По повод празника Въведение Богородично да надникнем в страниците на Държавния архив, съхранили документи за храм “Света София” от началото на ХХ век.
В това времегрижата на духовенството "захристиянизирането на учащата се младеж”е изключително голяма. Цитирам писмо от 1931 от светата Митрополия, в което се казва: “…..по случай деня на християнската младеж , както миналата (1930) година, така и сега, свещениците и дяконите…да посетят училищата, в които са работили по- рано. В споразумение с директорите и учителите, наредете програмата. Министерството (на просветата) и Светия Синод са издали наредби, според които на 3 декември (стар стил) след пладне да се изнесат на учениците подходящи за празника беседи, след което да се заведат в църква на вечерня. На 4 декември учениците да се заведат в църква, за да се причестят.”
- Може ли да се постави въпросът за съвместното възпитание на родителите и децата в християнството, ако самите родители не са възпитани в него от детството?
- За възпитанието на родителите, за това как те трябва постепенно да опознават своята вяра, да израстват и да бъдат способни да я предадат на децата си, мисля, че е необходимо да говорим отделно. Но веднага ми се иска да кажа, че духовният живот на детето започва от момента на неговото зачатие. Сега често се спори кога зародишът става човек в пълният смисъл на думата. На това ще отговоря, може би малко рязко, с ответен въпрос: кога започва животът на Сина Божий, станал Син Човешки? Когато ангелът донесъл благовестието на св. Дева Мария и тя отвърнала: „Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти” (Лк.1:38)? Или по-късно?.. Да, в онзи момент, когато Божията Майка възприела в себе си Сина Божий, станал плът, вече започва Неговият живот като Човек.
Изразговори на стареца Паисий с монахини от манастира в Суроти
- Отче Паисий, веднъж ни казахте, че чрез любовта човек израства, узрява. Какво по-точно имахте предвид?
- Не е достатъчно да обичаш другия. Трябва да го обичаш повече от себе си. Майката обича децата си повече от себе си. Остава гладна, за да нахрани децата си, но усеща по-голямо задоволство от тях. Дечицата се хранят материално, а майката духовно. За тях е вкусът на храната, а за майката духовното ликуване. Едно момиче преди да се омъжи, може да спи до десет часа сутринта и да иска при това млякото да я чака сервирано. Мързи я да свърши каквато и да е работа. Иска всичко да получи готово. Иска да я обслужват. Има изисквания към майка си, към баща си, а тя си гледа безделието. Любовта е заложена в природата й, но тази любов не се развива, защото непрекъснато получава помощ и напътствия от майка си, от баща си, от братята и сестрите си. В момента, обаче, когато стане майка, тя става като механизъм, който колкото повече се натоварва, толкова по-хубаво работи, защото върши всичко с любов.
Може би вие нямате деца или вашите вече са големи. Възможно е дори да имате изключително кротки деца, които седят на едно място и не шукват през цялото богослужение, но със сигурност не всички имат вашия късмет. Много дечица превръщат богослужението в истинско изпитание за своите родители, пък и за останалите богомолци в храма. Питаме се: струва ли си изобщо да ходим, щом и за нас, и за невръстните ни деца богослуженията се превръщат в мъчение. И ако да, от каква възраст може да става това, колко често и за колко време?
Понякога на връзката между родители и деца се приписват характеристики, които не са й присъщи. Истинската връзка родител-дете, която не е излязла от своите същински рамки, никога не превръща детето в заместител на другия съпруг. По тази причина пълноценната съпружеска връзка е нужна, за да бъде здрава връзката родител-дете.
Ежемесечната поддръжка от нашите съмишленици (дори и със символични суми), ще е от голямо значение за нашата работа в бъдеще. Ако желаете повече информация как можете да подпомогнете развитието на образователните ни проекти, щракнете тук:
По повод празника Въведение Богородично да надникнем в страниците на Държавния архив, съхранили документи за храм “Света София” от началото на ХХ век. 
- Може ли да се постави въпросът за съвместното възпитание на родителите и децата в християнството, ако самите родители не са възпитани в него от детството?
Изразговори на стареца Паисий с монахини от манастира в Суроти
