат да ме търсят, да ми се извиняват, да ме прегърнат, така исках да ме прегърнат!
Цялата статия: Въведение Богородично - ден на християнското семейство
Беседа в рамките на семинара ”Диалог с родителите”
Църквата иска да славим Бога като деца... А съвременната мъдрост не желае самите деца да славят Бога. Казват: „Рано е да учим децата си на религия, те още не са се развили достатъчно”. Казват: „Да учите децата си за Бога е безполезно, няма да разберат”. Казват: „Да учите децата си на вярата е несправедливо – това означава да насилвате съвестта им. Когато пораснат, тогава и ще обикнат вярата, която считат, че им е присърце, тогава и ще я усвоят съзнателно”. Казват: „Да възпитавате децата си във вярата е дори вредно - това може да попречи на тяхното нормално развитие”. Казват тези и много други неща, а вършат още повече.
Лекарството и голямата тайна за напредъка на децата ни е смирението. Доверието в Бога ни прави абсолютно уверени. Бог е всичко. Никой не може да каже: „аз съм всичко“. Бог иска от нас да водим децата към смирението. Нищо няма да направим и ние, и децата без смирение. Изисква се внимание, когато окуражавате децата. На детето не трябва да казвате: „Ти ще се справиш, ти си страхотен, ти си млад, ти си смел, ти си съвършен!...“ Така не му помагате. Можете обаче да му кажете да се моли. Да му кажете: „Детето ми, талантите, които имаш, Бог ти ги даде. Помоли Му се да ти даде сили, за да ги развиеш и да успееш. Да ти даде Бог благодатта Си“. Това е съвършеното. Във всички неща децата да се научат да търсят Божията помощ. 
