Иконография и почит на св. Григорий Паламà в късновизантийската и поствизантийската епоха

Епохата на 14 в. е кризисна за Източната Римска империя със столица Константинопол. От изток в Мала Азия през целия век от централна Азия почти безпрепятствено навлизат турски и други степни племена, тласкани от монголите в западна посока, а от север империята е притискана от славяните. Това е времето на апогея на Сръбското кралство, което успява да се намеси в гражданската война между Палеолозите и Кантакузините, и завзема територии не само в Македония, но дори далеч в Епир и Тесалия, както и покорява Българското царство, а и недвусмислено доминира във Влахия. През 1345 г., след превземането на Серес, сърбите установяват своето владение над всички градове около Солун. Техният владетел Стефан Урош IV (Душан) е успял да отнеме от ромеите значителна част от техните европейски територии, които иначе са били важният им хинтерланд и основен източник на средства, и човешки ресурси за войните на изток. В Мала Азия във владение на Константинопол са останали само по-големите укрепени градове с малко територии около тях и областта Понт. Съперничеството с редица западни държави също притиска ромеите в източната част на средиземноморския басейн. Империята е отслабена и лишена от средства, търговският ѝ флот отдавна е в миналото. Дипломацията на Константинопол се опитва да лавира между различните сили, гледащи към неговите територии с нескрит апетит.[1] В тази среда живее и работи св. Григорий Паламà – един от най-знаменитите авторитети на православното богословие не само през онази епоха, но и като цяло за традицията на Православната църква.[2] Рецепцията на църковната памет за него, както и на неговата богословска мисъл е от особено значение за православната традиция и представлява сама по себе си сериозен изследователски проблем. В настоящото изследване ще разгледаме рецепцията на светийската му памет сред православните християни в Османската империя, изразена най-вече през иконографските типове, с които светецът е изобразяван до средата на 19 в.

Светителското достойнство на Солунския архиеп. Григорий Паламà е признато в томоса на Вселенския патриарх св. Филотей Кокинос през 1368 г. Това е и първата засвидетелствана канонизация в Константинополската църква, осъществена със съборно потвърдено решение, т. е. първата формално потвърдена на събор светийска почит. Оттук тръгва и дългият път на споровете около този светец и в крайна сметка признат догматически авторитет на православието. Онова, което се знае за неговия живот и дейност, се намира в три ранни извора. Първият е похвалното слово на св. Филотей Кокинос за неговия духовен учител Паламà.[3] То е основно, тъй като носи богата информация за живота му и е написано между 1359 и 1368 г. Освен житиен и исторически текст, съчинението съдържа в себе си и информация за богословските дебати около мисълта на Паламà, което е от особено значение за разбирането на контекста на епохата. Вторият извор е енкомион (похвално слово) за светеца от Константинополския патр. Нил Керамевс,[4] а третият е кратко анонимно писмо.[5] Вторият и третият извор носят доста по-фрагментарна информация, но все пак като вторично свидетелство са важни за справки с по-ранното писание на патр. Филотей.

Паметта на св. Григорий Паламà още веднага след неговото провъзгласяване за светец започва да се чества на 13 или 14 ноември, заедно със св. Йоан Златоуст.[6] За това имаме сведения от времето на св. Симеон Солунски († 1429 г.), също разглеждан като важен исихастки персонаж в онази епоха. През следващите векове обаче тази традиция постепенно се изгубва и вероятно това е станало окончателно с въвеждането на печатните издания на гръцкия Миней, извършени във Венеция през 16 в.[7]

Най-ранната почит на Григорий Паламà като светец изглежда е регистрирана в градовете Солун, Касторя и Верия (Южна Македония, Гърция). В периода 1347-1359 г. св. Григорий Паламà е архиепископ (митрополит) на Солун, така че е логично тук да възниква и да се разгръща от най-ранно време култът към него като към светец. Константинополският патр. Филотeй в похвалното слово от 1368 г. споменава, че в Солун е вече налична икона на светеца.[8]

До днес обаче в Солун са съхранени три изображения на светеца от Късновизантийската и две от Османската епоха. От най-ранните едно се пази в храма „Св. Димитър”, а две са в манастира Влатадон, в горния град.[9] Името на Паламà стои на двата стенописа от Влатадон. Те са открити едва през 1982 г. при реставрация на манастира. Изображението в католикона се намира на входния отвор, водещ от нартекса към основното пространство на храма, на лицевата повърхност на северозападната четириъгълна колона. Тук Паламà носи архиерейски одежди, държи в ръцете си отворена книга; леко е обърнат на запад и силно наведен напред. Образът е тежко повреден поради изкъртване на мазилката за полагане на следващ пласт върху нея по времето на османското владичество, когато храмът е превърнат в джамия. Особеност на това изображение е леко извитият нос на св. Григорий; иначе стандартната широка и дълга брада и тъмните коси представляват характеристики, познати и от други по-късни изображения на светеца. От двете страни на нимба пише: Ο ΑΓΙΟΣ ΓΡΗΓΟΡΙΟΣ Ο ΘΕΣΣΑΛΟΝΙΚΗΣ (изображение Солун 1). За съжаление изображението е толкова силно повредено и допълнително опушено, че днес образът е трудно различим. Това е видно и на репродукцията.

Големият въпрос при това изображение е доколко то отговаря на действителните черти на Паламà. То може да се смята за доста ранно, което го прави и особено автентично. Обявяването на архиепископа за светец става през 1368 г., но вероятно жителите на Солун го почитат като такъв още веднага след смъртта му през 1359 г. От особеностите на техниката на изпълнение може да се смята, че стенописът е изготвен в края на 14 в. Според някои изследвания, стенописите от вътрешния храм са завършени някъде между 1360 и 1380 г.[10] В периода между 1383 и 1387 г. градът е под обсада от турците, а е превзет през 1387 г., като кризата за него продължава с пълна сила до 1430 г. Така че е изключено през това тревожно време да са изпълнени толкова висококачествени и скъпи стенописи. В периода 1351-1371 г. е основан манастирът Влатадон от братята Доротей и Маркос Влатис (мн. ч. Влатадес), а между 1371 и 1379 г. първият е архиепископ на Солун. Според местното предание и историческите сведения, изследвани от Георгиос Теохаридис, манастирът е основан върху пещера, в която известно време е живял самият св. Григорий Паламà, и която от своя страна се е намирала в исихастко монашеско обиталище, датиращо от още по-ранно време. Освен това двамата братя са се познавали със светеца лично, дори вероятно са били в близки отношения с него.[11]

В манастира се намира още едно изображение на св. Григорий Паламà. В купола на южния параклис – посветен на светите Безсребърници – е изобразен Христос Пантократор, а в триъгълните пространства под него са изписани четирима богослови. В източните триъгълни пространства са изобразени св. Йоан Богослов и св. Симеон Нови Богослов, а в западните – св. Григорий Богослов и св. Григорий – архиепископ на Солун. Всички са представени седнали като евангелистите, когато се изобразяват в тези пространства. Идентификацията на образите е направена от Георгиос Стойоглу, който отбелязва в изследването си за манастира Влатадон, че със сигурност основателите – двамата братя Влатадес – са били исихасти и последователи на Паламà, защото в този ранен параклис техният учител е изобразен като „четвъртият богослов” на Църквата – особено висок учителен статут, ако се има предвид особеното място в храма, където е разположена четворицата – на мястото на четиримата евангелисти.

Това разбиране е било разпространено от ранно време сред последователите на Солунския архиепископ, тъй като го виждаме споменато и при патр. Филотей Кокинос[12] (изображение Солун 2).

Няма съмнение, че то е плод на богословските развития през онази епоха – исихастките спорове, довели до избистрянето на определени богословски позиции. За съжаление, този образ е много лошо запазен.

На това изображение се различават, макар и трудно заради повредите на мазилката, лицевите характеристики, познати от изображението в католикона на манастира. Въпреки това, изображенията от параклиса са датирани от края на 14 или дори началото на 15 в. Следователно, те са малко по-късни от тези в католикона.[13] Според изследователката Хрисанти Циуми монасите във Влатадон вероятно са били последователи на Паламà и активни поддръжници на неговото учение, за което свидетелства изобразяването му както в католикона, така и в параклиса на обителта. Представянето му обаче като един от „богословите” на Църквата не е поставено в главния храм (католикона), а в параклиса, което предполага известна посветеност на онези, които го поставят в тази несъмнено най-авторитетна позиция в традицията на Църквата.[14] Специфичните лицеви характеристики на светеца, представени от художника, вероятно отговарят на тези на самия Паламà, тъй като, както казахме, тези изображения изглежда са най-ранните запазени до днес, тъй като се датират 10 до 50 години след смъртта му.

Другото изображение от Солун е това в църквата на св. Димитър в центъра на града. Тук той е изписан заедно със св. Йоасаф, въпреки че няма еортологична, литургична или теологична връзка между техните личности. Според изследователката Х. Циуми св. Григорий Паламà в лицето на св. Йоасаф почита, кадейки пред него с кадилница, имп. Йоан Кантакузин, чийто небесен покровител е св. Йоасаф. Императорът е бил приятел приживе на св. Григорий, негов поддръжник и последовател на учението му. А впоследствие приема монашество с името Йоасаф. С тази особена стенописна композиция не се отбелязва само значението на тези две личности от историята на Църквата, но и самото значение на исихазма като монашеска практика и учение, на които и двамата са поддръжници и утвърдители.[15]

В Солун се пази и една по-късна икона на светеца от Османската епоха, датирана някъде от края на 16 или 17 в. Тук той е изобразен заедно със св. Димитър – пазителя на града. Макар и късна, иконата също носи характерните особености на образа на светеца, като типът е от групата с папалитра на темето и архиерейски дрехи; затворена книга – Евангелие и благославящ с десница. Майсторът не е известен, но твърде вероятно е местен художник. Иконата се съхранява в манастира Влатадон, където е била изнасяна на празника на светеца (изображение Солун 4).[16]

Другото изображение, запазено в Солун пак от Османската епоха, е стенопис в храма Неа Панагия (Новата църква на Пресвета Богородица) в Солун. Тя е изписана към 1730 г. Тук светецът е изобразен заедно със св. Ахилий, св. Дионисий Ареопагит и св. Григорий Великоарменски. В този образ св. Григорий Паламà има къса широка брада и гъсти тъмни коси, като на темето няма папалитра. Облечен е в архиерейски одежди, държи в ръката си отворен свитък. Образът е съпроводен с надпис Ο ΑΓΙΟΣ ΓΡΗΓΟΡΙΟΣ ΠΑΛΑΜΑΣ (изображение Солун 5). Тъй като храмът е издигнат през 1727 г. върху развалините на византийски манастир на Богородица, вероятно почитането на Паламà на това място възвежда към много по-ранна традиция. Датировката е видна по ктиторския надпис над западния вход на храма, който се пази и до днес.

Образите в тази църква са изписани като имитация на Палеологовия ренесанс и е видно, че художникът е богословски отлично подготвен и владеещ чудесно технологията на фреско-стенописа. Работите му издават завиден талант и са далеч от иконографския примитивизъм, характерен за доста провинциални храмове от онази епоха.

Със сигурност от онова ранно време е засвидетелствана почит към св. Григорий Паламà и в района на Верия. Център на тази почит е известният Верийски скит – регион, в който св. Григорий, двамата му братя Теодосий и Макарий, и двете му сестри дълги години аскетстват. Котловината Алиакмон (Ἁλιάκμων), където е основана монашеската общност, е една от първите люлки на исихазма в Европа. Скитът представлява група от 50 манастира и е най-древният монашески център в континентална Гърция. В скита е запазена пещера, където Григорий е живял, както и агиазма, носеща неговото име. Св. Григорий е живял недалеч от манастира „Св. Йоан Предтеча”, намиращ се в Пиерия, южно от Алиакмон. Тук той идва през 1326 г. заедно с още десет монаси от Света гора заради честите турски нападения над манастирите там. През 1331 или 1336 г., след смъртта на майка си и на голямата си сестра Епихарис, той се завръща на Света гора, в еримитириото на св. Сава до Великата лавра поради сръбските нападения над Верия и района, при които едва не изгубва живота си.[17] В два храма в рамките на самия град Верия са съхранени негови изображения. Единият е стенопис в храма „Св. Георги Граматик”. Старият храм, престроен по-късно през османската епоха, се датира от края на 14 в. В южния кораб, на западната повърхност на източната стена е представен в цял ръст в средата на посветителна сцена, като от двете му страни са св. Атанасий Александрийски и св. Евтимий. Облечен е в епископски фелон от ранен тип; в лявата си ръка държи затворено Евангелие, а с дясната благославя. Освен външната иконографска идентификация образът е съпроводен с надпис Ο ΑΓΙΟΣ ΓΡΗΓΟΡΙΟΣ ΠΑΛΑ[μᾶς]. Лицето му е широко, с високо чело, широка плоска дълга брада и с къса къдрава черна коса без папалитра на темето (изображение Верия 1). Характеристиките на лицето са познатите ни от старите образи в Солун, но спецификата на изписването е по-характерна за Критската школа – със сухи и вдълбани черти на лицето, издължена осанка, тънки и дълги пръсти, като цяло доста аскетичен вид и непринудена строгост в изражението.[18] Освен архаичния полиставричен фелон светецът носи и омофор с кръстове и трудно забележими растителни мотиви.

Този иконографски тип е в тясна връзка с изображението на светеца от манастира Влатадон в Солун, датирано от 14 в. (изображения Солун 1 и Солун 2). Стенописът е интересен и с надписа-посвещение от дарители, поръчали направата му. Това е семейство от четири души (Дукена, Стамос, Андриани и Манолис от фамилия Псомас). Изследователят Евтимиос Цигаридас, имайки предвид ктиторската практика в региона, смята, че поне един от тях е смятал светеца за свой покровител и затова той е включен в ансамбъла. В надписа има и година – 7137 г. от сътворението, което ще рече 1627 г. по новото летоброене.[19]

Другото старо изображение на светеца във Верия се пази в храма Богородица-Панагуда (или „Сретение на Богородица”). Днес църквата е енорийска, но в онази епоха е била католикон на манастир, в който са живели като монахини сестрите на св. Григорий – Епихарис и Теодоти. Със сигурност светецът е посещавал манастира заради сестрите си и вероятно понякога е служел в него Литургия. По онова време тази църква се е намирала близо до южната порта на града, водеща към местността Алиакмон. Стенописът се намира на южната стена на олтарното пространство, заедно със св. Григорий Богослов и св. Йоан Милостиви. Св. Григорий Паламà е представен изправен в цял ръст, леко извърнат надясно. Облечен е в архиерейски одежди и благославя с десница, а в лявата ръка държи затворено Евангелие. Изображението повтаря типа от храма на св. Георги Граматик, но брадата е раздвоена, а чертите на лицето са доста по-груби и схематични. Изображението е съпроводено с надпис Ο ΑΓΙΟΣ ΓΡΗΓΟΡΙΟΣ ΠΑΛΑΜΑΣ и се датира от времето на изографисване на църквата – 1706 г. (изображение Верия 2).[20] Художествената му стойност е доста по-малка, тъй като очевидно художникът не е от най-изисканите на своето време. Върху косите и брадата са поставени отблясъци, които като че ли искат да подчертаят възрастта на светеца и не кореспондират с по-ранните му изображения. В движението на благославящата ръка е вложена динамика, като тя дори прилича на посягаща встрани. Дрехите повтарят движението на ръката като внушават подвижност в стойката на светеца. Носът му е изправен и малък, което не кореспондира с по-ранните му образи.

В католикона на скита Алиакмон се пази по-късна икона от 1834 г. на светите Дионисий в Олимп и Григорий Паламà. А на архиерейския престол допреди 20 години е имало преносима икона на светеца, за която за съжаление не се знае много, тъй като е изчезнала. Тази практика – да се поставя икона на светец на архиерейския престол – не е странна, тъй като в тази монашеска традиция често вместо икона на Христос – Велик архиерей (първосвещеник), се поставя икона на светеца-покровител на манастира.[21] В католикона се пази и частица от мощите на светеца, а панегирът на скита, т. е. неговият централен храмов празник, е на 14 ноември и на Втората неделя от Великия пост, и по този начин съвпада с почитта на св. Григорий, фиксирана още веднага след неговата кончина. Също важен празничен ден на монашеската общност е Втората неделя на Матей (след празника на Всички светци), когато се празнува и съборът (синакси) на светците на скита, сред които се нареждат св. Григорий Паламà и неговите братя Теодосий и Макарий.

Твърде вероятно тук почитта към св. Григорий Паламà да е една от най-ранните и може да се датира още след годината на неговата смърт – 1359 г., подобно на тази в гр. Солун. Така смята архим. Георгиос (Хрисостомос), въз основа на стенописа на светеца от храма „Св. Георги Граматик”.[22] В района на Верия, в манастира „Св. Панагия Довра” също се пази частица от мощите на светеца и той е почитан като един от покровителите му. В с. Хариеса под Науса, св. Григорий бива почитан като втори закрилник на местната енория, а празникът му е определен на 14 ноември. В енорийския храм на с. Палиос Продромос има икона на светеца, която е датирана от 1861 г. В енорията на с. Меси също се пази старопечатно издание на двамата светци, чествани на 14 ноември като храмови – св. Филип и св. Григорий Паламà.[23]

В похвалното слово, посветено на обявяването на св. Григорий за светец, издадено от патр. Филотей, се казва, че освен в Солун, още тогава и в гр. Касторя се издига вече храм, посветен на него.[24] Текстът е издаден през 1368 г. и следователно храмът е издигнат преди тази дата, а за да се построи такъв, трябва да е написано последование в негова чест и да е изрисуван иконографски негов модел, за което в словото има ясно писмено свидетелство.[25] За съжаление, в града не е запазена църква, посветена на светеца. Причината вероятно е, че или е била унищожена, или по-вероятно е била преименувана съобразно нуждите на местното население по време на османското владичество. В града обаче са запазени три изображения на Паламà. Най-старото е от 1401 г. и се намира в храма на тримата светци – Гурий, Авив и Самонас. Известен е сред местното население обаче в по-голяма степен с името „Света Троица”. Постройката е еднокорабна базилика, издигната през 1401 г. – датировка известна от ктиторския надпис.

Паламà е изобразен в конхата на дяконикона заедно със св. Евплий. Изображението е в цял ръст; облечен е в архиерейски одежди – фелон – и държи пред гърдите си затворено Евангелие. Брадата му е дълга, широка и разделена на две. Косата му е къса и черна и има папалитра на темето. Образът е съпроводен с надпис Ο ΑΓΙΟΣ ΓΡΗΓΟΡΙΟΣ ΑΡΧΙΕΠΙΣΚΟΠ[ος] ΘΕΣ[σ]Α[λο]ΝΙΚΗΣ Κ[αὶ] ΝΕ[ος] ΧΡΥ[σόστομ]ΟΣ Ο ΠΑΛΑΜΑΣ (изображение Касторя 1). Специфичните характеристики на лицето съвпадат с ранната преносима икона на светеца, пазена в Московския музей „Пушкин”, която вероятно произлиза от агиографско ателие в Солун и се датира през последната четвърт на 14 в.[26] (изображение Москва 1). Титулът „архиепископ” се открива само в ранните изображения и е сравнително рядък: има го още в единия от стенописите от манастира Влатадон в Солун (срв. изображение Солун 1), в иконата от Москва (срв. изображение Москва 1) и в преносимата икона от 16-17 в. (срв. изображение Солун 4), също намираща се във Влатадон. Прозвището – „Нов Златоуст” (Νέος Χρυσόστομος), което се среща единствено тук, също е важно, защото насочва към ранния култ на светеца. Както видяхме, в солунските стенописи през 14-15 в. той е смятан за равнозначен с най-авторитетните св. отци от християнската древност. Тук авторитетът му е изравнен с този на св. Йоан Златоуст. Неслучайно и ранното честване на паметта му е свързано с тази на Златоуст – 13 ноември. Това свидетелство е запазено от най-древното копие от последованието в негова чест. В него се казва: „Последованието се пее или след Златоустовото, или преди него в ден неделя”.[27] Химнът на св. Григорий всъщност е взет като образец от последованието на св. Йоан Златоуст и се изпълнява като неговия.[28] Лицевите характеристики на този стенопис също възвеждат към ранните образи от Солун, така че той стои в традицията на солунската школа.

В последованието (службата), дело пак на св. Филотей Кокинос, Паламà е възпяван като един от големите богослови на православието, равностоен на великите Василий Кесарийски, Йоан Златоуст и Григорий Богослов.[29] Същият метод за възвеличаване на светеца, като бива сравняван със същите богослови, виждаме в томоса от 1368 г. – явно характерен почерк на Филотей Кокинос, и както изглежда възприеман от цялото движение от негови последователи. Това богословско решение се е отразило пряко върху иконографията на Паламà. Същото видяхме още и в манастира Влатадон в Солун (изображение Солун 2). Същото внушение постигат и стенописите от трапезата на Великата лавра на Света гора, изписана през 1535 г. (изображение Света гора 1), както и в иконите от манастира на Великата лавра (изображение Света гора 2), икона и изображение от дверите на манастира Кутлумуш на Света гора (изображение Света гора 3 и 4), където той е изобразен заедно със св. Трима светители.

Във всички тези иконографски образци св. Григорий Паламà е поставен в контекста на най-авторитетните за византийското монашество, и като цяло богословие, отци, което свидетелства за развилия се още много рано сред неговите ученици в Солун култ към него като към не просто светец, а като към особено авторитетен изразител на православното учение, на който Църквата базира проповедта си. Неслучайно това схващане е отразено и в най-новите развития на Всеправославния събор в Крит (2016 г.), където в Енцикликата на събора изрично е включено учението на Паламà като изразяващо в пълнота православието – догмата за Църквата.

Доколкото изображението от храма на тримата светци от Касторя се датира от времето на построяването си – 1401 г., то принадлежи към групата икони и стенописи, произхождащи от най-ранното време на изграждането на култа към Паламà. Така че то е неразривно свързано с преносимата икона от Москва (изображение Москва 1) и стенописите от храма и параклиса на манастира Влатадон (изображения Солун 1 и Солун 2). И трите изображения според критериите на византийската иконопис се датират някъде между 1370 и 1400 г.

Около век по-късно е изписано изображението на св. Григорий Паламà в храма „Св. Георги Планински” в Касторя. Постройката произхожда от края на 14 в., но стенописът на Паламà е на втория пласт мазилка, така че е направен повече от век по-късно. Археологът Евтимиос Цигаридас го поставя към 16 в.[30] Намира се на източната стена на нартекса, изобразен е в цял ръст, фронтално, облечен в монашески дрехи с отличителни знаци на епископ. Благославя с десница и държи в ръката си отворен свитък. По отношение на лицевите характеристики образът кореспондира с московската икона и с изображенията от църквата на тримата светци от Касторя. Брадата му е широка и разделена на две, на темето има ясно различима папалитра. Този тип иконографско изображение е по-ограничено от другото – без папалитра и с архиерейски дрехи. Не може да се каже обаче кое е по-ранно. Скромното монашеско облачение на светеца се среща сравнително рядко. Освен тук, виждаме го и в едно изображение от манастира Влатадон, в трапезата на Великата лавра, датирано в 1535 г. (изображение Света гора 1) и манастира Ставроникита, датирано в 1546 г. (изображение Света гора 5), както и в едно по-късно изображение, явно следващо тези по-ранни, от манастира Пантократор пак на Света гора, датирано от 1743 г. Вероятно моделът цели да подчертае значението на светеца и неговото учение за православното монашество като изразител на исихастката духовност (изображение Света гора 6), доколкото той е бил негов защитник.

В подкрепа на такова становище е именно изображението от „Св. Георги Планински” в Касторя, където светецът е изобразен в най-долния иконографски пояс на нартекса, заедно с най-знаменитите представители на православното монашество – св. Антоний, св. Евтимий и св. Сава Освещени стоят от дясната му страна, а от лявата се различават ясно учителите на Църквата – св. Атанасий Велики, св. Василий Велики, св. Григорий Богослов и св. Йоан Златоуст. Те също са в монашески одежди.

Другият храм в Касторя, където е изобразен св. Григорий Паламà, е неголям параклис, посветен на св. Йоан Богослов, намиращ се в църквата „Панагия Мавриотиса”. Изписването на целия комплекс е установено по надпис, който го определя от 1552 г. Тук св. Григорий Паламà е изобразен в апсидата на светилището, в пояса на светците, стоящи между св. Богородица от горната част на апсидата и изправените долу светци – св. Григорий Богослов, св. Василий Велики и св. Йоан Златоуст. Паламà е изобразен в анфас, в кръгово пространство, носи архиерейски одежди, държи с лявата ръка затворен кодекс. На стенописа се различава ясно надпис на светеца: Ο ΑΓ[ιος] ΓΡΗΓΟΡΙΟΣ ΘΕΣΣΑΛΟΝΙΚ[ης] Ο ΠΑΛΑΜΑΣ. Според Евтимиос Цигаридас този тип икона на Паламà, който е без папалитра, с гъста тъмна коса, широка брада и широко лице, произхожда от изображенията в манастира Влатадон в Солун и има тясна връзка с изображението от манастира Кутлумуш. От същата традиция на изобразяване имаме още образци от Османската епоха. Най-впечатляващият е като че ли образът от параклиса на манастира Дионисиу на Света гора – Атон. Тук художникът е следвал плътно образеца с архиерейски дрехи, затворена книга, благославяща ръка, характерната брада и гъста тъмна коса без папалитра. Стенописът е от 17 в. и очевидно не е от най-добрите образци, но затова пък е отлично запазен (изображение Света гора 7).

От същата традиция са и следващите изображения на Паламà. Първото е от Скита на св. Йоан Предтеча на манастира Ивирон (изображение Света гора 8). Тук св. Григорий е изобразен заедно с един от най-големите вдъхновители на византийското монашество – св. Йоан Лествичник (Климакос). Това е преносима икона, датирана в 1783 г. Паламà е изобразен със скъпо архиерейско облачение и затворено Евангелие, като благославя с десница. Брадата му е плоска, за разлика от повечето изображения от този тип, и няма папалитра на темето. От същата традиция е и икона от 1807 г., намираща се в манастира Ксенофонт (изображение Света гора 9), където светецът е изобразен с друг важен аскет – св. Теодосий. Този иконографски образ получава своето развитие през 19 в. с типичните западни влияния върху него и го виждаме в преносима икона в храма „Успение Богородично” в с. Велвето до Козани (отново в Южна Македония, Гърция) (изображение Козани 1).

Докато иконографията на Паламà до края на 18 в. спазва в общи линии строго едната от двете древни традиции за изобразяването му като архиерей на Църквата и голям богослов, съпроводен или от най-авторитетните древни св. отци, или от велики аскети, изображението му от 19 в., налично в района на Козани, вече е твърде далече от характерните за него черти и образът му е автономизиран от други светци. Не е много ясно дали зографът е бил наясно със значението на неговото дело и учение, тъй като иконата е правена за празника на светеца, а не е била част от постоянния иконографски ансамбъл на храма. Имайки предвид спецификите в паметта за светеца и изчезването на неговото почитане в огромни райони в Османската и Руската империя от 17 в. насетне, твърде вероятно е изчезването на образа му и практически неговата подмяна със стандартен архиерейски образ да е плод на избледняването на богословския спомен за него.[31] Ранните изображения са свързани по-скоро с традицията на гр. Солун и неговия патронен светец, за което говори не само иконографията, но и химнографията на службата на Паламà. Цяла част от службата на св. Димитър е интегрирана в последованието на св. Григорий Паламà,[32] а в канона на светеца той, подобно на св. Димитър, е наречен παραμύθιον и καύχημα на жителите на Солун.[33] В началото иконите, изразяващи паметта за светеца, се свързват с велики отци на Църквата като св. Трима светители, а впоследствие зачестяват композиции, в които е свързан със знаменити аскети. В крайна сметка обаче отслабването на паметта за него и богослужебното му почитане през вековете достига до 18-19 в., когато богословският елемент в изобразяването му изчезва и не е сигурно дали зографите, изобразявайки го, са били осведомени за богословския му принос, подчертаван изрично в иконографията му от Късновизантийската епоха.

Изображения:

Солун 1

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Солун 2

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Солун 3

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Солун 3а

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Солун 4

 

 

 

 

 

 

 

 

Солун 5

 

 

 

 

 

 

 

Верия 1

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Верия 2

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Касторя 1

 

 

 

 

 

 

 

 

Касторя 2

 

 

 

 

 

 

Москва 1

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Света гора 1

 

 

 

 

 

 

 

 

Света гора 2

 

 

 

 

 

 

 

 

Света гора 3

 

 

 

 

 

 

 

Света гора 4

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Света гора 5

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Света гора 6

 

 

 

 

 

 

 

 

Света гора 7

 

 

 

 

 

 

 

Света гора 8

 

 

 

 

 

 

 

 

Света гора 9

 

 

 

 

 

 

 

 

Козани 1

 

 

 

 

 

 

 

 

 

* Настоящото изследване е осъществено в рамките на проект, посветен на паметта и изображенията на св. Григорий Паламà в Православната църква, който е финансиран по НИС на СУ „Св. Климент Охридски“.

За първи път текстът е публикуван в сп. Християнство и култура, бр. 3 (30), 2018, с. 57-71 (бел. ред.).