Мобилно меню

4.8135593220339 1 1 1 1 1 Rating 4.81 (59 Votes)

paisiowБог не въздейства по никакъв начин върху свободата на човека. Всичко онова, което отпреди е записано в Писанията или светците са пророкували, не е предопределено от тях - те просто са го пред-видели. Тоест, едно е пред-определям и друго пред-виждам. Те са видели събитията отпреди. Понеже са щели да станат, затова и са ги видели, а не обратното. И така, свободата на човека не се отменя по никакъв начин. Бог не иска и никога не е правил това - да отмени свободата на някое същество, защото Той има благородство и което е дал, не взема обратно. Божиите дарове са неотменими. Свободата на волята, която ни е дал, е от първите блага; затова носим пълна отговорност за своите дела. Ние сме отговорни за своите постъпки. Не е виновен пророкът, че св. ап. Петър се отрече или Йуда предаде Христос, а защото е щяло да стане това, затова и пророкът го е пред-видял и го е пред-сказал. Що се отнася до това, как го е пред-видял и по какъв начин, това са тайни на Светия Дух. Не можем да ги разберем, най-малкото докато сме на това равнище, на което сме сега. Нима можем да разберем как светците са виждали в бъдещето? Аз съм виждал такива добродетелни хора както стареца Порфирий, стареца Паисий, папа-Ефрем в Катунакия и много други. Как виждаха в бъдещето?

4.875 1 1 1 1 1 Rating 4.88 (64 Votes)

Старцът ПаисийДа обикнеш някого истински – значи да се поставиш на мястото на другия. Така човек отстранява от любовта чуждото тяло на своето „аз” (самолюбието) и е готов да приеме и да понесе всяка трудност и изпитание

***

Когато казваме, че е необходимо да се поставим на мястото на другия, за да го разберем, това не означава да го направим буквално. Нима за да осъзнаеш колко е трудна работата на майстора, трябва непременно пет-шест години да изпълняваш неговите професионални задължения? Ако наистина съчувстваш на скърбящия, на болния, ще го разбереш, дори да не си минал през същите трудности.

Нима трябва да станеш бебе, за да разбереш какво изпитва то? Постави се на негово място: то лежи на едно място, загърнато в пелени, ни да се почеше може, ни да мръдне… Като го заболи нещо, дори не е способно да каже на някого за това. Не е нужно старецът да легне в люлката, за да разбере какво му е на едно малко дете.

3.7692307692308 1 1 1 1 1 Rating 3.77 (39 Votes)

митрополит Йосиф„На умрелите в благочестие е приготвена превъзходна награда” (2 Мак. 12:45), четем в св. Библия.

Да, вярвам в това. Вярвам и изповядам също, че старецът Назарий умря в благочестие и ще получи награда от Бога. Каква? Да бъде с Бога в рая. Как ще почувства това? Със способността си да се наслаждава още тук на земята в Кокалянския манастир на духовно красивото, на божествените блага, които раят предлага на праведниците.

След Христовата победа над смъртта само тялото умира временно до деня на Второто пришествие, а душата отива при Бога и получава живот в блаженство.

Разбира се, до края на четиридесетия ден по двадесет и четири часа на денонощието душата на стареца Назарий се радва на почитта, спомена и молитвите на толкоз негови духовни чеда и почитатели по целия свят. Не само в манастирите в родината, но и в енорийски църкви у нас и в задграничните ни епархии се отслужват заупокойни литургии и молитвени помени за него – съответно на третия, деветия, двадесетия и особено на „равненката“ на четиридесетия ден.

4.9550561797753 1 1 1 1 1 Rating 4.96 (89 Votes)

4727_1069192489591_1219443155_30184799_199957_n.jpgЕдин съвременен богослов, Лимасолският митр. Атанасий, изрича провокативните слова, че ако християните не могат да докажат своята вяра, то те нямат право да настояват пред света за нейната истинност. Но за какви доказателства става дума, какви аргументи могат да направят безспорно Божието присъствие сред нас, след като Самият Той не пожела да направи очевидна Своята божественост, когато преди две хиляди години ходеше сред нас, пълен с благодат и истина (Иоан 1:14). Христос умали Себе си, смирявайки се и ставайки един от нас – така направи Своята божественост безспорна само за сърцата, очевидна само за очите на ума. Тогава какво излиза – че Бог е пожелал да укрие Себе си от света? Не, ни отговаря Евангелието: „Никой не крие светило под съд или под одър, но го слага на светилник“ (Лука 8:16). Бог не иска да се крие от Своето творение, но иска това да стане по единствения правилен начин – чрез личния, неповторим опит на Срещата. Тази Среща между човека и Бога и между творението в цялост и неговия Създател е най-великата тайна на вселената. Нейната врата открехват пред нас светците.

Нашето общество не може да разпознае светостта, защото не вярва в Срещата. Нищо друго не може да я подмени – нито майчината любов, нито саможертвата, нито светостта на живота сам по себе си, нито която и да било човешка ценност, която хората смятат за „свята“. Тази святост е относителна, тя остава метафорична и може лесно да бъде оспорена, ако зад нея не прозира нейният Източник – Бог.

4.7619047619048 1 1 1 1 1 Rating 4.76 (84 Votes)
1_27.jpgЦърквата посвещава тази неделя от Великия пост на св. Мария Египетска - великата отшелница от Египетската пустиня, чийто живот в продължение на векове вдъхновява християните към покаен подвиг и свидетелства за Божията милост. За модерния човек нейният подвиг е екзотичен и непонятен житейски избор, но и за православните християни той е непонятен идеал от далечното минало, който едва ли има някакво приложение в ежедневието ни. За опита на пустинята и за това какво вдъхновява хората в миналото и днес да тръгнат по пътя на отшелничеството говори монах Михаил Хаджиантониу в отговор на въпроса: щастлив ли е животът на пустинника?

Пустинята е вторият етап на общежитийния монашески живот. След като човек успокои малко страстите си, живеейки сред останалите монаси и започне да владее над помислите и фантазията си, тогава може да отиде да живее сам в исихия. Тоест, първата и необходима предпоставка, за да живееш отшелнически, е душевното равновесие с тенденция то да прерасне в постоянен и дълбок сърдечен мир. Ще го кажем и по друг начин, а именно, че на отшелника са забранени резките душевни обрати. От радост към тъга и от тъга към ентусиазъм. Втората предпоставка е, човек да се научи да контролира времето си. Времето никога не достига за това, което той иска да направи – имаме предвид за духовното дело. И първото, което би искал да каже на Бога такъв човек, когато Го види, е „ако направиш нов опит да сътвориш света, направи денонощието 30 часа”. Горното обаче го твърдят и светските хора и това ги изпълва със стрес, безпокойство и душевна умора, защото не могат да изпълнят всички задължения от списъка си, докато за отшелника духовните занимания, всяко от което притежава неповторима собствена красота и освежава по различен начин сърцето му, не могат да се поберат в часовете на едно денонощие.

 

И рече старецът...
Имайте непресторена любов помежду си, пазете Преданието, и Бог на мира да бъде с вас и да ви утвърди в любов.
 
Св. Павел oт Обнора