Мобилно меню

4.9130434782609 1 1 1 1 1 Rating 4.91 (46 Votes)

10408556 719581468148831_5303706270902609055_nТи, Господи, докога? Защо ме изостави?

Изтерзан от помислите и промените на благодатта, в състояние на отдалечаване на Божията благодат, св. Силуан Атонски стига дотам да изрече тези думи от Давидовия псалом, където изглежда, че Бог изоставя човека. За човека това е нещо много трудно и страшно дори само като мисъл, а още повече, ако преживява това състояние като реалност. Но за да бъдем точни, трябва да кажем, че Бог никога не оставя човека, благодатта винаги пребъдва в него. Тя обаче се скрива, по думите на светите отци, не действа, за да остави човека с убеждението, че е оставен да действа сам. По тайнствен и невидим начин обаче тя винаги активира всичко у всеки, който желае да се подвизава в Христос.

След това старецът Софроний пише:

„Многоценният вековен опит на отците е показал, че мнозина са се удостоили да ги посети благодатта в началото на тяхното обръщане към Бога. Само малцина обаче са претърпели борбата, която е необходима, за да придобие подвижникът отново, вече познавателно, благодатта, с която е бил удостоен в началото”.

Тук старецът Софроний казва нещо, което е доказано от опита на хората, подвизавали се по пътя на Духа, а именно, че мнозина са били удостоени с посещението на благодатта в началото на обръщането си към Бога. Впоследствие обаче малцина са тези, които са претърпели борбата, за да имат познание и трайно пребиваване в Божията благодат. Това се случва и с почти всички нас.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (21 Votes)

ecpyrovolhthissa2Света гора като градина на света Богородица

Географски Света Гора е известна като Атон, а духовно като „Градината на св. Богородица”, като място, отделено на св. Богородица, място, посветено на Божията майка, място за особена чест и преклонение към нея, като място за покой на св. Богородица. Бидейки място на Бога (разбираме това богословски) и обител на толкова много светци (това го виждаме в множеството техни св. мощи и чудеса) в съзнанието на светогорските отци още от началото на историята на Света Гора за личността на св. Богородица се говори специално.

Действително светогороският типик на всяко последование включва допълнителни моления и молитви към св. Богородица, каквито са всекидневното четене на последованието на акатиста към св. Богородица, на Теотокария, специални химни и единични бдения, посветени на нейни икони или чудеса. Всеки от двайсетте светогорски манастира пази като драгоценно съкровище голям брой богородични икони, като на някои от тях се приписват чудодейни свойства и се споменават впечатляващи свръхестествени събития, свързани с отправена към тях молитва, чудни явявания, истории и т. н.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (35 Votes)

Arhangelovden-2007„Ние не можем да не говорим за това, което сме видели и чули”  (Деяния 4:20)  

На 9 юни се навършват две години от блажената кончина на архим. Назарий (Терзиев).

Старецът Назарий беше от един от последните старци-наставници от старото поколение монашество. Старчеството е призвание, дар от  Бога и не се придобива с похвати и умения. Дядо Назарий, угодникът Господен, беше пратен тук да поживее на земята на точното място и в точното време, в един преходен период на видимо оскъдняване на вярата. Той всячески се стараеше да заздрави Църквата и монашеството и това бе неговото призвание. „Църквата ни малко е обезсоляла...” – казваше със загриженост и добавяше: „Ние сме си виновни...”

Кокалянският манастир стана „обител майка” за монаси, свещеници и много миряни, пазещи вярно и докрай вярата в сърцата си. Ако се върнем  петдесет години назад в най-новата ни църковна история, няма да открием друг свещенослужител, който да е дал толкова много духовни чеда на православната ни Църква. Само монасите, постригани под мантия на дядото, са четиринадесет. От тях има епископ, петима са изпратени на Света Гора за обновяване на братството на българския Зографски манастир, изпаднал във втората половина на миналия век в критичния си минимум откъм монаси. Останалите сега са игумени на манастири или ефимерии във възстановени манастири.

4.8809523809524 1 1 1 1 1 Rating 4.88 (42 Votes)

dqdo-Nazarij 2-2006Изминаха вече две години от кончината на праведния архим. Назарий – дългогодишен игумен на Кокалянския манастир „Св. Архангел Михаил” край София. Тази година на 9 юни ще се възпомене неговата памет в манастира отново от духовните му чеда и всички онези, които „помнят своите наставници във вярата” и не забравят, че те са духовните им родители. И както винаги, когато си спомняме за някого, е редно да разкажем нещо за живота му. За разлика от повечето други православни страни, ние българите (необяснимо защо) все мълчим по въпроса за живота и духовния подвиг на малкото ни родни праведници. И макар не „в духа на Дядото”, с присъщото му отбягване на показността, ще си позволя да кажа нещо за него. Нека ми прости!

Старецът Назарий беше скромен и същевременно велик духовен наставник, чрез онзи дар на „старчеството”, с който го бе дарил Господ за предания му „живот по Бога”. В годините назад, и през социализма, и през 90-те – в прехода, пък и по-късно, неговата обител – Кокалянският манастир стана „духовен оазис” (по думите на Неврокопския митрополит Натанаил), в който намираха утеха и напътствие стотици човешки души, търсещи искрено Бога. И както се казва: „Който търси, намира!” Мнозина православни намериха духовна утеха, напътствие във вярата, в живота, чрез примера, словата и молитвата на „Дядото”. Той беше благодатен – факт, очевиден за всички. Дарената му от Бога благодат преливаше, като от препълнена чаша и се докосваше до сърцето на всеки, който общуваше със Стареца. Всеки усещаше нахлуващия духовен мир, надежда, неописана радост, сигурност – плод от всяка среща с него. За духовните чеда всяко качване до Обителта и разговор с отец Назарий беше средство да напълниш душата си с благодатни сили. Както някои се изразяваха: „Отиваме да заредим батериите при Стареца!” – Онези духовни батерии на сърцето, които бързо се изчерпваха от теготата на ежедневието и суетата на мирския живот.

4.7894736842105 1 1 1 1 1 Rating 4.79 (19 Votes)

S

В последно време бяха издадени доста църковни книги, в които се описва живота на подвижниците на благочестието от най-ново време. За съжаление, обаче, всички тези книги са за хора от другите националности. За наши добри духовници няма написано много. Това се дължи от една страна на факта, че такива почти липсват, а от друга, че при нас няма такава традиция да се описват и запазват за поколенията спомените за нашите наставници във вярата.

Изпитваме не малко притеснение, започвайки да описваме нашите спомени и впечатления за приснопаметния дядо Назарий. Първо, знаейки неговото отношение приживе, към всеки опит да се каже нещо добро за него, и второ осъзнавайки трудността да се опише един живот, който е бил скрит, невидим за всички, които го познаваха. За някои от нас които се качвахме в манастира, въпреки че внимателно го наблюдавахме години наред, винаги неговата духовност  ни се изплъзваше. Така с годините ни се притъпи бдителността, виждайки в него не кой знае какво, като накрая някои бяха и се разочаровали.

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...

Това е удивителен духовен закон: започваш да даваш това, от което сам се нуждаеш, и веднага получаваш същото двойно и тройно.

 

    Игумен Нектарий (Морозов)