Кое ме кара да ходя на църква? Вместо да мързелувам вкъщи и да закусвам бавно в неделя, аз ставам рано, прекосявам "Оборище" от единия до другия му край и се озовавам в Руската църква. И не просто в неделя, а винаги, когато има празник. Отивам там, където всекидневието е прекъснато и царува друго време, друг смисъл. Където е пълно с радост и сериозност, каквито шумът на живота отвън не ти позволява да чуеш. Кое ме кара да се връщам тъкмо там, в Руската църква, всеки път, отново и отново, след дълги пътешествия и животи по света, в други градове, по други улици и в други църкви? Кое ме кара да знам, че там е моят дом, откъдето няма да ме изгонят, където няма да ме погледнат с недоумение - коя съм, въпреки дългото отсъствие, където няма да ме смъмрят или просто да ме оставят незабелязана?

Отговорът е сложен. Господ ме е довел в тази църква преди десет години неслучайно. При тези свещеници, при този изповедник, при този хор, при тези свещарки и в тази енория. И в Лондон, и в Кеймбридж, и в Будапеща, където съм живяла, свещениците са чудесни проповедници, хорът пее много хубаво, служителите в храма са любезни. И все пак, никъде не съм се чувствала у дома, никъде не съм била жива част от това тяло, което заедно живее живота си, онзи живот, празничния, радостния, пълния с надежда.

Само тук, в Руската църква, съм си у дома.

Отец Александър Тимофеев е специалист по библейска археология. Завършил е Санкт-Петербургския държавен университет със специалност геология, Санкт-Петербургската духовна семинария и Московската духовна академия.

- Отец Александър, какво ни говорят археологическите данни за Евангелските събития?

- Като участник в археологически експедиции на Светите земи, често ми задават въпроси за автентичността на Гроба Господен, на Via Dolorosa – Скръбния път на Господ, по който ежедневно преминават хиляди поклонници и туристи, както и на другите светини в Йерусалим. Макар че археологическите данни не ни говорят за същността на кръстната жертва и възкресението Христово, те ни показват съхранилия се до наши дни контекст, в който са се случвали евангелските събития.

Тези материални предмети са едно видимо потвърждение на нашата вяра, с помощта на които ние разбираме, че Евангелията са исторически, а не митологичен разказ. Те са едно от свидетелствата за истинността на евангелските събития и ни дават възможност да се доближим до тях.

От Евангелието от Йоан ние знаем, че малко преди смъртта Си Господ е дошъл във Витания, където е възкресил Лазар четири дeна след неговото погребение. Мястото, където Господ е извършил това чудо, което станало причина за масово струпване на народ в Йерусалим и последващите събития, е известно много добре на археолозите. Гробницата, в която е лежал Лазар, се е съхранила и доднес.

Няма християнин у нас, който да не си задава въпроса: защо Църквата оскъдня на духовни лидери, къде са църковните авторитети, които като светило на високо място да вдъхват кураж на лутащите се в безпътица хора? Към отговора ни насочва като че сам Христос с трагичните Си думи: „А когато Син Човешки се върне, ще намери ли на земята вяра?” (Лука 18:9). Това безспорно е вярно - намалява вярата, намаляват и плодовете й, които са не нещо друго, а именно духовните личности, познали в църковния си живот действието на Светия Дух. Тези хора винаги са били естествените духовни лидери на църковната общност, а във времената, когато Църквата живее по своя естествен ритъм, не малко от тях поемат и по-голяма отговорност за църковната общност, ставайки епископи.

И обратно – в годините на църковна криза, на объркани приоритети и намаляване на любовта към Бога духовните личности намаляват и църковната йерархия съответно също бива обезкървена. Тя се превръща в църковно-административна клика, загрижена да брани себе си от неизбежния призив-очакване на Божия народ към епископа да бъде „като Божий разпоредник непорочен, не високомерен, не гневлив, не пияница, не побойник, не алчен за гнусна печалба, но страннолюбив, добролюбив, целомъдър, справедлив, благочестив, въздържан, да се държи о истинското слово, според както е научен, та да бъде силен и да наставлява в здравото учение и да изобличава ония, които се противят” (Посл. на апостол Павел до Тит, 1:7)

За реставрацията на редица храмове в страната със средства от Програмата за развитие на селските райони Агенция „Фокус” разговаря с Янаки Червеняков, началник-сектор в отдел „Договориране по прилагане на мерки за развитие на селските райони” в Държавен фонд „Земеделие”.

- Г-н Червеняков, Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ) отпусна средства от Програмата за развитие на селските райони за реставрация на 15 църковни храма в страната. С каква цел се отпускат средствата?

- Средствата са от бюджета на Мярка 322 „Обновяване и развитие на населените места” от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), чиято цел е да подобри средата за живот и облика на селските райони. Реставрацията на сгради с религиозно значение е само една от дейностите по мярката, която е доста обширна. Трябва да отбележим, че не само църквите, а всички местни поделения на вероизповеданията (манастири, църкви, джамии, митрополии, мюфтийства, т.н.), могат да кандидатстват и да получат субсидии за ремонт. Освен за религиозни сгради и пространствата около тях, проекти могат да бъдат подготвени и за ремонт на други обществени сгради с местно историческо и културно значение. Възможен е и ремонтът на фасадите и прилежащите пространства на частни сгради, стига те да са включени в общия план за обновяване на населеното място. Друга възможност, която мярката предоставя, е обновяването на паркове, градини и детски площадки и доставянето на нови съоръжения за тях. Може освен това да бъде поставено улично осветление и да бъдат ремонтирани улици, площади и тротоари. Вече общо 66 църкви имат одобрени проекти за реконструкция. С 41 от тях вече подписахме договори за отпускането на около 13 млн. лв. Останалите 25 договора ще бъдат подписани в най-кратки срокове. Предстои и разглеждането на още около 45 проекта.

- Защо точно храмове бяха избрани за участие в програмата?

- ДФЗ не избира храмовете за участие, а одобрява подадените от тях проекти, когато отговарят на критериите, описани в Наредба 24 за Мярка 322. Всички религиозни храмове – джамии, синагоги, католически църкви, т.н., които отговарят на условията в наредбата, могат да кандидатстват и получат одобрение за проектите си за реконструкция. За останалите дейности по мярката проекти могат да подават и общини, читалища, граждански сдружения, физически и юридически лица, включително юридически лица с нестопанска цел.

В детството си играехме, като се завъртахме многократно около себе си и после се опитвахме да ходим по права линия. Днес игрите на децата са други, но това състояние на обществото, обърканият разсъдък, вече не е инцидентно, а обичайно. Поредната трагедия с убийството на млад човек в Студентски град този път не породи само шаблонната обществената реакция, гъгнеща срещу липсата на ценности сред младежите, оттеглянето на семейството, Църквата и училището от задълженията им и необходимостта от засилен полицейски контрол. Все приказки за по три дни, приспиващи собствената ни гузна съвест. В социалните мрежи обаче разделението на младите хора е не по оста на солидарността срещу насилието и съпричастността към две момчета, едното от които загина, а другото ще трябва цял живот да живее със случилото се, а на регионален принцип – нашето момче срещу вашето! Добрич срещу Перник. Така, както по телевизията съгражданите на финалистите от риалити-форматите се събират за подкрепа на площада, докато някоя превъзбудена репортерка ги надвиква, за да си зададе баналните въпроси: „Кой искаш да победи? Ще го подкрепиш ли?“… Само че тук победители няма. Защото истината не се доказва с броя привърженици в социалните мрежи. А създаването на социални общности от млади хора на база на регионално противопоставяне, а не на ценностна принадлежност, е много опасно. В семейството, както и в обществото, трагедиите и изпитанията водят или до сближаване, или до отчуждение. Критерият е наличието или липсата на любов, респективно солидарност. Но докато продължаваме да се въртим около себе си, вероятността да вървим по права линия става все по-малка…