Мобилно меню

4.5357142857143 1 1 1 1 1 Rating 4.54 (140 Votes)

„Ония пък, които са Христови, разпнали
са плътта си със страстите и похотите“
(Гал. 5:24)

Монашеството води своето начало от подвижническия начин на живот на св. Антоний Велики (ок. 250 (251) – 356 г.), който пръв събира около себе си братя, пожелали да се отдадат на молитва, пост и аскетически трудове. Макар че възниква в края на третото и началото на четвъртото столетие, монашеството има своите библейски основания.

В Св. Писание като негов предобраз служи оброкът, който назореите са давали пред Бога (Числ. 6 гл.), както и примерът на пророците Илия, Елисей и Йеремия, които не са имали съпруги. Св. Богородица като девица е била удостоена да носи Бога Слово в утробата си и да Го роди, оставайки дева завинаги е била вдъхновение на желаещите да отдадат целия си живот на Бога.

4.6666666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.67 (15 Votes)
Св. Йоан ЛествичникЧетвъртата неделя от Великия пост Светата Православна църква е посветила на св. Йоан Лествичник и е отредила този празничен ден за специална богослужебна прослава на неговата памет. Църквата почита този свети отец като изключителен християнски подвижник на благочестието и забележителен духовен наставник и учител на истините на добродетелния живот. Тя чества винаги особено усърдно и тържествено паметта му в този неделен ден от Светата Четиридесетница, защото със своето подвижническо и учителско дело св. Йоан Лествичник се е превърнал в истински образец за следване от християните и достоен пример за подражание във времето на Великопостната духовна подготовка на вярващите по пътя на тяхното усъвършенстване в християнските добродетели.

4.9764705882353 1 1 1 1 1 Rating 4.98 (85 Votes)

ArSymetmon_300.jpgИзвестни са думите на Христос към стареца Силуан: „Дръж ума си в ада и не се отчайвай“. В тях е синтезът на духовния опит на аскета, какъвто е бил старецът Силуан. Такъв е бил и о. Софроний, такива трябва да се стремим да бъдем и ние. В тях е същността на съзнанието за нашия грях, нашата немощ, нашата отдалеченост от Бога пред лицето на Неговата безкрайна любов. Всеки християнин трябва да придобие този опит, независимо какво е духовното му равнище. Ние не можем и не трябва да копираме живота на св. аскети, но нашият личен опит винаги е аналогичен на техния опит, според мярата на нашето боготърсачество.

Когато опитът от познаването на Бога в нашия земен живот е толкова наситен, както е при стареца Силуан и при стареца Софроний, той придобива вечна стойност, независимо с какви думи е описан – с обикновени или със словата на учените и богословите.

Монахът, отшелникът в пустинята, не е отделен от света. Когато размислим дълбоко, осъзнаваме, че онтологично ние сме свързани в греха с цялото човечество. Когато светец, какъвто е старецът Силуан, а и старецът Софроний, опитно познае океана на своята греховност пред лицето на Божието милосърдие, не му остава нищо друго освен да се обърне към Бога – заедно обаче с целия свят, защото той е свързан с този свят.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (16 Votes)
архим. ЙоанНе­от­дав­на от Псков­с­ко-Пе­чор­с­кия ма­нас­тир ми поз­въ­ни мо­ят ду­хо­вен нас­тав­ник ар­хим. Йо­ан Крес­тян­кин и ми ка­за: “Е­то, аз ско­ро ще ум­ра. За­то­ва се пот­ру­ди, на­пи­ши то­ва, ко­е­то пом­ниш и ис­каш да ка­жеш за мен. Пос­ле та­ки­ва не­ща ще взе­ме­те да раз­каз­ва­те, че да ста­не ка­то с отец Ни­ко­лай, за ко­го­то са­мо де­то не пи­са­ха, че кот­ки е въз­к­ре­ся­вал при­жи­ве... А та­ка аз сам ще ви­дя как­во е на­пи­са­но за мен и ще бъ­да спо­ко­ен.”

Из­пъл­ня­вай­ки пос­лу­ша­ние към моя ду­хов­ник, прис­тъп­вам към те­зи за­пис­ки с на­деж­да­та, че ба­тюш­ка­та сам ще от­де­ли зър­но­то от пля­ва­та, ще под­с­ка­же не­що про­пус­на­то и ще поп­ра­ви до­пус­на­ти­те греш­ки... Ня­ма да пи­ша мно­го за то­ва как­во оз­на­ча­ва за мен отец Йо­ан. Це­ли­ят ми мо­на­шес­ки жи­вот е не­раз­рив­но свър­зан с не­го. Той е бил и си ос­та­ва за мен иде­ал за пра­вос­ла­вен хрис­ти­я­нин, мо­нах, лю­бящ и взис­ка­те­лен све­ще­ник и нас­тав­ни­к

4.9130434782609 1 1 1 1 1 Rating 4.91 (23 Votes)
starez.jpg- Как мо­на­си­те пос­ре­щат бо­лест­та
- С тър­пе­ние и из­д­ръж­ли­вост. „Бо­лест­та е Бо­жие по­се­ще­ние”, каз­ват.
Вед­нъж един мо­нах ми каз­ва: „За да ми из­п­ра­ти Бог бо­лест­та, зна­чи, че си е спом­нил за мен и не­що ис­ка да ми ка­же. Той си знае как­во. И То­зи, Кой­то ми я е дал, Той и ще ми я взе­ме, ко­га­то и ако Сам по­же­лае.”
Как­во да ка­жеш?
Дя­до Ев­ге­ний каз­ва: „По­ра­ди че­ти­ри при­чи­ни Бог да­ва бо­лес­ти­те: за­ра­ди гре­хо­ве­те на на­ши­те ро­ди­те­ли, за­ра­ди на­ши­те соб­с­т­ве­ни гре­хо­ве, за да се на­у­чим на тър­пе­ние и сми­ре­ние и по­ра­ди ед­на чет­вър­та причина, ко­я­то са­мо Той знае.”

 

И рече старецът...

Който следва Христа в самота и плач, е по-велик от оня, който слави Христа в събранието.

Св. Исаак Сирин