Мобилно меню

Ново изследване върху Corpus Areopagiticum: „Учението за образа и символа в Ареопагитския корпус“ от Любомира Стефанова

Публикувана на Петък, 30 Април 2021 Написана от Живо Предание
5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (1 Vote)

Cover L Stefanova Image and Symbol in Corpus AraeopagiticumВ навечерието на най-светлия християнски празник Възкресение Христово издателство „Изток-Запад“ ни зарадва с първата авторска книга на български език, посветена на т. нар. Ареопагитски корпус – съчинения с особена значимост за Преданието на Православната църква. Тук се отнасят не само текстовете, които традицията свързва с името на св. Дионисий Ареопагит, но и тълкуванията към тях, принадлежащи на преп. Максим Изповедник и еп. Йоан Скитополски. На важността на тези съчинения е обръщал внимание славянският първоучител св. Кирил Философ, св. Йоан Дамаскин плътно ги следва в своя Извор на знанието, а св. Григорий Паламà ги разглежда като основен извор на учението за божествените енергии.

Ареопагитските съчинения имат непреходно значение не само за богословието, но и за църковното изкуство. Това се дължи на две обстоятелства. Първо, заради съдържащото се в тях учение за образа и символа. Второ, защото те обобщават и нормират базовите модели на образното богомислие в ранната християнска иконография, благодарение на което влияят върху християнското изкуство през следващите векове.

Учението за символа в Ареопагиките го разглежда като място на среща на енергийно-благодатното прошествие на Бога в Откровението и на ответното духовно възхождане на човека към Бога. Символът е място на среща на тези две движения, място на съединение на земното и небесното, което определя неговите характеристики иконичност, антиномичност и многоаспектност. Особено приносен е анализът на автора на последната от тях. Благодарение на многоаспектността става превръщането на образа в символ. Тя се проявява не само като редуване, но и като наслагване на образи в една комплексна форма. Това е нов подход, станал възможен благодарение на сполучливото взаимодействие на теоретичната подготовка на Любомира Стефанова с нейния личен опит като църковен зограф. За първи път тя се докосва да Ареопагитиките през далечната 2003 г., когато реставрира иконостаса в столичния храм „Св. Седмочисленици“ и в храмовото магазинче вижда неотдавна публикувания български превод на съчиненията За небесната йерархия и За църковната йерархия. Продавачът ѝ подава книгата с думите „Това не е за твоята уста лъжица“. Със съзнание за дълбочината и важността на съдържащото се в тази книга учение, през следващите години авторът завършва магистратура по богословие в Богословски факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и защитава докторат при нейния преводач – проф. Иван Христов. Именно този докторат е в основата на настоящата авторска книга. Освен задълбочен богословски анализ на учението за символа, тя съдържа разгърнато представяне на символите на небесната и църковната йерархия – както на свещените изображения, така и на символите-свещенодействия. Особен интерес представлява също изучаването на влиянието на Ареопагитската традиция върху християнското изкуство. Това прави книгата полезна не само за богословите, но и за всички, които се интересуват от символиката на християнския храм и свещенослужението, както и за най-широк кръг вярващи.

Книгата се публикува с подкрепата на Дирекция „Вероизповедания“ към Министерски съвет. Тя е вече достъпна в книжарската мрежа, а може да се поръча и онлайн от издателя – https://iztok-zapad.eu/uchenieto-za-obraza-i-simvola или от другите интернет-книжарници.

Поетика на молитвите в житието на св. Симеон от св. Сава

Публикувана на Вторник, 27 Април 2021 Написана от Неманя Карович
5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (1 Vote)

St Sabas of SerbiaМолитвата и житието са литературни форми, които се отличават преди всичко с подчертано дългата си история на развитие, вътрешно преплитане на различни литературни традиции, стилово разнообразие и поетични пластове. Макар че в средновековната жанрова система те заемат твърдо основана и независима позиция, не изпускаме от поглед и факта, че между тях съществува специфична и значителна поетическа свързаност.

От една страна, житията са единна литературна категория, макар че често събират в себе си множество различни и иначе автономни жанрове, между които спада и молитвата: „Като прозаичен жанр, например, [житието] може да съдържа и дялове, спадащи към някой поетичен жанр (похвала, поетично моление, плач) или към друг прозаичен жанр като характерен риторичен дял (слово или беседа). Възможностите за комбиниране в рамките на общия жанр житие са много големи, а типологията на житията е много богата“.[1] Структурата на средновековната агиография е достатъчно добре отворена и еластична, за да може вътре в своите граници да инкорпорира други форми, а е и твърде много солидна, за да ги асимилира поетически, да ги присъедини стилистически и така да поддържа общото единство на жанровата хетерогенност.

Европейската рецепция на библейската бедност

Публикувана на Петък, 23 Април 2021 Написана от Порфирий (Перич), патр. Сръбски
5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (1 Vote)

Porfirije of SerbiaСпоред библейския разказ с „кожените дрехи“ (срв. Бит. 3:21) в човешкия род влиза и разделението според критерия за притежание на всичко, което те символично представят. Антропологичните изследвания на най-ранните общества потвърждават съдържанието на този израз от началото на кн. Битие във връзка с това, че класовите и икономическите разделения са имали за последица и леталното насилие (срв. Бит. 4:1­16). Според християнското разбиране причина за това състояние е грехът, макар човекът предварително да е бил насочен към смъртоносната последица от присвояването от дървото за познание на добро и зло (срв. Бит. 2:17). Логично е да се помисли, че достойното за християнския Бог общество в действителност е трябвало да бъде свободно от всеки грабителски порив. Но библейската и по-късната (християнска) литература, както и цялото духовно, културно и въобще историческо досие на човечеството показва до каква степен това начинание за освобождение е трудно осъществимо във всеки детайл от съществуването.

Древната Църква и римското право

Публикувана на Вторник, 20 Април 2021 Написана от Прот. Йоан Майендорф
5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (1 Vote)

Protopresbyter John and Matushka Marie MeyendorffПродължение от „Юдаизмът и Новият Завет“

В римския свят бракът е разбиран на първо място не като средство за осигуряване на потомство, а като съглашение между две свободни в избора си страни. Известният принцип на римското право, според който „бракът не е в съжителството, а в съгласието“ (nuptius non concubitus, sed consensus facit), както и тезата, популяризирана от Модестин, че „съжителството със свободна жена представлява брак, а не конкубинат“, което приема за даденост, че една робиня не може да дава своето свободно съгласие и че, следователно, съжителството с нея при никакви условия не би могло да се нарече брак, представляват същинската основа на гражданското право на всички съвременни цивилизовани страни. Същността на брака лежи в съгласието, което, на свой ред, осмисля и узаконява брачното споразумение, или договор.

Фактът, че според Римското право бракът се възприема като съглашение между две свободни страни говори за значителен социален прогрес, особено ако това бъде сравнено с господстващите възгледи в други древни цивилизации. Това е осигурявало законовата рамка за цялостната еманципация на жените и тяхното равенство пред закона с мъжете.

Памет и забвение

Публикувана на Четвъртък, 15 Април 2021 Написана от Санфранциски и Западноамерикански архиеп. Йоан (Шаховски)
5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (1 Vote)

Archbishop John of San FranciscoПродължение от „Бдителността на вярата“ (тук)

Несъвършенството на човешката душа се проявява в това, че тя забравя важното, а помни суетното: забравя това, което не трябва да забравя, а помни това, което трябва да бъде забравено.

Ако приложим тази известна сентенция, бихме могли да попитаме всекиго: „Кажи ми какво забравяш и какво помниш, и ще ти кажа какъв си“.

Да започнем обаче от самите нас. Да попитаме себе си: какво ние, хората, и особено ние – вярващите, помним и какво забравяме? Помним ли ние винаги за Този, Който ни е дал живота? Не забравя ли нашата душа Бога? Силна ли е, дълбока ли е, живителна ли е нашата памет за тази истина, за най-висшата реалност? Помним ли ние, че Този, Който ни е сътворил, винаги пребивава с нас, макар ние не винаги да сме с Него? Помним ли, че Светият Дух прониква във всички наши помисли, че Той чете нашите мисли и съди за нашите намерения? Помним ли, че Живият Христос, Който пребивава в света, е най-великата Светиня и Чистота, и Правда, и Любов? Удържала ли е нашата памет Неговите заповеди и закони, които Господ ни е дал за нашия живот и за съхраняването на този живот във вечността? Остават ли в нашата душа думите Христови: думи, имащи такава сила на любовта и на доверието към нас, че Той да ни нарича деца и братя, а не наемници, а още по-малко Свои врагове, независимо че ние, вършейки зло, повече приличаме на Негови врагове?

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...
Имайте непресторена любов помежду си, пазете Преданието, и Бог на мира да бъде с вас и да ви утвърди в любов.
 
Св. Павел oт Обнора