Четвъртата неделя от Великия пост Светата Православна църква е посветила на св. Йоан Лествичник и е отредила този празничен ден за специална богослужебна прослава на неговата памет. Църквата почита този свети отец като изключителен християнски подвижник на благочестието и забележителен духовен наставник и учител на истините на добродетелния живот. Тя чества винаги особено усърдно и тържествено паметта му в този неделен ден от Светата Четиридесетница, защото със своето подвижническо и учителско дело св. Йоан Лествичник се е превърнал в истински образец за следване от християните и достоен пример за подражание във времето на Великопостната духовна подготовка на вярващите по пътя на тяхното усъвършенстване в християнските добродетели.
Кой е св. Йоан Лествичник?
Св. Йоан Синайски, известен повече като “Лествичник”, е бил игумен на прочутия Синайски манастир “Света Екатерина”. Той е автор на забележителната и много известна в Православния Изток и целия християнски свят книга “Лествица” (или “Стълба към Небесния Рай”).
Свети Йоан Лествичник създава своята книга като духовно ръководство за монасите от поверения му манастир на планината Синай, където се подвизава през втората половина на VІ и началото на VІІ век. Той постъпил още твърде млад в монашеското братство на планината Синай и прекарал няколко години под вещото ръководство на опитен духовен наставник, а след неговата земна кончина се усамотил в пустинята и прекарал в отшелничество близо 40 години. След това светият отец станал игумен на големия общежитиен Синайския манастир и, прославен като опитен и авторитетен духовен учител и наставник, бил помолен да изложи писмено своето учение за духовния живот, за да послужи то като ръководство за нравственото подвижничество на монасите. Така се появила “Лествицата”, която до ден днешен остава ненадмината по своя авторитет духовна творба и истински шедьовър на християнската аскетическа традиция. Тази книга е изключително ценена в духовната традиция на Църквата, защото съдържа в обобщен и систематизиран вид нейното богоозарено учение за основните принципи на нравственото подвижничество във вярата и християнските добродетели и правилата за духовно усъвършенстване и аскетичен живот. “Лествицата” е изключително авторитетна, добре позната, четена и преписвана особено активно в монашеските центрове на Православния изток и славянския свят.
За “Лествицата”
В книгата на св. Йоан Лествичник аскетичния живот на монасите и нравственото усъвършенстване на всеки християнин са представени като постепенно духовно израстване в християнските добродетели вяра, надежда и любов, намиращи се в основата на духовната стълбица (лествица) към Божието съвършенство и придобиването на спасението. В нея се съдържа подробно описание на духовния живот на християнския подвижник, представен под формата на 30 духовни стъпала. Това разпределение на стъпалата или степените на духовния живот съответства на християнското учение за следването на Иисус Христос като път за придобиване на нравствено съвършенство от вярващите, което от своя страна се основава на известните думи на св. ап. Павел за степените на духовно израстване и “достигане до пълната възраст на Христовото съвършенство”.
И така духовният живот в “Лествицата” е представен като стъпаловидно изкачване към Бога до достигане на духовно-нравственото съвършенство в любовта. При това възрастване и изкачване по стъпалата на съвършенството подвижникът се освобождава от определена страст или духовен недъг и придобива на нейно място съответната добродетел. Така човешката душа от обиталище на страстите и пороците става изпълнена с добродетели и се уподобява на Бога. За очистване от порочните страсти и утвърждаването в съответната християнска добродетел стъпалата на духовния живот са подредени възходящо, а тяхното изкачване води до по-пълно приближаване до Бога и усъвършенстване в благодатната християнска любов. При това, според св. Йоан Лествичник, Сам “Бог е художникът на добродетелните души”. Според него ние само начеваме духовния подвиг, а Бог го увенчава с успехи и духовни дарби. От нас, обаче, се изисква да положим усилие, усърдие и постоянство в духовната борба със страстите и да се придържаме към постоянен молитвен подвиг за придобиване на Божията благодат. Дарът на покайните сълзи, според светия отец, е един от белезите на успешното подвижничество по този път и благодатен духовен плод на очистването на душата от страстите.
Движението към Бога и възрастването в богоуподобяването, според учението на Църквата и светоотеческата аскетическа традиция, се постига в съвършенството на любовта към Бога и ближния, а любовта се основава върху вярата, смирението, покаянието, усърдието, борбата с порочните страсти, твърдата надежда и упование в Бога, които се разглеждат като необходими стъпала, предшестващи съвършената любов, до която християнският подвижник в благочестието трябва да се изкачва последователно. Твърдата основа на духовната стълбица на добродетелите е в християнската вяра, смиреномъдрието, упованието на Бога и любовта към ближния. Нравственото усъвършенстване и напредването в добродетелите е изкачване на духовната стълба към небето с помощта на Божията благодат и влизане в Божието царство по пътя на покаянието. Ако загуби своето смирение, покаяние и трезвост на ума и ако не се уповава на Божията благодат, християнинът може да падне от духовната лествица независимо на кое стъпало се намира.
Следва да отбележим също, че това учение за нравствения живот, което се съдържа в “Лествицата” е един от основните извори на Православната исихастка духовност, а св.Йоан Лествичник – един от най-големите и ранни учители на пътя на постоянната молитва към Бога. Това исихастко учение е свързано с духовното уединение, покайното самопознание и очистване на сърцето и непрестанното общение с Бога в съзерцанието на Неговата благодатна светлина. Ето защо в Православната църква “Лествицата” на св.Йоан Синайски остава един от основните извори на християнското учение за духовността и важен свод от правила за монашеската аскеза. Тя придобива широка известност и разпространение в целия християнски свят както на Изток, така и на Запад, и векове наред остава като първостепенно ръководство за духовния живот на монасите. Това е така, защото учението на “Лествицата” съдържа богатия духовен опит на отците анахорети от Синайската пустиня и е скъпоценен плод на практическото подвижничество в борбата със страстите и невидимата духовна бран с поднебесните сили на злото, които самият св. Йоан Лествичник е преминал мъжествено в своя духовен и монашески път. В това духовно дело той се удостоил да увенчае своя подвиг с благодатните плодове на богоозарена мъдрост и знание, а духовната опитност, която е постигнал в своя отшелнически живот е споделил със смирение и скромност не за своя прослава, а за Божия слава, за духовна полза и поучение на вярващите. Ето защо свети Йоан Лествичник е почитан от Църквата като опитен духовен наставник и учител на нравственото съвършенство, преподаващ верните и благословени от Бога пътища за очистване на душата от греха, придобиване на християнските добродетели и просвещаването на ума и сърцето с Божията благодат за придобиване на спасение и вечен живот.
Св. Йоан Синайски, известен повече като “Лествичник”, е бил игумен на прочутия Синайски манастир “Света Екатерина”. Той е автор на забележителната и много известна в Православния Изток и целия християнски свят книга “Лествица” (или “Стълба към Небесния Рай”).
Свети Йоан Лествичник създава своята книга като духовно ръководство за монасите от поверения му манастир на планината Синай, където се подвизава през втората половина на VІ и началото на VІІ век. Той постъпил още твърде млад в монашеското братство на планината Синай и прекарал няколко години под вещото ръководство на опитен духовен наставник, а след неговата земна кончина се усамотил в пустинята и прекарал в отшелничество близо 40 години. След това светият отец станал игумен на големия общежитиен Синайския манастир и, прославен като опитен и авторитетен духовен учител и наставник, бил помолен да изложи писмено своето учение за духовния живот, за да послужи то като ръководство за нравственото подвижничество на монасите. Така се появила “Лествицата”, която до ден днешен остава ненадмината по своя авторитет духовна творба и истински шедьовър на християнската аскетическа традиция. Тази книга е изключително ценена в духовната традиция на Църквата, защото съдържа в обобщен и систематизиран вид нейното богоозарено учение за основните принципи на нравственото подвижничество във вярата и християнските добродетели и правилата за духовно усъвършенстване и аскетичен живот. “Лествицата” е изключително авторитетна, добре позната, четена и преписвана особено активно в монашеските центрове на Православния изток и славянския свят.
За “Лествицата”
В книгата на св. Йоан Лествичник аскетичния живот на монасите и нравственото усъвършенстване на всеки християнин са представени като постепенно духовно израстване в християнските добродетели вяра, надежда и любов, намиращи се в основата на духовната стълбица (лествица) към Божието съвършенство и придобиването на спасението. В нея се съдържа подробно описание на духовния живот на християнския подвижник, представен под формата на 30 духовни стъпала. Това разпределение на стъпалата или степените на духовния живот съответства на християнското учение за следването на Иисус Христос като път за придобиване на нравствено съвършенство от вярващите, което от своя страна се основава на известните думи на св. ап. Павел за степените на духовно израстване и “достигане до пълната възраст на Христовото съвършенство”. И така духовният живот в “Лествицата” е представен като стъпаловидно изкачване към Бога до достигане на духовно-нравственото съвършенство в любовта. При това възрастване и изкачване по стъпалата на съвършенството подвижникът се освобождава от определена страст или духовен недъг и придобива на нейно място съответната добродетел. Така човешката душа от обиталище на страстите и пороците става изпълнена с добродетели и се уподобява на Бога. За очистване от порочните страсти и утвърждаването в съответната християнска добродетел стъпалата на духовния живот са подредени възходящо, а тяхното изкачване води до по-пълно приближаване до Бога и усъвършенстване в благодатната християнска любов. При това, според св. Йоан Лествичник, Сам “Бог е художникът на добродетелните души”. Според него ние само начеваме духовния подвиг, а Бог го увенчава с успехи и духовни дарби. От нас, обаче, се изисква да положим усилие, усърдие и постоянство в духовната борба със страстите и да се придържаме към постоянен молитвен подвиг за придобиване на Божията благодат. Дарът на покайните сълзи, според светия отец, е един от белезите на успешното подвижничество по този път и благодатен духовен плод на очистването на душата от страстите.
Движението към Бога и възрастването в богоуподобяването, според учението на Църквата и светоотеческата аскетическа традиция, се постига в съвършенството на любовта към Бога и ближния, а любовта се основава върху вярата, смирението, покаянието, усърдието, борбата с порочните страсти, твърдата надежда и упование в Бога, които се разглеждат като необходими стъпала, предшестващи съвършената любов, до която християнският подвижник в благочестието трябва да се изкачва последователно. Твърдата основа на духовната стълбица на добродетелите е в християнската вяра, смиреномъдрието, упованието на Бога и любовта към ближния. Нравственото усъвършенстване и напредването в добродетелите е изкачване на духовната стълба към небето с помощта на Божията благодат и влизане в Божието царство по пътя на покаянието. Ако загуби своето смирение, покаяние и трезвост на ума и ако не се уповава на Божията благодат, християнинът може да падне от духовната лествица независимо на кое стъпало се намира.
Следва да отбележим също, че това учение за нравствения живот, което се съдържа в “Лествицата” е един от основните извори на Православната исихастка духовност, а св.Йоан Лествичник – един от най-големите и ранни учители на пътя на постоянната молитва към Бога. Това исихастко учение е свързано с духовното уединение, покайното самопознание и очистване на сърцето и непрестанното общение с Бога в съзерцанието на Неговата благодатна светлина. Ето защо в Православната църква “Лествицата” на св.Йоан Синайски остава един от основните извори на християнското учение за духовността и важен свод от правила за монашеската аскеза. Тя придобива широка известност и разпространение в целия християнски свят както на Изток, така и на Запад, и векове наред остава като първостепенно ръководство за духовния живот на монасите. Това е така, защото учението на “Лествицата” съдържа богатия духовен опит на отците анахорети от Синайската пустиня и е скъпоценен плод на практическото подвижничество в борбата със страстите и невидимата духовна бран с поднебесните сили на злото, които самият св. Йоан Лествичник е преминал мъжествено в своя духовен и монашески път. В това духовно дело той се удостоил да увенчае своя подвиг с благодатните плодове на богоозарена мъдрост и знание, а духовната опитност, която е постигнал в своя отшелнически живот е споделил със смирение и скромност не за своя прослава, а за Божия слава, за духовна полза и поучение на вярващите. Ето защо свети Йоан Лествичник е почитан от Църквата като опитен духовен наставник и учител на нравственото съвършенство, преподаващ верните и благословени от Бога пътища за очистване на душата от греха, придобиване на християнските добродетели и просвещаването на ума и сърцето с Божията благодат за придобиване на спасение и вечен живот.
