Мобилно меню

4.8888888888889 1 1 1 1 1 Rating 4.89 (18 Votes)
ArSymetmon_300.jpgИзвестни са думите на Христос към стареца Силуан: "Дръж ума си в ада и не се отчайвай". В тях е синтезът на духовния опит на аскета, какъвто е бил старецът Силуан. Такъв е бил и отец Софроний, такива трябва да се стремим да бъдем и ние. В тях е същността на съзнанието за нашия грях, нашата немощ, нашата отдалеченост от Бога пред лицето на Неговата безкрайна любов. Всеки християнин трябва да придобие този опит, независимо какво е духовното му равнище. Ние не можем и не трябва да копираме живота на светите аскети, но нашият личен опит винаги е аналогичен на техния опит, според мярата на нашето боготърсачество.
Когато опитът от познаването на Бога в нашия земен живот е толкова наситен, както е у стареца Силуан и у стареца Софроний, той придобива вечна стойност, независимо с какви думи е описан - с обикновени или със словата на учените и богословите.

Монахът, отшелникът в пустинята, не е отделен от света. Когато размислим дълбоко, осъзнаваме, че онтологически ние сме свързани в греха с цялото човечество. Когато светец, такъв какъвто е старецът Силуан, а и старецът Софроний, опитно познае океана на своята греховност пред лицето на Божието милосърдие, то не му остава нищо друго освен да се обърне към Бога - но заедно с целия свят, защото той е свързан с този свят.

Познавах отец Софроний около 15 години. Много ясно си спомням нашата първа среща. Веднага, още с първите му думи, аз разбрах, че пред мене стои Божи човек.

Поразаваше ме прямотата на отец Софроний. На всеки въпрос, който му задаваха, той успяваше да отговори пред лицето Божие, с необичайна любов, но и с голяма честност.

Sofronii2_1.jpgЖивотът на отец Софроний винаги беше белязан с хумор. Думата хумор (от френски humour), поради любовта си към играта на думи, винаги съм свързвал с две думи: смирение и любов (на френски съответно humilite и amour). Струва ми се, че у отец Софроний чувството за хумор беше свидетелство за смирението и любовта, които живееха в сърцето му. Когато се смееше - това бяха взривове от смях. Нито една наша среща не преминаваше без той да се разсмее с този необикновен смях, в който се проявяваше сърдечна радост. И в същото това време той беше винаги сериозен.

На последната ни среща, преди да взема решението да основа манастир "Св. Силуан", аз му казах: "Отче, наистина ли смятате, че трябва да основа този манастир?" Колебаех се много, защото ми се струваше голяма авантюра. За да ме ободри, ми каза тези страшни думи: "Това е невъзможно начинание, но вие го направете. Знайте, че няма да се получи по друг начин, освен със сълзи и кръв." А след това добави: "А какво друго ви остава? Не можете да се върнете назад. Пред вас е пропаст? Ами скачайте, скачайте!" И тук той силно се разсмя: "Аз вече скочих - сега е ваш ред!"

Ето още едни негови думи, които обичам да си припомням при различни обстоятелства. Манастирът беше вече основан, а аз често се обръщах към отец Софроний и със стенания му разказвах за превратностите, нещастията и трудностите на началния период. Както винаги, той ме изслушваше с голяма любов и доброта. Накрая, един път ми каза: "Слушайте, и при мене е същото! Но аз не мога да се препирам с Бога, защото Той ми е дал - разбира се, оскъдно - способността да не споря с Него. Така че правете като мене."

Отец Софроний имаше особена, лична близост с Бога. Последния път, когато го видях жив, беше при получаването на монашеската мантия в негово присъствие. Той влезе в малката стаичка, където се подготвях за влизането в храма, и каза: "Дойдох по важен въпрос". И той изобрази с двата си палеца кръст и прибави: "Сега и до края на живота ви - кръст, кръст, кръст". Като видя, че още повече се изплаших, той продължи: "Не се притеснявайте! Вижте мене! Бог извърши с мене, каквото можеше, и може би се е получило нелошо - това не зная, Той ще съди. Но вие знаете, че нашият Бог действа понякога безразсъдно според нас...!"

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3ar9 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Когато някой е смутен и опечален под предлог, че върши нещо добро и полезно за душата, и се гневи на своя ближен, то очевидно е, че това не е угодно на Бога: защото всичко, що е от Бога, служи за мир и полза и води човека към смирение и самоукорение.
Св. Варсануфий Велики
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.