Паметна книга за древността и всеобщността на съборната вяра

Мястото: избегнал градската многолюдност и тълпите, аз пребивавам в уединението на един манастир, разположен в отдалечено имение, където мога без много разсейване да следвам съвета на Псалмопевеца: „Мълчете и знайте, че Аз съм Бог“ [Пс. 46:10]. То е подходящо за осъществяване на моето намерение, защото, макар че за известно време се бях впуснал във вихъра на какви ли не печални светски битки, аз все пак хвърлих котва, воден от Христа, в пристанището на вярата, винаги и за всички най-сигурно, за да мога там, отхвърлил суета и гордост, да умилостивя Бога с жертвата на християнското смирение и да избегна не само крушенията в настоящия живот, но и пламъците в бъдещия век. А сега, в името Господне, ще пристъпя към целта си, за да опиша предаденото и поверено ни от предците по-скоро с точността на преразказващ, отколкото с претенцията на автор, като спазвам правилото да споменавам не всичко, а само важното; и това да става не с украсено и изтънчено, а с леснодостъпно и просто слово, така че повечето неща да изглеждат по-скоро набелязани, отколкото обяснени. Нека пишат прекрасно и изтънчено онези, които са водени или от вяра в таланта си, или от чувство за дълг. На мен ще ми стига да съм приготвил за себе си една Паметна книга, която ще ми помага да помня или по-скоро да не забравям: ще се старая, с Божията помощ, всеки ден, малко по малко, да я поправям и допълвам, събирайки наученото. Споменавам това в самото начало, така че ако тя случайно излезе от мен и попадне в ръцете на свети мъже, то те да не бързат да упрекват нищо в нея, а да приемат, че то предстои да бъде доизгладено чрез обещаните поправки.

Глава 2

И тъй, често съм разпитвал с голямо усърдие и върховно внимание доста мъже, отличаващи се със святост и ученост, как бих могъл по някакво сигурно и, така да се каже, универсално правило да различавам истината на съборната вяра от лъжата на еретическата поквара; и винаги, почти от всички, съм получавал подобен отговор: ако аз или който и да било би искал да разобличи надигащите глава еретически измами, да избегне клопките им и да остане в здравата вяра здрав и невредим, той би трябвало с Божията помощ двойно да укрепи вярата си: първо, чрез авторитета на божествения закон, и, второ – чрез Преданието на съборната Църква. Тук някой навярно ще попита: щом канонът на Писанието е съвършен и е повече от достатъчен за самия себе си във всяко отношение, то каква нужда има тогава да присъединяваме към него авторитета на църковното тълкуване? Тъй като очевидно, поради свойствената на Светото Писание дълбочина, не всички го приемат еднозначно, но един разбира неговите слова по един, а друг – по друг начин, така че сякаш колкото са хората, толкова са и тълкуванията, които могат да се извлекат от него. Защото Новициан го тълкува по един начин, Савелий – по друг, Донат – по друг, Арий, Евномий, Македоний – по друг, Фотин, Аполинарий, Присцилиан – по друг, Йовиниан, Пелагий, Целест – по друг, и накрая Несторий по друг. И затова е твърде наложително, поради толкова многото и тъй разнообразни криволици на заблудата, линията на тълкуване на пророците и апостолите да се очертае спрямо образеца, който представлява мнението на съборната Църква. А в самата съборна Църква трябва да се положат всички усилия да се държим към онова, в което навсякъде, в което винаги и в което от всички се е вярвало. Защото истинно и същински съборното, както личи от вложения в самото име смисъл, е онова, което обхваща почти всичко в една всеобщност. Но това ще бъде спазено, само ако следваме всеобщността, древността и единомислието. Ще следваме всеобщността, ако изповядваме, че единствената истинна вяра е тази, която цялата Църква изповядва навсякъде по света; древността – ако не отстъпваме по никакъв начин от мнението, за което се знае, че е било поддържано от нашите свети предци и отци; единомислието – ако се придържаме към определенията и мненията на почти всички йереи и учители в тази древност.

Глава 3

Та какво да стори християнинът в съборната Църква, ако една частица от Църквата се е отсякла от общението с всеобщата вяра? Какво друго, наистина, освен да предпочете здравето на цялото тяло пред болестта на един заразен и увреден негов член? А ако някоя нова зараза тръгне да петни вече не само една незначителна част, а цялата Църква? Тогава ще трябва да внимава да се придържа към старината, която вече не може да бъде прелъстена от измамата на никаква новост. Но ако и в самата старина се открие грешка от страна на двама-трима мъже, или пък на един град, или дори на някоя област? Тогава негова грижа ще бъде на всяка цена да предпочете пред дързостта или невежеството на малцинството, ако са налице такива, всеобщите решения на всеобщата Църква, взети в стари времена. А ако изплува нещо такова, за което не се открие нищо подобно? Тогава той трябва да се потруди да се консултира със съпоставените помежду им мнения на предците и да се допита до тях, поне до онези, които макар и по различно време и на различни места, постоянствайки в общението и вярата на едната съборна Църква, са били достойни за одобрение учители; и ако узнае, че нещо се е поддържало, писало, преподавало не само от един-двама, но от всички еднакво и единодушно, открито, честно, неотклонно, да разбере, че в това трябва да вярва и той без никакво колебание…

* Виж още: Св. Викентий Лерински