Мобилно меню

4.6315789473684 1 1 1 1 1 Rating 4.63 (38 Votes)

1348861677 kapriznyy-rebenok1Искам да ти кажа няколко хубави новини. Първо обаче нека те попитам: имаш ли деца? Колко? Много ли? Три! Три се смятат за много. Разбира се, във време, в което други нямат нито едно. Някой създава семейство и го питаш – колко деца имате? А, още нямаме - ти отговаря. А кога ще имате? Ще решим – ми казва – по-късно. И сега какво правите? Ами, прекарваме си добре. Ходим на разходки, отпуски, курорти, нямаме задължения. След това идва времето за детe, когато господинът или госпожата е решил, че моментът е подходящ, но вече не могат. Тогава отново идват и казват: ще се помолиш ли да имаме дете? Не разбрах, какъв мислиш, че е Бог? Какво е Бог? Твой служител? Твой роб? Прекарваш си добре и включваш и Бога в това приятно преживяване и когато ти се развали малко кефа, казваш: "Боже, я пооправи нещата! Угоди ни малко в това и после пак си иди в Твоя ъгъл!" Този човек в началото е можел да има деца, но не е създал, защото е искал да живее безпроблемно, "да си прекарва добре", а след това, когато е решил да създаде дете, вече не може. И още не може. Тези думи се отнасят не до една или две двойки - има много такива. Нас ни наказват нашите дела, нашият егоизъм.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (93 Votes)
(Първа част)Старецът Паисий

Старецът Паисий казва, че майка му от малък го научила да се моли без никога да му говори за молитвата. "От малки деца – спомня си той – казвахме в себе си „Господи Иисусе Христе, помилуй ме”. Майка ни никога не ни накара да я казваме, не ни нареждаше: „Кажете молитвата!”. Ние просто я виждахме, как казва „Господи Иисусе Христе, помилуй ме!”, докато месеше хляба."

Затова и ти прави каквото искаш, остави другия. Не се занимавай с него. Ти се грижи за мира на своята душа и другият ще усети това благоухание, ще го разбере. Тя вадела яденето от фурната и пак казвала молитвата, падала вилица на пода - тя не се нервирала, чупела се някаква чаша, майка му – молитва. "Това ни предаде", казваше старец Паисий. "Имахме много добро възпитание, без да ни дразнят. Вкъщи се чувствахме се като в рая, обичахме да стоим вкъщи и това беше утеха за родителите ни".

4.9669421487603 1 1 1 1 1 Rating 4.97 (121 Votes)
1_86.jpgТемата, която избрах за днешната ни беседа е „Остави детето си на мира”. Дори да нямаш деца, това е част от една по-обширна тема, която засяга въобще липсата на натиск, на насилие в живота ни. Можех да я озаглавя „Остави човека на спокойствие”, тоест не притеснявай другите хора.

Когато през 1986 година за първи път отидох в Света Гора, попитах един монах в скита „Света Анна”:

-  Отче, какво правиш тук, деца нямаш, не строиш къщи, не работиш в някой завод, какъв е твоят принос в света?

Тогава бях малък. Той ми отговори:

- Виж, аз имам много страсти и немощи и постоянно се ядосвам, нервирам се, имам тежък характер. Моят принос към вас, които сте в света, е, че ви оставям на мира, не ви обременявам с моите страсти и немощи, което не е малко. Ако живеех близо до вас в града, щях да ви уморявам с това, което нося в себе си, с моя труден характер. Сега поне не безпокоя никого. Тук съм, в моето безмълвие, в моите грешки, в моите грехове, но ви оставям на мира.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (64 Votes)
1_26.gifАко има нещо, на което всички сме били свидетели, то това е крахът на детското възпитание, който се дължи не на липса на желание у родителите (горко им, ако е така), а на факта, че много често нашите методи за възпитание показват нещо много трагично - а именно, че не познаваме кои са нашите деца, колкото и странно да звучи това. Думата „възпитание” идва от глагола "αγω", което означава водя. Актуалният въпрос е дали реално знаем къде искаме да отведем децата си, какви искаме да станат, дали имаме ясно разбиране и път. На практика възпитанието се оказва едно пътуване, но реално не натам, където искаме да ги отведем. Обичам много децата и повече от 30 години съм близо до тях и като свещенослужител, и като преподавател, и като директор на училище с много проблеми, като така имах възможността да общувам с децата, а и досега общувам с тях. Изпитвам особена радост, но и много голяма надежда, когато влизам в клас да говоря с децата  деца, които днес са считани за  бунтари, неукротими, и оставам поразен и трогнат, когато виждам същите тези деца да внимават с вниманието на дете, на което разказваш приказка. Това показва тяхната жажда за истината, показва, че всъщност много пъти децата ни не знаят много важни неща, които всъщност искат да знаят. Винаги ще си спомням спонтанната реакция на една ученичка от гимназията, която вдигна ръка и каза:

4.9540229885057 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (87 Votes)

1_114.jpgВсички казваме, че обичаме децата си. Смятаме че е така и имаме право. Естествено че ги обичаме. От друга страна, когато казваме това, всички приемаме и признаваме по различни начини, че допускаме грешки – дали вътре в себе, в разговор с приятели или по време на изповед. Понятно е, че това става с всички нас. Няма, както и никога няма да има, родител, който да не допуска грешки. Как е възможно да се съчетаят тези две неща? Да обичаме децата, но и да допускаме грешки? Може би не винаги ги обичаме еднакво. Трябва да се научим да ги обичаме по най-правилния начин.

Човек е създание, което жадува за съвършенство, но същевременно е потопен в несъвършенство. Той непрекъснато се бори с тази реалност. Христовите ученици са се молели и са вярвали, но въпреки това са казали на Господа: „Господи, научи ни да се молим!“. Можем да постигнем нещо по-добро и да поправим сегашното положение. Ще се опитаме да видим какво означава да обичам детето си. Какво означава любовта, какъв е реалният ѝ смисъл и кога тя е истинска.

Първо. Обичам детето си такова, каквото е, а не както бих искал да бъде. Ако обичам детето си, както бих искал да бъде, това означава, че обичам моите очаквания. Обичам това, което си представям, обичам моите фантазии. В крайна сметка, обичам себе си.

 

И рече старецът...

Бог слиза при смирените, както водата се стича от хълмовете към долините.

Св. Тихон от Воронеж