Мобилно меню

4.8947368421053 1 1 1 1 1 Rating 4.89 (19 Votes)
1_9.jpgПоздрави от София. Малко ми е тъжно и ще споделя. Днес Миро донесе една брошурка озаглавена "Аз, нероденото дете". Издава я Балканският православен младежки съюз заедно с един гръцки манастир. Брошурката е срещу абортите и е направена изключително интересно и много въздействащо. Аз щях да се разрева в един момент - когато четях за един от методите за "прекъсване на бременност" и имаше картинка - клещи, които притискат главичката на едно съвсем мъничко същество, готови да строшат тази миниатюрна главичка :( Не ми е въздействала само на мен и определено не съм единствената провокирана, само като гледах физиономиите на колегите, докато четяха просто .. ужасно е.

После бях на спорт и чух нещо по свой адрес, което гласеше - Убий я с топката, няма кой да реве за нея. Трябваше да го пусна от едното ухо и да си излезе през другото, но му обърнах внимание и се размислих. Тъпо, защото по-добре да изгониш една безсмислица докато е още в статута на такава, а не да й отделиш внимание и после да се бориш с нея. На теория ми е ясно и лесно, но практиката не съвсем. И се размислих, разбира се, че има кой да "реве" за мен... но за едно малко същество, което няма шанс да живее, което собствената му майка убива .. кой реве за него?

Ето извадка от уикипедията:

Статистика

По статистически данни в САЩ за 2000-та година са направени 1,31 милиона аборта. Според проучване направено през 2000 година сред жени в 27 държави до изкуствен аборт водят следните причини:

25,5% – Желаят да отложат раждането на дете
21,3% – Не могат да издържат дете

14,1% – Имат проблемна връзка или партньорът не желае деца
12,2% – Са твърде млади, за да бъдат родители
10,8% – С раждането би се прекъснало обучение или
професионална реализация
7,9% – Не желаят деца или вече имат и не желаят
повече
3,3% – Поради вероятност от ненормално (нездраво) развитие на
ембриона
2,8% – Поради риск за здравето на майката
2,1% – Бременността е вследствие изнасилване, кръвосмешение или друго

За България картинката според "Стандарт" е следната като заглавието на статията е: "Ученичките ни първи по аборти в Европа"

СОФИЯ. България е на първо място по брой на абортите на момичета между 15 и 19г. в Източна Европа. По този показател се нареждаме на трето място в света след Русия и Украйна. Това сочи доклад на ООН за международното развитие през 2003 г. Данните от него бяха изнесени на конференция за здравното образование в НДК. 41 на всеки 1000 момичета стават майки. Абортите сред тийнейджърките пък са 35,8 на 1000, сочи докладът на ООН.

Просто е ужасно. Съдейки по себе си, смятам, че един от основните проблеми е, че животът на човек е възприето да се смята, че започва от раждането му. След тази брошурка аз вече съм убедена, че това не е коректно. Сърцето на бебето започва да бие на 18-я ден от неговото съществуване в корема на майка му. Друг проблем, който омаловажава нещата, е възприеманото като формалност - "прекъсване на нежелана бременност". Самото определение нежелана бременност просто е отвратително. Някой ще каже, че е нормално все пак обстоятелства, бля-бля. Светът така е извъртял нещата, че да си мислим, че децата са проклятие, а те точно обратното са благословение. Ужасно е. Аз не съм се размислила още малко по-задълбочено и просто си изказвам възмущенията. Нещото, което ме потресе, беше - как от малките абортирани бебета се правели висококачествени козметични средства и сапуни, като преди първата половина на миналия век масова практика било доктори да лъжат майките, че децата им ще се родят с увреждания, така че нали ясно е какво ги съветват да направят. Много ме потресе, защото за себе си съм смятала като компромисен вариант аборта по такава причина, защото съм се притеснявала за себе си, че е възможно нещо такова.

Но преразглеждам мнението си. Лъжи много. Колко ли майки са чували подобни неща, а дали са били действителни? Докато едно дете не се роди, можем ли да му лепваме етикета, че е болно или еди какво си?

Вървя си по улиците и само некролози, асоциацията ми с кръст едва ли не не е Иисус Христос, ами некролог, гробище и какво ли не. Ужас! А тези деца? Те даже не се погребват, просто ги захварлят в кофата за боклук, освен ако не станат на сапун.

Ще цитирам "Вярата на адвоката", където има много за Майка Тереза, за което съм в процес на четене:

"Живея с едно убеждение, което искам да споделя пред вас: Най-големият разрушител на мира днес е писъка на невинното, нероденото дете. Когато една майка може да убие собственото си дете, какво по-страшно престъпление има от това, да се убиваме? Дори в Светото Писание е казано: "Дори, когато майката е забравила детето си, аз няма да го забравя." Но днес милиони неродени деца биват убивани, и ние не казваме нищо. Във вестниците четем това и онова, но никой не говори за милионите малки, които са посрещнати със същата любов, както Вие и аз, с Божия живот. И ние не казваме нищо, неми сме. За мен нациите, които са легализирали абортите, са най-бедните страни. Те се страхуват от малките, те се страхуват от неродените деца. И детето трябва да умре, защото те не го искат - не искат нито едно дете повече - и детето трябва да умре. И аз Ви моля от името на малките: спасете нероденото дете, разпознайте Христос в него!

Когато Мария посещава Елизабета, детето подскача от радост в скута й, когато Мария влиза в къщата. Нероденото носи радост. Затова обещаваме, да спасим всяко неродено дете. Дайте на всяко дете възможността, да обича и да бъде обичано. Ние ще победим абортите. С Божията помощ ще успеем. Боже, благослови работата ни. Спасили сме хиляди деца, те намериха дом, в който да бъдат обичани, където да бъдат желани, където донесоха радост".

Нямам представа какво правят по въпроса в Норвегия. Нямам ясна представа и за конкретните неща, с които се е занимавала майка Тереза. Едно обаче ще кажа - много ме нерви клишетo - "Не се прави на майка Тереза". Сякаш е невъзможно да си като нея, сякаш тя не беше човек, сякаш всеки един човек не може да се приближи повече до Бог и да търси любовта към ближния. По-лесно ни е като че ли да отделяме светците като полубогове - нещо, което няма нищо общо с нормалните реални хора, и да си измиваме съвестите, че не можем да направим нищо. Гадно ми е и за мен - в някакви моменти съм заета да се боря с егоизма си вместо да използвам рационално това време и наистина да има полза от мен.

Мисля си и че ако тази тема с абортите е отвлечена или пък си говорим в стил "това не може да ми се случи" някак си негласно си признаваме незаинтересоваността си, която като се замислим не може да е от друго освен от егоизма ни. Това трябва да се учи в училище, някъде го учат по "Етика" или по "Свят и личност". Аз не съм го учила, никой никога не ми е казвал нищо по въпроса. Почва да ми омръзва сама да откривам топлата вода. Вечните теми, за които никой не говори. Негласни неща. Табута. Клишета.

Какво повече да кажа? Съвременният геноцид спрямо неродените деца; които не могат сами себе си да защитят, нежелани са, ненужни, бреме, ужас, страх... А не радост, любов и надежда.

Източник: Блог на iordanka

Тема: Абортът - улица без изход

Вместо увод: Как Тивериополски
епископ Тихон се оказа дъновист
"от първи дъх"


Mонах Михаил Хаджиантониу:
> Откраднато покаяние
> Къде отиват децата след аборт?

Йорданка Дърмонска:
Убий го, няма кой да реве за него

Фредерика Матюз-Грийн:
>
Абортът като избор
> Случаят Джийн

Митрополит Антоний Сурожки:
От момента на зачатието зародишът вече е човек

свещ. Петър Цанков:
Абортът е узаконено убийство

свещ. Йордан и презвитера Йорданка Василеви:
Радостта да станеш родител (слайд филм)

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3fdq 

Разпространяване на статията:

 

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.