Понякога
на връзката между родители и деца се приписват характеристики, които не
са й присъщи. Истинската връзка родител-дете, която не е излязла от
своите същински рамки, никога не превръща детето в заместител на другия
съпруг. По тази причина пълноценната съпружеска връзка е нужна, за да
бъде здрава връзката родител-дете.
Детската изповед
Много е изписано за християнското семейство. Но неоправданата патетика и идеализъм, с които днес се пише и говори за него, заглушава трезвата и бдителна преценка на проблемите, с които се сблъскват християните. Така се оказваме неподготвени не само за отговорността на съпружеството, но и за дълга ни като родители да приобщим пълноценно децата си към Църквата.
С деца на църква
Може
би вие нямате деца или вашите вече са големи. Възможно е дори
да имате изключително кротки деца, които седят на едно място и
не шукват през цялото богослужение, но със сигурност не всички
имат вашия късмет. Много дечица превръщат богослужението в истинско
изпитание за своите родители, пък и за останалите богомолци в
храма. Питаме се: струва ли си изобщо да ходим, щом и за нас,
и за невръстните ни деца богослуженията се превръщат в мъчение.
И ако - да, от каква възраст може да става това, колко често и
за колко време?
Духовният наставник и децата
От
най-ранна детска възраст можем да насърчаваме децата, най-вече
с личен пример, да се съветват с духовен наставник. Това трябва
да става непринудено и постепенно. От бебета да свикнат да виждат
свещеници и да получават благословение от тях. Ако от малки имат
възможност да говорят свободно със свещеник за приятелчетата си,
за игри, училище, сънища, мечти... - те отрано ще се приучат да
допускат Христос във всички области на живота си и в най-съкровените
си преживявания. Ще се научат да виждат всичко на този свят осветлено
от Божието Слово.
И рече старецът...
Гледай да имаш милост към всички, защото чрез милостта човек намира дръзновение да говори с Бога.
Авва Памб