Тропар, гл. 4
С мъдрост си изяснил на всички православната вяра, която единствена е била изповядвана и почитана от всички, винаги и навсякъде.
И също как ереста е новост, без корен и нетрайна като повей сред буря, показал си, Викентие, твоите непобедими молитви закрилят Божията църква.
Св. Викентий е роден в Галия и е бил брат на св. Луп, епископ Труаски, който пък е бил спътник на св. Герман Оксерски в мисията им срещу пелагиевата ерес по Британските острови.
По предание св. Герман е бил до някаква възраст войник, след което е оставил света и е станал монах, като по някое време се е преместил на о-в Лерини, където е бил ръкоположен в свещенство. Известен е предимно със своята Паметна книга, която е написал като споменник, за да се подпомага в разпознаването на истинните учения на Църквата от еретическите лъжеучения. Пълното заглавие на книгата е: „Паметна книга за древността и всеобщността на съборната вяра против безбожните нововъведения на всички еретици“ (Commonitorium Tractatus pro Catholicae Fidei Antiquitate et Universitate Adversus Profanas Omnium Haereticorum Novitates).
Най-известните му думи, цитирани и от всички богослови, които пишат за правилното тълкувание на Писанието и за разпознаване на истинското учение на Църквата са, че трябва да полагаме „всички усилия да се държим към онова, в което навсякъде, в което винаги и в което от всички се е вярвало“. Самата Паметна книга по собственото свидетелство на св. Викентий на последните ѝ страници, е завършена три години след Третия вселенски събор в Ефес (т. е. ок. 434 г.). В нея освен изреждането и разясненията му по лъжеученията на древните еретици, той също се обявява и на страната на събора и против осъденото на него лъжеучение на Несторий.
Понеже пише след смъртта на бл. Августин, а навярно и понеже споделя църковното мнение за него като велик учител на християнското благочестие, в паметната си книга (Глава 26) св. Викентий се изказва накратко против виждането му за предопределението, но не споменава бл. Августин по име.
Паметната книга най-вероятно не е била писана на самият о-в Лерини, тъй като той се описва като почти необитаем по това време, но след като прекарва последните години от живота си там, св. Викентий почива в мир на острова (ок. 445 г.) и затова носи пълното прозвище св. Викентий Лерински. Паметта му се празнува на 24 май.
* Виж още: Паметна книга за древността и всеобщността на вселенската вяра
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/99ux
