Мобилно меню

4.8518518518519 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (27 Votes)
DSC02046.JPGЦърквата иска да славим Бога като деца... А съвременната мъдрост не желае самите деца да славят Бога. Казват: „Рано е да учим децата си на религия, те още не са се развили достатъчно”. Казват: „Да учите децата си за Бога е безполезно, няма да разберат”. Казват: „Да учите децата си на вярата е несправедливо – това означава да насилвате съвестта им. Когато пораснат, тогава и ще обикнат вярата, която считат, че им е присърце, тогава и ще я усвоят съзнателно”. Казват: „Да възпитавате децата си във вярата е дори вредно - това може да попречи на тяхното нормално развитие”. Казват тези и много други неща, а вършат още повече.

Погледнете: водят ли родителите децата си в църквата? Често ли ги водят? На каква възраст започват да ги водят? А някога ги водеха редовно. Приучаваха ги към всичко - към молитвата, към поста, към много неща ги приучаваха...

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (42 Votes)
1_144.jpgЛекарството и голямата тайна за напредъка на децата ни е смирението. Доверието в Бога ни прави абсолютно уверени. Бог е всичко. Никой не може да каже: „аз съм всичко“. Бог иска от нас да водим децата към смирението. Нищо няма да направим и ние, и децата без смирение. Изисква се внимание, когато окуражавате децата. На детето не трябва да казвате: „Ти ще се справиш, ти си страхотен, ти си млад, ти си смел, ти си съвършен!...“ Така не му помагате. Можете обаче да му кажете да се моли. Да му кажете: „Детето ми, талантите, които имаш, Бог ти ги даде. Помоли Му се да ти даде сили, за да ги развиеш и да успееш. Да ти даде Бог благодатта Си“. Това е съвършеното. Във всички неща децата да се научат да търсят Божията помощ.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (34 Votes)
1_132.jpg(продължение)

Всичко става благодарение на молитвата, мълчанието и любовта. Разбрахте ли какво прави молитвата? Любов към молитвата, към Христа любов. Тя носи в действителност полза. Колкото повече обичате децата си с чисто човешка любов, която често е страстна, толкова повече ще се объркват те, толкова повече и поведението им ще бъде лошо.  Когато обаче, любовта между вас и към децата е християнска и свята, тогава няма да имате проблеми. Светостта на родителите спасява децата. За да стане това, трябва да подейства Божията благодат в душите на родителите. Никой не се освещава от само себе си. Самата Божия благодат след това ще осветли, ще затопли и ще вдъхне живот в душите на децата.  

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (53 Votes)
1_71.jpgВъзпитанието на детето започва със зачатието

Възпитанието на децата започва от момента на зачеването им. Детето като ембрион чува и чувства в утробата на майка си. Да, чува и вижда с очите на майка си. Усеща нейните движения и чувства, въпреки че разсъдъкът му все още не е развит. Когато лицето на майката е помрачено, се помрачава и то. Майката се нервира, нервира се и то. Каквото чувства майката – тъга, болка, страх, притеснение, го изживява и то. Ако майката не желае детето в утробата си и не го обича, то го чувства и психиката му се травмира, като тези травми го съпътстват цял живот. Обратното се случва, ако майката има святи чувства. Когато чувства радост, мир, любов за детето в себе си, тези чувства предава и на него по тайнствен начин, както това се случва с родените деца.

Поради тази причина майката трябва да се моли много по време на бременността и да обича детето в утробата си, да гали корема си, да чете псалми, да пее тропари, накратко - да живее свят живот. Това е в нейна полза, жертва се и за ембриона, за да стане й детето по-свято, да получи още от самото начало святи основи. Виждате ли колко важен е въпросът за жената, носеща дете? Каква отговорност и каква чест!

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (28 Votes)
1_159.jpg„В същото време учениците дойдоха при Иисуса и казаха: Кой е по-голям в небесното царство? А Той повика едно детенце, постави го посред тях, и рече: Истина ви казвам; ако се не обърнете като дечицата, никак няма да влезете в небесното царство. И тъй, който смири себе си като това детенце, той е по-голям в небесното царство. И който приеме едно такова детенце в Мое име, Мене приема. А който съблазни едно от тия малките, които вярват в Мене, за него би било по-добре да се окачеше на врата му един воденичен камък, и да потънеше в морските дълбочини.” Мат. 18:1-6

„Внимавайте да не презирате ни едно от тия малките, защото ви казвам, че техните ангели на небесата винаги гледат лицето на Отца Ми, Който е на небесата.” Мат. 18:10

Тази книга, "Деца пишат на Бога", се роди неслучайно. Героите в нея живеят около мен, без да съзнават, че те са лицето на нашия живот, неговото огледало, камертон. Те живеят в собствен свят, свят особен, от който ние възрастните през цялото време се отдалечаваме, без дори да се оглеждаме. И колкото повече се отдалечаваме, толкова по непонятен става за нас този свят – света на детството. А децата живеят със своите представи за добро и зло, за чест и безчестие, за човешко достойнство; те имат свои критерии – те са на „ти” с вечността. Героите в тази книга са ученици от шест до десет години. Точно те, в тази възраст все още пропускат живота през сърчицата си и затова са непринудени и честни.

 

И рече старецът...

Стреми се с всички сили да проникнеш със сърцето си дълбоко в църковните чтения и пения и да ги издълбаеш върху скрижалите на сърцето си.

Игумен Назарий
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.