В неделя завърши първата работна среща за духовна просвета, катехизация и култура, организирана от културно-просветния отдел на Св. Синод на БПЦ, ръководен от Ловчанския митрополит Гавриил. Срещата се проведе от 18 до 20 май в Рилския манастир. Около 50 представители на митрополиите на БПЦ взеха участие във форума, на който бяха обсъдени проблемите пред катехизацията в нашата църква.
В хода на обсъжданията са възникнали разногласия между участниците, като част от тях са изразили недоволство, че от миналогодишната национална конференция по катехизация, която се проведе по същото време и на същото място, освен официални документи, никакви други резултати няма. В същото време стана ясно, че приетите през миналата година от участниците декларации „до Президента на Република България г-н Георги Първанов и министър-председателя г-н Бойко Борисов с настояване да се инициират законодателни промени с цел съществуващия у нас учебен предмет СИП/ЗИП - Религия да премине в Задължителната общообразователна подготовка чрез промяна на учебния план с възможност за алтернатива и изборност“, не са били изпратени до съответните държавници и ръководените от тях институции.
Затова в края на тазгодишната среща участниците излязоха с нова декларация до държавниците и призив към народа и клира на БПЦ. В декларацията се настоява „да се гласуват законодателни промени с цел учебният предмет СИП/ЗИП - Религия да бъде заложен равнопоставено с останалите учебни предмети: в Раздел А - задължителни учебни часове - в предстоящия за гласуване в 41 НС Закон за предучилищното и училищното образование (чл. 74 ал. 3 от Законопроекта за предучилищното и училищното образование). Също така намираме за справедливо необходимата задължителност на часовете по Религия да бъде съчетана със съблюдаване на демократичното право на всеки ученик да изучава една от вековно утвърдените религии в България, към която той и семейството му принадлежат, или Етика, ако убежденията му не са свързани с такава“. Така приетата тази година декларация до голяма степен повтаря миналогодишната и някои участници изразиха опасения, че това може да се превърне в ежегодна практика.
В приетата декларация също се посочва, че липсата на религиозно образование в българските училища нарушава правата на децата и „на техните родители, желаещи децата им да растат в духовност и да получават всестранно образование“.
Текстът на документа основно третира липсата на религиозно образование в средните общообразователни училища и не говори нищо за църковната катехизация в храмовете на БПЦ. Изискванията на участниците са насочени към държавата, но за приноса на Църквата в тази област се мълчи.
В края на декларацията отново се призовава за „държавническа отговорност по този националнозначим въпрос“, като се посочва ролята на религиозното образование, което „ще спомогне за изграждането на нравствени и отговорни личности, полезни на обществото, и ще съдейства за съхраняването на етническия и религиозен мир и за отстояването на националната ни сигурност и идентичност“.
Вторият документ, приет на срещата, е отправен към „всечестния клир и православните християни“ и е наречен „призив“. В него се апелира „православната духовна просвета, катехизация и култура“ да стане „дело общо и целенасочено, неотложно и непрестанно“. Участниците в катехизаторската среща призовават: „да впрегнем всички наши усилия за религиозното ограмотяване и въцърковяване на ближните ни. Да спрем опустошителната дехристиянизация, която лишава народа ни от най-ценното му достояние – спасителната православна вяра!“
В края на документа призивите следват един след друг: „Нека изоставим безразличието! Да не бъдем пасивни наблюдатели, а дейни участници в делото на Божието спасение! Време е за усилен труд, всечестен клир, братя и сестри!Да изпълним нашата мисия!“
Текстът на двата документа не е бил приет единодушно. Част от участниците са неудовлетворени от това, че няма конкретни планове за работа и задачи. Единственото, което е било направено от миналогодишната катехизаторска конференция до днес, е възстановяването на синодалния Културно-просветен отдел, който обаче също не е отчел конкретни постижения. Същевременно е факт, че „броят на учителите по религия намалява драстично с всяка година, - според думите на един от участниците. - В София през учебната 2011-2012 г. религия преподават едва 11 човека. Като учители не срещаме подкрепа от културно-просветния отдел, не срещаме подкрепа от никого всъщност.“
„Тазгодишната декларация не поставя никакви конкретни задачи и отново се ограничава до общи приказки“, коментират някои от участниците. Те не желаят да се споменават имената им, тъй като са служители в митрополии и не искат да бъдат подложени на гонения заради това, че открито изразяват недоволството си от работата на културно-просветния отдел. „Нашата църква не провежда почти никаква организирана катехизаторска дейност. Всичко, което се прави, е резултат от доброволни дейности и усилия на отделни свещеници и богослови. Те не намират подкрепа от страна на висшия клир, но пък повечето от тях са доволни от това, че владиците поне не им пречат“, коментира една от участничките.
Доколко декларацията и призивът, приети на срещата в Рилския манастир, ще постигнат конкретни резултати, предстои да видим. Участниците във форума са се разделили с чувство на неудовлетворение от липсата на идеи за изход от сегашната ситуация.
