“Индийските писма” на св. Николай Велимирович са една от перлите на богатото литературно наследство, оставено от този забележителен църковен писател на миналия век. “Индийските писма са създадени при първото заточение на св. Николай в манастира Любостиня, където немците го затварят от юли 1941 г. до декември 1942 г.
Жанрът на творбата, избран от автора е много оригинален. Това е изключително дълбока, проникновена кореспонденция, в която участват герои, които на пръв поглед нямат нищо общо помежду си: индийски брамини (висшата каста в индийското общество) и кшатри (каста в индийското общество към която принадлежат военните бел. прев.), сръбски учени, араби-мюсюлмани, монах-светогорец и др.
Обединява ги само едно – любовта един към друг и искреното желание да намерят истината в Бога, да спасят душата си, да послужат за спасението на ближните. И обстоятелствата на техния живот, и протичащите в него събития, отразени в писмата – всичко свидетелства за това, че както откриването на търсената истина, така и спасението е възможно само в Христа. А всички останали пътища водят на никъде, в някаква страшна безизходица, от която е невъзможно да се излезе със собствени сили.
При цялата си “художественост” “Индийските писма” представлява изключително съдържателно произведение, източник на сериозни познания. В някакъв смисъл те разкриват скритите кътчета на душата на два много своеобразни народа – сръбския и индийския, говорят за тяхната вяра и съмнения, история и настояще, стремежи и скърби.
Книгата на св. Николай Велимирович е за тези хора, индийците и сърбите. Но по-точно, тази книга, както и всички други негови книги, е за Христос, за различните пътища към Него. Или още по-точно – за това как Христос Сам става за всеки човек, искрено търсещ Бога, единствен истински път.
Из предговора към руското издание на книгата
Българският превод на "Индийските писма" е направен по
