Спасяващата красота. Майка Мария (Скобцова). Живопис. Графика. Везба от Ксения Кривошеина
Спасяващата красота. Майка Мария (Скобцова). Живопис. Графика. Везба от Ксения Кривошеина е поредната книга, която се публикува в проекта Живо Предание. Образци на съвременното православно богословие. Както личи още от заглавието ѝ, книгата е посветена на живота, творчеството и подвига на преподобномъченица Мария (Скобцова) – една от най-ярките личности на Православната църква от отминалото столетие, която е позната на българската аудитория най-вече с книгите си Типове религиозен живот (С.: „Омофор”, 2006) и Готово е сърцето ми (С.: „Омофор” 2016), и която едва ли се нуждае от специално представяне. Автор на книгата е Ксения Игоревна Кривошеина – художник и публицист, изследовател на живота и творчеството на майка Мария, и автор на посветената на нея страница mere-marie.com, съпруга на Никита Кривошеин – племенник на Брюкселския и Белгийски архиепископ Василий (Кривошеин).
Спасяващата красота е биографична книга, която представя по жив и увлекателен начин жизнения и творчески път на майка Мария, със специален акцент върху нейния път във вярата и в Църквата. Придружена е от множество илюстрации на художествени творби на преп. Мария, които ще бъдат достъпни за аудиторията при едно евентуално печатно издание, както и от „Кратък летопис на живота на майка Мария”, съставен от А. Н. Шустов.
В оригинал Спасяващата красота е отпечатана на руски (Кривошеина, К. Красота спасающая. Мать Мария (Скобцова). Живопись. Графика. Вышивка, СПб.: „Искусство” 2004) и френски език (Krivochéine, X. La beauté salvatrice. Mère Marie (Skobtsov). Peintures, dessins, broderies, Paris: “Cerf” 2012), като настоящият превод на български се осъществява според руския оригинал.
Св. Марк Ефески и Флорентийската уния от архим. Амвросий (Погодин)
Проведеният през лятото на изминалата 2016 г. Критски събор и предизвиканите от него страстни дебати в Православната църква провокираха екипа ни да се обърне към може би единственото пълно и подробно изследване от православен автор на събитията, свързани с печалния Фераро-Флорентийски събор (1438-1449) – исторически последният сериозен опит за обединение на Православната и Римокатолическата църква. Водени от убеждението, че всяко становище и всяка позиция в Църквата следва здраво да стъпват върху източниците, се заехме с превода на това съчинение, в което историческият разказ на автора е съпроводен от привеждане, в авторов превод, на най-важните документи от работата на събора. За целта привлякохме в екипа ни, като опитен преводач от латински и старогръцки, проф. д-р Иван В. Христов, преподавател в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, който проследи цитираните от архим. Амвросий (1925-2004 г.) старогръцки и латински текстове според съвременните им текстовокритични издания и с желание се зае с превода им на български език.
Надяваме се българският превод на това безценно съчинение, което в своя руски оригинал някога се предаваше на интересуващите се свои читатели у нас от ръка на ръка, да бъде от полза за всички, които искат да познават историята на Църквата такава, каквато тя е била, а не каквато понякога би ни се искало да бъде. Такъв е и трябва да бъде подходът към всичко, свързано с миналото. В случая – с църковното минало. Знанието ни за него и изводите, до които стигаме благодарение на това знание, трябва да стъпват върху историческата истина, извличана от съхранилите се документи и източници, а не върху прибързани и идеологически украсени заключения.
Цялата статия: Св. Марк Ефески и Флорентийската уния от архим. Амвросий (Погодин)
Софѝя-Логос. Речник от Сергей С. Аверинцев
Софѝя-Логос. Речник е новото преводно издание в проекта Живо Предание. Образци на съвременното православно богословие. Книгата представлява второ издание на Втория том от Събраните съчинения на изтъкнатия руски филолог, философ, литературовед и библеист Сергей Сергеевич Аверинцев (1937-2004 г.), издавани в киевското издателство „Дух i лiтера”, и се превежда на български език с любезното съгласие и позволение на Константин Сигов – ръководител на научно-издателското обединение „Дух i лiтера” и добър приятел на екипа на Живо Предание.
Започваме с втория том от поредицата, тъй като в първия том Събрани съчинения на Сергей С. Аверинцев, издадени от „Дух i лiтера”, са включени почти изключително негови преводи, с коментари, на книги от Св. Писание на Стария и на Новия Завет (на трите синоптични евангелия, Книга на Йов и Псалмите), което по обясними причини привлича вниманието ни към тези текстове само като читатели – не и като преводачи.
В оригиналната си подредба томът започва с Речник, включващ енциклопедични статии за библейски и съвременни персонажи, и за някои от най-важните богословски термини и понятия, последван от статии – както четем в предисловието към книгата – „подбрани от Сергей Сергеевич специално за книгата София-Логос. Словарь,… посветени на темата за Премъдростта Божия и други библейски теми, на светоотеческото наследство, на руската философия и на пътищата на християнството в съвременния свят, … [заедно с] бележки и беседи на актуални теми”. Тъй като пък четири от тези статии бяха отдавна преведени в Живо Предание, в публикуването на тези текстове на български си позволяваме да разменим оригиналната последователност, започвайки от статиите, след които постепенно ще публикуваме и Речника на С. Аверинцев, с което се надяваме да допринесем и към вече достъпната на български език енциклопедична богословска литература.
На всички наши читатели пожелаваме приятни минути и часове с творчеството на изтъкнатия руски изследовател – с надеждата, че неговите текстове ще им бъдат за духовна полза и ще провокират у тях още много нови богословски вдъхновения.
Моето пътуване с о. Александър от Уляна Шмеман
Името и творчеството на прот. проф. Александър Дмитриевич Шмеман отдавна са добре познати на българския читател благодарение на вече огромния брой преводи на негови книги, статии и студии – включително и на неговите Дневници, които станаха достояние на света благодарение на неговата съпруга, след като о. Александър се беше вече упокоил в Господа.
Известно е, че зад личността на всеки изключителен учен – богослов, математик, биолог... – обикновено стои не по-малко интересен живот: детство, юношество, семейна, приятелска и други обкръжаващи го среди, които до голяма степен допринасят за развитието на талантите му. В това отношение животът на о. Александър не прави изключение и е добре, че имаме чудесната възможност, чрез творчеството му и най-вече чрез неговите Дневници да се потопим в него. Сега пък предлагаме на нашите читатели още един, по-различен поглед или, по-точно – поглед от различен ъгъл върху неговия живот.
Предлаганата нова книга съдържа спомени на неговата съпруга, Уляна Сергеевна Шмеман, за живота на о. Александър и на сем. Шмеман. Тя описва живота му, както и своя, от самото им раждане, като дава нови, интересни и любопитни подробности за житейския им път. Но разбира се, най-интересните и смислово наситени страници от тази книга са посветени на това, на което самата тя е била свидетел – техния съвместен живот, техния общ семеен път в епоха на множество изпитания. Тяхното пътуване минава през гладните, но щастливи години в Париж, с института „Св. Сергий”, през годините на войната, първите им срещи във Франция, отпътуването за Америка, изграждането на Православната църква там и т. н. По думите на самата Уляна, „тези спомени са моят начин да изкажа своята благодарност за щастието, което делих с отец Александър, и да повторя заедно с него: Господи, добре ни е да бъдем тук!”.
Новата ни книга се превежда на български език по своето второ оригинално английско издание (Schmemann, J. My Journey with Father Alexander, Montreal: “Alexander Press” 2007) и се публикува в електронен вид, в проекта Живо Предание, с безкористното и любезно позволение на своя издател д-р Джон Хаджиниколау – директор на Центъра за гръцки изследвания в Монреал, Канада, за което редакционният ни екип му изказва дълбоката си благодарност и признателност!
Цялата статия: Моето пътуване с о. Александър от Уляна Шмеман
Зная един човек в Христа. Живот и служение на стареца Софроний – исихаста и богослова от Навпактски митр. Йеротей (Влахос)
Светоотеческият период не е просто един изолиран етап от живота на Църквата. Свети отци има във всички епохи и всяка епоха има своите светци и големи богослови. Двадесетият век също даде своя принос в Преданието на Църквата, чрез свидетелствата на множество светци – мъченици, изповедници и богослови. Сред тях е архимандрит Софроний (Сахаров), когото Бог удостои едновременно с дара на духовното старчество и на богословието. С пълно основание Навпактският митр. Йеротей (Влахос) сравнява този изключителен съвременен духовник и богослов с преп. Симеон Нови Богослов. В книгата Зная един човек в Христа митрополит Йеротей разкрива в дълбочина личността и богословието на този съвременен свидетел на православието. Книгата е разделена на две основни части – в първата от тях личността и учението на стареца са разкрити чрез неговото богословско творчество, докато във втората авторът описва своя личен опит от срещите си с него.
Вярно на целта си да представя творчеството на най-изтъкнатите представители на православното богословие на 20 век, проектът Живо предание започва публикуването на тази книга на митрополит Йеротей, който от личен опит свидетелства, че Христос присъства сред нас неизменен не само в миналото, но също така и днес. Най-ярко обаче е Неговото присъствие в хора като архимандрит Софроний, в които Христос живее и в които се е изобразил. Посланието на автора към неговия съвременник е, че докато има святост, докато Църквата дава плодове като стареца Софроний, светът няма да свърши, а ще продължи да ражда нови жители на Небесното царство. В книгата се съдържат и много свидетелства, че сам Бог е прославил чрез чудотворство и харизматични дарове своя угодник, стареца Софроний, поради което и митрополит Йеротей е категоричен: „Ако отец Софроний не е светец, то светци въобще няма!”.
Книгата „Οίδα άνθρωπον εν Χριστώ”. Βίος και πολιτεία του Γέροντος Σωφρονίου του ησυχαστού και θεολόγου („Зная един човек в Христа”. Живот и служение на стареца Софроний – исихаста и богослова) се превежда и публикува на български език в проекта Живо Предание с изричното съгласие и с благослвовението на нейния автор – Негово Високопреосвещенство Навпактски и на Свети Влас митрополит Йеротей (Влахос).